Постинг
07.04.2017 11:15 -
ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ
ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ
Бях си приготвил пътната чанта да хвана влака през Искърското дефиле, а на вратата ми се звъни като на пожар.
Отварям.
Непознат човек. Наперен, изнервен.
Аз съм Васил Райков, завеждам отдел "Наука и живот" в списание "Съвременник". Ти ли си Здравко Дунов?
Викам, да, а това зад мен е пътната ми чанта.
Няма пътна чанта, под дърво и камък те търси Павел Вежинов.
Павел е създател и главен редактор на списанието.
Разбрах защо ме търси.
Една сутрин, пак на път през дефилето, на гарата си купих списание "Септември".
И докато стигна на гара Мездра, прочетох първите части от два великолепни романа - "ВЕЗНИ" на Павел и "Хайка за вълци" на Йвайло Петров.
А докато чаках автобуса в градчето Мездра, сътворих в главата си студията за романа "ВЕЗНИ" на Павел Вежинов.
В селото Лик написах на ръка и така, в ръкопис, я изпратих от селската поща.
Не съм професионален литературен критик и не проявих интерес дали е получена.
Как е пътувал моя ръкопис, не знам, но аз три пъти вече бях ходил в София и обратно, без никой да ме потърси.
Хеле, стигнала до Павел в ръкописен вариант.
Той я прочел, аз пиша разбираемо и се развикал - още ли има български гении, които пишат на ръка?
/следва/
Бях си приготвил пътната чанта да хвана влака през Искърското дефиле, а на вратата ми се звъни като на пожар.
Отварям.
Непознат човек. Наперен, изнервен.
Аз съм Васил Райков, завеждам отдел "Наука и живот" в списание "Съвременник". Ти ли си Здравко Дунов?
Викам, да, а това зад мен е пътната ми чанта.
Няма пътна чанта, под дърво и камък те търси Павел Вежинов.
Павел е създател и главен редактор на списанието.
Разбрах защо ме търси.
Една сутрин, пак на път през дефилето, на гарата си купих списание "Септември".
И докато стигна на гара Мездра, прочетох първите части от два великолепни романа - "ВЕЗНИ" на Павел и "Хайка за вълци" на Йвайло Петров.
А докато чаках автобуса в градчето Мездра, сътворих в главата си студията за романа "ВЕЗНИ" на Павел Вежинов.
В селото Лик написах на ръка и така, в ръкопис, я изпратих от селската поща.
Не съм професионален литературен критик и не проявих интерес дали е получена.
Как е пътувал моя ръкопис, не знам, но аз три пъти вече бях ходил в София и обратно, без никой да ме потърси.
Хеле, стигнала до Павел в ръкописен вариант.
Той я прочел, аз пиша разбираемо и се развикал - още ли има български гении, които пишат на ръка?
/следва/
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
