Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2018 11:34 - ВЪЗХОД и ПАДЕНИЕ във ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ - 3.
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 897 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
СПОМЕНИ   и   РАЗМИШЛЕНИЯ
06.10.2007 г., събота
В СВОЯ ДОКЛАД НА КОНФЕРЕНЦИЯТА АЗ ОБОСНОВАХ СЛЕДНИТЕ ТЕЗИ:
                               1. ДОПУСНЕ ЛИ СЕ ИЗБУХВАНЕТО НА РАКЕТНО-ЯДРЕНА ВОЙНА, ГИНЕМ ВСИЧКИ - КАПИТАЛИСТИ И КОМУНИСТИ, БЕДНИ И БОГА-
ТИ, МЪЖЕ И ЖЕНИ, СТАРЦИ И ДЕЦА. А МОЖЕ БИ С НАС ГИНЕ ЦЯЛАТА ЖИ-
ВА ПРИРОДА.
                                2. КОНЦЕПЦИЯТА ЗА МИРНОТО СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУ-
ВАНЕ НА ДЪРЖАВИТЕ С ПРОТИВОПОЛОЖЕН ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧИС-
КИ СТРОЙ Е АБСОЛЮТНО НЕДОСТАТЪЧНА, ЗА ДА ПРЕДОТВРАТИ ИЗБУХ-
ВАНЕТО НА ВОЙНАТА. ЦЕЛИЯТ СВЯТ НЕПРЕКЪСНАТО ГОВОРИ ЗА МИР И
САМО ЗА МИР, НО НИЕ ВСИЧКИ ТУК, ВЪВ ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ, ОТЛИЧНО
ЗНАЕМ КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ТАЯ ШУМОТЕВИЦА -  КРИЕ СЕ НЕИСТОВАТА
НАДЕЖДА КАКТО НА СССР, ТАКА И НА САЩ ДА УСПЕЯТ ПЪРВИ ДА ОТКРИ-
ЯТ И ДА СЪЗДАДАТ СИСТЕМА НЕ САМО ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА ПРОТИВНИ-
КА, НО И ЗА БЛОКАЖНА ЗАЩИТА ОТ НЕГОВИТЕ ЯДРЕНИ УДАРИ.
                                3. СЛЕДОВАТЕЛНО, ЗАД КОНЦЕПЦИЯТА ЗА МИРНО СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУВАНЕ СЕ ПРИКРИВА ГЛОБАЛНАТА ЖИЗНЕНА
ПОТРЕБНОСТ НА ВСЯКА ОТ ДВЕТЕ СИСТЕМИ ДА СЕ ВЪОРЪЖИ ТАКА, ЧЕ
ДА МОЖЕ ДА ОЦЕЛЕЕ. А ДА ОЦЕЛЕЕШ В РАКЕТНО-ЯДРЕНАТА ВОЙНА - ТО-
ВА ОЗНАЧАВА ДА СЕ ОКАЖЕШ ПОБЕДИТЕЛ В НЕЯ.
                                4. НАДЕЖДАТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ Е АБСОЛЮТНО СВЪРЗАНА
С ВЪПРОСА ЗА ПЪРВИЯТ УДАР. АКО ИЗОБЩО НЯКОЙ СЕ НАДЯВА НА ОЦЕ-
ЛЯВАНЕ, НА НЕГО МУ Е ЯСНО, ЧЕ ТОЙ, ИМЕННО ТОЙ ТРЯБВА ДА НАНЕСЕ
ПЪРВИЯТ УНИЩОЖИТЕЛЕН УДАР И ДА СЛОЖИ НАЧАЛОТО НА ТРЕТАТА
СВЕТОВНА РАКЕТНО-ЯДРЕНА ВОЙНА.
                                 5. ИМЕННО ОТ ВЪПРОСА ЗА ПЪРВИЯТ УДАР ОБАЧЕ ВСИЧКИ БЯГАТ КАТО ДЯВОЛ ОТ ТАМЯН. НИКОЙ НИКОГА И НИКЪДЕ НЯМА
ДА ПРИЗНАЕ, ЧЕ СЕ ГОТВИ ДА НАНЕСЕ ПЪРВИЯТ УДАР, ЗАЩОТО ТАКОВА
ПРИЗНАНИЕ МОМЕНТАЛНО БИ ОБЪРНАЛО ЦЕЛИЯТ СВЯТ СРЕЩУ НЕГО, 
КОЙТО И ДА Е ТОЙ. СЛЕДОВАТЕЛНО, СВЕТЪТ Е ПОТЪНАЛ В АБСОЛЮТНО
РАЗВРАЩАВАЩО ЛИЦЕМЕРИЕ, НЕ ВИ ТРЯБВА ПОВЕЧЕ ДА ОЧАКВАТЕ НИКАКЪВ АНТИХРИСТ, ТОЙ Е ВЕЧЕ ТУК. ВСИЧКИ СЕ НАДЯВАТ,
ЧЕ ЩЕ ЩЕ ИМ СТИГНЕ СЕКУНДАТА, ЗА ДА ПУСНАТ РАКЕТИТЕ СИ ПРЕДИ ДА
ПОЛЕТЯТ РАКЕТИТЕ НА ВРАГА, НО НИКОЙ НИКОГА НЯМА ДА ПРИЗНАЕ
ТОВА. СВЕТЪТ Е РАЗВРАТЕН И ЗАТОВА Е СТАНАЛ АБСОЛЮТНО НЕСИГУ-
 РЕН, НИЕ СЕ ГЛЕДАМЕ И СЕ ЛЪЖЕМ В ОЧИТЕ ПО ИСТОРИЧЕСКИ НАЙ-
БЕЗОБРАЗНИЯТ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН.
                                  6. ПРЕЗ 1976 г. АМЕРИКАНЦИТЕ ПЪРВИ, НО СКОРО СЛЕД
ТЯХ И РУСНАЦИТЕ СЕ СЪГЛАСИХА НА ПОЛИТИЧЕСКО РАВНИЩЕ С ТЕЗА-
ТА, ЧЕ В ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА НЯМА ДА ИМА ПОБЕДИТЕЛИ. НО ТОВА
Е ЗАСЕГА ЧИСТО ПОЛИТИЧЕСКО ЛИЦЕМЕРИЕ, ЗАЩОТО ВЪВ ВСИЧКИ ВОЕННИ ЩАБОВЕ СЕ РАЗРАБОТВАТ ПЛАНОВЕ ИМЕННО ЗА ПОБЕДА И СА-
МО ЗА ПОБЕДА. ЗАЩО ВОЕННИТЕ ЕКСПЕРТИ НЕ ПРИВЕДАТ СВОИТЕ 
ПЛАНОВЕ В СЪЗВУЧИЕ С ПРИЕТИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ПОЛИТИЧЕСКИ
СТАНОВИЩА, ЗАЩО ПО ПОЛИТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА ГОВОРИМ ПРЕД
ОФИЦЕРИТЕ, ЧЕ В РАКЕТНО-ЯДРЕНАТА ВОЙНА НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПОБЕ-
ДИТЕЛИ, А В ЧАСОВЕТЕ ПО ВОЕННО-ТАКТИЧЕСКИТЕ И ВОЕННО-СТРАТЕ-
ГИЧЕСКИТЕ ДИСЦИПЛИНИ ГИ УБЕЖДАВАМЕ, ЧЕ ПОБЕДИТЕЛ ЩЕ ИМА И 
ТОЗИ ПОБЕДИТЕЛ ЩЕ БЪДЕМ НИЕ. НЕ СЕ ЛИ СРАМУВАМЕ ОТ ТЕЗИ МЛАДИ УМНИ ОФИЦЕРИ, КОИТО ВСИЧКО РАЗБИРАТ, НЕ ГИ ЛИ УБЕЖДА-
ВАМЕ, ЧЕ ПОЛИТИЦИТЕ НАГЛО И БЕЗОГЛЕДНО ЛЪЖАТ ЦЕЛИЯТ СВЯТ?
КАКВО ПОВЕДЕНИЕ МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ УТРЕ ОТ ОФИЦЕРИ, КОИТО 
ДЪРЖАТ В РЪЦЕТЕ СИ АРМИЯТА И СА АБСОЛЮТНО НАЯСНО, ЧЕ ЗАРА-
ДИ ТЪПИТЕ И НАГЛИ ПОЛИТИЦИ ТЕ ТРЯБВА ДА ЗАГИНАТ В ЕДНА БЕ-
ЗУМНА ИДИОТСКА ВОЙНА? ТА ТЕЗИ СЪЩИТЕ ОФИЦЕРИ ОТЛИЧНО 
ЗНАЯТ, ЧЕ ВСИЧКИ ЩЕ ИЗГИНЕМ, АКО НЯКОЙ КРЕТЕН ПОДПАЛИ РАКЕТ-
НО-ЯДРЕНАТА ВОЙНА, ЗАЩО ВИЕ КАТО НОРМАЛНИ ХОРА ДОПУСКАТЕ  В
ГЛАВИТЕ СИ МИСЪЛТА, ЧЕ ОФИЦЕРИТЕ ЩЕ МРАТ ДО ЕДИН ЗАРАДИ
СВЕТОВНИ КРЕТЕНИ? 
                                    6. НЕОБХОДИМО Е КАТЕГОРИЧНО И НА ВОЕННО РАВ-
НИЩЕ ДА СЕ ВЪЗПРИЕМЕ И УТВЪРДИ ТЕЗАТА, ЧЕ ПОБЕДИТЕЛ В  РАКЕТ-
НО-ЯДРЕНАТА ВОЙНА НЕ МОЖЕ ДА ИМА И НЯМА ДА ИМА. ТАКА ТРЯБВА
ДА ГОВОРИМ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ВСИЧКИ ПРЕД ОФИЦЕРИТЕ, ЗА ДА
НЕ СЕ ПРАВИМ ВЗАИМНО НА ИДИОТИ. НИКОЙ НЕ ИСКА ДА УМИРА ЗАРА-
ДИ НЯКАКВА ПИРОВА ПОБЕДА НА КОМУНИЗМА ИЛИ КАПИТАЛИЗМА, НА-
ЛИ? ТАКА ЧЕ КРАЙ С ВЕЛИКАТА ДОГМА НА ГЕНЕРАЛ КЛАУЗЕВИЦ, ВЪЗ-
ПРИЕТА ОТ ЛЕНИН, ИСТОРИЧЕСКИ ТЯ Е БИЛА ДОТУК.
В основни линии това беше моята теза и моята логика на нейното излагане
пред преподавателите....
08.10.2007 г., понеделник
                    От фактическа гледна точка в моя доклад нямаше никакви новини.
Но съвсем ново беше, разбира се, предложението за промяна в основната
догма на военно-политическата теория, формулирана от немския генерал и
теоретик Карл Клаузевиц в книгата му "ТЕОРИЯ НА ГОЛЯМАТА ВОЙНА". Карл Клаузевиц е участник във войните от 1812-1815 г. като противник на импера-
тор Наполеон Бонапарт и всъщност обобщава опита както при победите, така и при разгрома на Наполеон. Книгата му се превръща във ВОЕННА БИБЛИЯ за германиците и за тяхната армия главно затова, защото именно
неговото разбиране за целите, средствата, подготовката и воденето на голя-
мата война се въплъщава в победоносната за Бисмарк  френско-пруска война, довела до националното обединение на Германия. 
                      "У ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ НАРОДИ - пише Клаузевиц -, ВОЙНА-
ТА ВИНАГИ ПРОИЗЛИЗА ОТ ПОЛИТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ И ВСЯКОГА ИМА ВЪВ ВИД ПОЛИТИЧЕСКА ЦЕЛ. СЛЕДОВАТЕЛНО, И ТЯ САМАТА Е АКТ ПО-
ЛИТИЧЕСКИ..... И ТЪЙ КАТО ПОЛИТИКАТА Е МАЙКА НА ВОЙНАТА, ТО ЕСТЕСТВЕНО Е, ЧЕ В ПОЛИТИЧЕСКАТА ЦЕЛ СЕ ГНЕЗДИ ПЪРВИЯТ И 
ГЛАВНИЯТ МОТИВ ЗА ПОСОКАТА, КОЯТО ТРЯБВА Д СЕ ОТЕЧАТИ ВЪВ ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ." /Карл Клаузевиц. Теория на голямата война. Со-
фия, 1908 г., стр.27-28/
                       След книгата на Клаузевиц, призната в целия свят като едно
от гениалните постижения на военно-политическата теория, войната започва да се третира КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА, КАТО ПОЛИТИКА, ВОДЕНА НЕ С МИРНИ СРЕДСТВА - дипломация, преговори,
 икономически средства, културно-идеологическа инвазия и т.н. - А СЪС СРЕДСТВАТА НА ВЪОРЪЖЕНОТО НАСИЛИЕ.
                         А най-мощните средства за въоръжено насилие през вто-
рата половина на ХХ-я век бяха ракетите, въоръжени с ядрени бойни глави. Следователно, ако продължавахме и в новите условия да се придър-
жаме към теорията на генерал Карл Клаузевиц, то за постигането на политическите цели на СССР или на САЩ ракетно-ядрената война си беше резонно продължение на тяхната мирновременна политика, са-
мо че с прилагане на други, на военни средства. 
                        Тук искам съвсем определено и категорично да подчер-
тая, че името на самият генерал Клаузевиц никога и за нищо не би могло 
да стресне нашите комунистически теоретици, идеолози и политици. Голяма работа какво бил рекъл някой си буржоазен генерал Клаузевиц, споко-
йно можеше да произнесе всеки марксист-ленинец. Имаше обаче един сам по себе си дребничък детайл, който като малкото камъче преобръща-
ше цялата каруца. Този дребничък детайл се състоеше в обстоятелст-
вото, че някога самият Владимир Илич Ленин решил да прочете книга-
та на генерал Клаузевиц, купил си я в Женева, прочел я и като любоз-
нателен читател тук-таме драскал свои забележки по полетата на стра-
ниците, както съм надраскал и аз екземпляра си от книгата, макар да го
купих на солена цена в антикварната книжарница.
                         Надрасканият по полетата Ленинов екземпляр се запа-
зил в архива му, архивът му бил публикуван и понеже той напълно се
съгласява с генерал Клаузевиц и го хвали като гениален военно-поли-
тически теоретик, то теорията на Клаузевиц започва да се приема от
комунистическите идеолози вече като марксистко-ленинска теория.
Нямам представа дали днешните поколения до към 35-годишна въз-
раст могат изобщо да  проумеят смсълът на това, което изписвам
толкова внимателно и прецизно като детайли, за да го съхраня за исто-
рията. Защото на тях сигурно им звучи като абсолютен абсурд фактът,
че щом някакъв Ленин си бил надраскал нещо по сраниците на четена
от него книга, от това можела да зависи човешката история. Хайде бе,
какво ни разправя този професор.....
                          РАЗПРАВЯМ ТОЧНО ТОВА, КОЕТО БЕШЕ ИСТИНАТА ЗА МОЕТО ВРЕМЕ. ЩОМ ЛЕНИН Е ИЗКАЗАЛ СТАНОВИЩЕ ПО НЯКАКЪВ ВЪПРОС, ТО
С НЕГО МОЖЕШ ЕДИНСТВЕНО ДА СЕ СЪГЛАСЯВАШ И ДА ГО ХВАЛИШ КАТО ГЕНИАЛНО ПРОЗРЕНИЕ, НО АБСОЛЮТНО НЕ И ДА СЕ СЪМНЯВАШ В НЕГО, КАМО ЛИ ДА ГО КРИТИКУВАШ. БИБЛИЯТА НЕ БЕШЕ НИЩО В СРАВНЕ-
НИЕ С БЕЗПОГРЕШНОСТТА НА МАРКС, ЕНГЕЛС, ЛЕНИН, СТАЛИН, ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, ХРУШЧОВ, БРЕЖНЕВ, ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ, ТОДОР ЖИВКОВ......
                          Ето защо с моя доклад аз директно бях зачислен НЕ към философите-теоретици на политиката и войната, които искат и насто-
яват да бъде ревизирана концепцията на генерал Клаузевиц, а бях 
зачислен КЪМ ПРОТИВНИЦИТЕ НА ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛИНИН! Същата история се разигра в Софийския университет през 1965 г. с редов-
ния докторант Жельо Желев, станал по-късно известен като д-р Желев и като Президент на Република България. Тогава моята партийна организация на БКП изключи Жельо от партията, отчисли го от докторантура без право 
на защита и го зачисли на прехрана при тъста му в село Грозден, Бургаско. 
И всичко това ЕДИНСТВЕНО заради уж теоретическото обстоятелство, че, представете си, Жельо Желев КРИТИКУВАЛ философското ОПРЕДЕЛЕНИЕ на Ленин ЗА МАТЕРИЯТА и предлагал някакво си там свое определение, различно от Лениновото, от библията, демек.
                           А МОЯ МИЛОСТ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯШЕ НА генерал КЛАУЗЕВИЦ И, СЛЕДОВАТЕЛНО, НА ЛЕНИН, ПОНЕЖЕ ТОЙ СЕ БИЛ СЪГЛАСИЛ С КЛАУЗЕВИЦ В НЯКАКВА СВЕЩЕНА НАДРАСКАНА В КНИГА БЕЛЕЖКА НЕ ПО ВЪПРОСА ЗА МАТЕРИЯТА,  АМИ НАПРАВО ПО ВЪП-
РОСА ЗА ПОЛИТИКАТА И ВОЙНАТА, ОТ КОИТО ЗАВИСЕШЕ СЪДБАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО! 
                           ДОБРЕ, ЧЕ БЕШЕ 1983 година, а НЕ  1965 година.....              
 09.10.2007 г., вторник
                          Като прослушали на магнетофон записите от работата на на-
шата конференция във Военната академия, началниците в Главното поли-
тическо управление на българската армия в началото не чули нищо обезпо-
коително. Не чули затова, защото твърдението, че в ракетно-ядрената война 
не може да има победители, вече многократно е изказвано в речите на но-
вия съветски генерален секретар на КПСС Черненко и дори е преповторено от  Тодор Живков. Това беше твърдение, лансирано най-напред от амери-канскя държавен секретар, но възприето на официално международно рав-нище и като позиция на социалистическата система.
                          От това твърдение, станало бързо нещо като тривиална фраза,никой обаче не беше мръднал крачка напред; фразата се изричаше и толко-ва. И когато аз подробно и аргументирано, така, както се полага на форум ка-то нашата академична конференция,  доказах в своя доклад, че изводът за невъзможността да бъде спечелена ракетно-ядрената война води след себеси много сериозни последици за военно-политическата теория, нещата за-почнаха да изглеждат по съвършено друг начин.
                           Щом като се признава на базата на фактите за натрупаното в света атомно оръжие, разсъждавах аз, че разрушителната, гибелната мощ на ракетно-ядрената война прави победата в нея невъзможна, ние трябва да продължим по-нататък и ясно да кажем, че днес войната
повече НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИНТЕРПРЕТИРА КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА, ЧЕ С ВОЕННИ РАКЕТНО-ЯДРЕНИ СРЕДСТВА НЕ МОГАТ ДА СЕ  РЕАЛИЗИРАТ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ.  Аз разсъждавах професионално
и нормално - никой никога не се е дори опитвал да спори с мен по логика-
та на моите разсъждения.
                            ТОГАВА?
                            Тогава генерал-полковник Митко Митков, началник на ГПУ 
на БНА и неговите заместници се досещат, че Клаузевиц си е Клаузевиц, него ние можем да отречем по всяко време на денонощието, защото е ...
БУРЖОАЗЕН генерал и теоретик, но нали е добре известно, че лично Вла-
димир Илич Ленин е потвърдил гениалността на казаното от него за вой-
ната и политиката, макар и само в една бележчица, надраскана върху про-
четените страници на книгата.... КАК ТАКА ЩЕ ОТРИЧАМЕ НЕЩО, КОЕТО 
ЛЕНИН Е СМЯТАЛ ЗА ПРАВИЛНО?
                              Някога, в антична Гърция, Аристотел - най-силният ученик в
Академията на Платон -, след като съзрял за собствено мислене, беше ка-
зал така:
                              "СКЪП МИ Е ПЛАТОН, НО ИСТИНАТА МИ Е ПО СКЪПА".
                             Комунистите никога не узряха даже просто да им мине през
главите мисълта, че Маркс, Енгелс,  Ленин  може да са им скъпи,  но исти-
ната не е тяхна вечна частна собственост. В своята малка книжка "НЕЩО 
КАТО АВТОБИОГРАФИЯ" Алберт Айнщайн кротко  се моли на   Исак Нютон
с думите: "ПРОСТИ МИ,  НЮТОН, НО ПРАВ Е ДЖЕЙМС МАКСУЕЛ, А НЕ ТИ -
НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА МИГНОВЕНО ДЕЙСТВИЕ НА СИЛА ОТ ПРОИЗ-
ВОЛНО ИЗБРАНО РАДСТОЯНИЕ..."
                              Никога в света не е господствувала НА ДУМИ по-диалектич-
на ИДЕОЛОГИЯ от марксистко-ленинската. Но пак   никога не  е госпоству-
вала НА ДЕЛО по-фанатически догматична ИДЕОЛОГИЯ от  марксистко-
ленинската. КАКВОТО И ДА ГОВОРЯТ КОМУНИСТИТЕ, ИМЕННО СТАЛИН,
ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН  ЩЕ ОСТАНЕ КАТО ВЕЧНОТО ВЪПЛЪ-
ЩЕНИЕ, КАТО ПЕРСОНАЛИЗИРАНОТО БИТИЕ НА  ВЛАСТВУВАЩИЯТ 
МАРКСИЗЪМ-ЛЕНИНИЗЪМ.
                              В Главното политическо управление на българската армия
беше тъпкано с генерали и полковници. Самият негов Началник генерал-
полковник Митко Митков беше работил по-рано като Началник на българс-
кото военно разузнаване. Какво им стана тогава на тези уж нормални хора,
които не можеха две думи да кажат срещу безупречната логика на моето
разсъждаващо мислене, но изкризиха от това, че май косвено критикувам
не друг, а Ленин, до такава степен, че се държаха като побъркани. В Сухо-
дол да бях отишъл да изнеса моя доклад,  алкохолиците и наркоманите 
щяха да ме разберат, но в ГЛАВНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАН на българска-
та армия не ме разбраха. ВПРОЧЕМ, РАЗБРАХА МЕ...
                              РАЗБРАХА МЕ, НО ТЕ БЯХА НОМЕНКЛАТУРНИ КОМУНИС-
ТИЧЕСКИ ФУНКЦИОНЕРИ БЕЗ ГРАМ СОБСТВЕНО ДОСТОЙНСТВО, МА-
КАР ПАГОНИТЕ ИМ ДА БЛЕСТЯХА ОТ ЗВЕЗДИ. И ВЕДНАГА ОТИВАТ ЗА 
СЪВЕТ КАКВО ДА ПРАВЯТ НЕ ДРУГАДЕ, А В ЦК на БКП, при завеждащият
ВОЕННО-АДМИНИСТРАТИВНИЯ ОТДЕЛ НА ЦК на БКП и бивш НАЧАЛНИК
на това същото  ГЛАВНО ПОЛИТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ  генерал-полков-
ник ВЕЛКО ПАЛИН.
                              Оставаше работата пак да стигне лично до ТОДОР ЖИВКОВ и той да си припомни, че изпитвалият сина му ВЛАДКО философ,
отървал се преди време от лудницата и алкохолиците пак се е появил на
височайшият му хоризонт.....
10.10.2007 г., сряда
                      На срещата в ЦК на БКП между завеждащият военно-админист-
ративният отдел генерал-полковник ВЕЛКО ПАЛИН и Началникът на ГПУ
на БНА генерал-полковник МИТКО МИТКОВ било решено те да организират
и проведат под техен контрол нова военно-теоретична конференция във ВА
"Г. С. РАКОВСКИ" с участието на целият команден и преподователски състав на Академията и в присъствието на висши началници. В процеса на подгото-
товката на тази общоакадемична конференция трябваше да се проведат се-
минари във всички преподавателски катедри поотделно. Датата за конфе-
ренцията и процедурата по нейното провеждане бях определени със специ-
ална заповед на Началника на Военната академия генерал-лейтенант
НИКОЛА НЕДЯЛКОВ. Тук е мястото да кажа няколко изречения за този ко-
лоритен началник.
                       Генерал-лейтенант НИКОЛА НЕДЯЛКОВ беше роден в село
Алтимир - Врачанска област и ние с него бяхме земляци от Северозапада 
по месторождение. Преди да стане Началник на Военната академия беше
работил като Началник на Военното разузнаване и заместник-началник на
Генералния щаб на БНА.  Баща е на прочутата и също личностно колоритна
като него журналистка ВИЗА НЕДЯЛКОВА и тъст на АНДРЕЙ РАЙЧЕВ - някога щатен инструктор в ЦК на БКП, а днес нахакан и претенциозен социолог, политолог, бизнесмен-издател и вероятно още куп други неща.
                       Генерал Недялков беше среден на ръст, имаше масивна и
внушителна глава, атлетично и здраво тяло. Из територията на Военната
академия се движеше като танк,  неспираемо, бързо и напористо, изда-
вайки непрекъснато  наляво и надясно заповеди на  висок  и  отсечен  ге-
нералски глас. Една обиколка из територията - най-малко 20 заповеди,
от които минимум 15 за някакво наказание на някого. Но най-характерни 
за него бяха очите. Нямам представа дали е гледал с такъв поглед прия-
телите и близките у дома си, но в Академията неговите очи се коментира.
ха под път и над път. 
                       Очите на генерал Недялков бяха големи, много големи, или
поне той  беше усвоил някакъв маниер да се кокори тъй, че те наистина
изглеждаха огромни върху фона на също така широкото му  северняшко 
лице. Та тези негови очи непрекъснато сменяха  състоянието си от  бурно
въртене във всички посоки до мигновено застопоряване и втренчване в
една точка, в която можеше да гледа, без да мига, по десетина  минути.
                       Той беше абсолютен привърженик на военния порядък и ако
беше Началник преди аз да постъпя във Военната академия, никога не
бих отишъл да работя там. Но преди него редът в Академията, имам пред-
вид положението на преподавателския състав, естествено, практически не се различаваше от редът в Софийския университет - преподавателите бяха
задължени да бъдат в Академията само за учебните си занятия и за ад-
министративните заседания. Останалото време можеха да четат и да про-
веждат изследователска работа по своя преценка на места, които са им
удобни.
                         За провеждане на общоакадемичните събрания на команд-
но-преподавателския състав се използуваше големият салон на Академията, който служеше и за киносалон, затова местата му бяха номе-
рирани. И  генерал-лейтенант Недялков се беше изхитрил да си направи
списък на целият този командно-преподавателски състав от около 500 - -  600 човека, на който списък всеки отделен човек беше закрепен за точен номер на стола в салона, на който трябва да седи, когато има задължи-
телно мероприятие. Този номер беше вписан в служебния пропуск за вли-
зане в Академията под претекст всеки да си знае мястото, за да няма 
блъскане и навалици, когато  бързо се налага организиране на някакво
спешно съвещание само за няколко минути. Ние свикнахме всеки да си
знае мястото и дори го чувствувахме като реално удобство - военна акаде-
мия сме все пак  и трябва да действуваме бързо.
                           И много често Началникът започна да изненадва събралите 
се в салона офицери и граждански преподаватели. Вътре сме, примерно,
над 400 човека, началникът си седи отпред нависоко на масата и току под-
викне - "СПРЕТЕ ЗАСЕДАНИЕТО, ЗАЩО ОТСЪСТВУВАТ МАЙОР ВАСИЛЕВ,
ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИЕВ И ПОЛКОВНИК ПЕТРОВ? ДА СТАНАТ НАЧАЛНИЦИТЕ НА КАТЕДРИ - респективно на факултети - И ДА ДАДАТ
ОБЯСНЕНИЯ ПРЕД ЦЯЛАТА ЗАЛА!".
                           И ние вътре в залата се шашвахме - как е могъл генерал
Недялков сред няколко стотици хора да констатира поименно кои препо-
даватели или началници отсъствуват от залата и веднага, на минутата, да
поиска обяснения. Признавам, че цели 6 месеца никой не беше в състоя-
ние да обясни тази колосална разпознавателна сила на генерала, непоз-
ната в когнитивната психология. Но на практика след две-три такива начал-
нически изпълнения никой повече не си позволяваше да отсъствува от 
общоакадемичните съвещания. И понеже генералът поне веднъж седмич-
но прекъсваше всяка друга дейност  в Академията и по радиото заповяд-
ваше извънредно заседание точно след, примерно, 12 минути, колкото беше необходимото време за придвижване на бегом и от най-отдалече-
ното място на Академията до салона, той успя да въведе не желязна, ами
направо стоманена дисциплина. Което по принцип е отлично за армията
и дори за офицерите-слушатели в Академията, но не и за преподаватели-
те, които бяхме свикнали да ходим там по режима на университетските
професори.
                             Въпреки тези доведени до абсурд  изисквания към реда и дисциплината, аз съм запазил добър спомен за покойния вече генерал,
Мир на праха му. Генерал Никола Недялков беше рядко умен човек и как-
то си въртеше очите като циганин на говежди пазар, той можеше да си
втренчи неподвижно в теб не само очите, но да си концентрира и внима-
нието за диалог и размисъл. Такива генерали със своето стратегическо 
мислене правят чест на всяка добра армия. И след като издаде своята 
заповед за общоакадемичната конференция по въпросите на връзката
между политиката и войната, Началникът на Академията чрез своя личен секретар - старшина Георгиев,  ми нареди ДА СЕ ЯВЯ  ПРИ НЕГО ПОДГОТВЕН ЗА РАЗГОВОР ПО ВСЯКАКВИ ВЪПРОСИ СЛЕД ТРИ ДЕНА
във ......  във време 4.00 часа сутринта. На мен ми стана веднага ясно, че
генерал Недялков вътрешно е на моя страна, но не желае по никакъв
начин това да се разчува из Академията.
                             В 3 часа сутринта на заповядания ден аз тръгнах пеша от
Южния парк към Военната академия зад Орлов мост.... 
11.10.2007 г., четвъртак
                   По пътя от Южния парк до Военната академия, който бях свикнал
да изминавам точно за 50 минути, аз не размишлявах нито по конкретни въпроси, нито за това, как ще протече разговорът ми с генерал Недялков.
Вече писах по-рано, че в такива случаи следвах думите на Ийсус Христос,
който напътства учениците си как да се държат при проповядването на не-
говото учение: "НЕ ИЗМИСЛЯЙТЕ ДУМИТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО, КОГАТО ВИ
ПОТРЯБВАТ, ОТЕЦ МИ И АЗ ЩЕ ВИ ПРАТИМ В УСТАТА НАЙ-ПОТРЕБНИТЕ
ДУМИ."  Затова просто движех ритмично в тъмнината и настройвах тялото
и ума си да влязат в най - добрата си форма.
                   Минах уверено и бързо покрай въоръжената с автомати охрана
първо на официалния вход, а после пред кабинета на Началника на Акаде-
мията и точно в 3.55 часа почуках на вратата на неговия секретар старшина
Георгиев, старшина при нас, а иначе майор от военното разузнаване, стар
сътрудник на генерала от същото това разузнаване, откъдето аз всъщност
познавах и двамата. Облечен в цивилни дрехи, старшината-майор ме пос-
рещна делово и ми каза: "Генералът спа тук, в кабинета си тази нощ; прави
го, когато извършва нощни проверки. В момента се облича, но точно в 4.00 
влизаме при него. Ще бъдем тримата, един генерал и двама офицери от
военното разузнаване. Няма старшина Георгиев, няма главен асистент.......
Има генерал, бивш началник на военното разузнаване и двама негови офи-
цери. Трябва да успееш да убедиш Началника, че си прав; той се притес-
нява единствено от това набъркване на Ленин и понеже не се е занима-
вал с философски теории, чака да му ги разясниш. Но трябва да ти кажа,
че късно снощи тук при него беше  генерал Найденов, началникът на по-
литотдела. Докладва му резултатите от проверката, която е извършил за
теб. Тези резултати бяха отлични, защото Началникът се интересува само
от това, дали наистина си толкова умен, за да може да ти повярва. А начал-
никът на политотдела завърши доклада си така: "Другарю генерал-лейте-
нант Недялков, дъщеря ми и зет ми, които се занимават с изкуство, ме
предупредиха така. Този ваш главен асистент е наш приятел. Член е на
редакционната колегия на списание "СЪВРЕМЕННИК", движи се в нашите среди и е приятел на най-големи наши писатели, художници, артисти, музи-
канти. Ако вие там, военните, го пипнете и го изкарате, че не знае какво го-
вори за политиката и за войната, ще станете за пълна подигравка сред
интелектуалците. Никой никога няма да повярва, че вие сте правите, а
ще злепоставиш и нас, дъщеря ти и зет ти, защото всички знаят, че ти си
началник на политотдела и ние ще умрем от срам заради теб. Ако трябва,
напускай армията и Академията, но не участвувай в преследването на то-
зи умен и честен човек."
                    Аз тук НЕ говоря за Виза Недялкова и Андрей Райчев, дъщерята
и зетят на генерал Недялков, а за дъщерята и зетят на генерал Найденов,
началникът на политотдела на Академията. Значи намерил съм здрави
съюзници, както, между впрочем винаги е ставало с мен и с моя живт. Ни-
кога, нито за момент в трудните ситуации не съм оставал без хора, които
са ме разбирали и са ме подкрепяли. Оттук и моят оптимизъм по отноше-
ние на хората, моето убеждение, че СВЯСТНИ ХОРА винаги е имало, има
и ще има, така че спокойно, приятели, вглеждайте се по-внимателно в хо-
рата и вярвайте, че някой от тях ще протегне ръка. Но затова и вашата ръ-
ка трябва да бъде винаги готова за протягане и подкрепа на някого....
                    В 4.00 старшината-майор Георгиев отвори вратата на Началника
без почукване и двамата влязохме вътре. Генерал Недялков беше избръс-
нат, свеж, спретнат, беше седнал на малка заседателна масичка, а не на 
огромното си бюро. Той ни поздрави бодро и каза: "СЯДАЙТЕ ТУК ДО МЕН.
А ТИ, ЗЕМЛЯКО ЗДРАВКО ДУНОВ /това е моето истинско име, без него вече не става/, ПОЧВАЙ ДА МИ РАЗКАЗВАШ ОТ ИГЛА ДО КОНЕЦ КАК РЕШИ ДА
ДОЙДЕШ ИМЕННО ПРИ НАС, ВОЕННИТЕ В АКАДЕМИЯТА И ЗАРЯЗЯ ЦИ-
ВИЛНИЯ СИ ЖИВОТ, КЪДЕТО РАЗКАЗВАТ, ЧЕ СИ ОТ НАЙ-ВИСШИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛНИ СРЕДИ. КАКВО ПРАВИШ ТИ ТУК, В АКАДЕМИЯТА И ЗАЩО
НИ ЗАБЪРКА ТАЯ КАША? ИЗПРАТИ ЛИ ТЕ НЯКОЙ ТЕБЕ ТУК И КАК МОЖА
ДА ТИ ДОЙДЕ НА УМ ДА ПРЕПОДАВАШ НА ОФИЦЕРИ, СЛЕД КАТО СИ КА-
ДЪР НА АКАДЕМИЯТА НА НАУКИТЕ, НАЛИ ОТ ВАС ТАМ ПО-ГОЛЕМИ НЯМА?
СЛУШАМ ТЕ И ЩЕ ГОВОРИМ ТОЛКОВА ВРЕМЕ, КОЛКОТО ТРЯБВА, МОЖЕ
И ДО ОБЯД. ГЕОРГИЕВ, СЛОЖИ ЗА ВАС КАФЕ, А ЗА МЕНЕ ЧАЙ.
                     Генералът знаеше всичко от фактическа гледна точка. Всичко,
освен едно, че съм набъркан с история около синът на Тодор Живков, че
съм ходил по психиатрични прегледи, че съм бил в Суходол. За военните
моята история беше останала изцяло неизвестна, това е и причината, по-
ради която ме приеха с такава радост във Военната академия. Така се случ-
ва понякога - между отделни висши сфери на държавата не протича никак-
ва информация от неофициален характер, армията си беше силно затво-
рена институция, не допускаше външни очи да надничат в нея, но и не
проявяваше също никакъв интерес към популярните слухове извън нея.
                     Не се колебах нито секунда, като разбрах докъде свършва ин-
формираността на генерал Недялков  и сбито, но фактически пълно му
разказах цялата история. През цялото време той ме гледаше ту доброна-
мерено ококорен, ту си завърташе очите сякаш ще изхвъркнат от орбитите,
докато накрая отсече: 
                      " ДОТУК С ИСТОРИЯТА ОКОЛО СИНЪТ НА ДРУГАРЯТ ТОДОР ЖИВКОВ. НИКОГА НИКОМУ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СПОМЕНАВАШ ЗА НЕЯ, ДОКАТО РАБОТИШ В АКАДЕМИЯТА. НИЩО, АМА НИЩИЧКО НЕ СИ РАЗКАЗ-
ВАЛ И НА МЕН, В ДОКУМЕНТИТЕ НЯМА И РЕД ЗА ТАКИВА НЕЩА. ИНАЧЕ
МОЖЕ ДА ИЗГЪРМИ ЦЯЛАТА АКАДЕМИЯ, АКО В ПОЛИТБЮРО СИ ПОМИСЛЯТ, ЧЕ НИЕ ТУК НАРОЧНО, ИМЕННО В АРМИЯТА, СМЕ ТЕ ПРИБРА-
ЛИ, ЗА ДА ТЕ СПАСИМ ОТ НЕДОВОЛСТВОТО НА ДРУГАРЯ ЖИВКОВ. СЕГА
МИ ОБЯСНИ НАИСТИНА ЛИ РАБОТАТА ОПИРА ДО ЛЕНИН, И АКО Е ТАКА, КАК МОЖЕМ ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ПОЛОЖЕНИЕТО.
                       Генерал-лейтенант Никола Недялков, казах го и по-рано, беше
наистина див, но безупречен строеви, професионален офицер. Той беше
отдаден изцяло на военното мислене и разсъждаваше като стопроцентов
военен човек, а не се интересуваше от политика. Затова искаше действи-
телно да разбере защо се получава този конфликт между оценката на 
световната военно-политическа ситуация и учението на този наш гениален
вожд и учител Владимир Илич Ленин. 
                        А ЗА МЕН РАЗГОВОРЪТ С ТАКЪВ МИСЛЕЩ ГЕНЕРАЛ БЕШЕ
ИСТИНСКО ИНТЕЛЕКТУАЛНО УДОВОЛСТВИЕ...... 
  



Гласувай:
0



1. schumpov - Освен военната академия има ли в ...
04.02.2018 13:14
Освен военната академия има ли в България и други академии. Познавам някои академици и хич не бяха такива..
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258168
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол