Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 12:40 - САМООРГАНИЗИРАНЕ на ЧОВЕКЪТ като СИСТЕМА
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 525 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Професор   Здравко  Дунов
Професор   Снежана  Дунова
 САМООРГАНИЗАЦИЯ  на  ЧОВЕКЪТ  като СИСТЕМА.

                  САМОорганизацията  на  човекът  като  система    принципно  става  по  същият   начин,   по  който  се  САМОорганизира  СИСТЕМАТА  изобщо.   Системата  се   САМОорганизира като  процес  на  СТАВАНЕ  на  нейните  фундаментални  принципи.  Един  от  принципите  на  това  САМОорганизиране  е  ПРИНЦИПЪТ  на  САМОЗАПАЗВАНЕТО,  без  действието  на който няма  система.  Същевременно,  като  говорим   за  САМОзапазване,  значи  говорим  за  нещо,  което е  субект на  САМОзапазването.

                    ПРЕДЧОВЕКЪТ  на  КАРЛ    ФОГТ   

                       Този  първичен  субект  на  самозапазването  на  системата  започва  своята  самоорганизация  от  някакъв  „зародиш“,  който  притежава  вътре  в  себе  си  потенцията  да  се  саморазгърне  в  и  като   система.

                  „ЗАРОДИШЪТ“,  който  съдържа  вътре  в  себе  си  потенциалът  необходимо  да  се  разгърне   и   да  се  САМОорганизира  като  системата  „ЧОВЕК“,  това  е  ПРЕДчовекът  или  ПРОТОчовекът,  наричан  от  Карл  Фогт  „маймуночовек“   и  дефиниран,  както  по-рано  писахме  в  книгата,  по  следния  начин:

                       ТЯЛО   на   ЧОВЕК  -   УМ  на  МАЙМУНА

             Работа  на  еволюционната  биология  си  е  да  изследва  как  в  процеса  на  парадигмално  признаваната  от  нея  еволюция  е  възникнал субектът  с   тяло  на  човек  и  ум  на  маймуна.  За   човекът  като  човек  „маймуночовекът“  е      зародиш,  способен  да  се  САМОорганизира  в  битието  му  на   човек. Оттук  нататък  обаче  САМОорганизирането  на  маймуновекът  в  СИСТЕМАТА  „ЧОВЕК“   е  философски  и  социален,  а  не  биологически  проблем.  Този  процес  на  САМОорганизация  е  гениално  изследван  от  Хегел  в  неговите   трудове   „Феноменология  на  духа“,    „Философия  на  духа“,  „Философия  на  правото“,  „Философия  на  историята“,  „Науката  логика“.  

             В  какъв  смисъл  МАЙМУНОЧОВЕКЪТ  все  още  НЕ  е  исторически ЧОВЕК?  Преди  непосредствено  да  отговорим  на  този  въпрос,  налага  се  да  кажем  следното.  Преходът  на  маймуната  към  ИЗПРАВЕН  стоеж  и  вървеж  НЕ  се  е  извършил  в  резултат  на  ТРУДОВА  дейност,  както  е  популярно  да  се  обяснява  този  преход.  Без  предварителна МУТАЦИЯ  на  генетично  равнище  маймуната  по  никакъв  начин  не  може  да  придобие  устойчивото  ВЕРТИКАЛНО състояние  на  ИЗПРАВЕН  вървеж. 

                 Това  е  така,  защото  молекулярната  биология  неопровержимо  доказа  още  през  1953  година  с    откритието  на  Уотсън  и  Крикс за  двойната  спирала  на  ДНК-молекулата,  че  никакви  фенотипно ПРИДОБИТИ  навици  на  животното,  усвоени  в  неговия  ИНДИВИДУАЛЕН  живот,  НЕ  могат  да  бъдат  НАСЛЕДЯВАНИ  от  неговите  потомци.  Следователно, няма  път,  няма  преход  от  фенотипа  към  генотипа,  има  единствено  експликация   на  фенотипно  равнище  на  една  вече  станала  ГЕНЕТИЧНА  МУТАЦИЯ.

                  Така  че  преходът  на  макар  и  най-висшата  маймуна  към  маймуночовека  си  е  строго  биологичен  проблем,  тъй   като  е  биологичен  проблем  МУТАЦИЯТА  на  генетичната  информация.  Маймуночовекът  вече  притежава  генетичната  информация  на  човек,  но  фенотипизацията  на  тази  генетично  информация  в  и  чрез  изправения  вървеж  е  само  ЗАРОДИШ  за  САМОорганизирането  на  проточовешката  популация  в  изначално  първична  човешка   общност.

                  САМОорганизирането  на  проточовека  в  системата  ЧОВЕК  е  вече  строго  философски,  а  не  биологичен  проблем.  Значи  така  -  проточовекът  притежава  генетично  детерминирано  тяло  на  човек,  но  все  още  не  се  е  саморазвил  неговият  ум.    Защо  и  на  какво  основание  твърдим,  че  този  субект  притежава  НЕсаморазвил  се  човешки  ум?    Какво  не  му  достига  на  този  ум,  за  да  започне  да  функционира  като  ум  на  човек?

               Субектът,  наричан  проточовек,  притежава  генетичната  информация  на  човек,  породила  се  посредством   мутация  от  генетичната  информация  на  маймуната.  Но  как  тази  вече  човешка  генетична  информация  се   проявява  в  психиката  и  се фенотипизира  във   външното  поведение?

                Хегел  казва,  че  самопревръщането  на  проточовека  в  човек  означава  възникването  на  АЗ-ът  като  вътрешно  психическо  състояние.  АЗ-ът  е  все  още  абстрактен  човешки  субект,  но  СУБЕКТ на САМОразвитие,  на    СВОБОДНО МИСЛЕНЕ,  на  СВОБОДНА  ВЯРА  и  на  СВОБОДНА  ВОЛЯ.

                  Какво  значи  МИСЛЕНЕ  и  как  възниква  МИСЛЕНЕТО,  тоест  как  се  проявява  мисленето  като  човешки  ум  в  човешко  тяло?  Едно  от   най-гениалните  достижения  на  Хегел  е  неговият  анализ  на  мисленето. В  този  свой  анализ  Хегел  започва  с  всеобщия  принцип, че  всичко,  без  изключение  всичко,  което  съществува,  съществува  неразделимо  като  ПОНЯТИЕ  и  като  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  понятието.  ПОНЯТИЕТО  е  СЪЩНОСТ  на  МИСЛЕНЕТО;  НАЛИЧНОТО  БИТИЕ -  това  е  формата,  под  която    се  ЯВЯВА  иманентното  съдържание  на  понятието. 

              СЪЩНОСТТА  на  мисленето  е  неговата  РАЗУМНОСТ,  а  разумността  е  налице  там,  където  някакъв  предмет  бъде  констатиран  като  резултат  на  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНА   ДЕЙНОСТ.  Следователно,  МИСЛОВНАТА  дейност  е  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНА  дейност;   дейност,  която  се  стреми  към  постигането  на  някаква  съзнателна  или  несъзнателна    цел.

              ЦЕЛТА,  разбира  се,  е  ЦЕЛ  на  ЧОВЕКЪТ  като  СУБЕКТ  на  МИСЛОВНИЯ  ПРОЦЕС,  но  съществуването  на  тази  цел  е   същност  на  мисленето,  съществува  чрез,  като,  в  мисленето.  Битието  на  мисленето,  това  е  битието  на   целта.  Само  че  просто  като  ЦЕЛ,  без   НАЛИЧНО  битие  на  тази  цел,  мисленето  не  просто  е  абстрактно;  то  просто  няма  реално  съществуване.

              НАЛИЧНОТО  битие  на  всяко  ПОНЯТИЕ,  в  конкретния  случай  на  понятието  МИСЛЕНЕ,  това  е  формата,  в   която  ПОНЯТИЕТО  е  достъпно  за  СЕТИВНО  констатиране.  Освен  това  Хегел  доказва,  че  НАЛИЧНОТО  БИТИЕ  на  всяко  ПОНЯТИЕ  притежава  две  противоположни  форми  на  съществуване -  вътрешна  за  съзнанието  и  външна  за  съзнанието.

             Генетически  първичната  форма  на  вътрешно  налично  битие,  която  МИСЛЕНЕТО  си  дава,  това  е  СПОСОБНОСТТА  за  дейност  с  ПРЕДСТАВИ,  която  Имануел  Канвт  нарича  СПОСОБНОСТ  за  ПРОДУКТИВНО  ВЪОБРАЖЕНИЕ. 

               Сама  по  себе  си  ПРЕДСТАВАТА  като  единичен  психически  образ  е  присъща  и  на  животинската  психика,  но  следва  да  се  добави,  че  представата  е  върхът  на  психическото  равнище  на  животното;   именно  чрез  представата  животните  РАЗпознават  веднъж  вече  възприеманите /усещаните/  външни  обекти.

                И  докато  при  животното  ПРЕДСТАВАТА   съществува  единствено  като  СПОСОБНОСТ  за  създаване  на  ЕДИНИЧНИ  представи,  при  ЧОВЕКА  ПРЕДСТАВАТА  е  само  АКТИВНАТА  начална  точка,  ЗАРОДИШЪТ,  от  който  се  САМОорганизира  и  САМОразвива  неговата  СПОСОБНОСТ  за  МИСЛЕНЕ.

                ЗАЩОТО  -  и  това  е  много  важно  да  се  изтъкне  и  подчертае -  МИСЛЕНЕТО  е  СПОСОБНОСТ;  то  не  е  нито  свойство,  нито  сходното  със  свойството  качество.  СПОСОБНОСТТА  е  способност   за  дейност,  тоест  тя  е  активна  характеристика  на  субекта.  Хегел  рязко  възразяваше  на  говоренето  в  смисъл,  че  аз,  човекът,  ИМАМ  мислене  едва  ли  не  така,  както  имам  палто или  даже  ръце.

               МИСЛЕНЕТО  като  СПОСОБНОСТ  генетически  започва  със  способността  да  се  борави  СВОБОДНО  с  ПРЕДСТАВИТЕ,  а  не  с  данните  на  възприятията  и  усещанията.  Няма  директен  път  от  непосредственото  сетивно  познание  като  усещания  и  възприятия  към  МИСЛЕНЕТО. 

                 Алберт  Айнщайн  изключително  силно  се  учудвал  от  факта,  че  собственото  му  мислене  НЯМА  разбираема  за  него  връзка  със  сетивното  му  познание.

„За  мен  не  подлежи  на  съмнение – пише  той -,  че  нашето  мислене  протича  главно,  без  да  използва  символи  /думи/,  и  при  това  несъзнателно...   Аз  виждам,  от  една страна,  съвкупност  от  усещания,  идващи  от  сетивните  органи,  от  друга  страна,  съвкупност  от  понятия  и   изречения,  записани  в  книгите...  Връзката  на  последните  с  първите  е  чисто  интуитивна и  сама  по  себе  си  не  е  от  логическо  естество.“  /Айнщайн.  Нещо  като  автобиография. С., 1973,  стр. 8/             

                 Айнщайн  е  световен  гений;  а  световните  гении  могат  да  си  позволят  открито  да  кажат  какво  разбират и  какво  не  разбират.  Айнщайн  е  съвършено  прав,  когато  не  приема  популярната  и  активно,  до  степен  на  агресивност  насаждана   теза,  че  МИСЛЕНЕТО  е  непосредствено  и  рационално  свързано  с  данните  от  усещанията  и  възприятията.  НЕ,  няма  такава  НЕПОСРЕДСТВЕНА  и  още  по-малко  рационална  връзка.  Има  обаче  нещо  друго,  на  което  и  самият  Алберт  Айнщайн  не  обръща  внимание,  защото  е  гениален  учен,  но  постиженията  на  Хегеловата  философия  са  просто  неизвестни  за  него.

               МИСЛОВНИЯТ  ПРОЦЕС  на  човека  започва  НЕ  от  данните  на  възприятията  и  усещанията;  мисловният  процес  започва  от  СВОБОДНОТО  анализиране,  свързване  и  комбиниране  на  ПРЕДСТАВИ.  Животните  притежават  психически  състояния  в  качеството  им  на  ЕДИНИЧНИ  представи,  но  в  никаква  степен  НЕ  притежават  СПОСОБНОСТ  за  СВОБОДНО  действие  с  тези  единични  представи.

                 Ако  си  позволим  една  аналогия  между  единичните  представи  на  животните  и  мисловната  дейност  на  човека  с  неговите  представи,  бихме  направили  следното  сравнение.  Има  фотоапарати,  които  правят  еднократно  статични  снимки,  които  могат  дълго   да  бъдат  съхранявани.  Има  и  камери,  които  правят  динамични  клипове,  в  които  присъствува  и  движението,  а  може  и  звук.  Но  има  и  трети  вариант -  има  и  режисьори,  които  манипулират  съдържанието   на  клиповете  така,  както  те  си  решат,  каквато  цел  са  си  поставили  да  постигнат.

              МИСЛОВНИЯТ  ПРОЦЕС  на  човека  е  предшествуван  и  от  статични  снимки  в  паметта  на  някои  по-нисши  животни,  и  от  динамични  автентични  клипове  в  психическата  памет  на  по-висшите  животни,  но  този  ЧОВЕШКИ  МИСЛОВЕН  ПРОЦЕС  е  като  режисьорската  преработка  и  манипулация  на  клиповете  с  оглед  на  една  предварително  поставена  ЦЕЛ. 

                 Дефинирането  на  човека  като  разумно  същество,  което  е  широко  разпространено  и  най-често  използувано,  за  Хегел  е  всъщност  отъждествяване  на  човека  с  онази  степен  на  световния  разум,  която  той  нарича  ДУХ.  И  когато  поставя  на  своите  трудове  заглавия  като  „Феноменология  на  духа“,  „Философия  на  духа“,   Хегел  под  понятието  ДУХ  разбира  ЧОВЕК.  Затова  „Феноменология  на  духа“,    неговата  първа  книга,    изследва  тъкмо  САМОорганизирането,  САМОпораждането  на  човека.

                   ЧОВЕКЪТ,  ДУХЪТ,  се  САМОорганизира  чрез  САМОразвитието  на  висшият  биологичен  субект,  наричан  от  Карл  Фогт  маймуночовек.  Маймуночовекът  е  висш  биологичен   субект,    СПОСОБЕН  да  се  САМОорганизира  в  системата  ЧОВЕК.

                   Като  психика ЖИВОТНОТО  притежава  усещания, възприятия,  емоции,  ЕДИНИЧНИ  представи,  ЕДИНИЧНИ актове на волеви целесъобразни  действия. МАЙМУНОЧОВЕКЪТ  притежава  усещания,  възприятия, чувства,  МИСЛЕНЕ  като  СПОСОБНОСТ  за  СВОБОДНО комбиниране  на  представи,  СВОБОДНА   ВОЛЯ  като  СПОСОБНОСТ  за отрицание и  НЕпризнаване   на  всяко и  всякакво   външно  природно  ограничение.

                    Обстоятелството,  че  както  МИСЛЕНЕТО,  така  и  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ    генетично  се САМОпораждат  като  СПОСОБНОСТИ,   а  не  като  някакви  субстанциални  качества,  е  от   изключителна  важност.  Една  СПОСОБНОСТ  вече  би  могла  да  е  формирана,  но  без  да  бъде  активизирана  и  прилагана,  тя  все  още  съществува,  казано  на  философски   език,  като  способност  в  себе  си.  Ние,  например,  притежаваме  способности  да  овладеем  английски  език,  но  не  сме  включили  своите  способности  в  това  конкретно  отношение,  а  сме  ги  реализирали,  да  кажем,  в  овладяването  на  руски,  френски,  немски,  италиански  език.

                 Изобщо  терминът  „СПОСОБНОСТ“,  сякаш  въпреки  неговата  широка  разпространеност  и  повсеместно  използване,  никак  не  е  ясен  като  ПОНЯТИЕ.  Говорим  за  способност  на  телата  и  системите  да  запазват  своето  състояние,  говорим  за  способност  на  животните  да  се  движат,  говорим  за  способности  на  човека  за  какво  ли  не,  говорим  даже  за  неподозирани  способности.  Преди  години  дядо  Георги  от  селото  Заножене  си  купил  телевизор.  И  една  вечер  по  телевизията  пуснали  да  предават  цирково  представление.  Дядо  Георги  хвърлил  невярващо  око  върху  туй,  което  се  виждало  на  телевизора и  рекъл  на  дъщеря  си  -   я  ги  махни  тия  щуротии  от  прозореца  на  телевизора,  че  тия  лажат,  туй  не  може  да  го  бъде.  Не   можел  дядо Георги  въобще  да  допусне,  че  живи  хора  притежават  способности  да  извършват  такива  движения,  каквито  се  виждали  върху  „прозореца“  на  телевизора.

               Между   впрочем,  тъкмо  смущаващата  неяснота,  която  е  налице  около  смисъла,    съдържанието  и  значението  на  понятието   „СПОСОБНОСТ“,   позволява  на  разни  хора  да  приписват  било  на  други  хора,  било  на  самите  себе  си  някакви   Бог  знае  какви  способности,  които  пък  се  приемат  на  вяра  и  пораждат  слухарски  представи   за  тайни   дарби на  врачки,  екстрасенси,  магове  и  прочие...

                МИСЛЕНЕТО  на  човека  действително  няма  НЕПОСРЕДСТВЕНА  връзка  с  данните,  които  се  получават  от  неговите  усещания  и   възприятия.  Констатирайки  този факт  като  факт  на  собственото  си  съзнание,  Алберт  Айнщайн   открито  и  откровено  признава,  че  му  е  съвършено  неясно  по  какъв  начин  възникват   неговите  мисловни  понятия,  след  като  те  за  него  явно  не  се  пораждат  от  каквато  и  да  било  рационална  връзка  с  данните  на  усещанията  и  възприятията.  И  казва,  че  ако  има  някаква  връзка  между  двете,  то  тя  е  чисто  ИНТУИТИВНА,  тоест  недостъпна  за  рационална  изводимост. 

               Връзка  между  понятията  на  мисленето  и  данните  на   сетивното  познание,  разбира  се,  съществува,  но  тя  е  ОПОСРЕДОВАНА  връзка,  а  този  тип  връзка  е  ТЕЛЕОЛОГИЧНА,  целесъобразна  връзка  и,  както  по-рано  изтъкнахме,  тази  връзка  не  се  признава  и  няма  място  в  естествените  науки,  даже  в  биологията.

               ОПОСРЕДОВАЩА  роля  във  връзката  между  сетивното  познание  и  мисленето  с  понятия  изпълняват  ПРЕДСТАВИТЕ,  при  това  НЕ  единичните  представи  сами  по  себе  си,  а  КОМБИНИРАНИТЕ  и  РЕКОМБИНИРАНИТЕ  представи,  които  вече  по  своето   конкретно  съдържание  може  да  нямат  нищо  общо  с  конкретното  съдържание  на  усещанията  и  възприятията.   Ние  възприемаме,  да  кажем,    дърво,  възприемаме  и  човек,  макар  на  съвсем друго  място  и  в  друго  време.  В  нашата  представа  обаче  ние  можем  да  качим  човека  на  дървото,  а  такова  възприятие  никога  да  не  сме  имали...

               Човекът   комбинира  и  рекомбинира  не  само   данните  на  възприятията  в   ЕДИНИЧНИ  представи,  такъв  процес  се  извършва  и  в  психиката  на  животните;  човекът  в  своя  мисловен  процес  комбинира  и  рекомбинира  ПРЕДСТАВИ,  от  които  изгражда  други  представи,  като  по  този  път  може  да  се  отдалечи  от  непосредствените  данни  на  сетивното  си  познание  до  такава  степен,   че  някои  негови  представи  да  нямат  нищо  общо  с  данните  на  неговите  усещания  и  възприятия.

               Добре,  може  да  ни  възрази  някой  евентуален  опонент,  вие  пишете  логически  убедително,  но  досега  не  казвате  нищо   конкретно  за  тази  тайнствена  способност  на  човека  да  си  играе  със  своите  представи,  нито  пък  за  истиннността  на  тези  получени  с  рекомбинация  представи,  които  човекът  СВОБОДНО  си  създава  и  пресъздава...  Нима  човекът  не  трябва  да  се  съобразява  с  конкретното  съдържание  на  сетивните  данни,  а   ако  е  длъжен  да  се  съобразява,  свободата  му  вече съвсем  не  е  такава,  за  каквато  я  представяте  тук...

                 Ние,  разбира  се,  знаем,  че  ако  познанието  ни  за  мисленето се  ограничаваше  единствено  върху  това  свободно  комбиниране  и  рекомбиниране  на  представи,  то  не  изглежда  убедително  доказуемо.  Само  че  пак  Хегел  със  своя  системно-диалектичен  метод  на  познанието  доказа,  че  МИСЛЕНЕТО  си  дава  НАЛИЧНО  БИТИЕ  не  съмо  вътре  в  съзнанието,  не  само като  комбиниране  и  рекомбиниране  на  ПРЕДСТАВИ,  а  си  дава  НАЛИЧНО  БИТИЕ  също  така  ИЗВЪН  съзнанието  по  начин,  който  е  непосредствено  достъпен  за  сетивно  констатиране. 

                  Нима  това  е  така?  Нима  можем  да  видим  и  да  чуем  човешкото  мислене?

                 Нека  да  направим  един  мисловен  експеричент,  който  е  напълно  повторяем  и  реално.  Заснели  сме ням документален  филм,   който  ще  пуснем  да  се  гледа.  Този  филм  представлява  ЕТОлогично  изследване,  само  че  не  върху  животни,  а  върху  един  човек.  Филмът  започва...на  него  би  се  видяла  фигурата  на  бащата  на  един  от  авторите..

                 Гора,  добра  гора  с  едри,  прави  дървета,  но  и  с  всякакъв  друг  растителен  свят.  В  гората  влиза  човек.  Движи  се  из  гората,  оглежда  дърветата,  спира  се,  тръгва,  пак  оглежда,  не  бърза...,  тръгва  си,  напуска  гората.   На  другия  ден  човекът  идва  отново,  но  идва  с  конски  спряг,  носи  трион,  секира,  други  сечива.  Започва  да  сече  дървета,  да  ги  кастри,  да  ги  подрежда,  да  ги  сортира...,  после  с  конския  спряг  ги  откарва  извън  гората...

               После,  вече  друг  ден,  виждаме  човека  в  дъскорезницата,  подготвя  си  дървен  материал...  виждаме  го  на  скална  кариера  да  вади  камъни,  виждаме  го  да  копае  земна  пръст,  да  прави  тухли,  да  ги  суши,  да  ги  пече...,   виждаме  го  в  цигларската  фабрика,  купува  цигли...

               Тук  документалният  филм  прекъсва  за  реклама  и... след  рекламата  виждаме  същият  човек,  седнал  на  каменните  стъпала  на  нова  голяма  къща,  пуши  цигара...

               Позната  и  елементарна   житейска  ситуация,  нали  така?  Само  че  зрителите  тук   наблюдаваха  свободното  преобразяване  на  дърветата  в  талпи  и  в  дъски,  преобразяването  на  голямата  скала  в  изсечени  камъни,  преобразяването  на  земната  пръст  в  изпечени  тухли...,  преобразяването,  комбинирането  и  рекомбинирането  на  всичко  това  в  една  нова  КЪЩА.

              Какво   тайнствено  има  в  тази  вековна  дейност  дори  на  най-обикновения  селянин,  та  ще  се  чудим  как  се  комбинират  и  рекомбинират  ПРЕДСТАВИ  в  нашето  съзнание,  след  като  рекомбинираме  направо  истинска  къща?  Това   е  мисленето  като  ВЪНШНО  НАЛИЧНО  БИТИЕ,  това  е,  както  пишеше   Хегел,  ПРАКТИЧЕСКОТО  логическо  умозаключение...

               ЦЕЛТА  като  ядро  на  РАЗУМА  съществува  в  две  противоположни  една  на  друга  форми.  Вътре  в  субективното  съзнание  на  ЧОВЕКА-ИНДИВИД  ЦЕЛТА  съществува  като  това,  което  популярно  си  нарича  ЗАМИСЪЛ.     А  вън  от  субективното  съзнание  ЦЕЛТА  съществува  като  това,  което  пак  популярно  се  нарича  ЗАРОДИШ.  Жълъдът   е  зародиш  на  дъба,  от   жълъда  израства  дъб.  Но  жълъдът   и  дъбът  в  никакъв  случай  не  се  намират  в  КАУЗАЛНА,  тоест  в  причинно-следствена  връзка;  връзката  между  тях  е  ТЕЛЕОЛОГИЧНА,   тоест  целесъобразна.

             ЗАМИСЪЛЪТ  в   субективното  съзнание  изпълнява  ФУНКЦИЯТА  на  ЗАРОДИШ,  само  че  субективна,  мисловна  форма  на  зародиша.  ЗАМИСЪЛЪТ  е  това,  което  САМОорганизира,   САМОраздвижва  ПРЕДСТАВИТЕ  на  човека,  разчленява  ги  на  отделни  елементи,  съединяява  ги  наново,  а  после  борави  с  цялостни  единични  представи  по  същия  СВОБОДЕН  начин.  Човекът  притежава  СВОБОДАТА  сам  да  създава  своите  ЗАМИСЛИ,  затова  МИСЛЕНЕТО  е  израз  на  свободата  на  човека,  Е  самата  тази  негова  СВОБОДА.

             Именно  и  тъкмо затова,  защото  човекът  в  своето  субективно  съзнание  е  СВОБОДЕН  да  си  прави  каквито  и  да  било  комбинации  и  рекомбинации  на  представите,  той   е  способен  и  реално  изгражда  такива  представи,  които  нямат  нищо  общо  с  първоначалната  връзка  на  сетивните  данни,  които  той  е  получил  в  своите  усещания  и  възприятия.  Следователно,  в  субективното  съзнание  на  ЧОВЕКА-ИНДИВИД,   тоест  в   субективното  съзнание  на  отделните,  конкретни  човешки  индивиди  се   формират  ПРЕДСТАВИ,  които  са  уникални  за  отделните  индивиди.

               А  когато  представите  на  някаква  съвкупност  от  отделни  индивиди   са  уникални  за  всеки  от  тези  индивиди,  то,  разбира  се,  никаква  РАЗБИРАЩА  комуникация  между  тези  индивиди  не  е  възможна.  Тъй  като  запаметяването  и  самосъхраняването  на  представите  се  извършва  посредством  обозначаването  им  с  ДУМИ  /процес,  който  ще  анализираме  по-нататък/,  то  уникалността  на  съдържанието  на  представите  в  съзнанието  на  отделните  индивиди  реално  би  довела  дотам,  че  за  всеки  външен  предмет  всеки  отделен  индивид  да  си  има  своя,  СОБСТВЕНА  дума.

               В  своя  непосредствен  живот  отделните  индивиди  могат  да  имат  съвършено  различни  сетивни  усещания  и  възприятия,  получени  от  тяхното  взаимодействие  с  един  и  същи  външен  предмет  /обект/. Например  в  мястото,  обитавано  от  едно  САМОорганизиращо  се  племе,  расте  дърво.  Някой  отделен  индивид  може  през  нощта,  стреснат  от  някакъв  шум,  да  е  побягнал,  да  се  е  блъснал  в  дървото,    да  си  е  строшил  главата  и  да  осъмне,  лежейки  под  дървото,  причинило  му  такова  премеждие.

                Друг  индивид  може  да  си  е  лежал  на  сянка  през деня  под  същото  дърво,  от  дървото  да  са  паднали  няколко  Нютонови  ябълки,  понеже  дървото  е  ябълково,  но  той,  вместо  да  измисля  гравитацията,  да  е  пробвал  ябълките  като  храна,  да  са  му  харесали  и  после  редовно  да  обикаля  около  това  полезно  за  него  дърво,  белким  пак  нещо  хубаво  падне  от  него. 

                 Трети  индивид  може  да  е  подгонен  от  мечка,  да  се  е  изкатерил  на  дървото  от  зор  и  да  се  е  спасил  в  момент,  когато  вече  усещал  мечешките  лапи  върху  раменете  си.

                  Привеждаме  подробно  такъв елементарен  пример,  за  да  стане   пределно  ясно   на   читателя  изключително  важното  обстоятелство,  че  за  един  и  същи,  най-обикновен  външен  предмет,  отделните  човешки  индивиди  реално,  от  опита  на  своя  собствен реален  живот,   получават   съвършено  различни  сетивни  усещания  и  възприятия,  а  след  това,  то  се  подразбира,  изграждат  и  съвършено  различни  представи  за  този  предмет.

              Как   биха  се  разбрали,  да  кажем,  тези  трима  индивиди,  по  въпроса  какъв  е  този   предмет,  за  какво  служи,  полезен  ли  е,  опасен  ли  е,  да  го  сечем  ли,  та  да  са  ни  здрави  главите,  да  го  държим  ли,  за  да  ядем  плодове  от  него,  да  го  направим  ли  на  оброк,  та  да  ни  варди  от  мечки...




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 690943
Постинги: 436
Коментари: 331
Гласове: 5973
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол