АНТОН ЮГОВ се ПРИБИРА...
Когато бях млад, наш съсед по къща беше бай Антон Луканов... Неговото семейство открай време си е живяло точно в центъра на селото, баш до кръчмата. Но тъй като построиха там площад, отчуждиха му къщата и той купи съседната до нас къща, собственикът на която се премести в Мездра.
Свикнал всяка вечер да остава последният клиент на кръчмата, бай Антон все пак успявал да улучи портата на своя дом, отстояща на пет метра от изхода на кръчмата.
Нашата къща обаче се намира в долния край на селото, почти на километър от центъра. А улиците бяха кални и тъмни, тъмни и кални... На всичкото отгоре по средата на улицата има една вдълбната част, дълга около стотина метра, където калта беше най дълбока, почти до коленете...
Клатушкайки се като последния кръчмарски клиент, бай Антон редовно разиграваше следната самодейна театрална сценка...
Като пиян той на висок глас се наричаше не Анто Луканов, ами се наричаше Антон Югов и то по времето на самия баш Югов.
Щом наближеше вдълбнатината с дълбоката кал, в която винаги падаше, той изреваваше така, че да го чуе цялото село...
Цоце /истинско име на жена му/, Антон Югов се прибирааа, яла да ма вадиш от калта, че пак съм паднал...
И жена му, проклетисвайки на по висок глас от бай Антон, тръгваше с фенера из калта...
Иначе бай Антон беше веселяк, остроумен и добър човек, а сега в отлично ремонтираната къща през лятото редовно идва дъщеря му кака Пенка с нейните деца и внуци...
Мир на праха ти, бай Антоне Югов ли, Луканов ли...