По улицата пред моята къща днес минаха трима човека, цифром и словом, трима човека, три жени...
Седя на южно-западната тераса. Привечер е. Виждам къщите, виждам дворовете, но не виждам и не чувам днешните живи мъже и жени.
Знам, че някои от тях са тук, тук е Ицо Пенин /Христо Мишов/ с жена си, тук е Таско с жена си, тук са Пенка и Мара ..., по-надолу е Ицо Дръндара с жена си Николайка..., тук са някъде ,а нито звук, нито светлина...
Аз обаче сякаш виждам духове, аз виждам онези хора, които построиха тези къщи и които култивираха тези тихи дворове...
Духове ли?
Как виждам духове?
Доста простичко...
Нима виждам своето сърце, за да знам, че имам сърце, нима виждам своя мозък, та мисля...., така виждам и онези мои съселяни, които са в душата и сърцето ми...
Тихо е в селото Лик...
Но селото Лик е живо...
Шумно е по телевизора...
Но там се подвизават някакви идиоти и така рядко се чува звук на истински човек или образ на такъв...
Има обаче една проста истина.
Идиотизираните наши медии нямат никакво съществено влияние върху реалните живи хора.
Това е нечаканото от медиите истинско наказание за тяхното идиотско поведение...
А скоро пак ще питате - ама кака така, защо пак спечели Бойко Борисов, я вижте какво пишем и какво приказваме по телевизорите...
Приказвйте си...