Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02 11:15 - ВЪЗХОД и ПАДЕНИЕ във ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ - 1.
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 251 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.02 11:19


     СПОМЕНИ   и   РАЗМИШЛЕНИЯ
от
ВРЕМЕТО  на  "КОМУНИЗМА" 
Един хубав ден на стадион "Раковски" случайно се
срещнахме с Генерала. Аз ходех там да правя кросове сутрин много рано,
от 5.00 до 6.00 часа, а Генералът си правеше някакви йогистки упражнения
и се разхождаше отгоре, по асфалтовата алея на стадиона. Там той ми каза,
че половината от преподавателите по редица науки  във Военна академия "Г. С. РАКОВСКИ" ще бъдат вече граждански лица, конкурсите са обявени, затова е добре да си помисля по въпроса. Спомена ми също, че да се ра-
боти с най-добрите млади български офицери може да се окаже удоволст-
вие за мен.
Мислих само два дена и подадох документи за старши преподавател по
"ФИЛОСОФИЯ НА ПОЛИТИКАТА И ВОЙНАТА". Сравнено с граждански
университет, това означаваше "ГЛАВЕН АСИСТЕНТ" с право на основни
лекционни курсове. Спечелих конкурса и през късната есен на 1979 г. 
една сутрин тръгнах пеша почти от входа на Южния парк, както беше за-
почнал да се нарича районът на някогашната тухларска фабрика, към
входа на Военната  академия на бул. "Клемент Готвалд". Явих се в катедрата и постъпих като щатен преподавател.
Какво представляваше Военна академия "Г. С. РАКОВСКИ", когато постъпих
на работа като щатен преподавател в нея? В материално-техническо отно-
шение това беше земята, парка, градинките и сградите на някогашното воен-
но училище на Царство България.  Една огромна територия, запълнена със
сгради до четири етажа, административно-преподавателски корпус, обслуж-
ващи учебния процес постройки и помещения, техника и хора, здравен пункт, спортни съоръжения за различни видове спорт - футбол, баскетбол, волейбол, тенис на маса и тенис на кортове, алеи, малки градинки отделно от великолепния парк... И офицери, много, много офицери от старши лейтенант до генерал-лейтенант.
Военната академия беше квалификационно висше военно-учебно заведение с двегодишен курс на обучение за офицери с висше образование, т. е. вече завършили петгодишното си образование в нашите военни училища и служи-
ли по няколко години в армейските поделения. За да станат командири на
роти, а после да получават звания на старши офицери - майор, подполков-
ник, полковник - най-добрите млади български офицери трябваше да завър-
шат двегодишния курс на Военната академия.
Вместо ректор, Академията имаше началник; вместо декани на факултети -
началници на факултети; вместо ръководители на катедри - началници на
катедри. Преподавателите се титулуваха така: полковник-професор; полков-
ник-доцент; майор-професор; майор-доцент и т.н. На първо място винаги
се поставяше воинското офицерско звание. Обучаващите се офицери се 
наричаха слушатели. Гражданските преподаватели - главно по матема-
тика, чужди езици и обществено-хуманитарни науки се наричаха само с
научните им степени и преподавателските звания.
Аз заварих във Военната академия три факултета. Първи факултет обуча-
ваше и квалифицираше общовойскови строеви офицери - това бяха коман-
дирските кадри на армията; трети факултет обучаваше и квалифицираше
офицерите от специалните родове и видове войски - ракетно-ядрени, 
военно-въздушни, свързочни, артилерийски, химически и т.н. А във втори
факултет се обучаваха и квалифицираха политическите офицери на щатна
работа в армията.
Преподавателският състав като цяло беше отличен - имаше супер-специа-
листи полковник-професори и полковник-доценти по общовойсково и
военно разузнаване, по военно-въздушните специалности, по танковите
воиски, по комуникационна техника и умения, по ракетни войски, по воен-
на педагогика и психология и т.н.
 Армията е подчинена на политиката и
на политиците; не са военните началници и специалисти хората, които
определят кой е враг №1, кой е вероятен противник, в каква географска
посока трябва да се планират военните нападения и военната отбрана.
Но българската армия в професионално-техническо отношение и като
офицерски кадрови състав беше на световно равнище - за три дена Сли-
венската танкова бригада, в която и аз съм служил като млад офицер от
разузнаването,  можеше да стигне и да премине през Одрин. Без никак-
во преувеличение!
Съветски офицери-съветници нямаше нито във Военната академия, нито
в Генералния щаб. Нито един. Разбира се, имаше Обединено командване
на воиските на страните-членки на Варшавския договор, но такова  команд-
ване имаше и до днес има и НАТО. Ядрено оръжие на територията на
България нямаше. Имаше тактически ракетни воиски, но в мирно време
те не бяха снабдени с ракети с ядрени бойни глави. Въоръжението им беше 
конвенционално. Конвенционално като термин означава оръжие и въоръ-
жение, разрешени от военните конвенции, подписани между НАТО и Вар-
шавският договор.
Слушателите, т.е. офицерите-слушатели в Академията бяха отлични млади
хора до 30-годишна възраст. Жени-слушателки нямаше, а само преподава-
телки по езици, математика, обществени науки. Всяка военна специалност
си имаше свой собствен курс, който се наричаше класно отделение - ама
че термин, а Нормане? В едно класно отделение се обучаваха и квалифи-
раха от 12 до 20 офицери. По някои особено разпространени специалности
бяха формирани по две класни отделения със същият малък брой офицери.
Философия на политиката и войната изучаваха всички офицери - това беше
общоакадемична специалност. За нея - по-нататък....
Заглавието, което сложих на тази част от моите спомени, в началото ми
хареса и аз ще го запазя и занапред. Но все пак ще направя едно предвари-
телно уточнение, за каквото в лични съобщения ме помолиха няколко важ-
ни и приятни за мен читатели на блога.
Аз лично, заедно с повечето офицери от Академията, имах и имахме бе-
зупречно и достойно поведение в разразилата се КОШМАРНА БИТКА между
нас, ЦК на БКП и Главното политическо управление на БНА. ПАДЕНИЕТО като израз на мое лично действие се изрази ЕДИНСТВЕНО в обстоятелството, че макар да влязох триумфално и като желан преподавател през парадния вход на Академията, със съдействието и лично на Началника на Военна академия "Г. С. РАКОВСКИ",   АЗ НАПУСНАХ ТАЗИ ПРЕСТИЖНА АКАДЕМИЯ, ПРЕСКАЧАЙКИ ТАЙНО НЕЙНАТА ВИСОКА ОГРАДА ОТКЪМ ЮГ НА улица "ОМУРТАГ".  
ЗАЩО И КАК СЕ СТИГНА ДО КОШМАРНАТА БИТКА НА ПРЕПОДАВАТЕ-
ЛИТЕ ОТ ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ, ОРГАНИЗИРАНИ ОКОЛО МЕН И ЦК на
БКП, ИЗПОЛЗВАЛ ЗА УДАРА СРЕЩУ НАС ГЛАВНОТО ПОЛИТИЧЕСКО УП-
РАВЛЕНИЕ НА АРМИЯТА? 
ТОВА БЕШЕ ГЛАВНИЯТ СКАНДАЛ В АРМИЯТА ПРЕДИ 10.11.1989 г. и затова
ТОЗИ СКАНДАЛ СЕ НУЖДАЕ ОТ  ИСТИННО И ТОЧНО ПИСМЕНО СВИДЕ-
ТЕЛСТВО ЗА ПРЕД ИСТОРИЯТА. КАТО ИНИЦИАТОР И ГЛАВЕН УЧАСТНИК
В БИТКАТА ИСКАМ С ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ ДА СВИДЕТЕЛСТВУВАМ
КАКВО ТОЧНО СЕ СЛУЧИ, КАКВО ЗНАЧИ КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЙНА
ОПЕКА НАД АРМИЯТА, КАК ДЕЙСТВУВАХА ЦК НА БКП И ГЛАВНОТО ПОЛИ-
ТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ НА БНА.
Преподавателската ми работа с офицерите-слушатели започна отлично и
продължи така до края на преподавателската ми кариера там. Цели три
години портретът ми висеше в парадната алея на Академията наред с
портретите на най-добрите академични преподаватели. Беше ми обявен
конкурс за доцент и сякаш всичко се развиваше по най-добрият и успешен
начин. Така  беше до  пролетта на 1983 година, когато ПРЕПОДАВАТЕ-
ЛИТЕ ОТ КАТЕДРАТА ПО ФИЛОСОФИЯ НА ПОЛИТИКАТА И ВОЙНАТА ОТ
АКАДЕМИЯТА, ЗАЕДНО С ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ НИ КОЛЕГИ ОТ ВСИЧКИ
ВИСШИ ВОЕННИ УЧИЛИЩА, ОРГАНИЗИРАХМЕ И ПРОВЕДОХМЕ ТЕОРЕ-
ТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА:
  "РАКЕТНО-ЯДРЕНАТА ВОЙНА: ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБУХВАНЕ И
    ВЕРОЯТНИ ПОСЛЕДИЦИ".
Родените след 1960 г. изобщо нямат спомен каква катастрофа висеше
над света и над човечеството до към 1985 година. Избрал съм 1960 годи-
на съвсем не случайно. Вярно е, че това поколение през 1985 година ве-
че беше навършило четвърт век, но е още по-вярно и нещо друго - след
1976-1977 г. застрашителната публична военна риторика беше позамлъкнала,
на преден план излязоха приказките за мирното съвместно съществуване
между двете световне системи - капиталистическата и социалистическата-,
но военните приготовления тайно се разгръщаха в огромни мащаби, без
това тайно разгръщане непременно да се набива в главите на масовата
публика.
ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА КАТО РАКЕТНО-ЯДРЕНА ВОЙНА БЕШЕ
НАПЪЛНО РЕАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ И ГОЛЕМИТЕ МОЗЪЦИ В ДВЕТЕ
ПРОТИВОПОЛОЖНИ СИСТЕМИ РАЗРАБОТВАХА СЪВСЕМ КОНКРЕТНИ 
ПЛАНОВЕ И ВАРИАНТИ ЗА НЕЙНОТО ИЗБУХВАНЕ, ПРОТИЧАНЕ И 
ГЛОБАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ.
Това правехме и ние във Военната академия, затова такава беше и тема-
та на конференцията, с която започна скандалът.
Аз изнесох доклад на тема: "МОЖЕ ЛИ РАКЕТНО-ЯДРЕНАТА ВОЙНА ДА
БЪДЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА В СМИСЪЛА НА КЛАУЗЕВИЦ
И ЛЕНИН?"
Този мой доклад се прие от военните професори и доценти като изклю-
чително компетентен и получих тяхната подкрепа да обучаваме офице-
рите-слушатели в смисъла на аргументираните от мен идеи. С такова
решение и приключихме заседанията на конференцията. На другия
ден обаче докладите на конференцията, включително и моят, са прос-лушани на магнетофонен запис в Главното политическо управление на
Българската народна армия.
И ТАМ, в ГПУ на БНА се ВТРЕЩИЛИ! След което втрещяване започна
историята, завършила - за да избягам от военен арест - с тайно преска-
чане на оградата на Военната академия откъм улица "ОМУРТАГ".... 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 770034
Постинги: 477
Коментари: 380
Гласове: 6047
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол