ГЕОРГ  ФРИДРИХ  ВИЛХЕЛМ

                                                         ХЕГЕЛ

                                     /ОТ  него,  ЗА  него,  ЧРЕЗ  него/

                                               МОИ  РАЗМИСЛИ

 

                               ДВИЖЕНИЕ и  САМОДВИЖЕНИЕ,

                                 РАЗВИТИЕ  и  САМОРАЗВИТИЕ

„ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА    е   САМОДВИЖЕНИЕТО“. 

  САМОДВИЖЕНИЕТО  е    опосредовано  ТЪЖДЕСТВО  на  ПОКОЯТ  и  ДВИЖЕНИЕТО,  на  ПРОСТРАНСТВОТО  и  ВРЕМЕТО.

ЗНАНИЕТО  е  ДЕЙСТВИТЕЛНО  само  като  НАУКА,  само  като  СИСТЕМА.

                     ПРИРОДАТА  е  ДЕЙСТВИТЕЛНА  като   САМОДВИЖЕЩА  се   СИСТЕМА.  

                    САМОДВИЖЕНИЕТО   е   ДВИЖЕНИЕ  на   ЦЕЛТА,   която   си  дава    НАЛИЧНО  БИТИЕ  в   СРЕДСТВАТА   и  се  възвръща   към   себе  си  в  РЕЗУЛТАТА. 

                      ЦЕЛТА  бива  подложена  на  ПЪРВОТО  отрицателно  ОТРИЦАНИЕ  чрез  полагането   и   като  СРЕДСТВО,    а  после  нейното   отрицателно  положено   ИНОбитие  в  СРЕДСТВОТО  бива  положително   отречено  в  и  чрез  РЕЗУЛТАТА,   в   който  ЦЕЛТА    сама   на  себе  си   полага    положително   определено  налично  битие  като  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

                       Но   КАКВО  е   ПЪРВОТО    НАЛИЧНОТО   БИТИЕ  на  ЦЕЛТА  в    ПРИРОДАТА?   КАК  да  направим  АНАЛОГИЯ  с  първото  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  ЦЕЛТА  при  ЧОВЕКА?   КАКВА е  ВСЕОБЩАТА,  ФУНДАМАНТАЛНАТА   СЪЩНОСТ   на     ЦЕЛТА  и   какво   е  нейното  НАЛИЧНО  БИТИЕ?   

                Може  би   това  е  СВОБОДАТА  като  ХАОС,  като  ПРИРОДЕН   ПРОИЗВОЛ?   Но   тя  и  НЕОГРАНИЧЕНАТА   СВОБОДА   на  ВОЛЯТА  е   ПРОИЗВОЛ  преди  да  бъде  ОПОСРЕДОВАНА  в  и  чрез  ДРУГА   ВОЛЯ.                        

                  САМОДВИЖЕНИЕТО  е   НАЛИЧНО  БИТИЕ  на   СВОБОДАТА;

                    На   САМОдвижение   и   САМОразвитие  са  способни  единствено   СИСТЕМИТЕ.    Това  е  фундаменталното  основание  да  се  твърди  и  да  се  приеме,  че  понятието  СИСТЕМА  е  фундаментална  КАТЕГОРИЯ.        

                     “Действителността е самодвижението. Между различните изводи, които произтичат от казаното, можем да изтъкнем този, че знанието е действително и може да се излага само като наука или като система;      

                    Това, че истинното е действително само като система или че субстанцията е всъщност субект, е изразено в представата, която изказва абсолютното като дух4 – най-възвишеното понятие, което при това принадлежи на новото време и на неговата религия.“  /ХЕГЕЛ,  ФЕНОМЕНОЛОГИЯ...

 

                    ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ   ПРИНЦИП  на  всяка  СИСТЕМА  е  ПРИНЦИПЪТ  на  САМОЗАПАЗВАНЕТО.  На   свой  ред  ПРИНЦИПЪТ  на  САМОЗАПАЗВАНЕТО  притежава  НАЛИЧНО  БИТИЕ  като  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ  във   функционирането  на  СИСТЕМАТА.   А   налице  ли  е  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ,  значи  е  налице  РАЗУМНОСТ  във   функционирането  на   СИСТЕМАТА.   СЪЩЕСТВУВА   СВЕТОВЕН   РАЗУМ   и   ЧОВЕШКИ   РАЗУМ  като  ОПОСРЕДОВАНО   НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  СВЕТОВНИЯ  РАЗУМ.

                              „Разумът е целесъобразната дейност. Издигането на мнимата природа над зле познаваното мислене и преди всичко изгонването на външната целесъобразност дискредитира изобщо формата на цел. Обаче, както и Аристотел определя природата като целесъобразна дейност, целта е непосредственото, намиращото се в покой, неподвижното, което само е движещо; така то е субект.

                      Способността му да движи, абстрактно взета, е битието за себе си или чистата отрицателност. Резултатът е същото, каквото е началото, само поради това, че началото е цел; или действителното е същото, каквото е неговото понятие, само поради това, че непосредственото има в самото себе си като цел насочеността към себе си или чистата действителност.

                       Осъществяваната цел или налично биващото действително нещо е движение и разгърнато ставане; но тъкмо това неспокойствие е насочеността към себе си; а насочеността към себе си е еднаква с онази непосредственост и простота на началото поради това, че тя е резултат, върналото се обратно в себе си – но тъкмо върналото се в себе си е насочеността към себе си, а насочеността към себе си е отнасящата се към себе си еднаквост и простота.“ /103/

 

                                                 ИСТИНАТА

                                                 ИСТИНАТА

                               „Според моето разбиране, което трябва да се оправдае само чрез изложението на самата система, всичко се свежда до това истинното да се схване и изрази не само като субстанция, но също толкова и като субект...

                                                 Истинното е ставането на самото себе си, кръгът, който предпоставя своя край като своя цел и има този край за свое начало и е действителен само чрез осъществяването и чрез своя край.“ /101/

                        „Истинното е цялото. А цялото е само същността, която се завършва чрез своето развитие. За абсолютното трябва да кажем, че то е всъщност резултат, че едва в края то е това, което то наистина е; и неговата природа се състои тъкмо в това да 102 Г. В. Фр. Хегел ◊ ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ДУХА бъде нещо действително, субект или ставане на самото себе си.“

                                      „.   КРАЙНОСТТА  се  състои,  съгласно  с  това  определение,  в  туй,  че   това,  което  е  нещо  в  себе  си  или  по  своето  понятие,  е  съществувание  или  явление,  различно  от  това,  което  е  то  като  нещо  за  себе  си.  Така,   например,  абстрактната  извънположеност  на  ПРИРОДАТА  е  в  себе  си  ПРОСТРАНСТВО,  а   за   себе  си  -  ВРЕМЕ.“

Значи  така:

                   ПРОСТРАНСТВО   =  ПРИРОДАТА  В  СЕБЕ  СИ;

                    ВРЕМЕ             =  ПРИРОДАТА  ЗА  СЕБЕ  СИ.

                    Какво   означава   нещо  да  има  БИТИЕ  в  СЕБЕ  СИ?  Това  означава  нещото  да  има  битие  ЗА  нещо  ДРУГО.      ПРИРОДАТА  в  нейното  определение  като  ПРОСТРАНСТВО  /природата  в  себе  си/  е  ПРИРОДА  за  нещо  ДРУГО,  тоест  ЗА  човека.

        БИТИЕ  в  СЕБЕ  СИ  =  БИТИЕ  ЗА  НЕЩО  ДРУГО.

        БИТИЕ  ЗА  СЕБЕ  СИ  =  БИТИЕ  В   НЕЩО  ДРУГО.

       Следователно,  ПРИРОДАТА  в   нейното  определение  като  ВРЕМЕ  /природа  ЗА себе си/  е  ПРИРОДА   В  ЧОВЕКА./??/  Нали  точно  до  това  се  добра  Имануел  Кант?

                 САМОДВИЖЕНИЕТО  СНЕМА  ПРОТИВОРЕЧИЕТО,  РАЗЛИЧИЕТО  между  ПОКОЙ    и  ДВИЖЕНИЕ,   между

ПРОСТРАНСТВО  и  ВРЕМЕ,  защото  те  се  превръщат  просто  в   негови  СЪСТОЯНИЯ,  негови  ОПРЕДЕЛЕНИЯ.

САМОДВИЖЕНИЕТО  неизменно  предполага  СУБЕКТ  на  САМОДВИЖЕНИЕТО,  който неизменно  е  СИСТЕМА.

                 Всяка  система  по  дефиниция  притежава  ВХОД  и  ИЗХОД.    Действителната   СИСТЕМА   не  МОЖЕ   да   БЪДЕ  нито  АБСОЛЮТНО   ОТВОРЕНА,  нито  АБСОЛЮТНО  ЗАТВОРЕНА.

                           ХОМОКОСМИЧЕСКАТА  СИСТЕМА  

е  САМОдвижеща  се,  САМОуправляваща  се,  САМОразвиваща   се  СИСТЕМА.   ТАКАВА  е  ВСЯКА  СИСТЕМА.

                Човекът   е   ПОДсистемата  на   хомокосмическата  система,  посредством  която  тя  се  САМОпознава   и  САМОуправлява.

                 СИСТЕМИТЕ   ФУНКЦИОНИРАТ

Какво   значи  една   система  да  функционира?

Това  значи  да   живее,  да  се   самозапазва,  да  се  самодвижи  като  поглъща   /приема/,  съхранява,  преработва и  отделя  /предава,  излъчва/  вещество,  енергия,  информация.

                  А   как  ЧОВЕКЪТ 

САМОПОЗНАВА   и САМОУПРАВЛЯВА  СЕБЕ  СИ?

              НАЛИЧНОТО  БИТИЕ  на  човешкия  РАЗУМ

                      ВОЛЯ              -               МИСЛЕНЕ

                    ЧУВСТВО          -               ПРЕДСТАВА

                    ЕМОЦИЯ           -              ВЪЗПРИЯТИЕ                  

                                        УСЕЩАНЕ

                          КВАНТОВИЯТ   ОБЕКТ  

като  СИСТЕМА  може    да  се  намира  както  в  състояние  на  ДВИЖЕНИЕ,  така  и  в   състояние  на  ПОКОЙ.  Има  ли  ПРЕДПОЧИТАНО  състояние?   А  човекът   има  ли  предпочитано  състояние?

 

ПРОСТРАНСТВО  -  Какво  е  неговото  НАЛИЧНО  битие?

                                    Това  е  ПОКОЯТ.

ВРЕМЕТО             -  Какво   е  неговото  НАЛИЧНО  битие?

                                    Това   е  ДВИЖЕНИЕТО.

                                            ПРИМЕР

                                          ЧАСОВНИК

С   ЦЕНТЪР   в   ПОКОЙ  и  СТРЕЛКИ  в  ДВИЖЕНИЕ

ДВИЖЕНИЕТО  се  възприема и  констатира  ВИНАГИ  спрямо  покоя,  докато  ПОКОЯТ  може  да  се  възприема   и  констатира  НЕЗАВИСИМО  от   ДВИЖЕНИЕТО.

                                      СЛЕДОВАТЕЛНО,   

Може   да   се  каже,  че  ПОКОЯТ  се  САМОРАЗДВОЯВА   на  ПОКОЙ   и   на  ДВИЖЕНИЕ,   тоест,   ако  сравним по  аналогия -  ПОКОЯТ  е  ПОЛЕЗНОСТТА  на  СТОКАТА,  докато  ДВИЖЕНИЕТО  е  нейната   ЦЕННОСТ.    Така   че  ДВИЖЕНИЕТО  е  това,   което  прави   възможно  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО  /размяната/   между  телата. 

                                          СЛЕДОВАТЕЛНО,

 ПРОСТРАНСТВОТО   се    САМОРАЗДВОЯВА  на  ПРОСТРАНСТВО  и   на  ВРЕМЕ.   В  познанието  това  означава,  че  ние  опознаваме   първо  ПРИРОДАТА  като  ПРОСТРАНСТВО,    а  след   това  ИЗМЕНЕНИЯТА   и  ДВИЖЕНИЯТА  в   ПРОСТРАНСТВОТО.

                                           СЛЕДОВАТЕЛНО,  

ТЕЧЕНИЕТО  на  ВРЕМЕТО  може  да  бъде  възприето  и  констатирано  ВИНАГИ   върху  основата  на  някакво  ИЗМЕНЕНИЕ  в   едно    и   също  ПРОСТРАНСТВО. 

                                         ТУК  

                       САМОДВИЖЕНИЕТО

Самодвижението    е   движение  на  СИСТЕМА,  която  запазва   и   състоянието   си  на  ПОКОЙ,   тоест   състоянието  на  САМОТЪЖДЕСТВЕНОСТ  със  САМАТА   СЕБЕ  СИ  /на  устойчивост,  на  самозапазване/ в   реалния   процес  на  нейното  движение,   което  САМОДВИЖЕНИЕ  всъщност  преминава  в   САМОРАЗВИТИЕ.        

                             САМОДВИЖЕНИЕТО

Е    ИДЕЯ;   ПРОСТРАНСТВОТО  е  ИДЕЯТА  на  етапа  на  ПОНЯТИЕТО,   тоест  ПРИРОДАТА  в  СЕБЕ  СИ;  а  ВРЕМЕТО  е  НАЛИЧНОТО  битие  на  ПОНЯТИЕТО,  тоест   ПРИРОДАТА  такава,   каквато  е  ЗА  СЕБЕ  СИ.

                                          СБОБОДАТА

Е   в  действителност   САМОУПРАВЛЕНИЕТО  на  СИСТЕМАТА,   която   СИСТЕМА  /подобно  на  човека/  е  в  състояние  САМА  да  ИЗБИРА   състоянието,  в   което  да  пребивава.

                                     КВАНТОВИЯТ    ОБЕКТ

/електрон,    фотон  или  друга  елементарна  частица/   е   точно   такава  САМОЗАПАЗВАЩА,  САМОДВИЖЕЩА,  САМОУПРАВЛЯВАЩА  се  СИСТЕМА,   която  наистина  СВОБОДНО   избира  дали  да  пребивава  в  състояние  на   ПОКОЙ  /частица,  корпускула/   или  в  състояние  на  ДВИЖЕНИЕ  /вълна/  съобразно   ситуацията,  в  която  се  намира.

                               ЧОВЕКЪТ и  ФОТОНЪТ

/двете  крайни  форми  на  битие  в  света/   са  СВОБОДНИ,  тоест   САМОУПРАВЛЯВАТ  се,  за  да  се  САМОЗАПАЗВАТ.

                                                      

 

 

                     Постигането  на   ИСТИНАТА  се   приема  за  ЦЕЛ   на   човешкото  познание.   Следователно,   процесът  на  познанието  е   по  дефиниция  ЦЕЛЕСЪОБРАЗЕН   процес.   Но    това     обстоятелство  би  трябвало  веднага  да  ни     подскаже,  че  щом   постигането  на  истината  е  целесъобразен  процес,  то   и  обектът  на  познанието,  с   който  истината  би  трябвало  да  съвпадне,    обективно   също   представлява   целесъобразен  процес.

                     САМОдвижението,    САМОфункционирането  на  СИСТЕМИТЕ  има   за   свой  първичен  ИЗТОЧНИК  СИЛАТА  на   ТЕЖЕСТТА.  СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА  е  СОБСТВЕНА,   ВЪТРЕШНА   СИЛА  на  СИСТЕМАТА.  ТЯ  е  изначалното,   първично  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  СИЛАТА   ИЗОБЩО,  на  СИЛАТА  като  ТАКАВА.   ТЕЖИНАТА  като   НАЛИЧНО  БИТИЕ  на   СИЛАТА   ИЗОБЩО  емпирично   се   проявява  и  констатира  във   ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО   между   ЧОВЕКА  и  която  и  да  било  ПРИРОДНА  СИСТЕМА.  

                       АНАЛОГИЯТА...

             Първото  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  ЦЕННОСТТА /полезността   изобщо/  на  СТОКАТА  е  самата   СТОКА   /с  нея   се  ПЛАЩА,  тя  функционира   като  ПАРИ/  затова,   защото  е  СОБСТВЕНОСТ   на   ЧОВЕКА.

              Следователно,   първото  НАЛИЧНО   БИТИЕ  на  СИЛАТА    ИЗОБЩО   /тежината  на  системата   ЧОВЕК/   е  самият   ЧОВЕК-МАСА,   който   влиза  АКТИВНО  във  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ   /размяна/  с  ПРИРОДНАТА   СИСТЕМА,  за   да   ПОЛУЧИ  /да  „купи“,   да   размени/   срещу  своята   АКТИВНОСТ  резултат,   който  му  е  потребен.

              Влизането  на  ЧОВЕКЪТ-МАСА  в  АКТИВНО  взаимодействие  с  природната  СИСТЕМА  е  ЖИЗНЕНА   НЕОБХОДИМОСТ   за  самосъхраняването  му. 

               Значи   ПЪРВОТО   НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  СИЛАТА   ИЗОБЩО  -   това   е  АКТИВНО  действуващата   телесна  МАСА  на  ЧОВЕКА.   ЧОВЕШКОТО   ДЕЙСТВИЕ,  разбира  се,  представлява   ЦЕЛЕСЪОБРАЗНА   /самосъхранителна/  ДЕЙНОСТ.       

 И    първата   МЯРКА  за   СИЛА  е   била   СИЛАТА  на  ЧОВЕКА,  после    КОНСКАТА   сила...

  Тази   сила  е  способна  да  действува  във  ВСИЧКИ  посоки,   като  ПОСОКАТА  се  САМОизбира  в   зависимост  от  конкретното  съотношение  на  силите  в   дадена  среда.  Следователно,  СИЛАТА  на   ТЕЖЕСТТА  е  израз  на  СВОБОДАТА  в  ПРИРОДАТА,  на  СВОБОДАТА  да  бъде  САМОизбирана   ПОСОКАТА  на  действие  на  СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА.

                     ХОМОКОСМИЧЕСКАТА   СИСТЕМА

                                   ЧОВЕК  -  ПРИРОДА

ГРАВИТАЦИЯТА  е  НАЛИЧНОТО   БИТИЕ  на  СВЕТОВНИЯ  РАЗУМ

                                                    +

                                  ВЕЛИКАТА    ТАЙНА

                                                  НА

                                СИЛАТА   на   ТЕЖЕСТТА

                    ПЪРВО:

                  За  СИЛАТА  като  СИЛА  ИЗОБЩО  нямат   никакво  значение  нейните  ОСОБЕНИ   ФОРМИ  по  същия  начин,  по   който  за  ЧОВЕКА   ИЗОБЩО  нямат   СЪЩНОСТНО  значение   нито  пола,  нито  расата. 

                   Силата  на  тежестта  е   толкова   дълбоко  присъща  на  телата,  казва  Хегел,  колкото  дълбоко  присъща  е  СВОБОДАТА  на  човешката  ВОЛЯ.  И  толкова  дълбоко,  продължаваме  ние,  колкото  дълбоко  присъща  на  СТОКАТА  е  нейната  ПОЛЕЗНОСТ /потребителско  качество/.

                    И   точно  по  същия  принципен  начин  -  както  ПОЛЕЗНОСТТА   ИЗОБЩО  на  СТОКАТА  се   нарича  ЦЕННОСТ  /стойност/  на   СТОКАТА,  така  СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА   ИЗОБЩО   се  нарича  всеобща    сила   ГРАВИТАЦИЯ.

                    Но   СТОКИТЕ   НЕ  притежават  ЦЕННОСТ  /разменна   стойност/  САМИ   ПО  СЕБЕ  СИ,  ПРОСТО  КАТО  ЕДИНИЧНИ  СТОКИ;  СТОКИТЕ  придобиват  ЦЕННОСТ  /полезност   изобщо/  затова,  защото  биват  въвличани  в  ПРОЦЕСА  на  РАЗМЯНАТА  им  една  с  друга,  тоест  в  процеса  на  тяхното  взаимодействие.  

                     Тази  РАЗМЯНА  между   СТОКИТЕ  обаче  НЕ  е  процес,     който   възниква  СПОНТАННО  между    самите стоки  като  стоки.    Тази   РАЗМЯНА  е  дело  на  активните  субекти,   каквито  активни  субекти  са  СОБСТВЕНИЦИТЕ  на  ЕДИНИЧНИТЕ  стоки.   ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕТО  на  СВОБОДНИТЕ  ВОЛИ  на   собствениците,  доброволното  съгласие  между  тях     за   РАЗМЯНАТА  на  СТОКИТЕ  като  тяхна  СОБСТВЕНОСТ,   поражда   процеса  на  ДОГОВОРНАТА   РАЗМЯНА.

                      ПРИНЦИПНО   по   същия  начин   ТЕЛАТА     НЕ  притежават   СИЛА  на  ТЕЖЕСТТА  ИЗОБЩО  в   качеството  си  на  ЕДИНИЧНИ  ТЕЛА,   а   тази   тяхна  СИЛА  ИЗОБЩО  се   изявява  единствено  в  процеса  на  взаимодействието  между  ТЕЛАТА. 

                       ИЗНАЧАЛНОТО   ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ,  в  което  се  проявява   силата   на  ТЕЖЕСТТА,  това  е  взаимодействието  между  ЧОВЕКА  и  ПРИРОДАТА  /ПРИРОДНИТЕ  ТЕЛА/.

                      СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА   е  това   КАЧЕСТВО  на  природните  ТЕЛА,   чрез   което  качество  природните  ТЕЛА   се   СЪПРОТИВЛЯВАТ  на  ВОЛЯТА  на  ЧОВЕКА  да   ги  преобрази,  преработи  по  начин,  изгоден  и  полезен  за  него.    В   този   смисъл  СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА  на  ТЕЛАТА  представлява  /проявява   се   като/  ОТРИЦАТЕЛНО  ОПРЕДЕЛЕНО   НЕПОСРЕДСТВЕНО  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  ВОЛЯТА  на  ЧОВЕКА.

                      За   да  бъде  преодоляна   тази   ОТРИЦАТЕЛНА   определеност  на  непосредственото  НАЛИЧНО  битие  на  човешката  ВОЛЯ  се   включва  онова,  което   Хегел   нарича  „ХИТРОСТ  на  РАЗУМА“.   Хитростта  на  разума   се  изразява  в   това,  че  човекът  е   способен   да   застави  ЕДНО   природно  тяло  да   взаимодействува  с   ДРУГО  природно  ТЯЛО   така,  че   да  се  получи  полезен  за  него  резултат.  Например,  човекът  оре  земата   с  рало,  вместо  с  ръцете  си,  впряга   животните,  за   да  теглят  ралото  и  въобще  цялата  негова  оръдийна  дейност   се  включва  в  съдържанието  на  понятието  „ХИТРОСТ  на  РАЗУМА“.   

                      Следователно,   хитростта  на  разума   е   всъщност  ОПОСРЕДОВАНЕ  на  взаимодействието  „ЧОВЕК – ПРИРОДА“,   при   което   човекът  поставя  между   себе  си   и   природното  тяло  друго  природно  тяло,  с   което  се  преодолява   съпротивата  на  първото  природно  тяло  срещу  стремежа  на  човека  да  го  преобрази   по  изгоден  за  него  начин.

                      СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА  е  първата  и  основна   сила   на  телата,  с   която  те  оказват  съпротива  на  човека.  Затова  и  конструирането  на  ЛОСТА  е  първата  форма   за   успешно  ПРЕОДОЛЯВАНЕ  на  силата  на  тежестта.  

                          СЛЕДОВАТЕЛНО,  ОСОБЕНО  ВАЖНО  Е  ТУК  ДА  СЕ  ПОДЧЕРТАЕ   ФУНДАМЕНТАЛНОТО  ОБСТОЯТЕЛСТВО,  ЧЕ   ОТКРИВАНЕТО  НА  СИЛАТА   НА  ТЕЖЕСТТА  НА  ПРИРОДНИТЕ  ТЕЛА  СЕ   ИЗВЪРШВА  НА  СТО  ПРОЦЕНТА  В   ПРОЦЕСА  НА  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО  МЕЖДУ   ЧОВЕКА  И  ПРИРОДНИТЕ  ТЕЛА,  А   В   НИКАКЪВ   СЛУЧАЙ  НЕ  СЕ  ИЗВЪРШВА  ПРОСТО  В  ПРОЦЕСА  НА  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО  НА  НЯКАКВИ   ПРИРОДНИ  ТЕЛА

БЕЗ   УЧАСТИЕТО  НА  ЧОВЕКА.

                                                      +

                         СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА  е  ПЪРВИЧНАТА   СИЛА,  ПРИСЪЩА  ПООТДЕЛНО  на  ВСЯКО  ПРИРОДНО  ТЯЛО.  НО   ТЯ   СЕ   ПРОЯВЯВА   като  РЕАЛНО  ДЕЙСТВУВАЩА  СИЛА  тогава  и   САМО  тогава,  когато  ЕДИНИЧНОТО   тяло  влезе   във  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ  с  някое   ДРУГО  тяло.  

                     НЕЩО ПОВЕЧЕ  -  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО  между  ТЕЛАТА  става  възможно  именно  поради  това,  че   ВСЯКО   ЕДНО  от   тях  притежава   собствена  сила  на  ТЕЖЕСТТА,  която   СИЛА  е  въплъщение  на  ОБЩОТО,  на  ТЪЖДЕСТВЕНОСТТА  между  ВСИЧКИ  тела.  Сходно  е  положението  с  размяната  между  стоките  -   тя  става  възможна  именно  заради  това,  че  всяка  от  стоките  поотделно  притежава  качеството  ПОЛЕЗНОСТ  за  някаква  конкретна  потребност  на  човека.

                     В     своята  ВСЕОБЩА  форма,  тоест  като  СИЛА  на  ТЕЖЕСТТА   ИЗОБЩО,  тази   всеобща  сила   вече   не  се  нарича  ТЕЖЕСТ,  а   се   нарича  ГРАВИТАЦИЯ,  ПРИТЕГЛЯНЕ   между   телата.  

                      ГРАВИТАЦИЯТА  като  ВСЕОБЩО  битие  на  СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА  -  подобно  на  ЦЕННОСТТА  на  СТОКАТА - обаче   също   притежава   свое  СОБСТВЕНО     НАЛИЧНО  БИТИЕ   в   ЕДИНИЧНА,  ОСОБЕНА  и  ВСЕОБЩА   ФОРМА.

                    ЕДИНИЧНАТА   ФОРМА  -   съответствуваща  на  непосредствената   РАЗМЯНА  на  две   СТОКИ   -  на      НАЛИЧНОТО  битие   на  ГРАВИТАЦИЯТА  се   нарича  МАГНЕТИЗЪМ.  /ИЛИ   ПРИРОДНОТО  ЕЛЕКТРИЧЕСТВО  при  сблъсъка   на   големи  сили на   тежестта?/ ЕДНО   ТЯЛО   ПРИВЛИЧА   ДРУГО  ТЯЛО  И   ДРУГОТО  СТАВА   ТОВА,  КОЕТО  ГО  Е  ПРИВЛИЧАЛО.

                       МАГНЕТИЗМЪТ  именно   затова,   защото  е  ПОЛОЖИТЕЛНО  ОПРЕДЕЛЕНО   НЕПОСРЕДСТВЕНО  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  ГРАВИТАЦИЯТА,  се   проявява  в  ЕДИНИЧНА   ФОРМА.   При   тази  ЕДИНИЧНА  форма  само   НЯКОИ   тела  директно,   непосредствено  и  видимо  ПРИВЛИЧАТ  към   себе  си,   присъединяват   към   себе  си   други  тела.    Магнитът,  образно  казано,   налага  волята  си  върху  някое  друго  тяло   и   го  прави  своя  СОБСТВЕНОСТ,  прави   го  нещо,  което  му  принадлежи.

                        ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

                        ЕЛЕКТРОМАГНЕТИЗЪМ – висшата,   собствена,   адекватна   ВСЕОБЩА  форма  на   ВСЕОБЩАТА   сила  ГРАВИТАЦИЯ.    

                        СВЕТЛИНАТА  -   ЧИСТОТО   БИТИЕ  на

                             ЕЛЕКТОМАГНИТНИТЕ  ВЪЛНИ

                                                    +

                     Изначално  първична  СИЛА,  от   която  възникват   всички  други  видове  сила,  това  е  СИЛАТА  на   ТЕЖЕСТТА.   Тази   сила  е  присъща  на  телата  просто  по  силата  на  тяхното  съществуване;  това  е,  може  да  се  каже,  израз  на  тяхната  воля,  на  техният  стремеж  към  САМОЗАПАЗВАНЕ.

                     Действието  на  СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА  подрежда   телата  в  света   там,  където  им  е  мястото. Силата  на  ТЕЖЕСТТА  се   концентрира  в  ТОЧКА-ЦЕНТЪР  на  ТЕЖЕСТТА.

                      Редно  ли  е  тази  сила  да  бъде  наречена  ПРИТЕГЛЯНЕ?   Редно  е  в  смисъл,  че  ЦЕНТЪРЪТ,   в   който  се  КОНЦЕНТРИРА  СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА -  силата  на  цялото  тяло  -  действува   като  ПРИТЕГАТЕЛЕН  ЦЕНТЪР.

                                                  +                    

                          Само  че  тук  НЕ  става  дума  за  безразборно ПРИТЕГЛЯНЕ  на   всяко  ЕДНО  тяло  от  всяко  ДРУГО  тяло,  а   за   ЕДНОПОСОЧНО     КОНЦЕНТРИРАНЕ    на  ПРИТЕГЛЯНЕТО  към  ДОМИНИРАЩАТА    ТОЧКА-ЦЕНТЪР.    

                     ДОМИНИРАЩАТА   ТОЧКА  -  ЦЕНТЪР   на  ТЕЖЕСТТА  на   НАЙ-ТЕЖКОТО  тяло    КОНЦЕНТРИРА  в   себе  си  И   силата  на  ПО-ЛЕКИТЕ  ТЕЛА.   Реално  това    означава,  че  ТОЧКАТА – ЦЕНТЪР,  разположена  в   тялото  с  най-голяма  МАСА,  се   превръща  в   ТОЧКА-ЦЕНТЪР    на   цяла  СИСТЕМА   от   ТЕЛА. 

                   ВСЪЩНОСТ  -   ВНИМАТЕЛНО!

               Доминиращата   ТОЧКА – ЦЕНТЪР  може  да  концентрира  в  себе  си  СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА  и   на  тела,  които  са   далеч   от  тялото  с  привличащия  ЦЕНТЪР  и   не  са  непременно  слети  с  привличащото  тяло.    Така  реално  могат  да  се  образуват  ПЛАНЕТИТЕ  с  техния  периметър  на  привличане  към  ТОЧКАТА – ЦЕНТЪР.

                                Значи  ТОЧКАТА – ЦЕНТЪР

                      На  ТЕЖЕСТТА  на  ЗЕМЯТА  е  ВЪТРЕ в  НЕЯ.

                                              СЪЩЕВРЕМЕННО

    Всяка   сила,   която   се  КОНЦЕНТРИРА  в ТОЧКА-ЦЕНТЪР  е  ЦЕНТРО-СТРЕМИТЕЛНА  и  затова   е   ПРИТЕГЛЯНЕ  от  или   към   ТОЧКАТА-ЦЕНТЪР.   Това е  СИЛАТА на САМОЗАПАЗВАНЕ   на  ТЯЛОТО  или  на  СИСТЕМАТА  от  ТЕЛА,   чиято   СИЛА  на  ТЕЖЕСТТА  се  концентрира  в  ТОЧКАТА-ЦЕНТЪР. 

                        СИЛАТА на  ПРИТЕГЛЯНЕТО  към  ТОЧКАТА-ЦЕНТЪР   е  винаги  равна  на  СОБСТВЕНАТА   СИЛА  на  ТЕЖЕСТТА  на  ПРИТЕГЛЯНОТО   ТЯЛО.    ГРАВИТАЦИОННОТО  ПОЛЕ  е  ФАКТ,  но   поведението  на  всяко   тяло  вътре  в  това   поле  се   определя  от  СИЛАТА  на  СОБСТВЕНАТА  му  ТЕЖЕСТ,  съпоставена  с   ОБЕМА  на  тялото.  

               ИДЕАЛНИЯТ   ПРИМЕР  за  СЪОТВЕТСТВИЕ  между  количеството  МАСА  и   количеството  ОБЕМ  е  ВОДАТА.  Затова   нейната  ПЛЪТНОСТ  се  приема  за  ЕДИНИЦА-МЯРКА  за  ПЛЪТНОСТ.

 Затова  най-далеч   от  ТОЧКАТА-ЦЕНТЪР  остават  НАЙ-ЛЕКИТЕ,  които  съставят  АТМОСФЕРАТА -  пак   ПОДРЕДЕНА  -  а   останалите  се  разполагат  върху  земната  повърхност.   Става   дума,  естествено,  само  за  действието  на  СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА.

                                                +

               СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА като  СИЛАТА  ИЗОБЩО

има  ДВЕ  противоположни    форми  на  НАЛИЧНО  БИТИЕ

НЕПОСРЕДСТВЕНО  НАЛИЧНО  БИТИЕ -  ПРИВЛИЧАНЕ?

ОПОСРЕДОВАНО  НАЛИЧНО  БИТИЕ  -  ОТБЛЪСКВАНЕ?

                                   Или   ОБРАТНОТО?

Да,   изглежда,  че  ПРИВЛИЧАНЕТО,  тоест  КОНЦЕНТРАЦИЯТА  на  СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА  в   една  ТОЧКА-ЦЕНТЪР  е  ПЪРВОТО  и  затова  НЕПОСРЕДСТВЕНО  НАЛИЧНО   БИТИЕ  на  силата  на  тежестта,  САМОсъхранителната   сила  на  ТЯЛОТО  като  СИСТЕМА  от  ЕЛЕМЕНТИ.

                        Когато  ТОЧКАТА-ЦЕНТЪР е  ВЪТРЕ  в  ТЯЛОТО,  СИЛАТА  на   ТЕЖЕСТТА  действува  като  ПРИТЕГЛЯНЕ.

                     Когато ТОЧКАТА-ЦЕНТЪР е ИЗВЪН  ТЯЛОТО /примерно,  на  неговата  повърхност/,  това  означава,  че  ТЯЛОТО  е  в  ГРАВИТАЦИОННОТО  ПОЛЕ  на  ДРУГО   ТЯЛО  и  то  ще  КОНЦЕНТРИРА   и  своята  собствена  СИЛА  на  ТЕЖЕСТТА  в   ТОЧКАТА-ЦЕНТЪР  на  ДРУГОТО  ТЯЛО. 

                    ПРИВЛИЧАНОТО   ТЯЛО  има   зададена  ПОСОКА  на  движението  към  ТОЧКАТА-ЦЕНТЪР  на  ДРУГОТО  тяло.  АКО  по  своята   зададена   ПОСОКА  тялото  срещне  друго  тяло,  то  ще  го  ОТБЛЪСКВА,  за  да  продължи,  ако  може,  разбира  се.

                  АКО  СВЕТЪТ  ИЗОБЩО  има   ЕДНА   ТОЧКА-ЦЕНТЪР,  ТЯ   БИ  БИЛА  СВЕТОВНА   ТОЧКА-ЦЕНТЪР 

 

                                                  +

                 ЯДРЕН   СИНТЕЗ    и    ЯДРЕН   РАЗПАД

                         ПРИТЕГЛЯНЕ  и    ОТБЛЪСКВАНЕ

ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА   ЕНЕРГИЯ  е ЕНЕРГИЯТА   ИЗОБЩО

 

            МИСЛЕНЕТО  е  ФОРМАТА,  в  КОЯТО  СВЕТЪТ

            СЪЩЕСТВУВА  ВЪТРЕ  в  ЧОВЕКА

             ЗНАНИЕ  и  ИНФОРМАЦИЯ

             ВЪТРЕ  в  ЧОВЕКА  СВЕТЪТ  СЪЩЕСТВУВА

             КАТО  ПОДРЕДЕН,  СТРУКТУРИРАН  СВЯТ  

1.    ЧОВЕКЪТ  на  ВСИЧКИ  ЧОВЕЦИ,  ЧОВЕКЪТ  като  ЧОВЕК,  ЧОВЕКЪТ   ИЗОБЩО  -  това  е  АЗЪТ!  НАЧАЛОТО  на  ЧОВЕКА  е  ВЪЗНИКВАНЕТО  на  АЗЪТ.  ВСЕКИ   ОТДЕЛЕН  ИНДИВИД  е  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  АЗЪТ.

2.   ПРАВОТО  на  ВСИЧКИ  ПРАВА,  ПРАВОТО  като  ТАКОВА,  ПРАВОТО  ИЗОБЩО  -  това   е  СВОБОДАТА

3.    СВОБОДАТА  -   това  е  ПРАВО,  гарантирано  и  защитено  със  ЗАКОН.

4.   СТОКАТА  на  ВСИЧКИ  СТОКИ,  СТОКАТА  на  СТОКИТЕ,  СТОКАТА  като  ТАКАВА,  СТОКАТА  като  СТОКА  ИЗОБЩО  се  нарича  ПАРИ,  ПАРИ, ПАРИ.  ПАРИТЕ  са  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  СТОЙНОСТТА  на  СТОКАТА.

5.   МНОЖЕСТВОТО  на  всички  МНОЖЕСТВА,  МНОЖЕСТВОТО  ИЗОБЩО  се  нарича  ЧИСЛО

6.   СИСТЕМАТА  на  всички  СИСТЕМИ,  СИСТЕМАТА  ИЗОБЩО,  СИСТЕМАТА  като  ТАКАВА,  се  нарича  ИНФОРМАЦИЯ,  тоест  РЕД,  ПОДРЕДЕНОСТ,  СТРУКТУРА

7.   ТЯЛОТО  в   неговата  чисто  КОЛИЧЕСТВЕНА   определеност   е  ТЯЛО  ИЗОБЩО,  тоест  ОПРЕДЕЛЕНО КОЛИЧЕСТВО   вещество  без   оглед  на  КАЧЕСТВОТО  на   веществото.   Това  ОПРЕДЕЛЕНО  КОЛИЧЕСТВО  вещество    се  нарича  МАСА  на   ТЯЛОТО.  Следователно,  понятието  МАСА  е  абстрактно  ПОНЯТИЕ,  което  трябва  да  си  даде  както   НЕПОСРЕДСТВЕНО,  така  и  ОПОСРЕДОВАНО   НАЛИЧНО  БИТИЕ.  НЕПОСРЕДСТВЕНОТО  НАЛИЧНО   битие  на   МАСАТА       ИЗОБЩО  -  това   е   ТЕЖИНАТА  като  НАЛИЧНО,  сетивно  възприемамемо  битие.    Но     ТЕЖИНАТА  е   атрибут  на  телата,  който  се   констатира   единствено  в  процеса  на  тяхното  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ   като  СИЛА  на  ТЕЖЕСТТА.

8.   СИЛАТА  на  всички  СИЛИ,  СИЛАТА  ИЗОБЩО,  СИЛАТА  КАТО  ТАКАВА,  се  нарича  ЕНЕРГИЯ.

9.   ЕНЕРГИЯТА  на  всички  ЕНЕРГИИ,  ЕНЕРГИЯТА  ИЗОБЩО,  ЕНЕРГИЯТА  като  такава,  се  нарича  ИНФОРМАЦИЯ.

10.       ВСЯКО  ВЪЗПРИЯТИЕ  е  винаги  АКТУАЛНО  и  се  ПОРАЖДА  от  ВЪНШЕН  за  ЧОВЕКА   ИЗТОЧНИК. САМОЗАПАЗИЛОТО  се  ВЪЗПРИЯТИЕ,  ВЪЗПРИЯТИЕТО  на  ВСИЧКИ  ВЪЗПРИЯТИЯ,  ВЪЗПРИЯТИЕТО  като ТАКОВА,  ВЪЗПРИЯТИЕТО   ИЗОБЩО  -   това  е  ПРЕДСТАВА.

11.       ПРЕДСТАВАТА  винаги  съществува  в  съзнанието  на  ОТДЕЛНИЯ  ИНДИВИД.   ПРЕДСТАВАТА  на  ВСИЧКИ  ПРЕДСТАВИ,  ПРЕДСТАВАТА  като  ТАКАВА,  ПРЕДСТАВАТА   ИЗОБЩО  има  НАЛИЧНО  битие,  чрез   което  тя  става  и  представа,  достъпна  за  ДРУГИТЕ  ЧОВЕЦИ   -  това  е  ДУМА.

12.       ДУМАТА  на  ВСИЧКИ   ДУМИ,  ДУМАТА  като  ТАКАВА,  ДУМАТА  ИЗОБЩО  -  това  е  ПОНЯТИЕТО.

13.       ПОНЯТИЕТО  на  ВСИЧКИ  ПОНЯТИЯ,  ПОНЯТИЕТО  като  ТАКОВА,  ПОНЯТИЕТО  ИЗОБЩО  -  това  е  ИДЕЯ,  УМОЗАКЛЮЧЕНИЕ,  извеждане,  раждане  на  знание  от  самото  знание.

14.       ЕМОЦИЯТА   е  ВЪТРЕШНАТА   форма  за  съществуване  на  раздвоеното  на  емоция и  възприятие  УСЕЩАНЕ.  САМОЗАПАЗЕНАТА   ЕМОЦИЯ,  ЕМОЦИЯТА  на  всички  ЕМОЦИИ,  ЕМОЦИЯТА  като  ТАКАВА,  ЕМОЦИЯТА  ИЗОБЩО  -  това   е   ЧУВСТВО.

15.       ЧУВСТВОТО  се  поражда  ОТВЪТРЕ  в  ЧОВЕКА,  където  битува  като  САМОЗАПАЗИЛА  се  ЕМОЦИЯ.  ЧУВСТВОТО  на  всички  ЧУВСТВА,  ЧУВСТВОТО  като  ТАКОВА,  ЧУВСТВОТО  ИЗОБЩО  -  това  е  ДЕЙСТВИЕТО.   ДЕЙСТВИЕТО  е  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  ЧУВСТВОТО,  чрез   ДЕЙСТВИЕТО  ЧУВСТВОТО  става  достъпно  и  за  ДРУГИТЕ  ЧОВЕЦИ.

16.       ДЕЙСТВИЕТО  на  всички  ДЕЙСТВИЯ,  ДЕЙСТВИЕТО  като  ТАКОВА,  ДЕЙСТВИЕТО  ИЗОБЩО  -  това  е  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНАТА  ДЕЙНОСТ,  ПРАКТИЧЕСКОТО  УМОЗАКЛЮЧЕНИЕ,  РАЗУМЪТ.   ЦЕЛЕСЪОБРАЗНАТА  ДЕЙНОСТ  ПРИТЕЖАВА   СТРУКТУРАТА:   ЦЕЛ  -   СРЕДСТВО   -   РЕЗУЛТАТ.

 

                                   КЪМ  МАСАТА  И  ЕНЕРГИЯТА

                      Тялото   като  тяло  е  просто  вид  вещество,  както  и  сила  на  тежестта.

                    АНАЛОГИЯ  С  ПОЛЕЗНОСТ   И  ЦЕННОСТ

                     Всяко  ЕДИНИЧНО  тяло  от  гледна  точка  на  неговата  качествена  определеност   е  просто   конкретен   вид  вещество,  материя.  

                        Всяко  ЕДИНИЧНО   тяло  обаче  е  и  ОСОБЕНО   тяло,  и  ВСЕОБЩО  тяло,  тоест   ТЯЛО  ИЗОБЩО,      състоящо  се  от  ВЕЩЕСТВО  ИЗОБЩО,  МАТЕРИЯ  ИЗОБЩО.

                        ВЕЩЕСТВОТО   ИЗОБЩО  обаче  НЕ  притежава  КАЧЕСТВЕНА,    а  единствено  КОЛИЧЕСТВЕНА  определеност.    ПОНЯТИЕТО  за  КОЛИЧЕСТВО  вещество  се  нарича  МАСА.

                            Само   че  КАКВО   е   МАСА?

           По   какъв   начин  СЪЩЕСТВУВА  МАСАТА  като    МАСА?

                             МАСАТА   НЕ  е   ОБЕМ,   ГОЛЕМИНА.

         По   какъв  емпиричен   начин   изобщо  бива  констатирано,  че 

         СЪЩЕСТВУВА   НЯКАКВА   МАСА?

         ТЯЛОТО  е  ВЕЩЕСТВО   и  МАСА.

          ЕДИНИЧНОТО   ТЯЛО  Е  ВИД   ВЕЩЕСТВО. - качество

          ВСЕОБЩОТО  ТЯЛО,  ТЯЛОТО  ИЗОБЩО  е  ТЕЖИНА.-колич.

ЕМПИРИЧНО   КОНСТАТИРУЕМО   МАСАТА  СЪЩЕСТВУВА  ЕДИНСТВЕНО  като  СИЛА  на  ТЕЖЕСТТА,  като  ТЕЖИНА,  която  е  СИЛА.  На   всичкото   отгоре  МАСАТА   като  СИЛА  на  ТЕЖЕСТТА  е  СИЛА  в   състояние  на  ПОКОЙ.   А    СИЛАТА  в  състояние  на  ПОКОЙ  се  нарича  ПОТЕНЦИАЛНА   ЕНЕРГИЯ.

                                              АМИ    СЕГА?

                           ОКАЗВА   се,  че  МАСАТА  е  ВСЪЩНОСТ    СИЛА  и    НИЩО   ДРУГО -   СИЛА  на   ТЕЖЕСТТА.   ТОВА,   КОЕТО  СЕ  НАРИЧА  МАСА,   ВСЪЩНОСТ   е  СИЛА.   И  ако  МАСАТА  се  дефинира  като  КОЛИЧЕСТВО  вещество,  то   и  СИЛАТА  та  ТЕЖЕСТТА   всъщност    е  точно  това  -  КОЛИЧЕСТВО  ВЕЩЕСТВО.

                                Налице  е  право  пропорционална  връзка

                                 Между  количеството  на  веществото  и 

                               Количеството  на   силата  на  тежестта.

                             ,РЕАЛНО  ТОВА  Е  ФАКТ   ПРИ  ВОДАТА.

                              В  СВЕТА  на  СТОКИТЕ – при  ЗЛАТОТО.

                   ПРИРОДАТА  в   нейната  КАЧЕСТВЕНА  определеност  е  ПРОСТРАНСТВО.  ПРОСТРАНСТВОТО  е  СИНОНИМ  на  ПРЕКЪСНАТОСТ,  ДИСКРЕТНОСТ.  НАЛИЧНОТО   битие  на  ПРОСТРАНСТВОТО   е  ПОКОЯТ ИЗОБЩО,  ПОКОЯТ като  ТАКЪВ, АБСОЛЮТНИЯТ  ПОКОЙ,   спрямо   който  АБСОЛЮТНО  ВСИЧКО  ДРУГО  се  намира  в  ДВИЖЕНИЕ. НАЛИЧНОТО  битие  на  ПОКОЯТ   ИЗОБЩО,   на  АБСОЛЮТНИЯТ  ПОКОЙ,  товаа  е  точката  в  ЦЕНТЪРА  на  КРЪГА,  по  който  кръг  се  извършва  РАВНОМЕРНОТО  КРЪГОВО   НАЛИЧНОТО   БИТИЕ  на  ПОКОЯТ  като  АБСОЛЮТЕН   ПОКОЙ,   тоест   ПОКОЯТ  на  всички  видове  ПОКОЙ,  на   ПРОСТРАНСТВОТО,  това  е  ТОЧКАТА.  ТОЧКАТА -     това  е    ТУК!!!  ТУК!

                   ПРИРОДАТА  в  нейната  КОЛИЧЕСТВЕНА  определеност  е   ВРЕМЕ.  ВРЕМЕТО  е  СИНОНИМ  на  НЕПРЕКЪСНАТОСТ,  ИНДИСКРЕТНОСТ.   НАЛИЧНОТО  битие  на  ВРЕМЕТО   е  ДВИЖЕНИЕТО  като  ТАКОВА,  ДВИЖЕНИЕТО  ИЗОБЩО.

                      НАЛИЧНОТО  БИТИЕ  на  ДВИЖЕНИЕТО  ИЗОБЩО,  това  е  ДВИЖЕНИЕТО  на  СВЕТЛИНАТА  като  РАВНОМЕРНО  ПРАВОЛИНЕЙНО  ДВИЖЕНИЕ.   НАЛИЧНОТО  БИТИЕ  на  СВЕТЛИНАТА  са   ОГЪНЯТ  и   ПРИРОДНОТО   ЕЛЕКТРИЧЕСТВО.  ПРИРОДНОТО  ЕЛЕКТРИЧЕСТВО /светкавицата/  е  СИЛАТА   ИЗОБЩО  във   форма,  ПРОТИВОПОЛОЖНА  на   СИЛАТА  на  ТЕЖЕСТТА.

                      РАВНОМЕРНОТО  ПРАВОЛИНЕЙНО  ДВИЖЕНИЕ,  което  също  е  АБСТРАКЦИЯ,  ПОНЯТИЕ.  НАЛИЧНОТО  БИТИЕ  на  РАВНОМЕРНОТО  ПРАВОЛИНЕЙНО  движение,  това  е ЗАТВОРЕНОТО,  КРЪГОВО  РАВНОМЕРНО  ДВИЖЕНИЕ.  ТОВА  Е  ЧАСОВНИКОВОТО  ДВИЖЕНИЕ.    НАЛИЧНОТО   битие  на  ВРЕМЕТО,   това  е

                                       СЕГА!   СЕГА!   СЕГА!

   ИЗОБЩО,  ПРИРОДАТА  като  ТАКАВА,  се  нарича   ПРОСТРАНСТВО!    ЧОВЕКЪТ   ИЗОБЩО,  ЧОВЕКЪТ  като  ТАКЪВ,  това  е   ВРЕМЕТО. 

                     СВЕТОВНИЯТ   РАЗУМ  СЪЩЕСТВУВА

                      В   СВЕТА   ПОД  ФОРМАТА  НА  ВРЕМЕ.

Когато  човекът   подрежда  събитията  на  света  във  времето,  той  ги  подрежда  като  РАЗУМ,  подрежда  ги  РАЗУМНО.   И  АКО  СВЕТЪТ  СЪЩЕСТВУВА   ВЪВ  ВРЕМЕТО,  ТОЙ,  ЗНАЧИ,  СЪЩЕСТВУВА   В  РАЗУМА  ИЛИ,  АКО  ЩЕТЕ  РАЗУМЪТ  ВЛИЗА  В  НЕГО.

                           Значи   така  -  от  гледна  точка  на  своята  КАЧЕСТВЕНА  определеност   ТЯЛОТО  е  ВЕЩЕСТВО;  докато  от  гледна  точка  на  своята  КОЛИЧЕСТВЕНА  определеност  ТЯЛОТО е   СИЛА  /полезност   и  ценност   на  стоката,  вещество  и  сила  на  телата/           

                           В  ПРОСТРАНСТВОТО  като  ПРИРОДА  ИЗОБЩО  всичко  е  ОБРАТИМО.   Във   ВРЕМЕТО  като  ЧОВЕК   ИЗОБЩО  всичко е  НЕОБРАТИМО.  

                                         А    МЯРАТА?

               МЯРАТА  е   ОПОСРЕДОВАНОТО  тъждество  на  КАЧЕСТВЕНА  и  КОЛИЧЕСТВЕНА  определеност,  на   ПОЛЕЗНОСТ    и   ЦЕННОСТ,    на  ПРОСТРАНСТВО  и   ВРЕМЕ