Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2017 11:03 - КЪРВАВОТО ЛОНО на БЪЛГАРСКИЯ ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 955 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.12.2017 11:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Части   от  моята  книга
"ФИЛОСОФИЯ на  ВЛАСТТА.  Том   втори.  
КЪРВАВОТО  ЛОНО  на  БЪЛГАРСКИЯ  ДЪРЖАВЕН  КОМУНИЗЪМ"
 Глава втора ЗЗНВ: ПРОЦЕСИТЕ СРЕЩУ Д-Р Г.М. ДИМИТРОВ                           И КРЪСТЬО ПАСТУХОВ


(ЗЗНВ - Закон за защита на народната власт)
                            Колкото и да бяха антифашистки и антимонархически настроени, водачите на другите партии, съставляващи Отечествения фронт, се стреснаха от масовите, юридически немотивирани убийства, извършвани чрез Народния съд.Пред регента професор Венелин Ганев Никола Петков заявява още в края на 1944 г.: „Ще се съдят регенти, министри, депутати, военни и полицаи. Това е разпра с българската държавност, а не с хитлеристките агенти.” / Мешкова Поля, Диньо Шарланов. Българската гилотина. С., 1994.; 52/ 
                           Към Наредбата-закон за Народния съд бил проявен интерес и от членовете на американската мисия. Трябва специално да подчертая, че ръководителят на тази мисия е човек с особена роля у нас след 9.ІХ.1944 г. Този ръководител се казвал Мейнърд Бертръм Барнс.                            Дипломатическият представител на САЩ Мейнърд Барнс пристигнал в България на 19 ноември 1944 г. Представил се на регента професор Венелин Ганев и разговарял с него, а после се срещнал и с лидера на БЗНС д-р Г. М. Димитров. Барнс уверил земеделския лидер, че САЩ и Англия са твърдо за провеждане на демократични и свободни избори, което да стане под контрола на съюзниците. След изборите ще се създаде ново “представително правителство,” което ще работи в условия на конституционно и парламентарно управление на държавата. Подобно гледище отстоявал и английският посланик.                            Следейки агентурно чрез хората на Антон Югов всичко, което се върши, на 26 ноември 1944 г. ЦК на БРП /к/ информира Дед /Георги Димитров/ в Москва. “На една вечеря, организирана /дадена/ от англичаните, на която са били поканени от българска страна проф. Петко Стоянов и Венелин Ганев, английският посланик подхвърлил,  че ако България ще продължава да се болшевизира и милицията да действува круто, то те ще предприемат дипломатически стъпки за смяна на правителството. Ясно откъде идват надеждите на Гемето и компания.” /АРХИВ Централен партиен. /Архив   на Георги Димитров/; ф.146,оп.4/                            Георги Димитров бил наясно какви са възгледите и позициите на регентите – некомунисти от подробния писмен доклад, който Тодор Павлов му изпратил на 8 ноември 1944 г. Като прави комунистическа характеристика на своите “колеги”, бъдещият академик, Председател на БАН и стожер на идеологията в изкуството и науката пише: “Проф. Венелин Ганев напоследък все по-често /даже и в Министерския съвет/ заявява, че съвестта му не може да понася “произволите” и “беззаконията” на милиционерите и бившите партизани...Вярно е, че има много неща за осъждане в поведението на някои милиционери, партизани и партийци долу, гонят по селата, но проф. Венелин Ганев поради дърветата не иска да види гората... Наблюдавам го внимателно и се убеждавам все повече, че при евентуална бъдеща правителствена криза той ще ми прави серизни бели. Той е много богат човек...                           Цветко Бобошевски е бил /а струва ми се, и сега си остава/ член на Народняшката партия и е голям приятел на Буров и Н. Мушанов, с когото се среща явно и тайно...Макар да е бил с ОФ преди 9 септември, Цветко Бобошевски все повече и повече се смущава и нервира, подобно но Венелин Ганев, от “беззаконията” отдолу, без обаче да се обявява против “законните” чистки в армията и държавния апарат... За ОФ той настоява само функциите на обществен контрол. Расте у мен впечатлението, че при евентуална бъдеща кабинетна или друга криза той ще бъде не с мен, а с Венелин Ганев и понеже регентите работят не с висшегласие, това ще създаде криза и в самото регентство. Налага се следователно регентският състав при първия удобен случай /може би дори и преди мира/ да бъде преустроен и по-внимателно подбран...” /АРХИВ Централен партиен. /Архив   на Георги Димитров/; ф. 146, оп. 4/                           От ясно по-ясно е, че макар и да безчинствуват посредством безконтролното владеене на вътрешното и правосъдното министерство, на висше държавно равнище комунистите срещат отпор както в регентството, така и в правителството. И никога не биха преодоляли този демократичен отпор, ако не бяхме страна, окупирана от съветската армия, която изцяло държи в ръцете си всички ръководни постове в Съюзната контролна комисия.Във връзка с конфликта около Постановление № 4 на Министерския съвет, прието по предложение на Дамян Велчев в отсъствието на министрите-комунисти, генерал Бирюзов се намесва рязко и твърдо. Той извиква на съвещание при себе си министрите Антон Югов, Добри Терпешев, Никола Петков, професор Петко Стайнов, Димитър Нейков и Дамян Велчев. Притиска ги здравата и последният е принуден да отстъпи.                                Въпреки победата на комунистите в конфликта, Георги Димитров се почувствувал гузен пред Сталин, защото се видяло, че без Червената армия той всъщност не владее положението в България на правителствено равнище. И дал съвет на Трайчо Костов да внимава и да не се увлича, когато силите му на този етап са недостатъчни за превземане на цялата власт. “Разбира се – пише той в нарочно писмо от 13 декември 1944 г., - ние трябва да използваме последните събития /т.е. грубата намеса на Бирюзов –З.Д./, ЗА ДА УКРЕПИМ СВОИТЕ ПОЗИЦИИ В АРМИЯТА, В ДЪРЖАВНИЯ АПАРАТ И В СТРАНАТА, но това да правим умно, тактично, ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ НИЕ ДАЛЕЧ ОЩЕ НЕ СМЕ ТАКА СИЛНИ, ЗА ДА МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ЕДИНСТВЕНИЯТ РЕШАВАЩ ФАКТОР В СТРАНАТА И ДА ДИКТУВАМЕ НАШАТА ВОЛЯ НА СЪЮЗНИЦИТЕ. Ние не трябва да забравяме, че ако нашите противници отстъпват, то до голяма степен това трябва да отнесем за сметка на присъствието на Червената армия в страната. ИНАЧЕ НИЕ БИХМЕ ИМАЛИ ВЕЧЕ ГРАЖДАНСКА ВОЙНА.”/АРХИВ Централен партиен. /Архив   на Георги Димитров/; Ф.146, ОП.4/
 Свършили най-черната си работа посредством Наредбата-закон за Народния съд и неговото учредяване, комунистите започват преследване срещу главните лидери на БЗНС и Социалдемократическата партия, които първи се изявяват като вероятни водачи на бъдеща политическа опозиция, която не може да се причисли към фашистите. Същевременно тук е мястото да отбележа, че двете най-силни партии в Отечествения фронт – БРП /к/ и БЗНС, ОЧЕРТАВАТ СТРЕМИТЕЛЕН РЪСТ НА ЧЛЕНСКАТА СИ МАСА. В навечерието на 9.ІХ.1944 г. броят на членуващите в БРП /к/ е около 14.000 /четиринадесет хиляди/ души. /Виж: Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 59/  Но само след няколко месеца – през януари 1945 г., тази партия вече включва в редовете си 250.000 /двеста и петдесет хиляди/ редовни членове....
                             ....Същият относителен ръст като БРП /к/ преживява и БЗНС. Но понеже България е на 80% селска страна, то в началото на 1945 г. БЗНС наброява цели 750.000 /седемстотин и петдесет хиляди!/ души. /Данните са по: Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 66/ 
                            Това е уникална цифра за величината на политическа партия  непосредствено след 9.ІХ.1944 г. и била надмината от БКП чак след две десетилетия.Начело на БЗНС след конгреса, проведен на 14 и 15 октомври 1945 г., е застанал д-р Г.М. Димитров, върнал се от емиграция на 23 септември. 
                           Този земеделски конгрес впечатлява както Георги Димитров, така и лично Сталин. Впечатлява ги по изненадващо тревожен начин, понеже те знаят, че д-р Г.М. Димитров стои твърдо на англофилски, т.е. на противоболшевишки позиции. Възниква реална опасност най-масовата партия в Отечествения фронт – БЗНС, да се противопостави както на българските комунисти по пътя им към цялата власт, така дори по принцип на болшевизацията на България. Това размествало картите на голямата геополитическа игра и Сталин енергично се задействувал.                           През същия месец октомври Никола Петков заминава за Москва. Той е член на официална българска делегация, която подписва споразумението за примирие с държавите от антифашистката коалиция. Но специално за него е предвидена и една програма с чисто вътрешно-политически задачи. В негова чест е организиран прием от Георги Димитров. “На Петков е обяснено, че Централна и Източна Европа принадлежат към съветската сфера на влияние и следователно, ако БЗНС желае да оцелее, следва да се “очисти” от “антисъветските елементи начело с д-р Г.М. Димитров”. В Москва горещо желаят ръководството но БЗНС да бъде поето от приятелите на Съветския съюз, от привържениците на отечественофронтовските идеи, а от Никола Петков по-подходяща фигура за ръководител на целия Съюз няма. “Няма място за двама Димитровци в България”, завършил яко почерпеният Георги Димитров.”/Пак там; 62/                            Никола Петков отказал направеното му предложение, но разбрал както сериозността на работата, така и двойствеността на собственото си положение....
                           .....На 7 ноември 1944 г. Съветските окупационни власти в София дали прием за празника на Октомврийската революция. Там д-р Г.М.Димитров бил информиран официално от Москва, че “по-нататъшното му присъствие в качеството на лидер на най-популярната партия в страната е нежелано.” /Пак там; 63/
..................................
                           ...Избирането на д-р Г.М. Димитров за лидер на БЗНС, което станало на конгреса, проведен на 14 и 15 октомври 1944 г., било дефинитивно обречено на неуспех. Гемето не е британски агент в тесния професионален смисъл на думата,.....но той е безусловно привърженик на ориентация към САЩ и Англия в българската външна политика. А такова нещо, разбира се, нямало как да стане при наличието на Ялтенската договореност и на Червената армия у нас като победител и окупатор. Затова генерал Бирюзов поканил в кабинета си министрите-земеделци от правителството на ОФ и в качеството си на действуващ председател на СКК /Съюзна контролна комисия/ твърдо им заявил, че ако д-р Г.М. Димитров не подаде оставка, той ще разтури БЗНС като организация, ръководена от антисъветски настроен водач.
                         На 18 януари 1945 г. в Агрономическия факултет на Софийския университет започнал известният “малък конгрес” на БЗНС. Без да разяснява подробно и публично в какво се състои работата, след политическия си отчет д-р Г.М.Димитров подал оставка в интерес на запазването на БЗНС.
...................................
                                                  Отстранявайки брутално Гемето от непосредственото ръководене на БЗНС, комунистите обаче съвсем не се задоволили с този факт. Те са исторически уникални с преследването на противника докрай, с неизменната си цел за неговото ликвидиране. Тази ужасяваща черта на държавно-властвуващия комунизъм е доведена до абсолютния си завършек при Сталин, но започва от Ленин; тя си е иманентно присъща на всяка ортодоксална комунистическа партия, докопала кормилото на държавното управлениеЗнак за безпощадност в разправата с д-р Г.М. Димитров тук, на българска земя, дава секретарят на Националния комитет на Отечествения фронт Цола Драгойчева. В първите дни на месец април 1945 г. “чистачката” на ОФ заявява: “Ние искахме /хайде бре, искали са?- З.Д./ да оставим въпроса за Гемето като чисто партиен въпрос, но впоследствие се убедихме, че Гемето иска да насажда геметовщина в братския БЗНС и сред народа, поради което този въпрос престана да бъде само вътрешно партиен и се превърна във въпрос за Отечествения фронт, за нашата цялостна политика, за съдбата на страната.” /Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 27/

                         Каква градация само построява комунистката Цола Драгойчева! Вътрешно партиен въпрос, цялостната политика, съдбата на страната – всичко това зависи от колкото се може по-бързото разгромяване на Гемето и...геметовщината. Между впрочем, когато по-късно ще стане дума, при това изцяло аргументирано, за техния Георги Димитров и димитровщината, комунистите ще скачат като ужилени и ще ругаят като хамали.




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258167
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол