Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 13:46 - САМООРГАНИЗИРАНЕ на ЧОВЕКЪТ като СИСТЕМА
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 422 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 11.02.2017
Професор  Здравко  Дунов
Професор  Снежана  Дунова

                    МУТАЦИЯТА  -   ГРЕШКА  на   ПРИРОДАТА?

                     Това  е,  разбира  се,  АБСУРДНО  твърдение.  Абсурдно,  но  факт  именно  в  рамките  на  респектабелната  наука   биология.  За   природата,  спрямо  природата  не   може  по  никакъв  РАЗУМЕН   начин  да  се   говори,  още  повече  -  да  се  твърди,  че  тя  допуска  ГРЕШКИ.   А  защо  природата  допускала,  с  извинение,  ГРЕШКИ?  Ами  затова,  защото  великият   учен  Карл  Линей      е   казал,  че  ПРИРОДАТА  НЕ  ПРАВИ  СКОКОВЕ.   И  понеже   МУТАЦИЯТА  е  СКОК,  то  за  науката  е   по-лесно  и  по-приемливо  да  каже,  че  ПРИРОДАТА   допуска  ГРЕШКИ,  за  да  не  се  окаже,  че  именно  тя,  науката   в  лицето  на  Карл  Линей,  е  допеуснала   и  допуска  фундаментална  ГРЕШКА.

                  Както  е  открила  ФАКТЪТ  на  МУТАЦИЯТА,  така  науката  е  открила  и  нещо  повече  за  този  непризнаван   от  нея  за  НАУЧЕН  факт.   Науката   е   открила,  първо -  това,  че  възникването  на  МУТАЦИЯТА  е  само  СТАТИСТИЧЕСКИ  констатируемо  и,  второ – че   ВСЕКИ   РЕЗУЛТАТ  на  МУТАЦИЯТА  е  УНИКАЛЕН,  тоест  при  всяка  МУТАЦИЯ  се  появява     НОВА  генетична   информация,  следователно -  появява  се  НОВ  вид   ОРГАНИЗЪМ.   Така  се  е  появил,  разбира  се ,  и   маймуночовекът  с  тяло  на  човек  и  ум  на  маймуна.

                   Между   впрочем,  ВСЕКИ  един  от  нас,  живите  днес  човеци,  е  фенотипизация   на  ГЕНЕТИЧНА  ИНФОРМАЦИЯ,  възникнала   именно  чрез  МУТАЦИЯ,   извършила се в  процесът  на  РЕКОМБИНАЦИЯ  на   двата  вида  генетична  информация,  носена  от  нашите   родители.   Тъкмо  на  това  основание   всеки  от  нас  притежава  УНИКАЛЕН   ГЕНОТИП,  единствен   и  неповторим,   освен  ако  не  бъдат   създадени  клонинги.   

                   ГЕНЕТИЧНАТА   ИНФОРМАЦИЯ  представлява  изключителна   важност    и  поради  обстоятелството,    че   тя   е  най-висшата  форма  на  ИНФОРМАЦИЯТА  изобщо. Затова  нейното   изследване  разкрива  иманентното  съдържание  на  фундаменталната  категория  ИНФОРМАЦИЯ.  Щом  като  в  битието  си  на  ГЕНЕТИЧНА  информация  ИНФОРМАЦИЯТА  функционира   в  ролята    на  СРЕДЕН  термин,  на  ОПОСРЕДОВАЩ    връзката   между  родители  и  потомци   елемент,  то  съвсем  логично  е  да  се   направи   УМОЗАКЛЮЧЕНИЕТО,  че   ИНФОРМАЦИЯТА   изобщо,  ИНФОРМАЦИЯТА  като  такава   по  принцип   изпълнява  ролята  на   пренасящо  се,   свързващо  ОБЩО  ЗВЕНО  между  уникалните  ЕДИНИЧНОСТИ.

                    ГЕНЕТИЧНАТА    ИНФОРМАЦИЯ  е   БЕЗСМЪРТНА.  Тя   се  предава  от   поколение  на  поколение  като   ЖИВА  генетична  информация;  предаването  е  започнало  от  „ПЪРВИЯ“   човек   и   ще  продължи     до  „ ПОСЛЕДНИЯ“  човек  на  земята.   Предава  се  чрез  МУТАЦИЯ.   Генетичната   информация    е   ПОНЯТИЕ  с    двуяко,   двойствено  съдържание. От    една  страна   генетичната  информация  има   субстанциално  НАЛИЧНО  БИТИЕ  като    ДНК – молекула,   веществена  структура,   изградена  от  НУКЛЕОТИДИ.   Това,   разбира  се,  НЕ  е  самата  ГЕНЕТИЧНА   ИНФОРМАЦИЯ,  това   е   неййното  НАЛИЧНО  БИТИЕ.  А  какво   представллява  пък  САМАТА  генетична  информация?   САМАТА  генетична   информация  представлява   единствено  РЕДЪТ,  ПОРЯДЪКЪТ,  в   какъвто  са  разположени  нуклеотидите.

                      ЕТО  -  ТУК  за  ПЪРВИ  път  РЕЛЕФНО   се   вижда  КАКВА   КОЛОСАЛНА   РОЛЯ  играе  това,  което  всекидневното  съзнание,  пък   и  науката  заедно   с  него  често  пренебрежително  назовават  РЕД,  ПОРЯДЪК.     И  тук  проличава  дълбокият,  прозорлив  ум  на  Иля  Пригожин/Изабел   Стенжерс,   които  в   книгата  си  „НОВАТА  ВРЪЗКА.  Метаморфози  на  науката,  1989/  развиха  и  аргументираха  ИДЕЯТА  за  необходимостта  от  решително  излизане  вън  от  парадигмата  на  класическата  наука.

                     ФИЛОСОФСКО-НАУЧНОТО  изследване  вече  е  време  да  стигне  до  най-дълбоката  същност   на  ПОНЯТИЕТО   ИНФОРМАЦИЯ?  Когато  през  1948   година   американският   учен  Норбърт  Винер  публикува  знаменитата   си   монография  „КИБЕРНЕТИКА  или  УПРАВЛЕНИЕ  и  ВРЪЗКА в  ЖИВОТНОТО  и  МАШИНАТА“,   той   за  първи  път  въведе  в  световно  научно  обращение  термина  ИНФОРМАЦИЯ  наред   с  понятията  МАТЕРИЯ  и  ЕНЕРГИЯ..  Казваме  ТЕРМИНА,  защото  на  упорито  задаваният  му  въпрос  „ЩО   е   ИНФОРМАЦИЯ?“,  професор   Винер   неизменно   отговарял   по  един  и  същи  начин:

                ИНФОРМАЦИЯТА  НЕ  е   МАТЕРИЯ.

                ИНФОРМАЦИЯТА  НЕ  е  ЕНЕРГИЯ.

                ИНФОРМАЦИЯТА  Е   ИНФОРМАЦИЯ.

               Добре,   така  е  мислел  Норбърт   Винер  през    1948  година,  но   какво  е  постигнало   философското  и  научното  познание  за    70   /седемдесет/   години  след  създаването  на  кибернетиката?   Постигнато  е  доста,  натрупани  за  важни  знания,  но  тези  знания  са  разположени  в   сферите  на  различни  науки,  между  които  все  още  няма  връзка. 

                Най-скоро  след  създаването  на  кибернетиката  световно   значим  скок  направи   молекулярната  биология;  през   1953  година  от  американските  учени  Уотсън  и   Крик  беше   открита  ДВОЙНАТА  СПИРАЛА  на     ДНК-молекулата.  Открито  беше  също  така,  че  СЪЩНОСТТА    на   това,  което  родителското  поколение  ПРЕДАВА,  а  новороденото  поколение  ПРИЕМА  в   процеса  на  така  наричаното  НАСЛЕДЯВАНЕ,     е  именно   и  тъкмо  ГЕНЕтичната   ИНФОРМАЦИЯ.  Предава  се  и  се  приема  НЕ  нещо  друго,  а  ИНФОРМАЦИЯ. 

                 Терминът   ИНФОРМАЦИЯ,   редоположен   от  Норбърт   Винер  до  всеобщите  понятия  МАТЕРИЯ  и  ЕНЕРГИЯ,  вече   сам  се  превръщаше  в  ПОНЯТИЕ.  Науката  в  лицето  на  молекулярната  биология  като  СИСТЕМА  обаче  съдържа,  сътои  се,  от  две  много   различни   отделни  науки  като  ПОДСИСТЕМИ  на  молекулярната  биология.  Тези   две  науки-подсистеми  са  БИОХИМИЯТА  и  ФОРМАЛНАТА  ГЕНЕТИКА.

                  БИОХИМИЯТА,  както  се  разбира  от  самата  сложна  дума,  представлява  ХИМИЯ  на  БИОМОЛЕКУЛИТЕ   на   ДНК  и   ХИМИЯ  на  КЛЕТЪЧНИТЕ  ПРОЦЕСИ.  В    случая,  естествено,  ние  насочваме  своето  изследователско  внимание  върху  ХИМИЯТА  на  ДНК-молекулата.  В  параграфа  „ГРЕШКА  ли  е  МУТАЦИЯТА“  ние  възпроизведохме  теорията  за  химическата  структура  на  ДНК-молекулата.

                   Как генетичната информация е записана и закодирана във  веществото  на  ДНК-молекулата?


                   "Единственият възможен отговор на този въпрос - казва един от великите молекулярни биолози -, се състои в това, че индивидуалността на различните молекули ДНК се определя от ТОЧНАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ПУРИНОВИТЕ и ПИРИМИДИНОВИТЕ ОСНОВАНИЯ в полинуклеотидните вериги.
                      Или - казано с други думи - дългата макромолекула ДНК напомня нещо като свитък, на който тази информация е записана с помощта на азбука, състояща се всичко на всичко от ЧЕТИРИ БУКВИ: аденин /А/, гуанин /Г/, цитозин /Ц/ и тимин /Т/.
                      Последователността на основанията в двете полинуклеотидни вериги на всяка ДНК-молекула са КОМПЛЕМЕНТАРНИ.
А това означава, че на всяко основание в едната верига съответствува определено основание в другата.
                    Затова във всяка ДНК-молекула НАСЛЕДСТВЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ е записана НЕ ЕДИН ПЪТ, А ДВА ПЪТИ , разбира се, на РАЗЛИЧНИ ЕЗИЦИ."

                      ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ,   ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ,  ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ...  това    е  ключовото  ПОНЯТИЕ,   защото  именно   ТАЗИ  последователност  на  основанията  в  ЕДНАТА   полинуклеотидна   верига,  ПОВТАРЯЩА  СЕ,  ВЪЗПРОИЗВЕЖДАЩА  СЕ  и   във   ВТОРАТА  полинуклеотидна  верига,   изразява   ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА  на    ЧЕТИРИТЕ БУКВИ,   от   които   се  състои  АЗБУКАТА  на   ЕЗИКА  на  ГЕНЕТИЧНАТА  ИНФОРМАЦИЯ.

                     НИЕ  обаче   ще   продължим  напред  и  ще  отидем  по-нататък   от  световния    молекулярен   биолог  Гюнтер   Стент.   Ние   ще  кажем,  че  терминът  ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ,  употребяван   от  него,  по  своята   семантика  всъщност   принадлежи  към   семантиката  на  един  по-общ,  родов  за  него  термин,  какъвто  е  терминът  РЕД,  ПОРЯДЪК.  Така   ние  вече   стигаме  до   фундаменталния  онтологичен  корелат  на  понятието  ИНФОРМАЦИЯ,  какъвто   фундаментален  корелат  е  РЕДЪТ,  ПОРЯДЪКЪТ.  

                         РЕДЪТ,  ПОРЯДЪКЪТ  са   ПОНЯТИЯ,  чието   съдържание  директно  води  към  ПОНЯТИЕТО   СИСТЕМА.  РЕД,   ПОРЯДЪК  действително  саществуват  там,  където  вече  е  налице  САМООРГАНИЗИРАНА   СИСТЕМА. 

                          Тъй   като   терминът  СИСТЕМА  е   в   изключително  широка  употреба – като  се  тръгне  от  всекидневното  съзнание  и  се  стигне  до  практически   всички  науки,  ние   сме   интелектуално  отговорни  да   се  отнасяме  с   пълно  уважение  към  парадигмата  и  резултатите  на  класическото  природознание,  но  същевременно  категорично  да  се  разграничим  от  смисълът,  който  то  влага  в  термина  СИСТЕМА. Понятието   СИСТЕМА  във  ФИЛОСОФИЯТА  е  създадено  от  Хегел,  а    неговият  съвременен  НАУЧЕН    смисъл   е   започнал  да  се   формира  и  утвърждава  едвам  в  средата  на  изминалият  двадесети  век.

                         Ето  защо   напълно  резонно  е  да  се  направи  аналогия  между   понятието  АТОМ   и  понятието  СИСТЕМА.  

                         Трябвало е  да  изминат  повече  от  две  хилядолетия,  докато  понятието  АТОМ,  въведено  за  първи  път  от  Демокрит,  получава  своето  действително  съвременно  значение  в  Манчестерската   лаборатория  на   лорд  Ръдърфорд  /наричан  в  началлото  на  кариерата  му  „дивият  новозеландец“/,   когато  той,  атакувайки  атома  на  хелия  с  алфа  частици,  като  гръм  от  ясно  небе  получава  толкова  мощна  ОТВЕТНА  реакция,  сякаш  от   атомът  на  хелия  насреща  му  е  изсрелян  двадесет  и  пет  дюимов  снаряд.  И  лорд   Ръдърфорд  схванал,  че  стреляйки  с  алфа  частици,  той  е  улучил   директно  ЯДРОТО  на  атома.

                               На   свой  ред  понятието  СИСТЕМА  пак   въниква  в   древността,  за  да  се  обозначи  СЛЪНЧЕВАТА   СИСТЕМА.  Постепенно  то  започва  да  се  използува  като  заместител  на  понятието  ЦЯЛО   и   всяко  цяло  е  можело  да  се  нарече  система  било  на  природата,   било  на  обществото,  било  на  познанието.

                         Понятието  СИСТЕМА    е,   разбира  се,   широко   използувано и  разпространено       в   класическото  природознание.   Физикато  изследва  ДИНАМИЧЕСАТА,   ХИДРОДИНАМИЧЕСКАТА,  ТЕРМОДИНАМИЧЕСКАТА,  ЕЛЕКТРОДИНАМИЧЕСКАТА   СИСТЕМИ.   Трябва   обаче  да  бъдем  съвършено  наясно,  че  изучаваните  от  физиката  СИСТЕМИ  по  никакъв   начин  не  следва  да  се  отъждествяват  със  СИСТЕМИТЕ,  които  представляват  САМООРГАНИЗИРАЩИ  СЕ,  САМОРАЗВИВАЩИ  СЕ  СИСТЕМИ.

                       В   класическата   механика  и  физика  всички   фундаментални  принципи  и  закони  интерпретират  това,  което  наричат  СИСТЕМА,  като  ОБЕКТ  на  външно  въздействие,  без  което  външно  въздействие  НЕ  може  да   възникне  и  да  съществува  никакво  движение.   Да   възпроизведем  логиката  на  развитие  на  класическата механика  и  физика.  Галилео   Галилей  е  основоположник  на  класическата  физика.  Фундаменталният  принцип,  закон,  който  Галилей   твърди,  че  открива   в   качеството  му  на  ЗАКОН  на  ПРИРОДАТА  е  ПРИНЦИПЪТ,  ЗАКОНЪТ  за  ИНЕРЦИЯТА.  Според   този  закон  ВСЯКО  тяло,  което  се  намира   в  състояние  на  покой  или  на  равномерно  праволинейно  движение, ще  продължи  вечно  да  се  намира  в  това  свое  състояние,  ДОКАТО  някакво  ВЪНШНО  въздействие  не  извади  тялото  от  това му  състояние,  тоест,  му  попречи  да  продължи  да  си  пребивава  в  началното  състояние.

                       Тъй  като   в   природата  НЕ  съществува  нито абсолютно   равномерно  праволинейно  движение,  нито  сътояние  на  абсолютен  покой,  то  реалният  смисъл,  който  ПРИНЦИПЪТ  за  ИНЕРЦИЯТА  притежава  и  в  реални  условия,  това   е  ТВЪРДЕНИЕТО,  че  НИКОЕ  тяло  НЕ  може  да  промени  СЪСТОЯНИЕТО,  в  което  ПРЕБИВАВА,  без  прилагане  на  външна   сила  върху  него.  А  това  твърдение  означава,  че   в  каквото  и  състояние  да  се  намира  едно  тяло,  самото  то  никога  не  може  да  промени  собственото  си  състояние.  Казано  с  други  думи -  ИЗТОЧНИКЪТ  на  промяната   на  състоянието,   на  задвижването  на  което  и  да  било  тяло  необходимо  се  намира  ИЗВЪН  това   тяло.

                       Тази  класически  постулат  на  физиката,  разбира  се,  КАТЕГОРИЧНО  ИЗКЛЮЧВА  всякаква  форма  на  САМОдвижение  на  теоретично  конструираните  от  нея  системи,  защото  при  САМОдвижението  ИЗТОЧНИКЪТ  на  движението  се  намира  ВЪТРЕ  за  самата  система.

                       Ето  защо  и  БИОЛОГИЯТА,  която  в  качеството  си  на  природна  наука  стриктно  се  придържа  към  парадигмата  на  класическата  наука,  по  никакъв  начин  не  може  да  приеме  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА,  ТЕЛЕОЛОГИЧНОСТТА  на  движението  и  поведението  на  живите  организцми,  макар   всеки  биолог  да  вижда  с  очите  си,  че  никаква  ВЪНШНА  ПРИЧИНА  не  задвижва  змията,  а  тя  сама  се  раздвижва  и  задвижва.

                        Всяка   истинска  СИСТЕМА  функционира  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО,  защото  тя  притежава  САМОсъхранително  и  САМОорганизиращо  се  поведение.  Нищо,  което  НЕ  функционира   ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО,  не  е  и  не  може  да  се  определя  като  СИСТЕМА.

                         Между   впрочем,  класическата  наука  е  дело  на  плеяда  гениални  учени,  които  са  възприемали  природата  и  човека  напълно  адекватно.  Тяхната  НАУЧНА  гледна  точка  обаче  по  никакъв  начин  не  се   е  формирала  от  данните  на  сетивното  възприятие.  Алберт  Айнщайн  отрито  споделя,  че  според  него  дали  нещо  е  факт  и  какъв  факт  е  то,  зависи  единствено  от  теорията.  Казано   иначе  -  понятието  ФАКТ  е   изцяло  научно  понятие;  в  реалния  си  всекидневен  живот  хората  имат  работа  с  процеси,  събития,  явления,  но  НЕ  и  с  факти.   ФАКТ  за  класическата  наука  е  само  научно   изтълкуваното,  ТЕОРЕТИЧЕСКИ  ИНТЕРПРЕТИРАНОТО  събитие  или  процес.

                             „Убеждението  -  пише  Айнщайн - ,  че  фактите  сами  по  себе  си,  БЕЗ  СВОБОДНО  ТЕОРЕТИЧЕСКО  ПОСТРОЕНИЕ  могат   и  трябва  да  доведат  до  научно  познание,  е  ПРЕДРАЗСЪДЪК,  който  се  е  запазил  до  ден  днешен.   Такова  САМОЗАБЛУЖДЕНИЕ  е  възможно  само  поради  това,  че  е  трудно  да  се  осъзнае  СВОБОДНИЯТ  ИЗБОР  даже  на  тези  понятия,  които  поради  дългата  си  употреба   и потвърждение   ИЗГЛЕЖДАТ  непосредствено  свързани  с   емпиричния  материал. /26/... Съвкупността  на  емпирични  факти,  колкото   и  обширна  да  е  тя,  НЕ  може  да  доведе  до  такива  сложни  уравнения   като   уравненията  в  теорията  на  гравитацията.  ТЕОРИЯТА  може  да  се  провери  чрез  ОПИТ,   но  ПЪТ  от   ОПИТ  към   построяване  на  ТЕОРИЯ  НЯМА.  /  Алберт   Айнщайн. Нещо  като  автобиография,  стр.  46/

                             Ето   този  ПОСТУЛАТ  на  класическата  наука,  съгласно  който      ФАКТ  може  да  се    нарече   единствено  НАУЧНО   ИЗТЪЛКУВАНОТО   събитие,  процес  или  явление,  позволява   на  учените  от  тази  наука  спокойно  да    ОТРИЧАТ  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА  в  поведението  на  живите  организми,   защото   тази  очевадна  целесъобразност  НЕ  само  че  НЕ   е  теоретически   ИНТЕРПРЕТИРАНА,    но   дори  изобщо  НЕ  подлежи  на  теоретическо  ИНТЕРПРЕТИРАНЕ  в   парадигмата  на  класическата  наука.  

                             КЛАСИЧЕСКОТО  ПРИРОДОЗНАНИЕ  изобщо  не  се  занимава  с  обективната  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ  такава,   каквато  е  тя  в   реалния  живот  на  хората.    Нещо  повече  -  класическата  наука  НЕ  ДОПУСКА  изобщо  ЧОВЕКА   в    СВЕТА,  който  тя  изучава  и  законите  на  който   твърди,  че  открива.   Сблъсквайки  се  с  това  положение  на  нещата  относно  КЛАСИЧЕСКАТА  наука,     Иля   Пригожин/Изабел  Стенжер   издигнаха   идеята  за  МЕТАМОРФАЗАТА  на  тази  наука  и  за  възникване  на  радикално  нов  етап  в  световното  научно  развитие.  Както   Айнщайн,   така  и  Пригожин/Стенжер   смятат,  че  ТЕРМОДИНАМИКАТА  за  първи  път   разколеба  и  разклати   отвътре  парадигмата  на  класическата  наука.   

                          През   1865  година  КЛАУЗИУС   написва  планетарно  знаменита  космологическа  формулировка  на   двата  ПРИНЦИПА  на  ТЕРМОДИНАМИЧНАТА  СИСТЕМА.

                          Die  Energie  der  Welt  ist   constant.

                          Die  Entropie   der   Welt  Strebt  einem   Maximum  zu.

                          ЕНЕРГИЯТА  В  СВЕТА  Е  КОНСТАНТНА.

                          ЕНТРОПИЯТА  В  СВЕТА  СЕ  СТРЕМИ  КЪМ  СВОЯ  МАКСИМУМ.

                         Смисълът  и  семантиката  на  ПЪРВИЯТ  принцип  са   ясни.  Какво  точно  е   обаче   значението   и   как   точно  се  интерпретира  ВТОРИЯТ  принцип  на  термодинамиката?     Неговото  херменевтично  изтълкуване  означава,  че  ЕНЕРГИЯТА  на  света  се стреми  към  своето  абсолютно  равномерно  разпределение.  Преди  да  продължим  аналитичното  тълкуване,  бихме  искали  да  кажем,  че  същите  два  принципа,  в  същата  им  формулировка,  могат  да  бъдат  отнесени  към  материята,  тоест  можем  просто  да  заменим  термина  енергия  с  термина  материя.

                         МАТЕРИЯТА  В  СВЕТА  Е  КОНСТАНТНА.

                         МАТЕРИЯТА  В  СВЕТА  СЕ  СТРЕМИ  КЪМ  СВОЕТО  АБСОЛЮЮТНО  РАВНОМЕРНО  РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ.

                          Проблемът  е,  че  законите  за  ЗАПАЗВАНЕ  на  МАТЕРИЯТА  и  на  ЕНЕРГИЯТА  сами  по  себе  си  нищо  не  означават.  ПОНЯТИЯТА  МАТЕРИЯ  и  ЕНЕРГИЯ   възникват  като    ФИЛОСОФСКИ,  а  НЕ   като  ФИЗИЧЕСКИ  ПОНЯТИЯ.   Самата  физика   дори  не  знае  какво  е  това,  което нарича  с  думата  ЕНЕРГИЯ, а  казва,  че  енергията  е  способността  на  системите  да  вършат  работа  и  количеството  на  енергията  се  измерва   с  количеството  извършена  работа;    нито  пък  ЗНАЕ,  че  всички  физически  понятия  са   производни  на  понятието  РАБОТА. 

                           Още  от  антична  Гърция,  макар  че  понятието  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ  се  употребява  само  от  Аристотел,  на  хората  им  е  било  ясно,  че  тяхната  ДЕЙНОСТ,  техните  ДЕЙСТВИЯ  не  се  извършват  просто  така,  за  физическо  раздвижване;  те  се  извършват,  за   да  се  постигне  чрез  тях  някакъв  предварително  съществуващ  като  цел  РЕЗУЛТАТ.   И  хората  са  наричали  своята  практическа  дейност  РАБОТА  заради  това,  че  с   тази  дейност  са  получавали  нужен  и  полезен  за  тях  РЕЗУЛТАТ,  а  не  защото  физически  са  преместили  сто  килограма  на  сто  метра.   Ако  някаква  дейност  не  носи,  не  постига никакъв  търсен,  желан  и  полезен  резултат,  тя  НЕ  може  да  се  нарече   и  не  се  е  наричала  РАБОТА.  И  само  по-късно  науката  отстранява  ЧОВЕКА  от  процеса  на  взаимодействието,   постепенно  напълно  забравяйки   откъде  идва  самият  термин  РАБОТА.

                          Но   физиката,  както  и  цялото  природознание,  с   изключение  на   няколко  учени  от  категорията  на  Айнщайн,    изобщо  не  допускат  и  не  схващат,  че  цялата  наука   започва  НЕ  от  някакви  природни  наблюдения  и   получените  в  тези  наблюдения  сетивни  данни.   Физиците    обикновено   си  мислят,  че   ЧОВЕКЪТ  е  определил   ТРИТЕ  ИЗМЕРЕНИЯ  в   геометрията  и  ЧЕТИРИТЕ  ПОСОКИ  на  света,  гледайки  звездите  на   небето.   ТРИТЕ  ИЗМЕРЕНИЯ  генетически  възникват  в  човешкото  съзнание  в  резултат  на  стопроцентово  АНТРОПОЦЕНТРИЧНО  мислене.  Човекът  се  намира  в  покой  на  някакво  конкретно  място.  Определенията  за  посока  възникват  така:  ОТПРЕД  /лице,  очи/ ---  ОТЗАД  /гръб/;  ЛЯВО /лява  ръка /  -  ДЯСНО  /дясна  ръка/;  НАГОРЕ /глава/ --  НАДОЛУ /крака/.

                          Постепенно,  разбира  се,  ТРИТЕ  ИЗМЕРЕНИЯ  /НАПРЕД  -  НАЗАД;  ЛЯВО -  ДЯСНО;  НАГОРЕ  -  НАДОЛУ/  се   абстрахират  от  антропологическото   си  начало,  а  конкретното  място  на  човека  се  превръща  в  абстрактен  център  на  координатна  система.  Мерките  за  растояние  /дължина/   първоначално  са  били  една  стъпка,  една  крачка,  една  педя,  един  лакът;   голямо  е  това,  което  е  по-голямо  от  човека,  малко  е  по-малкото  от  човека...

                          Човекът   създава  науката  и  научното  знание,  изхождайки  от  самият  себе  си,  противопоставяйки   се  на  самият  себе  си,  възвръщайки  се  към  самият  себе  си...  Науката  сама  си  конструира  системи,   като  твърди,  че  тези  системи  били  автентични  природни,  онтологически  системи.  А  действително  СИСТЕМНИЯТ  МЕТОД  и  действителните  СИСТЕМИ   се   САМООРГАНИЗИРАТ  без  никакво  съзнателно-научно  участие  на  човека.  СИСТЕМАТА  на  ГЕНЕТИЧНАТА  ИНФОРМАЦИЯ   по  никакъв  начин  НЕ  е  конструира




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 690943
Постинги: 436
Коментари: 331
Гласове: 5973
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол