Zdravko Dunov 5 мин. · 
До утвърждаването на баща ми като глава на семейство с трима синове, всичките ми предци са били наричани КАТОВЦИ, КАТОВСКИ, от името на един нявгашен КАТО.
Баща ми се казваше Тошо Дунов Тошев, но като зрял мъж вече всички му казваха Тошо Дунов.
Така и ние, тримата синове - Здравко, Никола, Иван, а после и децата ни, носим фамилията ДУНОВИ. 
Баща ни /1922 - 2006/ беше успял селски човек; именно този факт го отдели /а заедно с него и нас/ като самостоятелен клон на големият КАТОВСКИ род.
Да, баща ни беше успял селски човек и просперитетът на семейството се градеше върху неговият ум, предприемчивост и непреклонна воля.
Ние, тримата синове, получихме каквото пожелахме образование /философия, инженерство, международна търговия/ колкото в резултат на собствените ни способности, толкова и в резултат на непоклатимата родителска подкрепа.
Но вътрешното, духовно ЕДИНСТВО на семейството беше изграждано и крепено до последният ден на нейният живот от МАЙКА ни Данка Иванова Дунова /1920 - 1991/.
Класическа селска жена, съпруга и майка, която напускаше пределите на селото Лик само за да гостува на някой от синовете си за ден или два.
 Умна, почтена, деликатна, работлива като пчела, с грижовно и тихо говорене, но абсолютно постоянна в стремежа към целта за развитието и успеха на нейните синове.
От нас, тримата братя, живи сме аз и средният брат - инженер Никола Дунов. 
Най-младият ни брат - доцент Иван Тошов Дунов /1951 - 2007/ , почина преди десет години.
Наздраве, брат ми Никола!
Да си спомним и да поменем брат ни, майка ни и баща ни Иван, Данка и Тошо ДУНОВИ!