ФИЛИПИКА
ПРОТИВ БЕЗУМСТВОТО
НА БЪЛГАРСКИТЕ МИЛИОНЕРИ

ФАМИЛНАТА ми НАСЛЕДСТВЕНА КЪЩА

Къщата ни, разположена върху голям парцел непосредствено покрай реката, строихме през 50-те години на миналия век. Като изключим циглите на покрива и железата, всички останали материали са добити със собствен труд.

Дядо ми Дуно извади камъните от местността „Камика” за основите и първия етаж на къщата, баща ми, майка ми и аз копахме земята за тухлите и направихме собственоръчно самите тухли включително до тяхното изпичане, дърветата сякохме и обработвахме от своята гора, помагахме на строителите като общи работници.

Къщата е двуетажна с размери 100 квадратни метра на етаж. Състои се, така да се каже, от две различни части – северна и южна. Северната част е правоъгълна с по две стаи на етаж, южната е квадратна – по една стая на етаж в средата на къщата и две тераси от изток и запад. Източната част на парцела опира в брега на реката, а на запад къщата излиза непосредствено на улицата, точно на мястото, където е разположен кръстопът.

Като седна на западната тераса, мога да си провеся краката над улицата. Когато има слънце, то през целия ден огрява ту източната, ту западната тераса. На източната тераса, където при хубаво време закусвам и обядвам, е пропълзяла голяма асма с грозде, на западната е масата за вечеря и няколко стола за общуване с комшиите, когато решат да се отбият и да се поразприказваме.

През нощта селото тъне в космически мрак и плътна тишина, разкъсвана само от кучешко пролайване.

Сутрин се събуждам и ставам много рано, между 4 и 5 часа. Приготвям си кафе, включвам компютъра и работя до разсъмване, когато излизам на западната тераса, пия ново кафе и разговарям с нарядко минаващите съседи. После отивам до магазина-барче да си купя хляб и нещо друго, пия кафе и разговарям с хората от селото.

Къщата е здрава за векове, удобна и уютна. Климатът е отличен, реката е под носа ми, на края на парцела над реката има каптиран извор.