вторник
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ от село ЛИК в РУСКО-ТУРСКАТА
ВОЙНА
За историческа чест на моето родно село Лик, то е дало на България ПЕТИМА ОПЪЛЧЕНЦИ.
Ето техните имена и кратки биографични данни, които са открити досега по документи:
1. ИВАН ПЕТРОВ ПОПОВ /1841-1928/
Дядото и бащата на Иван са учители и свещеници. Изпращат го да се учи в Черепишкия манастир. Но като изучил каквото се учело в Черепиш, през 1860 година Иван Петров Попов заминал за Румъния и станал деен представител на нашата емигрантска интелигенция.
През 1862 г. е сподвижник на Г. С. Раковски и участвева в Първата българска легия в Белград. След нейното разпускане работи, за да се прехранва, но и скита из Сърбия, Румъния, Русия по революционни дела. През 1867-1868 г. отново е участник във Втората българска легия.
Владеел свободно руски език плюс всички балкански езици – сръбски, гръцки, турски, румънски. Но живеел като революционен хъш, доброволец в четата на Филип Тотьо, а после и в батальона на Райчо Николов.
Веднага след обявяването на Руско-турската война Иван Петров Попов заминава за Кишинев и на 29 април 1877 година се записва доброволец в шеста опълченска дружина. Участвува храбро в боевете при Уфлани, Казанлък, Кая Алти, Шейново.
Получава руски орден за храброст.
2. МИХАИЛ ХРИСТОВ МИХАЙЛОВ /1851-1918/
Роден също като Иван Попов в село Лик, тук завършва и селското училище при даскал Нецо. Едва 14-годишен заминава с други свои съселяни за Румъния да търси работа и печалба. Като хамалин на Браилското пристанище се запознава с будни български емигранти. Когато по-големият му брат пристига в Браила да си го доведе обратно в България, Михаил му отказва с думите: „Само с някоя чета като комитин ще се върна...”
Е, с чета не му се случва, но на 29 април 1877 г. той също се озовава в Кишинев и се записва доброволец в четвърта опълченска дружина.
За проявен героизъм при Тича и Шейново той също е награден с руски орден за храброст.
3. ПЕТЪР /ПЕТКО/ СТОЙЧЕВ НИНОВ.
За Петър се знае малко и то само от архивите на българското опълчение. Записал се е като доброволец в четвърта опълченска дружина на 28 април 1877 година.
На 19 юли 1877 г. в неравен бой с турците при Стара Загора той сякаш изчезва и със заповед №90 от 20 юли 1877 г. е отметнат от списъците на опълченците. Но се оказва, че той бил само тежко ранен, а не убит и след време се завърнал оздравял в дружината си. Участвува смело в епичните боеве на Шипчевските висоти и при Шейново.
4. ГЕОРГИ /ГЕТО/ ЛИЛОВ /1839 - .../
Като съвсем млад негови близки го отвеждат заедно със себе си в Румъвия на гурбет.
На 1 май 1877 г. постъпва доброволец в първа опълченска дружина. Участвува в сраженията при Стара Загора, а след отстъплението и изгарянето на града и в Шипченската епопея. Бил авторитетен и поддържащ духа на опълченците боец, не напуснал бойното поле и при тежко нараняване, от което /подобно на Димитър Петков/ страдал цял живот.
5. ИВАН ПЕЛОВ
Данни за него има само в архивите на българското опълчение. Участвувал е като доброволец в четвърта опълченска дружина. Записано е, че е роден в село Лик, но не се знае нито точно кога, нито къде е живял извън опълчението и кога и къде е починал.
