Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2012 21:47 - Душите на жените и мъжете от селото Лик...
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1510 Коментари: 0 Гласове:
2



06.04.2012

      Душите  на  жените  и   мъжете  от  селото  Лик...

      Ранна   пролет   е,     не  са дошли  в   селото  онези,   които идват   тук  през   лятото.  Няма   още  нито  учениците  и студентите,  нито  напусналите  като мен  селото  в   младините  си,   но   запазили   своите  бащини   домове  и  земя,   нито  закупилите  къщи,  ползвани  като   летни  вили.

       Тук  са  онези   жени  и  мъже,   които  преживявят   целия   си  живот  в  селото,  които  са  родени  тук  и  умират  тук...

       Приказвам   си  с някои от  тези  жени  и  мъже,  останали  повечето  самотни  по  един  човек  в  къща,  как   са  прекарали  тежката   зима.

       Ами...,   зима  като  зима,   отмина  вече,  да  не  ни  е  за   първи  път,  викат  ми...

       Да...,   зима  като  зима,  но  как се  прави километрова пъртина  в  дебелия  по   метър  сняr    от двама  трима  човека,   за  да  си  купят  хляб  и още  нещо   всеки  божи  ден?   Ами,   прави   се,   както   се  вижда...,   прави   се  и  не  чух  нито  думичка   за  оплакване  или  някакво  недоволство  от  времето...

        Корави   са  душите  на  моите  съселяни,   жилави   са остарелите  им   тела,   но   живеят  и  дори  усещаш   радостта  им,   че  са  живи...

       Аз   съм   наследник  на  фамилия  от  вековно  потомствени  селяни,  но съм  прекарал  живота   си  в  плътната  среда   на   световната   цивилизация  и  се оказва,   че  моето   настроение  тук  е  доста  зависимо  от  времето  и  от  природата.   При   добро,   топло  и  слънчево  време,   при   възможност   да съм  в  жизнен   контакт   с  природата,   аз    се  чувствувам   отлично и   не  усещам  никаква  самота  и  самотност...,   но  наложи ли   се  да   се  затворя  в  къщата,  започва   да  ми  липсва   софийската  улица  и  онова   разнолико  човешко  множество,    което  ме  отблъсква  точно  толкова,  колкото  ме  и  привлича...

        Въпреки  всичко  усещам,   че  душите  на  моите  съселяни,   които  се  раждат  на  едно  място,   живеят  на  това  място  и  умират  на  това  същото  място,   са  някак  по-умиротворени, че  в   тях  смисълът  на  човешкия  живот  е  по-ясен  и  по-осъзнат,   затова  са  и  по-примирени  със  съдбата   си...




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258080
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол