Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06 10:11 - ГОЛЯМОТО НАВОДНЕНИЕ в СОФИЯ, юни, 1983 г.
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 472 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ГОЛЯМОТО НАВОДНЕНИЕ
СОФИЯ, юни 1983 г.
Когато водата тръгна по булевард ВИТОША, аз вървях от центъра към квартал ИВАН ВАЗОВ.
Пред НДК реката по булеварда беше до под коленете. Бях облечен в отличен нов костюм, защото се връщах от тържество в Софийската градска библиотека на площад СЛАВЕЙКОВ.
Коли към квартал ИВАН ВАЗОВ все още вървяха, но никой не пожела да спре и да ме вземе.
Синът ми беше на една година, бурата беше ужасна, електричеството в София спряно, аз трябваше да стигна до апартамента си, който се намира на булеварда срещу читалище ПЕТЪР БЕРОН.
В началото завратих крачолите до над коляното, влязох в средата на булеварда и бавно, крачка по крачка, тръгнах срещу водата. Имаше още трима четирима мъже като мен.
Когато стигнах до моста над булевард БЪЛГАРИЯ, водата вече беше до кръста ми. Останал бях сам, не видях къде са отишли другите трима. Вместо човеци, около мен плуваха три четири леки автомобила...
В момента, като възстановявам от паметта си този спомен, леко ме побиват тръпки, защото зрително виждам тежката мътна вода, която стигаше до под мишниците ми. Течението в големия преход през моста обаче не беше прекалено силно и бързо, понеже вода изтичаше и странично върху булевард БЪЛГАРИЯ.
ИЗКЛАТИХ се, защото такава беше формата на моето движение и влязох нагоре по булевард ВИТОША в квартал ИВАН ВАЗОВ.
Широко разкрачен, в състояние на непоклатимо и концентрирано СПОКОЙСТВИЕ, аз метър по метър стигнах до сградата на днешния бар НЕРО, която е на три метра от моя блог и входа в него.
Влязох в тъмния вход, но живея на дванадесетия етаж. И чак в този момент усетих, че силите ми са изчерпани, а трябва да катеря стълбите нагоре в тъмнината.
Стъпало по стъпало, някъде си помагах и с ръце, за близо половин час време стигнах до вратата на апартамента, влязох и видях сина ми спокоен, неуплашен от бурята и тъмнината.
Излязох на балкона, запалих цигара и се прекръстих.
Бях на 42 години, мъж и баща в разцвета на своята сила.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 774120
Постинги: 477
Коментари: 380
Гласове: 6053
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол