И  ТАКА   -  ЩЕ   СЕ  УМИРА,  А  ПОСЛЕ   -   КАКВО?
                                                      ВЪЗКРЕСЕНИЕ,  ПРЕРАЖДАНЕ
                                                                               или
                                                                           НИЩО?
                                  СОБСТВЕНАТА  СВЕЩЕНА  КНИГА  НА  ХРИСТИЯНСТВОТО  -  "НОВИЯТ  ЗАВЕТ",    САМА  ПО  СЕБЕ  СИ  СЯКАШ  НИКАК   НЕ    ПОДСКАЗВА,    ЧЕ  ВЪРХУ  ТОВА  УЧЕНИЕ  ЩЕ  СЕ  РАЗГЪРНЕ  И  РАЗВИЕ  НАЙ-МОЩНАТА  СВЕТОВНА  КУЛТУРА  И  ЦИВИЛИЗАЦИЯ.   НО Е БЕЗСПОРЕН ИСТОРИЧЕСКИ  ФАКТ,  ЧЕ    ОБРАЗЪТ  НА  ИСУС  ХРИСТОС   УСПЯВА  ДА    ЗАСВЕТИ  И  ДА СЕ  ИЗДИГНЕ   ПО-ВИСОКО  ОТ  ВСИЧКИ ДРУГИ  ВЕЛИКИ   ОБРАЗИ.
                                      НА  КАКВО  СЕ  ДЪЛЖИ  ТОВА?
                                      ДЪЛЖИ  СЕ  НА  ХРИСТИЯНСКИТЕ  ОБЩИНИ.   ПРЕДИ  ДА  ПРЕРАСНАТ  В  ЦЪРКВА,  ХРИСТИЯНСКИТЕ  ОБЩИНИ  СА    ОНАЗИ  ЧОВЕШКА СЪВКУПНОСТ,  В  РАМКИТЕ  НА  КОЯТО  СЕ  ИЗВЪРШВА  РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО  НА  ХРИСТИЯНСТВОТО.   НА  ПЪРВО  МЯСТО ОБЩИНАТА  ТРЯБВАЛО  ДА  СЕ  ВЪЗДЪРЖА  ОТ  УЧАСТИЕ В  КАКВАТО  И  ДА  БИЛО  ДЪРЖАВНА  ДЕЙНОСТ.   В  НЕЯ   НЕ  ПРОНИКВАЛИ  НИКАКВИ   ДЪРЖАВНИ  ПОСТАНОВЛЕНИЯ   И  НЕ  СЕ  ПРИЗНАВАЛА  ВЛАСТТА  НА  ИМПЕРАТОРА.  ИМЕННО   ТОВА  ПРЕДИЗВИКАЛО  ГОНЕНИЯТА  СРЕЩУ  ХРИСТИЯНИТЕ,  ПРИЕМАНИ  ОТ  САМИТЕ  ХРИСТИЯНИ  С  УДИВИТЕЛНО  ТЪРПЕНИЕ   И  ВЪНШНО  НЕСЪПРОТИВЛЕНИЕ.
                                      РАЗВАЛАТА  И  РАЗВРАТЪТ  НА  РИМСКИЯ  ЖИВОТ,  НАСАЖДАНИ  ОТ  САМИТЕ  ИМПЕРАТОРИ,  БИЛИ  НЕЩО  КОРЕННО  ПРОТИВОПОЛОЖНО  НА  ЖИВОТА  В  ХРИСТИЯНСКИТЕ  ОБЩИНИ.  "ВЕЛИЧИЕТО  НА  ХРИСТИЯНСКАТА  РЕЛИГИЯ  -  пише  Хегел -,    СЕ  СЪСТОИ  ИМЕННО  В  ТОВА,  ЧЕ  ПРИ  ЦЯЛАТА  СВОЯ  ДЪЛБОЧИНА ТЯ  МОЖЕ  ОТКЪМ  ВЪНШНАТА  СИ  СТРАНА  ДА  БЪДЕ    ЛЕКО  УСВОЕНА  ОТ  ВСЯКО  СЪЗНАНИЕ....  ПО  ТАКЪВ  НАЧИН  ТЯ  СЪОТВЕТСТВУВА  НА  ВСЯКА  СТЕПЕН  НА  ОБРАЗОВАНИЕ   И  В  СЪЩОТО  ВРЕМЕ  УДОВЛЕТВОРЯВА  ВИСШИ  ИЗИСКВАНИЯ."
                                       ОБЩИНАТА  Е  ЦАРСТВО  НА  ИСУС  ХРИСТОС,  В  КОЕТО   ДЕЙСТВУВА  И  ЖИВЕЕ  ДУХЪТ  НА  СПАСИТЕЛЯ;   ТЯ  Е   ИСТИНСКО  БОЖИЕ  ЦАРСТВО  НА  ЗЕМЯТА.   ЗА   ОБЩУВАНЕ  С  ВЪНШНИЯ  ЗА  НЕЯ   СОЦИАЛЕН  СВЯТ  ВЪЗНИКВА  ЦЪРКВАТА.  ТОВА  Е  ВЕЧЕ  НОВ ЕТАП В  УТВЪРЖДАВАНЕТО  И  РАЗВИТИЕТО  НА  ХРИСТИЯНСТВОТО.   ЗАЩОТО  ЦЪРКВАТА  КАТО   НАЛИЧНО  БИТИЕ  НА  ОБЩИНАТА  ВЕЧЕ  НЕ  Е  САМО  РЕЛИГИЯ  В  ПРОТИВОПОЛЖНОСТ  НА  ДРУГИТЕ  РЕЛИГИИ,  НО ТЯ  ПРИТЕЖАВА  И  СВЕТСКО  НАЛИЧНО  БИТИЕ  НАРЕД  С  ДРУГИТЕ  СОЦИАЛНИ  ОБРАЗУВАНИЯ.
                                          ЦЪРКВАТА  СЕ  СЪЗДАВА,  ЗА  ДА БЪДЕ  ОРГАНИЗИРАНО  БОЖИЕТО  ЦАРСТВО.  ВЪЗНИКВА  ПОТРЕБНОСТТА  ОТ  РЪКОВОДИТЕЛИ  И  НАСТАВНИЦИ,  ЗА  КАКВИТО  СЕ  ИЗБИРАТ   "ЛИЦА,  КОИТО  ПРИТЕЖАВАТ  ОТЛИЧНИ  ДАРОВАНИЯ,  ХАРАКТЕР  И  ДЕЯТЕЛНО  БЛАГОЧЕСТИЕ,  СВЯТОСТ  НА  ЖИВОТА,  УЧЕНОСТ  И  ОБРАЗОВАНИЕ  ИЗОБЩО."   ПО  ТАКЪВ  НАЧИН  ЦЪРКВАТА  СЪЗДАВА  ЕДИН  КОНТРАСТ  НА  СВЕТСКИЯ  ЖИВОТ,  КОЙТО  СЕ  ЗАКЛЮЧАВА  В  ТОВА,  ЧЕ  НА  СТРАНАТА  НА  СВЕТСКОТО  СЕ  ОКАЗВАТ  САМО  ЧАСТНИ  ЛИЦА  И  ВЛАСТТА  НА  ИМПЕРАТОРА,  ДОКАТО  НА  ДРУГАТА  СТРАНА  СЕ ОКАЗВА  ПЪЛНАТА  ДЕМОКРАЦИЯ  НА  ОБЩИНАТА,  КОЯТО  СВОБОДНО  ИЗБИРА  СВОИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ.
                                                В  ОБРАЗА  НА  ИСУС,  КОЙТО  Е  ИЗРАЗЯВАЛ    СОБСТВЕНИЯТ,  ВЪТРЕШЕН  ДУХ  НА  ОБЩИНАТА,  ИДЕЯТА  ЗА  БОГА  БИЛА  ОСЪЗНАТА  -  както  смята  Хегел -    В  НЕЙНАТА   ИСТИННОСТ.  ТОВА  Е  ВЕЧЕ  БОГ,  КОЙТО  СЪЩЕВРЕМЕННО Е ЧОВЕК;   И  ЧОВЕК,  КОЙТО  Е  БОГ.  И   ЩОМ  ТОЗИ  БОГОЧОВЕК  Е  ВЪЗКРЪСНАЛ  ЗА  ВЕЧЕН  ЖИВОТ,  ЗНАЧИ  -  СЛЕДВАЙКИ  НЕГОВИЯТ  ПЪТ  И  ЖИВОТ  -  МОЖЕ  ДА  ВЪЗКРЪСНЕ  ВСЕКИ  ОТДЕЛЕН  ИНДИВИД.
                                                    ВЪЗКРЕСЕНИЕТО  РЕШАВА  ПРОБЛЕМА  СЪС  СТРАХА  ОТ  СМЪРТТА -  ТОВА  Е  ВСЪЩНОСТ  ГЛАВНАТА  ОПОРА  НА  ХРИСТИЯНСТВОТО  В  СЪЗНАНИЕТО  И  В  ДУШИТЕ  НА  ХОРАТА.  МЕЖДУ  ВПРОЧЕМ,  ВСЯКА  РЕЛИГИЯ  ИЗРАСТВА ВЪРХУ  СЪЩАТА  ОСНОВА.   ЗАТОВА  МИСЛЯ,  ЧЕ  ТУК  Е  ПОДХОДЯЩОТО  МЯСТО  ЗА  НЯКОИ  СОБСТВЕНИ  РАЗСЪЖДЕНИЯ  ВЪРХУ  ПРИРОДАТА  НА  ТОЗИ  ЧОВЕШКИ   СТРАХ    ОТ  СМЪРТТА.
                                                   НАЙ-НАПРЕД  ОБАЧЕ  -  ЗА  СТРАХЪТ  ИЗОБЩО.
                                                 КАКВО  Е  ТОВА,  КОЕТО  НАРИЧАМЕ  СТРАХ?  АЗ  БИХ  ЗАПОЧНАЛ  ОТГОВОРА  СИ  ТАКА  -  СТРАХЪТ  Е  ПСИХИЧЕСКИ  ЕКВИВАЛЕНТ  НА  ЧОВЕШКОТО  НЕИСКАНЕ,  повтарям,    НЕИСКАНЕ  БИЛО  ДА  НАСТЪПИ,  БИЛО  ДА  ИЗЧЕЗНЕ  НЯКАКВО  СЪБИТИЕ  ИЛИ  СЪСТОЯНИЕ.   НАПРИМЕР,  АЗ СЪМ  ЗДРАВ ЧОВЕК  И  НЕ  ИСКАМ  ДА  СЕ  РАЗБОЛЯВАМ,  ОСОБЕНО ПЪК ОТ ТЕЖКА  И МЪЧИТЕЛНА  БОЛЕСТ. НО  ТОВА   МОЕ   НЕИСКАНЕ  САМО  ПО  СЕБЕ  СИ ВСЕ  ОЩЕ  НЕ  ПРЕМИНАВА  В  СТРАХОВО  ПРЕЖИВЯВАНЕ  И  ЧУВСТВО.   НЕОБХОДИМА  Е  НЯКАКВА  СТЕПЕН   НА   НЕСИГУРНОСТ  В  ПОСТОЯНСТВОТО  НА  МОЕТО  ЗДРАВЕ,  ЗА ДА  ЗАПОЧНА АЗ  ДА  ГО  ПРЕЖИВЯВАМ  КАТО  ПОТЕНЦИАЛНО   ЗАСТРАШЕНО.  АКО  РОДИТЕЛИТЕ  МИ НАПРИМЕР  СА  ПОЧИНАЛИ  СРАВНИТЕЛНО  МЛАДИ ОТ НЯКАКВА  БОЛЕСТ, КОЯТО  МИНАВА  ЗА  НАСЛЕДСТВЕНА,  ТОЗИ  ФАКТ  МОЖЕ  ДА  СЕ  ОКАЖЕ ДОСТАТЪЧЕН, ЗА  ДА  ПОРОДИ  У  МЕН  СТРАХ И ОТ  МОЯТА  РАННА  СМЪРТ.      
                                      ВСЪЩНОСТ,  ДАЛИ  ЧОВЕКЪТ  СЕ  СТРАХУВА ОТ  СМЪРТТА,  ТАКА  ДА  СЕ  КАЖЕ,  ПО  ПРИНЦИП,  Т.Е.  ОТ  ЗНАНИЕТО,  ЧЕ  ВСЕКИ  РОДИЛ  СЕ  ТРЯБВА  ДА УМРЕ, КОГАТО  ОСТАРЕЕ, ИЛИ   СТРАХЪТ  ИДВА  ОТ  НЕСИГУРНОСТТА  НА  НАШЕТО    БИТИЕ   ВЪВ  ВСЕКИ  СЛЕДВАЩ   КОНКРЕТЕН    МОМЕНТ?  НЕ  ВЯРВАМ  ЕДИН  20-ГОДИШЕН  МЛАД  МЪЖ, КОЙТО Е  В ДОБРО ЗДРАВЕ,    ДА    СЕ СТРАХУВА  ПРОСТО  ОТ  ФАКТА,  ЧЕ КАТО  ДОСТИГНЕ  80-ГОДИШНА  ВЪЗРАСТ,  ДА  РЕЧЕМ,  ТОЙ НЕПРЕМЕННО  ЩЕ  УМРЕ.  
                              МНОГО  ПО-ЛОГИЧНО  И  ЕМПИРИЧЕСКИ ОБОСНОВАНО  МИ  СЕ  СТРУВА  ПРЕДПОЛОЖЕНИЕТО,  ЧЕ  СТРАХЪТ  ОТ  СМЪРТТА  КАТО  ПСИХИЧЕСКИ  ЕКВИВАЛЕНТ  НА  НЕИСКАНЕТО  ДА  СЕ  УМИРА  ПРОИЗТИЧА  ОТ  НЕСИГУРНОСТТА  НА  ДНЕШНИЯ  МИ  ЖИВОТ,  А  НЕ ОТ  НЕЗБЕЖНАТА  МИ  СМЪРТ  НА  СТАРЧЕСКА  ВЪЗРАСТ.  КОГАТО  ЧОВЕК    НЕ  ИСКА   ДА  УМИРА,  ТОЙ  НЕ ИСКА  ДА УМИРА  СЕГА,  ДНЕС,  УТРЕ,  СЛЕД МЕСЕЦ  ИЛИ,  ХАЙДЕ,  СЛЕД  ГОДИНО-ДВЕ,  НО  НЕИСКАНЕТО  МУ  ВЪВ ВСЕКИ  СЛУЧАЙ  НЕ  НОСИ  НЯКАКЪВ  ПРИНЦИПЕН,  ИЗВЪНВРЕМЕВИ  ХАРАКТЕР.   АКО  Е  ТАКА,  ПО-СКОРО  СТАВА  ДУМА  ЗА  БОЛЕСТНО  СЪСТОЯНИЕ,  ОТКОЛКОТО  ЗА  РЕАКЦИЯ  НА  НОРМАЛЕН ЧОВЕШКИ ИНДИВИД.
                                           ТАКА  ЧЕ  НЕ  СМЪРТТА   ИЗОБЩО,   А  НЕЙНАТА  НЕПРЕДВИДИМОСТ,  ОПАСНАТА  ВЪЗМОЖНОСТ  ДА  НИ  СПОЛЕТИ   ВНЕЗАПНО  И БЕЗВРЕМЕ  ПРЕДСТАВЛЯВА  КОНКРЕТНАТА   ОСНОВА   ЗА  ПЕРМАНЕНТНИЯТ  СТРАХ  НА  ЧОВЕКА  ОТ  СМЪРТТА.
 КАКВО  ВСЪЩНОСТ  ПРЕЖИВЯВА  ЧОВЕКЪТ,  КОГАТО  КАЗВА,  ЧЕ  ИЗПИТВА  СТРАХ? ЕМОЦИЯ  ИЛИ  ЧУВСТВО  Е   СТРАХЪТ? ИСКАМ  НАЙ-НАПРЕД  ДА  ОТБЕЛЕЖА,  ЧЕ  СЪМ  ДОБРЕ  ЗАПОЗНАТ  С  РЕЗУЛТАТИТЕ  ОТ  ИЗСЛЕДВАНИЯТА  ОТНОСНО  СЪЩНОСТТА  НА  ЧУВСТВАТА  И  ЕМОЦИИТЕ.  ТЕЗИ  РЕЗУЛТАТИ  НЕ  СА  ОСОБЕНО  РЕСПЕКТИРАЩИ   НИТО  В  ПСИХОЛОГИЯТА  И  ПСИХИАТРИЯТА,  НИТО  ВЪВ  ФИЗИОЛОГИЯТА  НА  ВИСШАТА  НЕРВНА  ДЕЙНОСТ, НИТО  В  ПСИХОСОМАТИКАТА.
                                 ТОВА  Е  НОРМАЛНО,  РАЗБИРА  СЕ.  ЧУВСТВАТА  И  ЕМОЦИИТЕ  СА  ПРЕЖИВЯВАНИЯ,  А  НЕ ОБЕКТИВНО  КОНСТАТИРУЕМИ  СЪСТОЯНИЯ  НА  ОРГАНИЗМА.  И  МАКАР  ПРЕЖИВЯВАНИЯТА  ЧЕСТО  ДА  БИВАТ  СЪПЪТСТВУВАНИ  С  ФИЗИОЛОГИЧНИ  ПРОЦЕСИ,  КОИТО  ПОДЛЕЖАТ  НА  РЕГИСТРАЦИЯ,  ТО  ВРЪЗКАТА  МЕЖДУ  ЕДНИТЕ  И  ДРУГИТЕ  СИ  ОСТАВА  ЗАГАДКА.
                                "НЯМА   ЗАЩО  ДА  ВИ  ОБЯСНЯВАМ  КАКВО  Е  СТРАХ  -  казва  на  слушателите  си  в  началото  на  своята  лекция  за  страха  Зигмунд  Фройд  -,  ПОНЕЖЕ  ВСЕКИ  ОТ  НАС  Е  ИМАЛ  ВЪЗМОЖНОСТ  ДА  ОПОЗНАЕ  ПО  СЕБЕ  СИ  ТОВА  УСЕЩАНЕ  ИЛИ  ПО-СКОРО  -  ЕМОЦИОНАЛНО  СЪСТОЯНИЕ ... НО  КАКТО  И  ДА  Е,  ЕДНО  Е  ЯСНО  -  ПРОБЛЕМЪТ  ЗА  СТРАХА  Е  ВЪЗЛОВ  ПРОБЛЕМ,  В  НЕГО  СЕ  ПРЕПЛИТАТ  НАЙ-РАЗЛИЧНИ  И  НАЙ-ВАЖНИ  ВЪПРОСИ,  ТОЙ  Е  ЗАГАДКА,  ЧИЕТО  РАЗРЕШАВАНЕ  БИ  ТРЯБВАЛО  ДА  ХВЪРЛИ  ОБИЛНА  СВЕТЛИНА  ВЪРХУ  ЦЕЛИЯ  НИ  ДУШЕВЕН  ЖИВОТ."  /Зигмунд  Фройд.  Въведение  в  психоанализата, стр.  373-374/
                                  ТУК   НЯМАМ   НИТО  ВЪЗМОЖНОСТ,    НИТО    НАМЕРЕНИЕ   ДА  СЕ  ВКЛЮЧВАМ  В  ДИСКУСИЯТА  ЗА  ТОВА,  ПО  КАКВО  СЕ  РАЗЛИЧАВАТ  ЕМОЦИИТЕ  И  ЧУВСТВАТА  НА  ЧОВЕКА.  ЗАТОВА  ЩЕ  ПРЕДЛОЖА  ЕДНО  РАБОТНО  ОПРЕДЕЛЕНИЕ,  КЪМ  КОЕТО   ПО-НАТАТЪК  ЩЕ  СЕ  СТРЕМЯ  ДА  СЕ  ПРИДЪРЖАМ.  ОБЩОТО  И  РАЗЛИЧНОТО  МЕЖДУ  ЕМОЦИИТЕ  И  ЧУВСТВАТА   СПОРЕД  МЕН Е  ПРИНЦИПНО  ЕДНАКВО  С  ОБЩОТО  И  РАЗЛИЧНОТО  МЕЖДУ  УСЕЩАНИЯТА  И  ВЪЗПРИЯТИЯТА.  ЗАТОВА   ЕМОЦИИТЕ  СА  ПСИХИЧЕСКИ  ПРЕЖИВЯВАН  ЕКВИВАЛЕНТ  НА  УСЕЩАНИЯТА,  ДОКАТО  ЧУВСТВАТА  СА  ПСИХИЧЕСКИ  ПРЕЖИВЯВАН  ЕКВИВАЛЕНТ   НА  ВЪЗПРИЯТИЯТА  И  ПРЕДСТАВИТЕ.
                                   ВСЕОБЩО  ПРИЗНАТО  Е,  ЧЕ  НАЙ-ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ  ЕМОЦИИ  -  ТОВА  СА  ЕМОЦИИТЕ  ЗА  УДОВОЛСТВИЕ  И  ЗА  НЕУДОВОЛСТВИЕ.  ЧОВЕКЪТ  ПРОСТО  ВЛИЗА  ИЛИ  БИВА  ВКЛЮЧВАН  В   КОНТАКТ  СЪС  СВЕТА,  В  РЕЗУЛТАТ  НА  КОЕТО  ТОЙ  НЕ  САМО  УСЕЩА,  НО  И  ПРЕЖИВЯВА  ОЦЕНЪЧНО  СВОИТЕ  УСЕЩАНИЯ.  КОГАТО  ОТ  ЗИМНИЯ  УЛИЧЕН  СТУД  ВЛЕЗЕШ  В  ПРИЯТНО  ЗАТОПЛЕНА  СТАЯ,  ТИ  УСЕЩАШ  УДОВОЛСТВИЕ  ОТ  ПРОМЯНАТА.  СЛЕДОВАТЕЛНО, У  ЧОВЕКА  СЪЩЕСТВУВА   НЯКАКВА  ИЗНАЧАЛНА  РАЗДЕЛИТЕЛНА    ЛИНИЯ,  НЯКАКВА  ОЦЕНЪЧНО-НОРМАТИВНА  ЗОНА,  КОЯТО  ДИФЕРЕНЦИРА  ВЪЗДЕЙСТВИЯТА  ВЪРХУ  НЕГО  НА  ПРИЯТНИ  И  НА  НЕПРИЯТНИ.,  НА  ПОРАЖДАЩИ  УДОВОЛСТВИЕ  ИЛИ  ПЪК  НЕУДОВОЛСТВИЕ.
                                      ЧОВЕКЪТ  ОБАЧЕ  ПОЛУЧАВА  УСЕЩАНИЯ  НЕ  САМО  ПРИ  КОНТАКТИТЕ  СИ  С  ВЪНШНИЯ  СВЯТ;   ТОЙ  Е  ОРГАНИЗЪМ,  КОЙТО  МОЖЕ  ДА  Е  ЗДРАВ  ИЛИ  БОЛЕН,  УМОРЕН  ИЛИ  БОДЪР,  ГЛАДЕН  ИЛИ   НАХРАНЕН,  ЖАДЕН  ИЛИ  НАПИЛ  СЕ  И  Т.Н.    И  КОГАТО  ПОЛУЧАВАМ  УСЕЩАНИЯ  ЗА  МОЕТО  ВЪТРЕШНО  СЪСТОЯНИЕ  НА  ОРГАНИЗМА,  КОГАТО  ПСИХИЧЕСКИ  ПРЕЖИВЯВАМ  ТОВА  СВОЕ  ВЪТРЕШНО  СЪСТОЯНИЕ,  ЕМОЦИИТЕ  УДОВОЛСТВИЕ  И  НЕУДОВОЛСТВИЕ  СЕ  ПРОЯВЯВАТ  ГЛАВНО  КАТО   ДОБРО  НАСТРОЕНИЕ,  БЕЗРАЗЛИЧИЕ   ИЛИ  ЛОШО  НАСТРОЕНИЕ.            
                                      И  ВСЕ  ПАК  -  КАКВА  Е  РАЗЛИКАТА  МЕЖДУ  ЧУВСТВО  И  ЕМОЦИЯ?  БИХ  СЕ  ИЗРАЗИЛ  ТАКА:  ЕМОЦИЯТА  Е  ЧУВСТВО,  ЗА  КОЕТО  НЕ  СЕ  ЗНАЕ  ОТ  КАКВО  Е  ПРЕДИЗВИКАНО,  ДОКАТО  ПЪК  ЧУВСТВОТО  ПРЕДСТАВЛЯВА  ЕМОЦИЯ,  ЗА  КОЯТО  СМЕ  РАЦИОНАЛНО  НАЯСНО  КАКВО  Е  ТОВА,  КОЕТО  Я  ПОРАЖДА.  АЗ  МОГА  ДА  БЪДА  В МНОГО  ЛОШО  НАСТРОЕНИЕ  И  ДА  НЯМАМ  ПОНЯТИЕ  ЗАЩО  Е  ТАКА,  КАКВО  КОНКРЕТНО  Е  "РАЗВАЛИЛО"  ДОСКОРО  СЪВСЕМ  ПРИЛИЧНОТО  МИ  НАСТРОЕНИЕ?  МОГА  ДА  ИЗПИТВАМ  И  ДА  ПРЕЖИВЯВАМ  НЕУДОВОЛСТВИЕ  НА  НЯКАКВО  МЯСТО  ИЛИ  СРЕД   НЯКАКВИ  ХОРА,  БЕЗ  ДА  РАЗБИРАМ  ОТКЪДЕ  СЕ  ГЕНЕРИРА  ТОВА   МОЕ  НЕУДОВОЛСТВИЕ.  
                                 НЕ  БИВА  ДА ПОДЦЕНЯВАМЕ  ЗНАЧЕНИЕТО  НА  ФОНОВИТЕ  ЕМОЦИИ,  КОИТО  ОПРЕДЕЛЯТ  НАШИЯТ  ЖИЗНЕН  ТОНУС  И ТОГАВА,  КОГАТО  СЪВСЕМ  НЕ  РАЗБИРАМЕ  КАКВО  ГИ  ПОРАЖДА.  А  КОГАТО  ВЕЧЕ  УСПЕЕМ  РАЦИОНАЛНО  ДА  СВЪРЖЕМ  ДОБРОТО  СИ  НАСТРОЕНИЕ  НАПРИМЕР  С  ПРИСЪСТВИЕТО  В  КОМПАНИЯТА  НА  ЕДИН  ТОЧНО  ОПРЕДЕЛЕН  ЧОВЕК,  НАШАТА  ЕМОЦИЯ  СЕ  ТРАНСФОРМИРА  В  ЧУВСТВО  -  ЧУВСТВОТО  СИ  Е  ПАК  ТАЗИ  СЪЩАТА  ПРИЯТНА  ЕМОЦИЯ,  САМО ЧЕ  АЗ  ВЕЧЕ  ЗНАМ  КОЙ  Е  НЕЙНИЯТ  ИЗТОЧНИК.
                                      ИЛИ  ДА  ИЗПОЛЗВАМ    ДРУГ  ПРИМЕР.  ПРЕДИ  ГОДИНИ  ДОСТА  ЧЕСТО  ИЗЛИЗАХ НА  СУТРЕШНА  РАЗХОДКА  В  ЮЖНИЯ  ПАРК  МНОГО  РАНО  -  ТРЪГВАХ  ПО  ТЪМНО,  ВРЪЩАХ  СЕ  НА  РАЗСЪМВАНЕ. ПОНЯКОГА  СЪМ  ИЗПАДАЛ  В  СТРАХОВО  ЕМОЦИОНАЛНО  СЪСТОЯНИЕ.  НЕЩО  МИ  СЕ  Е  ПРИЧУЛО  В  ГОРАТА  ОКОЛО  АЛЕИТЕ,  НЕЩО  МИ  СЕ Е  ПРИВИДЯЛО  КАТО  ДВИЖЕЩО  СЕ  ПРЕД   МЕН   ИЛИ  ЗАД  МЕН,  В  РЕЗУЛТАТ  НА  КОЕТО  АЗ  ВРЕМЕННО   НАСТРЪХВАМ,  СПИРАМ,   ЗАПОЧВАМ ДА  СЕ  ОГЛЕЖДАМ,   ОСЛУШВАМ  И  ПРОЧИЕ.  НЕ  СПИРАХ  ОБАЧЕ  РЕДОВНИТЕ  СИ  РАННИ  РАЗХОДКИ.
                                          ДОКАТО  ЕДНА СУТРИН  В  ПОЧТИ  ПЪЛНА  ТЪМНИНА  ОТ  ЕДНА  ПЕЙКА  НА  АЛЕЯТА,  ПО  КОЯТО  СЕ  ДВИЖЕХ,  ИЗВЕДНЪЖ  СЕ  ЧУ  ЩРАКАНЕ  И  ПРИПЛАМНА   ЗАПАЛКА.  БЕШЕ  ЗИМА  И  НИКАК  НЕ  МОЖЕХ  ДА  ПРИЕМА  ЗА  НОРМАЛНО,  ЧЕ  НЯКОЙ В  ТАКЪМ  МИНУСОВ  СТУД  ЩЕ  СЕДНЕ ДА  СИ  ПОЧИВА  НА  ПЕЙКА.   СПРЯХ   ЗА   МОМЕНТ  И  ЗАПОЧНАХ  СВЕТКАВИЧНО  ДА ОБМИСЛЯМ  КАКВО  ДА  ПРАВЯ.  ИЗБРАХ  ДА  ПРОДЪЛЖА  ПЪТЯ  СИ  ПО  АЛЕЯТА  КЪМ  ПЕЙКАТА;  НИКАК  НЕ  МИ  СЕ  ОСТАВАШЕ  С  ГРЪБ  ПРИ  ЕВЕНТУАЛНО  ВРЪЩАНЕ  ОБРАТНО.
                                        КОГАТО  ПРИБЛИЖИХ  ДО  ПЕЙКАТА  НА  2-3  МЕТРА,  ОТ  НЕЯ  СТАНАХА  ДВАМА  ЧОВЕКА;   ЩРАКАНЕТО  НА  ЗАПАЛКАТА  ОЧЕВИДНО  Е  ЦЕЛЯЛО  ДА  МЕ  ПРЕДУПРЕДИ ЗА  ЧОВЕШКО  ПРИСЪСТВИЕ,  ВЕРОЯТНО  ДА  НЕ  СЕ  ИЗПЛАША  И  ДА  ПОБЯГНА.  СПРЯХ  СЕ  И  АЗ,  КАТО  ПОЗДРАВИХ  С  "ДОБРО  УТРО".   БЯХА  ДВАМА  МЪЖЕ,  ПОИСКАХА  МИ  ЦИГАРИ  И  ПАРИ,   ЗА ДА  СЕ  ПРИБЕРЕЛИ  С  ТАКСИ  ДО  "ЛЮЛИН".  ИГРАЛИ  НА  РОТАТИВКИТЕ  В  КАЗИНОТО    НА  БУЛЕВАРД  "ВИТОША" И ОСТАНАЛИ  БЕЗ  ПУКНАТ  ГРОШ.   ГОВОРЕХА  НОРМАЛНО  И  НЕ  СЕ  ДЪРЖАХА  ЗАСТРАШИТЕЛНО.    ИМАХ    ДВАДЕСЕТИНА  ЛЕВА,  ИМАХ  И  КУТИЯ  ЦИГАРИ,  ДАДОХ  ИМ  ГИ,  ТЕ  МИ  КАЗАХА   НЯКАКВИ  БЛАГОДАРНОСТИ  И  ОТПРАШИХА  КЪМ  БУЛЕВАРДА.    ОТТОГАВА  АЗ  ПРЕКРАТИХ  СУТРЕШНИТЕ  СИ  РАЗХОДКИ  В  ПАРКА  ПО-ТЪМНО....
                                               ЕМОЦИЯ  ИЛИ  ЧУВСТВО  Е  СТРАХЪТ?  ЛИЧНО  АЗ  СЪМ  НА  СТАНОВИЩЕТО,  ЧЕ  ОНОВА,  КОЕТО  НАРИЧАМЕ  СТРАХ  В  ТОЧНИЯ  СМИСЪЛ  НА  ДУМАТА,  ПРЕДСТАВЛЯВА   ЕМОЦИОНАЛНО,  А НЕ  ЧУВСТВЕНО  ПРЕЖИВЯВАНЕ.  ПРЕМИНЕ  ЛИ  В  ЧУВСТВО,  Т.Е  ПРЕМИНЕ  ЛИ  В  ЕМОЦИЯ  С  РАЗПОЗНАТ,  ИДЕНТИФИЦИРАН   ПРИЧИНИТЕЛ,  СТРАХЪТ  ВЕЧЕ  ПОДЛЕЖИ  НА    РАЦИОНАЛНА    ПРЕЦЕНКА   И   НА   РАЦИОНАЛЕН   ПОВЕДЕНЧЕСКИ   КОНТРОЛ.
                                              ЗИГМУНД  ФРОЙД  ДЕЛИ  СТРАХА  НА  РЕАЛЕН  И  НЕРЕАЛЕН  ОТ  ГЛЕДНА  ТОЧКА  НА  ЗАПЛАХАТА,  КОЯТО  ГО  ПРЕДИЗВИКВА.  НО  СЪЩЕВРЕМЕННО  ТВЪРДИ,  ЧЕ  "ОПРЕДЕЛЯНЕТО  НА  РЕАЛНИЯ  СТРАХ  КАТО  РАЗУМЕН  И  ЦЕЛЕСЪОБРАЗЕН  СЕ НУЖДАЕ  ОТ  ОСНОВНО  ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ.  ЗАЩОТО  ЕДИНСТВЕНОТО  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО  ПОВЕДЕНИЕ  ПРИ  НАБЛЛИЖАВАЩА  ОПАСНОСТ Е  ТРЕЗВАТА  СЪПОСТАВКА  НА  СОБСТВЕНИТЕ  СИЛИ  С  РАЗМЕРА  НА  ЗАПЛАХАТА  И ВЗЕМАНЕТО  НА  РЕШЕНИЕ  КОЕ  ИМА  НАЙ-ГОЛЕМИ  ИЗГЛЕДИ  ЗА  УСПЕХ  -  БЯГСТВОТО,  ОТБРАНАТА  ИЛИ  МОЖЕ  БИ  НАПАДЕНИЕТО  ...  ЕТО  ЗАЩО  СЕ  ИЗКУШАВАМЕ  ДА  КАЖЕМ  -  заключава  Фройд -  ЧЕ  СТРАХЪТ  НИКОГА  НЕ  Е  ЦЕЛЕСЪОБРАЗЕН." /стр. 374-375/
 КОГАТО  ЗИГМУНД  ФРОЙД  НАПРИМЕР  СЕ  ОПИТВА  ДА  ИЗЯСНИ   ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ ГЕНЕЗИС   НА  ЧОВЕШКИЯТ  СТРАХ,  ТОЙ  ГО  НАМИРА  ОЩЕ  В  АКТА  НА  РАЖДАНЕТО. "СМЯТАМЕ  -  пише  той  -,    ЧЕ  СМЕ  РАЗБРАЛИ КОЕ  Е  РАННОТО  ВПЕЧАТЛЕНИЕ,  ПОВТАРЯНО  ОТ  СТРАХОВИЯТ  АФЕКТ.   СПОРЕД  НАС  ТОВА  Е  РАЖДАНЕТО;  ПРИ  НЕГО  ВЪЗНИКВА  ТАКАВА  КОМБИНАЦИЯ  ОТ   НЕУДОВЛЕТВОРЕНИ  ИЗЖИВЯВАНИЯ  И  ТЕЛЕСНИ  УСЕЩАНИЯ,  СТАНАЛИ  ОБРАЗИЦ  ЗА  ВЪЗДЕЙСТВИЯТА  НА  ЖИЗНЕНА ОПАСНОСТ  И  ПОВТАРЯЩА  СЕ  ОТ  ТОЗИ  МОМЕНТ  НАТАТЪК  КАТО  СТРАХОВО  СЪСТОЯНИЕ....  ТРЯБВА  ДА  ПРИЗНАЕМ  КАТО  МНОГО  СЪЩЕСТВЕНО,  ЧЕ ПЪРВОТО  СТРАХОВО  СЪСТОЯНИЕ  ВЪЗНИКВА  ПРИ  ОТКЪСВАНЕТО  ОТ  МАЙКАТА." /Зигмунд  Фройд.  Въведение  в  психоанализата, стр. 376-377/
                                                МИСЛЯ,  ЧЕ  ТУК  ЗИГМУНД  ФРОЙД  Е  ДЪЛБОКО  НЕПРАВ.  ЧОВЕКЪТ  ИЗПАДА  В  ЕМОЦИОНАЛНО  СТРАХОВО  СЪСТОЯНИЕ  СПОРЕД  МЕН  ДАЛЕЧ  НЕ  ЗАТОВА,   ЗАЩОТО
ПОЯВЯВАНЕТО  МУ  НА  "БЕЛИЯ  СВЯТ"  СЕ  ИЗВЪРШВА  ПО  ЕДИН  БИОЛОГИЧЕСКИ  ДИСКОНФОРТЕН   НАЧИН.  ПЪК  И  ДОКОЛКО  ТОЗИ  НАЧИН Е  ДИСКОНФОРТЕН,  ТОВА  СА  СИ  ПРЕЦЕНКИ  НА  ОТДАВНА  РОДИЛИ  СЕ  ИНДИВИДИ.
                                                       ЗАЩО  ЧОВЕКЪТ  КАТО  ИНДИВИД  НЕ  ИСКА  ДА  УМИРА,  ЗАЩО  Е ТОЛКОВА  МОЩЕН    САМОСЪХРАНИТЕЛНИЯТ  МУ  ИНСТИНКТ?  ПРОТИВОПОЛЖНО НА  ФРОЙД  АЗ  СЪМ  СКЛОНЕН  ДА  МИСЛЯ,   ЧЕ  НЕИСКАНЕТО  НА  СМЪРТТА   ПРОИЗТИЧА  НА  ПЪРВО  МЯСТО  ОТ  ОБСТОЯТЕЛСТВОТО,  ЧЕ  ВСЕКИ  ИНДИВИД  СЕ  РАЖДА  ЖИВ  И  ЗАТОВА  ЖИВОТЪТ  Е  НЕГОВОТО    ЕСТЕСТВЕНО  СЪСТОЯНИЕ  КАТО  СИСТЕМА.  ЗАД  ВСЕКИ  ЖИВ  ДНЕШЕН  ЧОВЕК  СЪЩЕСТВУВА  ПЕРМАНЕНТНА  ВЕРИГА  ОТ  РОДИТЕЛИ И  ПРЕДЦИ,  КОЯТО  СТИГА,  ОБРАЗНО  КАЗАНО,  ДО  "ПЪРВИЯТ  ЧОВЕК"  ИЛИ  ДО  АДАМ  И  ЕВА.  ТАЗИ  ПОКОЛЕНЧЕСКА   ВЕРИГА   НИКОГА  ДОСЕГА  НЕ  Е  ПРЕКЪСВАНА,  ЩОМ  АЗ,  ДА  РЕЧЕМ,  СЪМ  ЖИВ  В  МОМЕНТА.  
                                                  КОГАТО  СМЪРТТА  МЕ  НАСТИГНЕ  КАТО  ИНДИВИД,  ТЯ  ЩЕ  ПРЕКЪСНЕ   
БИТИЕТО  НА  МОЕТО  ЕСТЕСТВЕНО  СЪСТОЯНИЕ  КАТО  ЖИВА  СИСТЕМА,  КОРЕНЪТ  НА  КОЕТО  БИТИЕ  СЪВСЕМ  НЕ  ЗАПОЧВА  ПРОСТО  С  МЕН.   СЪСТОЯНИЕТО  НА  ЖИВОСТ,   В  КОЕТО  АЗ,  СЛАВА  БОГУ,    СЕ  НАМИРАМ  И  В  МОМЕНТА,   Е  СЪЩОТО  СЪСТОЯНИЕ,  В  КОЕТО  СЪМ  СЕ  РОДИЛ.  ОСВЕН  ТОВА,  МАКАР  НИКАК  ДА  НЕ  ЗВУЧИ УТЕШИТЕЛНО,    МОЯТА  ГЕНЕТИЧНА  ИНФОРМАЦИЯ    НЯМА  ДА  УМРЕ  ЗАЕДНО  С  МЕН   И  В  БУКВАЛНИЯ  СМИСЪЛ  НА  ДУМАТА,  А НЕ  ПРОСТО  КАТО  РЕКОМБИНИРАНА  В  СЪЗДАДЕНОТО  ОТ  МЕН  ПОКОЛЕНИЕ.
                                              И  ВСЕ  ПАК  -  СТРАХУВАМ  ЛИ  СЕ  ОТ  СМЪРТТА?  КАКТО  БЕШЕ  КАЗАЛ  ЕДИН  ВЕЛИК  ЧОВЕК  ПРЕДИ  МЕН,  СТРАХУВАМ  СЕ  НЕ  ОТ  СМЪРТТА,   А  ОТ  УМИРАНЕТО.   И  НЕ  ОТ  УМИРАНЕТО  ИЗОБЩО,   А  ОТ   КОНКРЕТНИЯТ  МОМЕНТ  НА  НЕГОВОТО  НАСТЪПВАНЕ.  СТРАХЪТ  ОТ  СМЪРТТА  КАТО    ЕМОЦИЯ   Е  СПОНТАНЕН;  НИКОЙ  НЕ  МОЖЕ  СЪС  СИГУРНОСТ  ДА  ТВЪРДИ,  ЧЕ  ТАЗИ  ЕМОЦИЯ    НЯМА  ДА  ГО  ЗАВЛАДЕЕ   БЕЗРАЗДЕЛНО    В   МИНУТИТЕ  ИЛИ  СЕКУНДИТЕ  НА  УМИРАНЕТО.  МАКАР  ДА  Е НАПЪЛНО  ВЪЗМОЖНО  И  ОБРАТНОТО.
                                                 МАЙКА  МИ  ПОЧИНА  В  РЪЦЕТЕ  МИ,  НАМИРАЙКИ  СЕ  В  ПЪЛНО  СЪЗНАНИЕ.  БЕШЕ  ТАКА  ИЗТОЩЕНА  ОТ  БОЛЕСТТА,  ЧЕ  НЯМАШЕ  СИЛИ  ДА  ПРОИЗНЕСЕ  ЦЯЛО  ИЗРЕЧЕНИЕ.  НО  ДО  ПОСЛЕДНО  МИ ОТГОВАРЯШЕ  ЕДНОСРИЧНО,  С  ПОКЛАЩАНЕ  НА  ГЛАВАТА  ИЛИ  С  РАЗДВИЖВАНЕ  НА  РЪЦЕТЕ.  НЕ  МИ  ГОВОРЕШЕ  ЗА  НИКАКЪВ СТРАХ ОТ  СМЪРТТА, НИТО  ЛИЧЕШЕ  ПО  НЯКАКВИ  ПРИЗНАЦИ,  ЧЕ  ИЗПИТВА  ТАКЪВ  СТРАХ.  КАКТО  СЕ  КАЗВА,  КРАЯТ НА  ВСЕКИ  Е РАЗЛИЧЕН.
                                             ОТНОШЕНИЕТО  КЪМ  СМЪРТТА  Е ВАЖНО  ЗА  ЖИВИТЕ  ХОРА;  ВАЖНО  Е  ЗА  НАЧИНА,  ПО  КОЙТО  ТЕ  ОСМИСЛЯТ  ЖИВОТА  СИ  ПРЕЗ  ПРИЗМАТА  НА  СМЪРТТА.  И  АЗ  СЕ ОТНАСЯМ  С  УВАЖЕНИЕ  КЪМ  ВСЕКИ  ВЪЗГЛЕД,  ПРЕДСТАВА  ИЛИ  ИДЕЯ,  КОИТО  ДАВАТ  СПОКОЙСТВИЕ,  УВЕРЕНОСТ  И  СИЛА  НА  ЖИВИЯ   ЧОВЕК.  АКО  НЯКОЙ  СЕ  УТЕШАВА  С  ХРИСТИЯНСКАТА  ИДЕЯ  ЗА  ВЪЗКРЪСВАНЕТО,  АМИ  НЕКА  ДА  СЕ  УТЕШАВА....  МЕН  ЛИЧНО ТАЗИ ИДЕЯ  НЕ  МЕ  УДОВЛЕТВОРЯВА,  НО  КАКВО ОТ ТОВА  -  ЩЕ  ТЪРСЯ  ДРУГА,  ЗАЩОТО  ДОРИ  ДА  СЕ  СТРЯХУВАМ ОТ  СМЪРТТА,  АЗ  НЕ  ИСКАМ  ДА  УМИРАМ  ЗАВИНАГИ....
 ЛИЧНО   ПРИ   МЕН  ПРОБЛЕМЪТ  ЗА  СМЪРТТА    СТАНА  РЕАЛЕН,  ПРИДОБИ  СМИСЪЛ  И  ЗНАЧЕНИЕ,   КОГАТО  НАВЪРШИХ  37  /тридесет  и  седем/  ГОДИНИ.   НЯКАК  ИЗВЕДНЪЖ  СЕ  ПОЯВИ   УСЕЩАНЕТО,  ЧЕ  ВРЕМЕТО  МИ  НА  ТОЗИ  СВЯТ  Е  ОГРАНИЧЕНО,  ЗАТВОРЕНО. НЕ  КАЗВАМ,  ЧЕ ТОГАВА  БЯХ  ОБЕЗПОКОЕН  ОТ  ТОЗИ  ФАКТ.  НЕ,  ПО-СКОРО  СТАВАШЕ  ДУМА  НАИСТИНА  ЗА  НОВО  СВЕТОУСЕЩАНЕ,   СВЪРЗАНО  ГЛАВНО  С  ЦЕННОСТТА  НА  МОЕТО  ВРЕМЕ.  И  МАКАР  УЖ  ДА  СЕ  КАСАЕШЕ  ЗА  ЧИСТО  ДУХОВНА  ПРОМЯНА,  ТЯ  ПРЕДИЗВИКА  ЕДНА  РАДИКАЛНА  ПРОМЯНА  В  ЕЖЕДНЕВНИЯ  МИ  ЖИВОТ.
                                             ТОГАВА  РАБОТЕХ  КАТО  РЕДАКТОР  И  ЗАВЕЖДАЩ  ФИЛОСОФСКИЯ  ОТДЕЛ  НА  ЕДНО  НАЦИОНАЛНО  СПИСАНИЕ,  КОЕТО  БЕШЕ  РАЗПОЛОЖЕНО  НА  ТРЕТИЯ  ЕТАЖ  В  СГРАДАТА  НА  ВОЕННИЯ  ТЕАТЪР.   ВРАТАТА  НА  КАБИНЕТА  МИ  СЕ  НАМИРАШЕ НА  ДЕСЕТИНА  МЕТРА  ОТ  СЛУЖЕБНОТО  БАРЧЕ  НА  ТЕАТЪРА,  КЪДЕТО  РЕЖИСЬОРИТЕ,  АРТИСТИТЕ  И  ХУДОЖНИЦИТЕ ЗАКУСВАХА,  ПОПИЙВАХА,  КОГАТО  СА  СВОБОДНИ  ОТ  РЕПЕТИЦИЯ  И  ПРЕДСТАВЛЕНИЕ ,   ОБСЪЖДАХА  НОВИТЕ  ПИЕСИ.   БЯХ  ПРИЯТЕЛ  С  ПОВЕЧЕТО  ОТ  ТЯХ  И  ЧАСОВЕ  НАРЕД  ПРЕКАРВАХ  В  ТЯХНАТА   БЕЗКРАЙНО  ИНТЕРЕСНА  И  ПРИЯТНА   КОМПАНИЯ.   ОТ  БЮРОТО  МИ  -  В  БАРЧЕТО;  ОТ  БАРЧЕТО  -  ПАК  НА  БЮРОТО  ЗА  РАБОТА,  ТОВА  МИ  БЕШЕ  ПОЧТИ  ЦЯЛОТО  ЕЖЕДНЕВНО  РАЗПИСАНИЕ.
                                             ЗАПОЧНАХ  ДА  ИЗЖИВЯВАМ  НЯКАКВА  НЕЯСНА   НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ  ОТ  СЕБЕ  СИ.  ПИШЕХ  И  ПЕЧАТАХ  ГОЛЕМИ  ПО  ОБЕМ И  ДОБРИ  СТАТИИ,  НО  БЯХ  ЗАНЕМАРИЛ  ДЪЛБИННАТА  ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА  РАБОТА,  В РЕЗУЛТАТ   НА  КОЯТО  СЕ  ПОЯВЯВАХА  КНИГИ,  А  НЕ  СТАТИИ.  ОТ  ЗАСТОЯЛИЯ  ЖИВОТ  И  АЛКОХОЛА  БЯХ  НАПЪЛНЯЛ,  ЧУВСТВУВАХ  СЕ  ФИЗИЧЕСКИ  ДИСКОНФОРТНО.  И  ТОЧНО  В  ТОЗИ  МОМЕНТ,  ПО  СИЛАТА  НА  РАЗНООБРАЗНИ  КОНКРЕТНИ  ПРИЧИНИ,  СПЕЧЕЛИХ  КОНКУРС И  СТАНАХ  ЩАТЕН  ПРЕПОДАВАТЕЛ  ПО  ФИЛОСОФИЯ,  ЕТИКА  И  ЕСТЕТИКА  ВЪВ  ВОЕННАТА  АКАДЕМИЯ  "Г. С. РАКОВСКИ". 
                                           НАВЛЯЗОХ  В  ЕДИН НОВ  РИТЪМ  НА  ПРОФЕСИОНАЛЕН  ЖИВОТ,  КОЙТО  СЕ  ОКАЗА  ДОБРЕ  ДОШЪЛ  И  ЗА  ЦЯЛОСТНАТА  ПРОМЯНА  В  ИЗПОЛЗВАНЕТО  НА  ВРЕМЕТО.  ПРЕСТАНАХ  ДА  ПИЯ  АЛКОХОЛ  ИЗОБЩО  И  СУТРИН  СТАВАХ  В  04.00  ЧАСА.   ТЪЙ КАТО  ЖИВЕЯ  БЛИЗО  ДО  СТАДИОН  "РАКОВСКИ",  ЗАПОЧНАХ  ВСЯКА  СУТРИН  ДА  ХОДЯ  НА  СТАДИОНА  МИНИМУМ  ЗА  ЕДИН  ЧАС,   А   ПОСЛЕ   ОТИВАХ  И  ПЕША  ДО  ВОЕННАТА  АКАДЕМИЯ ОТ  ЮЖНИЯ  ПАРК.  ВРЕМЕТО  ВЕЧЕ  МИ  СТИГАШЕ  ЗА  ВСИЧКО  -  ЗА  СПОРТУВАНЕ,  ЗА  ПРЕПОДАВАНЕ,  ЗА  ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА  РАБОТА И  ЗА  ПИСАНЕ  НА  КНИГИ.   НАВЛЯЗОХ  В  НАЙ-ПЛОДОТВОРНИЯ  ПЕРИОД  НА  МОЯ  ЖИВОТ  И  НА  40  ГОДИШНА  ВЪЗРАСТ  ИМАХ  САМОЧУВСТВИЕТО  И  ЗДРАВЕТО  НА  МЛАДЕЖ,  А  ВЪВ  ФИЛОСОФИЯТА  И  НАУКАТА  СТАНАХ  "ТЕЖЪК"  АВТОРИТЕТ,  ОСПОРВАН  И  ХВАЛЕН   ОТ  ВСИЧКИ  СТРАНИ.
                                             СЛЕДОВАТЕЛНО,  ЗА  СЕБЕ  СИ  ЛИЧНО  МОГА  ДА  КАЖА,  ЧЕ  УСЕЩАНЕТО  ЗА  ОГРАНИЧЕНСТ  И  ЗАТВОРЕНОСТ  НА  ЧОВЕШКИЯ  ЖИВОТ,  ПРОЯВИЛО  СЕ  ГЛАВНО  КАТО  ОСЪЗНАТА  ВОЛЯ  ЗА  ПЪЛНОЦЕННО  ИЗПОЛЗВАНЕ  НА  ВРЕМЕТО,  МИ  ДОНЕСЕ  ПОЛОЖИТЕЛНИ  РЕЗУЛТАТИ.  НО  ИМАХ  ЕДИН  ПРИЯТЕЛ   НА  МОИТЕ  ГОДИНИ -  ОТЛИЧЕН  ПОЕТ,  КОЙТО  ТРЪГНА  В  ОБРАТНАТА  ПОСОКА.  "КАКВОТО  СЪМ  НАПИСАЛ  ДОТУК,  НАПИСАЛ  СЪМ  ГО  -  казваше  и  повтаряше  той - ПОЕТИТЕ  УМИРАТ  МЛАДИ,  ТА  ТРЯБВА  ДА  СИ  ПОЖИВЕЯ."  УДАРИ  ГО  НА  БЕЗКОНТРОЛНО  ПИЕНЕ,    ЗАГУБИ  РАБОТАТА  СИ  В  РЕДАКЦИЯТА,  ПОНЕЖЕ  НЕ  СТЪПВАШЕ  ТАМ  ТРЕЗВЕН,  ОТИДЕ  РЕДАКТОР  НА  ПРОВИНЦИАЛЕН  ВЕСТНИК  И  СКОРО  ПОЧИНА,  БЕЗ НИКОЙ  ДА  РАЗБЕРЕ ОТ  КАКВО  ТОЧНО.
                                              ПРИ  МЕН  УСЕЩАНЕТО  ЗА  НЕИЗБЕЖНАТА  МИ  СМЪРТНОСТ  ПОНЕ  ДОСЕГА  Е  ПРЕДИЗВИКВАЛО  ПОВЕЧЕ  КОНЦЕНТРАЦИЯ  ЗА  ПЪЛНОЦЕНЕН  ЖИВОТ,  ОТКОЛКОТО  НЯКАВА  ДЕКОНСТРУКТИВНА  НАГЛАСА.  ИМАМ  И  КОНКРЕТЕН  ПРИМЕР  ЗА  ПОВЕДЕНИЕТО  МИ  В  БЕЗУСЛОВНО  КРИТИЧНА  СИТУАЦИЯ.  ПРЕЗ  ПРОЛЕТТА  НА  1994  ГОДИНА   СЕ  РАЗБОЛЯХ  ОТ  ДВОЙНА  ПНЕВМОНИЯ.   НА  ЦВЕТНИЦА,  КОГАТО  ИМЕН ДЕН  ПРАЗНУВАМЕ  И  ДВАМАТА  СЪС  СИНЪТ  МИ,  ТОЙ  БЕШЕ  12-ГОДИШЕН  ТОГАВА,  В  ЮЖНИЯ  ПАРК  ГО  БЯХА  ПОНАТУПАЛИ  ТРИ  ГОЛЕМИ  МОМЧЕТА,  ЗА  ДА  МУ  ВЗЕМАТ  КОЛЕЛОТО.    ПРИБРА  СЕ  УНИЗЕН  И  РАЗСТРОЕН,  АЗ ИЗЛЯЗОХ  С  НЕГО  ДА  ДИРИМ  НАПАДАТЕЛИТЕ  МУ.  УСПЯХ  КОЕ-ЩО  ДА  НАУЧА  ЗА  ТЯХ  ОТ  ДРУГИ  МОМЧЕТА В  ПАРКА,  КОИТО  ГИ  ПОЗНАВАТ  И  ТРЪГНАХМЕ  СЪС  СИНА  МИ  ДА  ГИ  ГОНИМ  С  ТАКСИ.  НАМЕРИХМЕ  ГИ,  ВИКАХ  ПОЛИЦИЯ,  РАЗПРАВЯХМЕ  СЕ  ПОЛОВИН  ДЕН,  АЗ  СЕ  ПОТЯХ И  НЕРВИРАХ,  НАКРАЯ  СЕ  НАПИХ  В  КЪЩИ  И  ЗАСПАХ. 
                                           СЪБУДИХ  СЕ  С  ТЕМПЕРАТУРА,  НО  НА  ДРУГИЯ  ДЕН,  В  ПОНЕДЕЛНИК,  ЛИЧНАТА  МИ  ЛЕКАРКА  НЕ  РЕАГИРА  АДЕКВАТНО,  ДЪРЖА  СИ  МЕ  ПОЧТИ  ЦЯЛА  СЕДМИЦА  БЕЗ  НИКАКВО  СЕРИОЗНО  ЛЕЧЕНИЕ  И  КОГАТО  В  ПЕТЪК  МЕ  ПУСНА  НА  РЕНТГЕНА,  СЕ  ХВАНА  ЗА  ГЛАВАТА -  ИМАХ  ТЕЖКА  ДВОЙНА  ПНЕВМОНИЯ.  ОТКАРАХА  МЕ  ВЕДНАГА  В  ПЪРВА  ГРАДСКА  БОЛНИЦА И  ЗАПОЧНАХА  ДА  МЕ  ЛЕКУВАТ,  НО  КАКТО  СЕ  КАЗВА,  БЯХ  ИЗПУСНАТ.  ЧУХ  ЛЕКАРЯТ  В  АНТРЕТО  ПРЕД  ВРАТАТА  НА  БОЛНИЧНАТА  МИ  СТАЯ  ДА  КАЗВА  НА  СЕСТРАТА,  ЧЕ  БИЛО  ЖАЛКО  ТАКЪВ  ВСЕ  ОЩЕ  МЛАД  ЧОВЕК  ДА  СИ  ОТИДЕ  ТАКА  ГЛУПАВО,  БЕЗ ДА  БЪДЕ ЛЕКУВАН  ЦЯЛА  СЕДМИЦА.      
                                               ОСВОБОДИХА  МИ  САМОСТОЯТЕЛНА  СТАЯ,  СЛОЖИХА  МЕ  ПОСТОЯННО  НА  СИСТЕМИ,  ДОБРИЯТ  СТАР ПЕНИЦИЛИН  ТРЯБВАШЕ  ДА  ПОКАЖЕ  КАКВО  МОЖЕ, ЗАЩОТО  ЛЕКАРИТЕ  ПРЕЦЕНИХА,  ЧЕ  ТРЯБВА  ДА  ПРИБЯГНАТ  ДО  НЕГО  В  ТАЗИ  КРИТИЧНА  СИТУАЦИЯ. ТРИДЕСЕТ  И  ПЕТ  ДЕНА  ЛЕЖАХ  В  БОЛНИЦАТА,  КАТО  ПОВЕЧЕТО  ВРЕМЕ  БЯХ  МЕЖДУ  ЖИВОТА  И  СМЪРТТА.  ИМАХ  АБСОЛЮТНО  ЯСНА  ПРЕДСТАВА  ЗА  ВЪЗМОЖНИЯ  ДВУСТРАНЕН  ИЗХОД  ОТ  СИТУАЦИЯТА.  С  КОЛЕГИТЕ,  КОИТО  ИДВАХА  ДА  МЕ  ПОСЕЩАВАТ,  РАЗГОВАРЯХ  БАВНО  И  ОТВЛЕЧЕНО,  ПОСЛЕ  ТЕ  МИ  КАЗВАХА, ЧЕ  СЪМ  БИЛ  ЗАГУБИЛ  ВСЯКАКВА  ЕНЕРГИЯ,  НО  СЕ  ВПЕЧАТЛИЛИ,  ЧЕ  В  БОЛНИЦАТА СЪМ УСПЯЛ  ДА  ПРОЧЕТА,  ДА РАЗБЕРА  И  ДА   ТЪЛКУВАМ  С  ТЯХ  НЕ  ДРУГ,  А  САМИЯТ  ОСВАЛД  ШПИНГЛЕР  И  ПРОЧУТИЯТ  МУ  ДВУТОМНИК  "ЗАЛЕЗЪТ  НА  ЕВРОПА".  МЕЖДУ  ВПРОЧЕМ,  ОТТОГАВА  ТАЗИ  КНИГА  И  ТОЗИ АВТОР  СА  ВИНАГИ  СРЕД  НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ  КНИГИ  НА  РАБОТНАТА  МИ  МАСА.
                                             ИСКАМ  ДА  КАЖА,  ЧЕ  ТОГАВА  НЕ  ИЗПИТВАХ  НИКАКЪВ  СПЕЦИАЛЕН  СТРАХ  ОТ  НАПЪЛНО  ВЪЗМОЖНОТО  МИ  УМИРАНЕ.  ВЕРОЯТНО  ТОВА  СЕ  ДЪЛЖЕШЕ  И  НА  ЦЯЛАТА  ОТПАДНАЛОСТ НА  ОРГАНИЗМА  МИ,  НО  ИНТЕЛЕКТЪТ  МИ  СИ  БЕШЕ  ЦЕЛИЯТ  НА  МЯСТОТО.  ВЪЗСТАНОВЯВАХ  СЕ  ПРЕЗ  ЦЯЛОТО  ЛЯТО,  А  ЕСЕНТА  СЕ  ОКАЗА,  ЧЕ  ПНЕВМОНИЯТА    СЕ  Е  ОТРАЗИЛА  НА  СЪРЦЕТО  И  ПАК  ПОСТЪПИХ  ЗА  ЕДИН  МЕСЕЦ  ПЪРВО В  МЕДИЦИНСКА  АКАДЕМИЯ,  А  ПОСЛЕ  В  БОЛНИЦАТА  НА  ПРОФЕСОР  АЛЕКСАНДЪР  ЧИРКОВ,  КЪДЕТО  МИ  ИМПЛАНТИРАХА  СЪРДЕЧЕН  СТИМУЛАТОР.  ПОЗВОЛЯВАМ  СИ  ДА    МИСЛЯ,    ЧЕ МОЕТО  СПОКОЙСТВИЕ  ПРЕД    ТЕЖКИТЕ  БОЛЕСТИ  ИМАШЕ  ВРЪЗКА  И  С   ЧУВСТВОТО  ЗА    УДОВЛЕТВОРЕНОСТ  ОТ  ПЪЛНОЦЕННИЯ  ЖИВОТ,  КОЙТО  ЖИВЕЕХ    ТОГАВА.
                                                 НЕ  ИСКАМ  ДА  УМИРАМ,  НО  НЕ  МЕ  УСПОКОЯВА,  КАКТО  ВЕЧЕ  НАПИСАХ  ПО-РАНО,  ИДЕЯТА  ЗА  ВЪЗКРЪСВАНЕТО.   ПРЕКАЛЕНО  НЕПРИЕМЛИВА  ЗА СЪВРЕМЕННИЯ  ЧОВЕК  МИ  ИЗГЛЕЖДА  ТЯ,  ПРЕКАЛЕНО  СИЛНО  ПРОТИВОРЕЧИ  НА    ПОСТИЖЕНИЯТА  НА  НАУКАТА  И  НА  КУЛТУРАТА  КАТО  ЦЯЛО.   НЕ  КАЗВАМ,  РАЗБИРА  СЕ,  ЧЕ  НАУКАТА  Е  В  СЪСТОЯНИЕ  ДА  ПРЕДЛОЖИ  НА  ЧОВЕКА  НЯКАКЪВ    ПО-УСПОКОИТЕЛЕН  ОТ  РЕЛИГИЯТА   ОТГОВОР   ЗА  СМИСЪЛА  НА  ЧОВЕШКИЯ  ЖИВОТ.  НАПРОТИВ  -  НАУКАТА  ИЗОБЩО  НЕ  ПРОНИКВА  И  НЕ  МОЖЕ  ДА  ПРОНИКНЕ  В  ПРОБЛЕМА  ЗА  СМИСЪЛА  НА  ЖИВОТА,  ПОНЕЖЕ  ТЯ  ПО  ПРИНЦИП  НЕ  СЕ  ЗАНИМАВА  СЪС  СМИСЛИ.
                                                            ТОГАВА? .....
  И  ТАКА  -  ЩЕ  СЕ  УМИРА,  А  ПОСЛЕ  -  КАКВО?
                                                          ВЪЗКРЪСВАНЕ,   ПРЕРАЖДАНЕ
                                                                                     или
                                                                                 НИЩО?   
                                   ИДЕЯТА  ЗА  ВЪЗКРЕСЕНИЕТО  Е  ХРИСТИЯНСКА  ИДЕЯ.  В  ДАЛЕЧНИЯ  ИЗТОК  ОБАЧЕ  ОТДАВНА,  МНОГО  ОТДАВНА  ХОРАТА  СЕ  НАДЯВАТ  НА  ПРЕРАЖДАНЕТО,  А  НЕ  НА  ВЪЗКРЕСЕНИЕТО.  ТУК  ЩЕ  ВЪЗПРОИЗВЕДА  НАЙ-НАПРЕД    ОСНОВНИТЕ  МОМЕНТИ  ОТ  БИОГРАФИЯТА,  А  СЛЕД  ТОВА  И  ОТ  СХВАЩАНИЯТА  НА  ВЕЛИКИЯТ  УЧИТЕЛ  ОШО,  ИЗЛОЖЕНИ  В  НЕГОВИТЕ  "БЕСЕДИ  ЗА  ЖИВОТА,  СМЪРТТА  И  МИНАЛИТЕ  ПРЕРАЖДАНИЯ".  
                                      НА  ГРОБА  НА  ОШО  СТОИ  ТАБЕЛА  СЪС  СЛЕДНИЯТ  НАДПИС,  СЪЧИНЕН  ПРИЖИВЕ  ЛИЧНО  ОТ  НЕГО:

                                                                                           "ОШО
                                                                   ОШО  НИКОГА  НЕ  СЕ  Е  РАЖДАЛ
                                                                   НИКОГА  НЕ  Е  УМИРАЛ
                                                                   ПРОСТО  Е  ГОСТУВАЛ  НА  ТАЗИ  ПЛАНЕТА
                                                                                от  1931   до  1990"
                                         ОШО  Е  РОДЕН,  ИЗРАСЪЛ  И  ВЪЗПИТАН  ОТ  ДЯДО  СИ  И  БАБА  СИ  В  СЕЛСКО  ИНДИЙСКО  СЕМЕЙСТВО. ИМА  УНИВЕРСИТЕТСКО  ОБРАЗОВАНИЕ  ПО  ФИЛОСОФИЯ,  ДОКТОРСКА  ДИСЕРТАЦИЯ  И   ПРОФЕСУРА,  РАБОТИЛ  Е  КАТО   УНИВЕРСИТЕТСКИ  ПРЕПОДАВАТЕЛ.  НАПУСКА   РАБОТАТА  СИ  КАТО  ПРОФЕСОР  ПО  ФИЛОСОФИЯ  И  СЕ  ОТДАВА  НА  ПУБЛИЧНИ  БЕСЕДИ  И  ОБУЧЕНИЕ  ПО  ПРАКТИКИ  НА  МЕДИТАЦИЯТА,  ОРГАНИЗИРА  СОБСТВЕН  ДУХОВЕН  ЦЕНТЪР  /АШРАМ/. 
                                      ВЪВЕЛ  ЗАПЛАЩАНЕТО  ЗА   ОБУЧЕНИЕТО,  КОЕТО  ПРЕДЛАГА  НА  СВОИТЕ  УЧЕНИЦИ,  С  КОЕТО  СЪЗДАЛ    ФИНАСОВА  И  ОТТАМ  МАТЕРИАЛНА   ОСНОВА  ЗА  ПРОСПЕРИТЕТ  НА  СВОЯ  ДУХОВЕН  ЦЕНТЪР.  ПОЗВОЛЯВАЛ  НА  ЖЕНИТЕ  И  МЪЖЕТЕ,  ДОКАТО  СЕ  ОБУЧАВАТ,  ДА  ЖИВЕЯТ  ЗАЕДНО  В  СЕЛИЩЕТО,    КОЕТО    БИЛО  ПОСТРОЕНО   ОКОЛО  НЕГОВИЯ  ДУХОВЕН  ЦЕНТЪР. 
                                              КАЗВАЛ  ТАКА: 
                                            "РЕЛИГИОЗНИТЕ  ИНДИЙЦИ  ТРУДНО  ПРИВИКВАХА,  ЧЕ  ЗА  ЛЕКЦИИТЕ  ТРЯБВА  ДА  СЕ  ПЛАЩА.  НО  ПРИ  МЕН  СЕ  ПЛАЩА.  ЗАЩО?  АЗ  ИСКАМ  ДА  СЪМ  ЧАСТ  ОТ  ПАЗАРА,  А НЕ ОТ  МАНАСТИРА.  ЖЕНИТЕ  И  МЪЖЕТЕ  МОГАТ  ДА  ЖИВЕЯТ  ЗАЕДНО."
                                                   САМИЯТ  ОШО  НЕ  ПРИНАДЛЕЖАЛ  КЪМ  НИКОЯ  РЕЛИГИЯ,  НЕ  БИЛ  ДАЖЕ  РЕЛИГИОЗЕН  В  ТОЧНИЯ  СМИСЪЛ  НА  ТАЗИ  ДУМА.  АЗ  УЧА,  ПРОПОВЯДВАЛ  ТОЙ,  НА  ЕДНА  НОВА  РЕЛИГИОЗНОСТ,  А  НЕ  НА  РЕЛИГИЯ.  ПОСТЕПЕННО  В  ИНДИЯ  ЗАПОЧНАЛО  ДА  СЕ  НАДИГА  НЕДОВОЛСТВО  СРЕЩУ  ДЕЙНОСТТА  НА  ОШО  И  ГЛАВНО  СРЕЩУ  ЖИВОТА  В  НЕГОВИЯ  ЦЕНТЪР  И  СЪЗДАДЕНОТО  КЪМ  НЕГО    СЕЛИЩЕ.  НЕДОВОЛСТВОТО  СЕ  ПООЩРЯВАЛО  И  ДАЖЕ  РЪКОВОДЕЛО  ОТ  ОРГАНИ  НА  ИНДИЙСКОТО  ПРАВИТЕЛСТВО.  НА  22  МАЙ  1980  ГОДИНА  БИЛ  НАПРАВЕН  ОПИТ  И  ЗА  УБИЙСТВОТО  НА  ОШО ОТ  ВИЛАС  ТУПЕ,  ИНДИЙСКИ  ФУНДАМЕНТАЛИСТ.
                                             ПРЕЗ  ТОВА  ВРЕМЕ ОБАЧЕ  ОШО  РАЗПОЛАГАЛ  С  ОГРОМНИ  ФИНАНСОВИ  ВЪЗМОЖНОСТИ,  КОИТО  МУ  ПОЗВОЛИЛИ  ТОЙ  ДА  НАПУСНЕ  ИНДИЯ  И  ДА  ЗАПОЧНЕ  СВЕТОВНА  ЕКСПАНЗИЯ.  ЗАПОЧНАЛ  ОТ  САЩ,  ЗАКЪДЕТО  ОТПЪТУВАЛ НА  1  ЮНИ  1981  година  ПОД  ПРЕДЛОГ  -  ПЪК  И  С  РЕАЛНА  НЕОБХОДИМОСТ  -  ДА  СЕ  ЛЕКУВА  ОТ  АЛЕРГИИ,  БОЛКИ  В  ГЪРБА  И  ДИСКОВА  ХЕРНИЯ.
                                               В  САЩ    СКОРО  СЛЕД  ПРИСТИГАНЕТО  СИ  ОШО  КУПИЛ  РАНЧО  В  ИЗТОЧЕН  ОРЕГОН.  НЕГОВИТЕ  ПОСЛЕДОВАТЕЛИ  -  СЯНСАНИНИ  -,  ЗА  ДА  БЪДАТ  ПОСТОЯННО  БЛИЗО  ДО  УЧИТЕЛЯ  СИ,  ПЛАНИРАЛИ  ДА  ПОСТРОЯТ  НА  ТЕРИТОРИЯТА  НА  РАНЧОТО  САМОДОСТАТЪЧНО СЕЛИЩЕ  ЗА  ОКОЛО  5.000  ЖИТЕЛИ,  ДА  ПРОВЕЖДАТ  ФЕСТИВАЛИ  И  ДА  ИЗДАВАТ  КНИГИ  С  БЕСЕДИТЕ   НА    ОШО.   МЕСТНИТЕ  ЖИТЕЛИ    РЕАГИРАЛИ  ВРАЖДЕБНО ,  ОБАЧЕ  ВЪПРЕКИ  ТЯХНАТА  РЕАКЦИЯ  ПОСТЕПЕННО  БИЛО  ПОСТРОЕНО  ГРАДЧЕТО  РАДЖНИШПУРНАМ. ГЛАВНИЯТ  ПРОКУРОР  НА  ОРЕГОН ОБЯВИЛ  ГРАДА  ЗА  НЕЗАКОНЕН,  ЗАПОЧНАЛИ  СЕ  ДЪЛГИ  СЪДЕБНИ  ДЕЛА. 
                                                ОШО  БИЛ  ЧОВЕК  НА  ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА И  ШОКИРАЛ  АМЕРИКАНЦИТЕ  С  ЕДНА  ПОКУПКА,  С  КОЯТО  УДИВИЛ  И  МНОГО  ОТ  СВОИТЕ  УЧЕНИЦИ.  ЕТО  КАКВО  КАЗВА  ТОЙ  ЛИЧНО  ПО  ТОЗИ  ВЪПРОС:  "АМЕРИКАНЦИТЕ  СЕ  СМЯТАТ  ЗА  НАЙ-БОГАТИТЕ  НА  СВЕТА.   НО  АЗ  ИЗИГРАХ  ПРЕД  ТЯХ  ЕДНА  МНОГО  ПРОСТА  ШЕГА.  АЗ  КУПИХ    93   /ДЕВЕТДЕСЕТ  И  ТРИ/   "РОЛС-РОЙСА"  И  ТЯХНАТА  ГОРДОСТ  МИГОМ  ПОСЪРНА."
                                     МОЖЕМ  ДА  СИ  ПРЕДСТАВИМ  КАКВО  КОЛИЧЕСТВО  БОГАТСТВО  И  ПАРИ  Е  ПРИТЕЖАВАЛ  АШРАМЪТ  НА  ОШО,  СЛЕД  КАТО  ТОЙ  БИЛ  СОБСТВЕНИК  НА  ЧАСТЕН  САМОЛЕТ,   НА   93  РОЛС-РОЙСА  И  ОСВЕН  ТОВА  ПОСТРОИЛ  ЦЯЛО  САМОЗАДОВОЛЯВАЩО  СЕ  ГРАДЧЕ  ЗА  НЯКОЛКО ХИЛЯДИ  ЧОВЕКА,  ЖИВЕЕЩИ  И  РАБОТЕЩИ  В  НЕГО.  ОТ  ИМЕТО  НА  ОШО  СЕ  РАЗПОРЕЖДАЛА  НЕГОВАТА  ЛИЧНА  СЕКРЕТАРКА  -  ГЕРМАНКАТА  ШИЛА, КОЯТО  ГО  ВЪВЛЯКЛА  В  КОНФЛИКТ  С  АМЕРИКАНСКИТЕ  ЗАКОНИ,  А  ПОСЛЕ  ИЗБЯГАЛА  ОБРАТНО  В  ГЕРМАНИЯ.  ПОКРАЙ  СКАНДАЛА  С  НЕЯ  ОШО  БИЛ  АРЕСТУВАН,  А  СЛЕД  ОСВОБОЖДАВАНЕТО  МУ  ЕКСТРАДИРАН  МОМЕНТАЛНО  ИЗВЪН  ТЕРИТОРИЯТА  НА  САЩ  -  ОТ  ВРАТАТА  НА  ЗАТВОРА  ГО  КАЧИЛА  ЛЕКА  КОЛА  И  ПРАВО  НА  ЛЕТИЩЕТО.  
                                        ТАКА  НА  14  НОЕМВРИ   1985  ГОДИНА  ОШО  НАПУСНАЛ  САЩ  И  ПРЕЗ  КИПЪР  ОТЛЕТЯЛ  ЗА  ИНДИЯ.  ОТНОШЕНИЕТО КЪМ  НЕГО  ТАМ  ПРОДЪЛЖАВАЛО  ДА  БЪДЕ  ВРАЖДЕБНО  И  НА  3  ЯНУАРИ  1986  ГОДИНА  ОШО  ОТЛЕТЯЛ  С  ЧАСТНИЯТ  СИ  САМОЛЕТ  ЗА  КРАЛСТВО  НЕПАЛ.  КРАЛЯТ  МУ  ПРЕДЛОЖИЛ  УБЕЖИЩЕ,  НО  ПРИ  УСЛОВИЕ  ДА  НЕ  СЕ  ЗАНИМАВА  С  ПУБЛИЧНА  КРИТИКА  НА  ИНДИЙСКОТО  ПРАВИТЕЛСТВО.  УЧИТЕЛЯТ  ОТКАЗАЛ  ДА  ПРИЕМЕ  ТАКОВА  УСЛОВИЕ  И  НА  16  ФЕВРУАРИ  ЗАПОЧНАЛ  ДЪЛГИТЕ  СИ    МЕЖДУКОНТИНЕНТАЛНИ  МИТАРСТВА.  КАЦАЛ  НА  ОСТРОВ  КРИТ  В  ГЪРЦИЯ,  ПОСЛЕ  В  ШВЕЙЦАРИЯ,  ШВЕЦИЯ,  АНГЛИЯ,  ИРЛАНДИЯ  И  НАКРАЯ  В  ИСПАНИЯ.  КОГАТО  ИСПАНЦИТЕ  СЪЩО  ОТКАЗАЛИ  ДА  МУ  РАЗРЕШАТ  ДА  СЛЕЗЕ  ОТ  САМОЛЕТА,  НА  ПОМОЩ  МУ  СЕ  ПРИТЕКЪЛ  КОНСУЛЪТ  НА  УРУГВАЙ.   В  УРУГВАЙ  ПРЕСТОЯЛ  САМО  НЯКОЛКО  МЕСЕЦА  И  ПО  НАСТОЯВАНЕ  НА  САЩ    НА  19  ЮНИ  1986  година  БИЛ   ЕКСТРАДИРАН  И  ОТТАМ.
                                              НЯМАЛО  КАК  -  ОШО  СЕ  ЗАВЪРНАЛ  В  РОДИНАТА  СИ  ИНДИЯ.  ПРЕСТОЯЛ  ПРЕЗ    ЛЯТОТО  И  ЕСЕНТА  В  БОМБАЙ,  А  НА  4  ЯНУАРИ  1987  година  СЕ  ВЪРНАЛ  В  ОБЩИНА  ПУНА,  КЪДЕТО  БИЛ  РАЗПОЛОЖЕН  И  ПЪРВИЯТ  МУ  АШРАМ  ДО  ЗАМИНАВАНЕТО  МУ  ЗА  САЩ  ПРЕЗ  1981  година.  ТУК  ОШО  ПРЕКАРАЛ  ДО  КРАЯ  НА  ЖИВОТА  СИ;  ТУК  СЪЗДАЛ  НОВ  АШРАМ,   СВЕТОВНА  АКАДЕМИЯ  НА  ТВОРЧЕСКИТЕ  НАУКИ  И  СОБСТВЕН  ЧАСТЕН  УНИВЕРСИТЕТ.  НА  19  ЯНУАРИ  1990  година,  КАКТО  КАЗВАТ  НЕГОВИТЕ  УЧЕНИЦИ,  ОШО  НАПУСНАЛ  СВОЕТО  ТЯЛО,  КАТО  ПРЕДИ  ТОВА  САМОРЪЧНО  НАДПИСАЛ  ТАБЕЛАТА,  ПОСТАВЕНА  ВЪРХУ  НЕГОВИЯ  ГРОБ  И  КОЯТО  АЗ  ВЕЧЕ  ЦИТИРАХ  В  НАЧАЛОТО  НА  ТАЗИ  ПУЛИКАЦИЯ.
/следва/

Преди години четох 2-3 книги от Ошо, не знаех всички тези факти за живота му. Харесва ми свободата и вярата извън религиозните доктрини, които малко или много ограничават хората в страхове.
Аз от малка вярвам в ангелите и в тяхната защита.
Вярвам, че съществува Раят, където няма нищо зло, за разлика от живота на Земята, където често сред хората се вихри злото. Мисля, че някога хората са имали Рая на Земята, ала са си избрали пътя на омразата и войните, в следствие на което са го изгубили. Мечтата ми е да се върне изгубеният Рай и хората да се откажат от злото и да обикнат доброто, за да могат всички да живеят мирно и щастливо. Това е просто мечта и надали е осъществима в глобален мащаб, ала смятам, че си заслужава да правим всичко възможно да я осъществим, доколкото зависи от нас, в локален мащаб, с хората, с които общуваме.
Честито Рождество!

Ти си велик,защото си рден в с ЛИК
Всичко разбрах, дето рекал шопа.само не разбрах ,че воскръснем ли ?
С поздрав ИОКО от Лик