ГЕОРГ ФРИДРИХ ВИЛХЕЛМ ХЕГЕЛ
„Задача на философията е да постигне това, което е, тъй като това, което е, е РАЗУМЪТ. Що се отнася до отделните хора, то, разбира се, всеки от тях е син на своето време; и философията е също време, постигнато в мислите. Толкова нелепо е да се предполага, че някаква философия може да излезе зад пределите на своето време, колкото е нелепо да се предполага, че индивидът е способен да прескочи през своята епоха, да прескочи през Родос. Ако неговата теория действително излиза зад пределите на неговата епоха, ако той построява светът такъв, какъвто той трябва да бъде, то този свят, наистина, съществува, но само в неговото мнение, в този податлив материал, който позволява от него да строи всичко, което някому е угодно. /54/ 
„Що се отнася до поучаванията, какъв би трябвало да бъде светът, то за такива поучавания философията винаги пристига прекалено късно. В качеството си на мисъл за света тя се появява едва тогава, когато действителността е вече завършила процеса на своето формиране и е достигнала своето завършване.
Това, на което ни учи понятието, необходимо го показва и историята, - че само във вече узрялата действителност идеалното се появява наред с реалното и в образа на интелектуално царство си построява света, постигнат в своята субстанция. Когато философята започне да рисува със своя сив цвят по сивото, тогава някаква форма на живот е вече станала стара, но със сиво върху сивото тя не може да бъде подмладена, а може само да бъде разбрана.; совата на Минерва започва своя полет само при настъпване на здрача. /56/

емляк.прочетох го но ме заболя глава;Вие философите нсте 0т космическо измерение.Аз харесвам и9 чета Шопенхауер/
с поздрав Иоко пловдив