10.01.2014
                  ЗАЩО АНГЛИЧАНИТЕ И АМЕРИКАНЦИТЕ БОМБАРДИРАХА СОФИЯ?
В телеграма до Държавния департамент на САЩ, изпратена на 14 октомври 1941 г., посланикът Ърл съобщава:
“Резюмирано така, както го виждам аз, положението в България е следното:
1. Царят е по-популярен от когато и да било преди, защото /първо/ той запази страната вън от войната и /второ/ спечели за България повече територия, отколкото някой е могъл да се надява. Неговата популярност ще продължава дотогава, докато страната му остане в мир.
2. Днес царят има абсолютна власт. По един дискретен и деликатен начин, без никога да показва своята намеса, той управлява България точно така, както желае.
3. Без да участва във войната, той подпомага Германия против Русия по всички възможни начини, считайки, като почти всички състоятелни българи, че болшевизмът е далеч по-голяма опасност за България, отколкото германският националсоциализъм.
4. Аз мисля, че царят не обича германците, но вярва, макар и не толкова, колкото преди, че могат да спечелят войната. Обаче, ако Германия започне да показва признаци на поражение, България ще бъде между първите, които ще напуснат потъващия кораб.
5. Че царят не желае да разруши всичките мостове за отстъпление, личи от неговото крайно внимателно и приятелско отношение към мене лично и към легацията, макар някои от колегите ми да ме уверяват, че в очите на германците аз съм най-неподходящият човек. Ърл. “ /10; 372/ 
Големи, аналитични умове са били посланиците на великите сили. Затова и на пълномощния министър Ърл принадлежи разказваното после като притча предложение до царя. “Ваше Величество – рекъл той – ТРЯБВА ДА ПОЖЕРТВУВАТЕ ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПОЛК, ЗА ДА НАРЕДИТЕ СТРАНАТА СИ В ЛАГЕРА НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ.” Но и монархът му отговорил убедително, макар да не изтъкнал точно тая причина, която била истинската. “В България – обяснил му Борис – не е като в Дания. Тук за такъв случай винаги ще се намерят поне двадесет негодника, които ще се кандидатират за поста прохитлеристки управник на България.” /11; 38/
Впрочем, Богдан Филов бил достатъчно прохитлеристки министър-председател. Неговото правителство взело едно решение, което хем било скъпо и прескъпо заплатено, хем ни направило за смях в целия свят, а Чърчил специално ни го върнал с възможно най-високомерното британско презрение. За превелика българска жалост – Чърчил не може да бъде обвиняван в преднамереност. 
За какво всъщност става дума?
На 12 декември 1941 г. Първан Драганов телеграфирал от Берлин: “На държавите, подписали Тристранния пакт, се предлага да обявят война на Америка.” Защо? Ами защото САЩ са обявили война на Япония. Японците нападнаха Пърл Хърбър по най-коварен и жесток начин, но без обявяване на война. САЩ официално, с абсолютно достатъчно основание обявяват война на Япония, която пък е наш съюзник от Тристранния пакт. Дето се вика, нерде Ямбол, нерде Стамбул, ама уж колебливият германски съюзник Царство България официално обявява война на ... САЩ и Англия.
Всичко се развило с мълниеносна бързина. Понеже Рибентроп на следващия ден, 13 декември, щял да държи реч, той искал да съобщи пред света, че и ние сме обявили войната. Посланик Бекерле притиснал Филов и докато царят бил още в Кричим /дал съглсие, между впрочем/, Министерският съвет ни вкарал в нова съдбовна война. На 13 декември Филов се явил пред Народното събрание и оповестил, че “вярна на своите задължения по Тристранния пакт и за да демонстрира своята солидарност с Нова Европа” обявява символична война на Съединените щати и Англия”. /10; 372/ Опозицията, водена от Никола Мушанов и Петко Стоянов рязко протестирала, но напразно. Цяла България посрещнала вестта с изумление.
В Америка този факт се разпространил като прериен анекдот. По-любопитните се заглеждали в географските карти, за да видят къде се намира тази държавица България. Но после бомбардировачите без грешка намерили центъра на София и го срутили. А гранд-дамата Кити Филова ругаела с улични думи в своя дневник тези проклети, тъпи, безжалостни американски каубои, осмелили се нарушат нейното спокойствие и да ни бомбардират. Какво нравствено нищожество е човекът понякога, Господи! Царският посланик в САЩ, Димитър Наумов, научил за войната на собствената му държава от вестниците. Уверен, че става дума за невъзможна грешка, Наумов с открита телеграма поискал опровержение от София и съобщил, че “слуховете за обявяване на война са повече от невероятни и комични”, в САЩ се приема за невероятно, че България е могла да обяви война на Америка.” /10; 372/
На всичкото отгоре изненадан от обявяването на войната срещу Англия и САЩ се оказал и...самият Първан Драганов, авторът на телеграмата от Берлин. Той се сетил да телеграфира повторно, че присъединяването ни към Тристранния пакт не налагало неизбежно заради Япония да влизаме във война с Англия и САЩ. Обективно погледнато, вкарването на България в тази война е най-голямото престъпление на Богдан Филов и неговото правителство. Но и на царя, естествено, макар – както винаги в подобни случаи – той да се правел на разтревожен и недоволен. В своя дневник Богдан Филов е записал:
“ 12.ХІІ. Петък. Днес в 12 часа Бекерле и Маджистрати се явили при Попов /външния министър –З.Д./ и му предали едно съобщение, според което се очаква от всички държави, присъединили се към Тристранния пакт по силата на чл. 3 от пакта, да скъсат дипломатическите отношения със САЩ и да обявят положение на война както по отношение на тях, така и по отношение на съюзницата им Англия. Телеграфирахме веднага това съобщение на Ц/аря/, който е в Кричим, и обеща веднага да се върне. В 3.30 часа свиках Съвета, който единодушно реши да се приеме предложението...
В 7 часа ни извикаха с Попов при Ц/аря/. Той ОДОБРИ решението ни, но очевидно неохотно и беше доста нервен и загрижен.” /26; 433-434/
Артист е бил нашият цар. Защото дъновистът Лулчев пък чул Борис да му казва, че няма нищо общо с обявяването на войната, че това било направено от министрите, а не от него. Той даже твърдял, че смъмрил много ядосано Филов и Попов. И Любомир Лулчев цитира много острия и даже вулгарен език на царя. “Вие трябва да се съпротивявате. Да бяха ви скъсали най-напред гащите и тогава да ви... Вместо това, вие сами сте ги смъкнали, че и вазелин сте им дали.” /10; 372/
Ако царят наистина е бил чак толкова против решението на Филов и министрите, ако е приказвал пред тях приказките за смъкнатите гащи, какво му е попречило да ги спре? Заседанието на парламентарната камара е било на другия ден, събота, на обяд. И е могло Филов да докладва проект за декларация, съобразена с царското несъгласие. Нищо подобно обаче не става. Борис разиграва комедия, на която Филов вече не обръща чак толкова голямо внимание. И с право, защото е наясно с играта на монарха. И пак дневника на Богдан Филов:
“ 13.ХІІ. Събота. В 11 часа заседание на болшинството... Реши се декларацията на правителството да се приеме с акламации и без разисквания. Заседанието се откри в 12 часа и тридесет минути. Речите, от които моята се предаваше по радиото, бяха посрещнати с бурни акламации и ура. Само Мушанов се опита да иска думата, но се нахвърлиха към него с викове “долу” и го принудиха да седне. НЕ РЪКОПЛЯСКАХА на речта ми Н. Мушанов, П. Стайнов, Н. Сакаров, Филип Махмудиев /горнооряховски депутат, бивш демократ, сега приобщен/ и еленският депутат П. Марков; те демонстративно оставаха седнали на местата си, когато другите ставаха на крака. Ал. Цанков ръкопляскаше на декларацията, но не и лично на мене вън от речта. Д-р Николаев също не ръкопляскаше, но ставал с другите депутати. Сп. Ганев ръкопляскал съвсем слабо. Заседанието на всеки случай излезе великолепно и още един път се доказа, че можем да разчитаме напълно на камарата.” /26; 434/
ДОКЪДЕ Я Е ДОКАРАЛ ПРОФЕСОРЪТ ПО АРХЕОЛОГИЯ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ БОГДАН ФИЛОВ! КАКВО ПАДЕНИЕ, ГОСПОДИ! ДОКАРАЛ Я Е ДОТАМ, ЧЕ ДА ГЛЕДА КОЙ СТАВА НА КРАКА И МУ РЪКОПЛЯСКА, КОЙ САМО РЪКОПЛЯСКА, КОЙ ПЪК САМО СТАВА, НО НЕ РЪКОПЛЯСКА, КОЙ РЪКОПЛЯСКА НА ДЕКЛАРАЦИЯТА, НО НЕ ЛИЧНО НА НЕГО, КОЙ РЪКОПЛЯСКА СИЛНО И КОЙ СЛАБО, КОЙ ОТКРИТО ПРОТЕСТИРА и прочие подробности. И всичко това записва за историята в личния си дневник! ТОВА Е ВИРУСЪТ НА ВЛАСТТА; ТОЙ ПОРАЗЯВА НЕ ПО-МАЛКО ЗЛОКАЧЕСТВЕНО ОТ ВИРУСЪТ НА СПИН-а.

или жертви и да се вайкаме и мрънкаме срещу другите. Обявяваме “символична” война през 1941, бомбардират ни през 1944 и викаме – “Ух колко са злобни тея, сакаха да ни утепат за едното майтапче”.

После пък се вайкаме и от последствията – ама що ни дали на тоя, па не на оня, що ни отрязали от едикъде си, що ни позаклали или забравили... Ми как няма да си ни пробутват и забравят, като правим всичко по силите си да не се знае какво и защо правим и да ни няма никъде.

През ВСВ бяхме с Германия, защото тя единствена зачиташе мечтата ни за национално обединение. После с червената армия дойдоха и взеха властта онези, за които националното ни обединение си беше “монархофашизъм” и прокламираха унищожаването и доубиването му за национален идеал.

Когато утрепахме и “монархофашизма” си викнахме царчето за премиер на антифашистката република, която поради липсата на идея за национален идеал, беше припознала демокрацията като такъв...

Сега пищим и от демокрацията, ама за по-сигурно ревем и срещу антифашистите. Ревем не само, че са ни вкарали в тресавището на комунизма, но най-големия майтап е, че тези, които ни вкараха в комунизма, най-много реват срещу антифашистките съюзници от ВСВ и наричат “патриотизъм” врявата срещу паметника на жертвите им срещу фашизма... Обаче ПСА, която не е дала и една жертва срещу фашизма у нас, си стои на пъпа на държавата ни като живо свидетелство, че има много по-важни неща от нея.

Егати мизерната нация сме и се чудим защо прекарваме животеца си в мизерия и се разпадаме... И се тупаме в гърдите "Булгар, Булгар", щото сме си избрали име да плашим с него, вместо с ум и дела...