04.01.2014
                       СКОРОСТТА  - квантов  синтез  между  ВРЕМЕТО и  ПРОСТРАНСТВОТО                   Помня,  че  моят  дядо  Дуно  имаше  по-различно  схващане  за  връзката  между  времето  и  пространството  от   това,   което  е   написано  в  учебниците   по  физика.       
                        На   въпрос,   колко  е   далече  София  от  моето  родно  старопланинско   село  Лик,   дядо  ми  уверено    отговаряше -  ЕДИН  ДЕН  ПЪТ,   сине,   един   ден  път  натам   и   ЕДИН   ДЕН   ПЪТ  насам.
                        Следователно,   моят  дядо  определяше   РАЗСТОЯНИЕТО  като  ВРЕМЕТО,  необходимо   за  изминаване  на  дадено    ПОСТОЯННО  /изпълняващо   функцията  на  ЕДИНИЦА/    РАЗСТОЯНИЕ.  Той   не   знаеше   разстоянието  между  София  и  селото  Лик  в   километри;   той   знаеше   само   времето,   което  му  е  необходимо,  за  да   измине  пеша   това  разстояние.  Той   знаеше,   че  разстоянието  е  равно  на   ЕДИН  ДЕН  ПЪТ;   за   него,   естествено,  за  някой  друг  това  разстояние  може  да  бъде  равно  на  ДВА  ДЕНА  ПЪТ.
                           Искам   да   кажа,  че  СКОРОСТТА  може  да  бъде  определяна  и   като  ВРЕМЕТО,   за   което  може  да  се  измине  единица   разстояние,   да   кажем,  ЕДИН   КИЛОМЕТЪР    РАЗСТОЯНИЕ.  В   такъв   случай   оределянето   на  скоростта  би  звучало  така  -  скорост   10   минути  за   километър,   скорост   една  минута  за   километър  и  така  нататък...
                            СКОРОСТТА  е   понятие,   в   съдържанието  на  което   са   свързани   ДВЕТЕ   СЪВМЕСТИМИ,  НО  В  НИКАКЪВ   СЛУЧАЙ   НЕИЗВОДИМИ  ЕДНА  ОТ  ДРУГА  форми   на   битието,   каквито   форми   са  ПРОСТРАНСТВОТО   и   ВРЕМЕТО.
                           Свързани   са   помежду  си  чрез   КВАНТОВ   ТИП   ВРЪЗКА,  която   връзка   обаче  НЕ  е   осъзнавана  като  такава  до  възникването  на  КВАНТОВАТА  МЕХАНИКА  в   началото  на  двадесетия   век,  т.е.    точно  до   1900   година  в   лицето   на  МАКС   ПЛАНК.
                             Съгласно  класическата   дефиниция   на   скоростта   ВРЕМЕТО  е  винаги   точно   оределено  /една  секунда,   една  минута,  един  час  и  пр./,   то  е  ЕДИНИЦА  време,   докато  РАЗСТОЯНИЕТО  може   да  бъде  ВСЯКАКВО,   то,   разстоянието,  е  по   дефиниция  НЕОПРЕДЕЛЕНО.
                              В  квантовата  механика  стана   ясно,   че  е  вярно  и  обратното.  Образно  бих  могъл   да  се  изразя  така:  
                               Ако  в   един   вакуумиран   контейнер  е   изолиран  един  единствен  квантов  обект,  водороден  атом,  примерно,  то  наблюдателят  със  сигурност   може   да  установи,   че  този  обект  се  е  ударил  точно  на  еди  кое   си  място  в  стената  на  контейнера,  защото  е  оставил  фиксируема  следа  от  удара,   но  никога  не  може  точно  да  установи,  в  КОЙ  МОМЕНТ  НА   ВРЕМЕТО    е   станал   този  удар.
                                 Ако  ли  пък  наблюдателят   каже  -   ето,   точно   в   този   момент  аз    знам,   че   водородният   атом  лети  вътре  в   затвореното  пространство  на  контейнера,   но  КЪДЕ   точно   се  намира   в  този  момент  аз  не  знам  и  не  мога  да  знам.  
                                    Следователно,   АКО  се   фиксира  точното  място,   където  квантовият  обект   се  е  ударил  в  стената,  ТО  е  невъзможно  да  се  фиксира  точно  МОМЕНТЪТ  на  времето,   в   който  момент  става  ударът.   АКО  пък   се  фиксира   момента  на  времето,   наблюдателят   е   невъзможно   да   знае  КЪДЕ   точно  се  намира  обиктът  в  този  фиксиран  момент.
                                  Познавачите   знаят   как  се  разрешава   този  проблем  в  квантовата  механика  чрез   ПРИНЦИПА   за  НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ  и  ПРИНЦИПА   на  ДОЪЛНИТЕЛНОСТТА.   Но   в  случая  мен  ме  интересува  обстоятелството,   че   столетия   наред   науката  работи  с   квантовата  връзка   между  времето  и  пространството  чрез   понятието  СКОРОСТ,  без   да   осъзнава   характера  на  тази  връзка.
                               Познавачите   също  знаят  мечтата   на  велики  физици  от  епохата  на   КЛАСИЧЕСКАТА   МЕХАНИКА,  че   им  трябват   САМО!   абсолютно  точни  НАЧАЛНИ  УСЛОВИЯ  на   ДВИЖЕНИЕТО,  за  да  построят  завършена  картина  за  миналото,    настоящето  и  бъдещето   на  света.
                                 Трябвали   са   им   САМО!   САМО!   САМО!  невъзможните  като  перпетуум   мобиле   абсолютно  точни  НАЧАЛНИ  УСЛОВИЯ  на  ДВИЖЕНИЕТО...
                                                                                                          /следва.../ 

 







 

1. Дълго време скоростта е служила само за изчисления, свързани с придвижване на товари и войски. Отчитането й е ставало чрез отношението между пътя и времето главно с механизми, пропускащи по едно камъче на определен брой завъртания на контролното колело. Модерния скоростомер се появява едва след опознаването и приложението на магнитните явления в техниката.
2. Квантовата механика възниква във връзка с нуждата да се изчисляват лъчения и интензивността или мощността им. Един от начините за изчисляване на мощността е чрез произведението на силата по скоростта.
3. Съгласно втория принцип на класическата механика, силата е равна на произведението на масата по ускорението (И. Нютон).
4. И тук на помощ се притичва отново сър Исак Нютон, обаче този път с диференциалното смятане, чрез което от скоростта изчисляваме ускорението.
5. Много любопитно е, че докато ускорението математически се явява първа производна на скоростта и втора производна на пътя, и това оправдава изобретяването и прилагането на диференциалното смятане, ускорението е много по-лесно за непосредствено измерване от скоростта, може да стане с конец, малка тежест и съответната скала или транспортир. Това пък оправдава интегралното смятане, чрез което от ускорението можем да изчисляваме скоростта и изминатия път за търсеното време.
6. Ето как, като знаем началните условия и закона за движението, можем да намерим състоянието в произволен минал или бъдещ момент. Вярно е и обратното – че като знаем текущите или крайните условия и закона, в идеалния случай можем да намерим състоянието в миналото до самия начален момент и самите начални условия.
7. Да не забравяме обаче, че закона за движението е математическа абстракция, която се извежда или за идеални условия, или с отчитане на силно ограничен брой фактори. Когато случаят наложи да отчитаме допълнителни съществени влияния, логично стигаме до квантовата механика и Бог знае какви още бъдещи теории. Съгласието помежду ни върху резултатите обаче е практически немислимо без предварителното съгласие върху смисъла на използваните величини и мерните им единици.