А БАЩА МИ БЕШЕ СТАНАЛ ТЪРГОВЕЦ
Моят покоен баща беше потомствен селянин, който се превърна в почтен, но отличен търговец. Оженил се на 16 години с владишки берат, командвал тежкокартечно отделение през войната 1944/45, на 27 години той вече имаше трима сина - аз и по-малките ми братя Никола и Иван.
Годината беше 1951. Трима сина, стара къща с две стаи, пари отникъде. Дядо ми Дуно обаче беше още по-потомствен овчар и си живееше с добитъка на кошарата. Имаше дядо ми пролетта 50 овце и толкова агнета. Отива баща ми при своя баща и му вика:
- Тате, дай ми овцете и агнетата да ги продам, до една седмица ще ти докарам други овце с агнета, пак толкова на брой.
- Оти да ми продаваш овците, отвърнал дядо ми, па после да ми докарваш да паса и да гледам чужди овци?
- Оти ще има и мен и за децата овце, ще продам твоите, ама ще докарам 80 овце с агнета, 50 за теб и 30 за мен.
- Кви са тия щуротии, запънал се дядо ми, сакаш да ми довлечеш некакви метиляви овци..., мани, мани тая работа.
- Нема да са метиляви, обяснява баща ми, по-убави ще от твоите. А ще има и за мен и за децата, нали ги видиш момчетата...
- Е, нема кво а са прави, кандисал дядо ми, тия момчета требва да живеят некакси... Карай та ги продавай, па да видиме кво ще ми довлечеш...
Взема ме баща ми с него да му помагам и за една нощ, като тръгнахме от дядовата кошара, минахме 20 километра и осъмнахме на пазара в Ботевград. Там овцете са малко, мераклии да купуват много и баща ми за един час обикаляне и пазарлък ги продаде. Не ми е казавл колко са парите, не ми е обяснявал нищо за търговските си работи. Прибрахме се до вечерта в село, но заранта осъмнахме на по-близкия пазар в Мездра. Тук овце колкото щеш, баща ми гледа, пазари се и купи три стада, общо 85 овце с агнета. От пазара - право на кошарата през планината. Дядо ми Дуно първом почна да оглежда овцете една по една, повтори с оглеждането и вика на баща ми
- А бре Тошко, как успе да купиш тия убави овци, бре сине? И си накупил 35 брави в повече; ти купува ли ги или ги краде, бре момче?
- Купих си ги напълно редовно, тате, отговаря баща ми. И тия овчари в Ботевград, дека им продадох твоите овци, останаха много доволни. Па и тия овчари в Мездра беха още по-доволни. Ама най-доволен съм аз, щото има с какво да храна момчетата.
- На другия дядо ми слезе от кошарата в селото, обръсна се и вика на баща ми:
Айде да ма водиш при съдията в Мездра, ще ти продам без пари както овците, така и земята, само ще ма гледаш, ако се поболея.Мисля си и как сте минали река Искър със стадото от Мездра до Камика.Вярвам ти и те поздравявам. З а мене това е подвиг.Бъди здрав и продължаваи да пишеш за с ЛИК