СПОМЕНИ   и   РАЗМИШЛЕНИЯ
04.10.2007 г., четвъртак
Какво толкова беше изговорено на теоретичната конференция, та генерали-
те от Главно политическо управление на армията да заговорят за чрезвичай-
но произшествие не другаде, а сред преподавателите по философия на   политиката и войната от Академията и всички военни училища?
От моята  гледна точка, каквато беше тя тогава и каквато е сега, не беше
станало нищо особено; а ако се изразя позитивно - беше станало нещо ра-
зумно. За неговото изясняване обаче ми се налагат някои припомняния.
Експертите в двете световни системи бяха убедени, че всяка една от тези
системи, военно съюзени във Варшавския договор и НАТО, при избухване
на трета световна ракетно-ядрна война разполага с ресурси изцяло да
унищожи другата система. Ние бяхме като двама руски благородници на
дуел, когато противниците бяха способни със сигурност да стрелят едновре-
менно и пак така със сигурност никой от двамата да не остане жив.
КАКЪВ Е ТОГАВА СМИСЪЛЪТ ОТ ДУЕЛА И ОТ СТРЕЛБАТА?
Рационално преценено, такъв смисъл не може да бъде открит. Защото ние
щяхме да изгинем всички, а в най-добрия смисъл оцелелите да се върнат в пещерите, откъдето в условия на планетарна радиация извън всякакви до-
пустими граници да започват борба за оцеляване от равнището на каменна-
та ера.
Изправени пред опасността от взаимно унищожение, което си бяха гаранти-
рали чрез натрупаното ракетно-ядрено оръжие, двете системи разполагаха 
с три възможности: 
                  1. Да се унищожат взаимно като системи, а заедно със себе си да
повлекат гибелта на цялото човечество и може би на всичко живо;
                  2. Да продължат въоръжаването си доколкото е възможно
тайно една от друга под прикритието на антивоенна риторика с надеждата,
че някоя от тези системи първа ще открие начини и средства не само да уни-
щожи другата, което беше вече факт, но и да гарантира собственото си оце-
ляване в условията на тотален ракетно-ядрен конфликт;
                  3. Световна харта за окончателен отказ от войната като средство
за решаване на междудържавните противоречия и конфликти.
                  В публичната практика на международните отношения, особено
в отношенията между държавите, принадлежащи към една от двете системи,
беше възприета концепцията за МИРНОТО СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУВАНЕ
между държави с противоположен обществено-политически строй. Казано
другояче, военната риторика, доминираща в света до към 1975 г., беше
заменена от пропагандата на мирното съвместно съсъществуване като
единствена перспектива за оцеляване на човечеството.
                  След 1975 г. в световното информационно пространство излетяха
такова количество приказки, че всички са за мир и само за мир, та единст-
вено лудите продължаваха все още да се чудят какво му става на тоя свето-
вен мир, желан от всичко живо, та не настъпва и не настъпва.
                  А обективната фактическа истина беше, разбира се, друга. Зад
проглушилите цялата планета приказки за мирно съвместно съществуване
течеше бясна надпревара във въоръжаването  от страна главно на СССР
и САЩ. НИКОЯ ОТ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ СВРЪХДЪРЖАВИ НЯМАШЕ КАПКА
ДОВЕРИЕ НА ДРУГАТА ОТНОСНО НЕЙНИТЕ ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ.
                 За комунистическата идеология това се подразбираше от само се-
бе си - това беше световна идеология с месиански претенции. От Маркс 
тръгва и си вървеше непоклатимата догма, че социалистическата револю-
ция като абсолютно необходим етап в борбата за установяване на кому-
нистически обществен строй е задължително условие за ликвидирането
на капитализма и на частната собственост.  Ленин доразви, осъвремени
Маркс в началото на ХХ-я век в смисъл, че представител на световния про-
летариат е станала вече съветската власт в Русия и държавата СССР, коя-
то от името на този световен пролетариат притежава историческото право
да изнася социалистическа революция навсякъде и във всеки момент, къ-
дето и когато това се окаже възможно. А след краят на Втората световна
война и установеното разделение на света за такъв представител на све-
товния пролетариат вече минаваше не само държавата СССР, но цялата
световна социалистическа система, включваща и България.  Ето защо
никой не можеше да смята себе си за МАРКСИСТ-ЛЕНИНЕЦ, ако пропа-
гандира някаква форма на отказ от догмата за унищожаването на капи-
тализма като обществен строй. И понеже този капитализъм нито загниваше
толкова силно, че да замирише на труп и без месианската рола на пролета-
риата, нито въобще отслабваше отвътре, той можеше да бъде ликвидиран
единствено от СССР и световната социалистическа система. Така че кому-
нистическата идеология не можеше по принцип да възприеме идеята за
вечността на капитализма, каквато идея несъмнено се съдържаше в кон-
цепцията за мирно съвместно съсъществуване на държави с противополо-
жен обществено-политически строй.
                     Голям наивник е обаче и този, който реши да предположи, че
идеята вечно да съжителствуват  с властта на комунистите върху една значителна част от земното кълбо е звучала приемливо и за САЩ и американците. Така че никакво мирно съвместно съществуване нямаше
как се утвърди като геостратегическа цел на нито една от двете системи.
Светът неудържимо вървеше към пропаст, ако не бъде формулирана
световна концепция, която да се
 издигне въобще НАД идеологическата
интерпретация на положението в света и НАД  идеологическото противо-
поставяне между системите. Защото в света се беше достигнало до офи-
циалното възприемане на следният абсурд при характеризирането на световните отношения.
                     В ИКОНОМИКАТА И ПОЛИТИКАТА - вече приемаха както на  
Запад, така и на Изток -, НЕ СЪЩЕСТВУВАТ АНТАГОНИСТИЧНИ ПРОТИ-
ВОРЕЧИЯ МЕЖДУ КАПИТАЛИЗМА И СОЦИАЛИЗМА. ТАКИВА АНТАГОНИС-
ТИЧНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ ОБАЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ В СФЕРАТА НА ИДЕОЛО-
ГИЯТА, ПОРАДИ КОЕТО ВОДЕНЕТО НА ИДЕОЛОГИЧЕСКА - НАРИЧАНА
ОТ ЗАПАДНИТЕ ЕКСПЕРТИ ПСИХОЛОГИЧЕСКА - ВОЙНА  ПРОДЪЛЖАВА-
ШЕ ДА СЕ ПРИЕМА ЗА НОРМАЛНО И ОБОСНОВАНО.
                     Именно за целите на идеологическата война е било създадено
и прочутото ШЕСТО управление на ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, а негови
ръководни кадри като този съвършено непоносим професионален мани-
пулатор и  вербален спекулант полковник ЦВЯТКО ЦВЕТКОВ, продължават
и до ден днешен да имат достъп и да дават акъл на един български минис-
тър-председател, носещ името СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ. 
КОЛЕГИТЕ НА ЦВЯТКО ЦВЕТКОВ БЯХА ТЕЗИ, КОИТО РАЗГРОМИХА КА-
ТЕДРАТА ПО ФИЛОСОФИЯ НА ПОЛИТИКАТА И ВОЙНАТА ВЪВ ВОЕННАТА
АКАДЕМИЯ, В КОЯТО КАТЕДРА ВСЕКИ АСИСТЕНТ ИМАШЕ АКЪЛ, РАВЕН
ПОНЕ ДЕСЕТ ПЪТИ НА АКЪЛА НА ПОЛКОВНИКА ЦВЯТКО  ЦВЕТКОВ....
05.10.2007 г., петък
                   От написаното по-рано е ясно, че една СВЕТОВНА ХАРТА за
окончателен отказ от войната като най-ефективното средство за решаване
на междудържавните противоречия и конфликти, не можеше да се ограничи
единствено до ракетно-ядрената война. Защото войната можеше да започне
като конвенционална, но ако в нея е въвлечена държава с ракетно-ядрен
потенциал, никой не можеше да гарантира, че ако започне да губи, тази дър-
жава няма да прибегне до ракетно-ядреното оръжие. Изобщо да се мисли,
че може военно да бъде победена държава, притежаваща ядрено оръжие,
без да се подпали светът, това е прекалено недалновидно. И в този смисъл
днешният човек трябва да проявява разбиране към абсолютната непоноси-
мост на САЩ спрямо всяка държава, която се опитва да създаде собствено
ядрено оръжие. Тази непоносимост е несправедлива, тя е израз на стре-
меж за запазване на явно привилегирована позиция, но в последна сметка
действително е обективно полезна за цялото човечество.
                   В началото на 80-те години на миналия век обаче ситуацията бе-
ше несравнимо по-ужасяваща с оглед на опасностите, които съдържаше в
себе си. Изобщо не се виждаше краят на нито едната от двете системи, пък
и нямаше как да се види, защото такъв бъдещ край не беше дал никакъв
знак за себе си. Има умни хора с претенции, които смятат, че предвиждане-
то на бъдещите събития е въпрос главно, ако не и единствено, на човешките
познавателни възможности. Но това изобщо не е така. Събитията не мо-
гат да се предвиждат преди всичко затова, защото тези събития "сами не
знаят, че ще се случат". Когато махалото преминава през горната точка на 
своята траектория, в даден момент то задължително ще стигне до ситуа-
ция, при която е абсолютно  непредвидимо в каква посока ще продължи,
стигайки тази точка - дали ще продължи в следваната досега посока, или
пък ще се повърне назад. Казано другояче - и двете възможности са аб-
солютно равновероятни. В такъв случай няма място за предвиждане на
бъдещо състояние, което да е по-вероятно от противоположното му със-
тояние.
                   Такова беше през 80-те години положението и с предвижданията за  това, дали ще избухне ракетно-ядрена война или пък няма да избухне.
Тя не избухна, но можеше със същата степен на вероятност и да избухне.
Ситуацията се превърна в обективно предвидима и, следователно, контро-
лируема и управляема едва тогава, когато световната социалистическа
система премина  СПОНТАННО в състояние на САМОРАЗПАД, което със-
тояние, повтарям, по никакъв начин не можеше да бъде предвидено по-
рано от 1985 г.  ДО ТОГАВА НЕГО ПРОСТО ГО НЯМАШЕ, ЗАТОВА И НЕ МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ПРЕДВИДЕНО.
                    Най-голямата тайна и затова непреодолима теоретическа труд-
ност както за молекулярната генетика, така и за еволюционната популацион-
на генетика представлява СПОНТАННОСТТА на мутацията и на естествения
отбор. Казано просто, НИЕ РАЗБИРАМЕ, че нещо става така и така ЕДВА след
като то Е ВЕЧЕ СТАНАЛО, Е ВЕЧЕ ФАКТ. Илюзиите, че може някога да се
предвиждат и управляват генетичните мутации почиват на същата теорети-
ческа надежда, че след като българите са видяли от Запада КАК СЕ ИЗ-
ГРАЖДА КАПИТАЛИЗЪМ, ТО ИМ ОСТАВА САМО ДА ПОВТОРЯТ ПЪТЯ, КОЙ-
ТО ДРУГИТЕ СА ВЕЧЕ ИЗМИНАЛИ. ЗАТОВА ДНЕС ИНАЧЕ ДОСТА ПРЕТЕН-
ЦИОЗЕН НАРОД СЕ ЧУДИ И СЕ МАЕ КАКВО ЧАКАМЕ, ТА НЕ ПОДГОНИМ
БЕЛГИЯ И ЩВЕЙЦАРИЯ ПО-БЪРЗО.
                    АМИ ДА ГИ ПОДГОНИМ, ДА ГИ НАСТИГНЕМ И ДА ГИ НАДМИНЕМ,
присъединявам се и аз към групата на ИЛЮЗИОНИСТИТЕ, само дето НЕ
СТАВА И НЯМА ДА СТАНЕ. Модерният СИСТЕМЕН МЕТОД в теоретическите
ФИЛОСОФСКИ и НАУЧНИ изследвания, колкото и да не ни се иска да бъде
така, НЕ Е ЗА ВСЯКА ПРЕТЕНЦИОЗНА ГЛАВА. Така беше писал за главите на българите - наистина преувеличено -, и доктор Петър Берон. Като разяс-
нява математическите действия в първото издание на Рибния буквар, той
казва: "Има ДВЕ основни действия в математиката - СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖ-
ДАНЕ. Е - продължава той -, то има ОЩЕ ДВЕ - УМНОЖЕНИЕ И ДЕЛЕНИЕ,
АМА ТЕ НЕ СА ЗА ВСЯКА ГЛАВА".
                     МАКРОСОЦИАЛНИТЕ СИСТЕМИ функционират по законите и
правилата на МИКРО- и МЕГАСИСТЕМИТЕ. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТЕ АТРИ-
БУТИВНО ПРИТЕЖАВАТ КАЧЕСТВОТО СПОНТАННОСТ НА СОБСТВЕНИТЕ
СИ ИЗМЕНЕНИЯ, КОЕТО ГИ ПРАВИ НЕПРЕДВИДИМИ ОТ ОПРЕДЕЛЕНИ 
ГРАНИЦИ НАТАТЪК. И за да завърша с тази може би досадна, но абсолют-
но необходима теория на системния метод, без която почти всички амби-
циозни прогнозисти и "анализатори" искат да минат, ще илюстрирам чрез
системния метод какво всъщност Чарлз Дарвин е разбирал под еволюция
и естествен отбор. За да стане елементарно ясно, че работата е по-проста,
отколкото се представя, но съвсем не е такава, за каквато се представя.
                     РЕАЛНО, НА ПРАКТИКА, ТЕОРИЯТА ЗА ЕСТЕСТВЕНИЯ ОТБОР
ТВЪРДИ СЛЕДНОТО И САМО СЛЕДНОТО, БЕЗ НИЩО ПОВЕЧЕ:
                     АКО ДНЕС В СЕЛО ЛИК ЖИВЕЯТ САМО СТО МЛАДИ СЕМЕЙСТВА
ОТ ПО ДВАМА ДУШИ - МЪЖ И ЖЕНА, КОИТО НЕ ДОПУСКАТ КРЪВНИ ВРЪЗ-
КИ С ДРУГИ МЪЖЕ И ЖЕНИ ИЗВЪН СЕЛОТО ПО СИЛАТА НА НЯКАКВО ТАБУ ИЛИ ПЪК ПРОСТО ПОРАДИ ЛИПСАТА НА ДРУГИ ХОРА, АКО СЕЛОТО
Е НА ИЗОЛИРАН ОСТРОВ, ТО СЛЕД СТО ГОДИНИ ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО
ЩЕ ЖИВЕЯТ В ТОВА СЕЛО, ЩЕ БЪДАТ ГЕНЕТИЧНИ ПОТОМЦИ НА ПЪРВО-
НАЧАЛНИТЕ СТО МЛАДИ СЕМЕЙСТВА. ДОТУК - ЯСНО. 
                      НО...... НО ТОВА СЪВСЕМ НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ХОРАТА, ЖИВЕЕЩИ
СЛЕД СТО ГОДИНИ, ЩЕ НАСЛЕДЯТ ГЕНОФОНДА НА ВСИЧКИТЕ ДНЕШНИ
СТО МЛАДИ СЕМЕЙСТВА. ТЕЗИ БЪДЕЩИ, ПРИМЕРНО, ХИЛЯДА ЖИТЕЛИ 
НА СЕЛОТО, МОГАТ ВСИЧКИТЕ ДО ЕДИН ДА СЕ ОКАЖАТ НАСЛЕДНИЦИ
НА ГЕНОФОНДА САМО НА 20 /ДВАДЕСЕТ/ ДНЕШНИ МЛАДИ СЕМЕЙСТВА, А ОТ ОСТАНАЛИТЕ ОСЕМДЕСЕТ ДА НЕ ОСТАНЕ ЖИВ ЧОВЕК. И НЯКОЙ ЛЮ-
БИТЕЛ НА ПОПУЛЯРНИЯ ДАРВИНИЗЪМ СЪС ЗАДНА ДАТА САМОУВЕРЕНО
ДА ЗАКЛЮЧИ, ЧЕ В СЛУЧАЯ СЕ Е ИЗВЪРШИЛ ЕСТЕСТВЕН ПОДБОР НА
ПОКОЛЕНИЯТА ОТ НАЙ-ПРИСПОСОБЕНИТЕ СЕМЕЙСТВА. ИЗВЪРШИЛ
СЕ Е, РАЗБИРА СЕ, НО СТАВА ЯСНО КАКВО ТОЧНО СЕ Е ИЗВЪРШИЛО ЕД-
ВА ТОГАВА, КОГАТО ТО НАИСТИНА СЕ Е ИЗВЪРШИЛО. А ДНЕС АБСОЛЮТ-
НО НИКОЙ ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДВИДИ ЧИИ НАСЛЕДНИ-
ЦИ ЩЕ СЕ ОКАЖАТ БЪДЕЩИТЕ ХИЛЯДА ЖИТЕЛИ НА СЕЛО ЛИК.  ТОВА
ОЗНАЧАВА СПОНТАННОСТ КАКТО НА МОЛЕКУЛЯРНАТА, ТАКА И НА ЕВОЛЮ-
ЦИОННАТА ПОПУЛАЦИОННА ГЕНЕТИКА - ЗНАЕМ РЕЗУЛТАТА ОТ МАЧА, НО
САМО КОГАТО МАЧЪТ Е ИЗИГРАН И Е СВЪРШИЛ. НЕ ПО-РАНО...
                      Същата история се разигра и с днешния наш глобален свят за
последните двайсетина години. Знаем какво стана, но го научихме едва след
като  то стана. Разбира се, претенциозните повърхностни догматици са
неуморими - те сега от девет дерета вода карат, за да уверяват публиката,
че станалото е било предвиждано едва ли не лично от тях, че то е станало
по неизбежните /само дето премълчават Марксови/  закони на историчес-
кото развитие, че то не е могло по никакъв друг начин да стане, освен по
начина, по който е станало и прочие. ТУК СЕ КРИЕ ПРИНЦИПНАТА РАЗЛИ-
КА МЕЖДУ ФИЛОСОФСКО-НАУЧНИЯ СИСТЕМЕН МЕТОД И НЕВЕЖЕСТВЕ-
НОТО ПРЕТЕНЦИОЗНО ЗАИГРАВАНЕ С ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА НАУКАТА.
ЗАТОВА ГОЛЯМОТО МИСЛИТЕЛСТВО Е ТОЧНО ТАКАВА ДАРБА И ТАЛАНТ,
КАКТО ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО - ИЗОБРАЗИТЕЛНО, МУЗИКАЛНО, АРТИСТИЧ-
НО, ПИСАТЕЛСКО И Т.Н.   НЕ РАЗБЕРЕМ ЛИ ТОВА, ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА
НИ УПРАВЛЯВАТ ИНДИВИДИ, ЗА КОИТО ДЕЛЕНИЕТО И УМНОЖЕНИЕТО 
СА МАТЕМАТИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ, НЕДОСТЪПНИ ЗА ТЕХНИТЕ ГЛАВИ. 

Не съм експерт по философия,въпреки ,че и аз съм роден в с Лик,но като чета
съжденията ти, си мисля,че и Горбачояв е расъждавал по същия начин, а може би е прочел твоя труд за двете системи и убеден ,че социализмът е илюзия,започна перестроиката.
с поздрав Иоко