Прочетен: 4263 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2011 15:57
неделя
Село Лик
Кого помня от старите хора на моя долен край в село Лик?
Помня от кошарата му на Камика дядо Аврам Тагара и синовете му Дико, Георги и Дако Тагарски. Помня жените им, израстнах с децата им Иванка и Вела, Йошко и Петър, Дафина и Верка. Сега от целия Тагарски род в селото живее само Тана, жената на Петър Тагара.
Помня Гумените - Цоло Дилин, жена му Лака, синовете им Вачо и Христо. Сега от Гумените пак е останала само една жена, жената на локомотивния машинист Христо Цолов - Василка.
Помня дядо Димитър Кожухаря, помня доведените му синове Аврам и Васил, както и природената му дъщеря Василка. Сега никой не живее в порутената къща на дядо Димитър, синът му Васил си идва, гледа и кошери тук, но си е построил нова къща на друга парцела.
Помня бай Цветко Велин, помня жена му, помня синовете му Дано и Христо. Сега в къщата на бай Цветко не живее никой.
Помня дядо Дашко Христов, помня синовете му Христо и Борис. Сега в къщата на дядо Дашко през лятото все още идва Гроздана, жената на Борис.
Помня баба Диша, една дебеличка и властна жена, затова и нейните хора носят нейното име - дъщеря и Пена Дишина, приведения зет Тошо Дишин, внука и Боро Дишин, сестра му Дина. Сега е още жива Пена, почти постоянно при нея живее Дина, а Боро направи от къщата хотел за селски туризъм, но в момента с неясно бъдеще...
Прадядо ми по майчина линия дядо Дашко Нотов е имал двама синове – дядо ми Иван и брат му Ното. От този мой прадядо Дашко родът на майка ми се нарича Дашковския род, ливадите на Камика са Дашковските ливади, а кошарите са Дашковските кошари...
Ното Дашков е имал четирима синове - близнаците Иван и Йоло, Герго и Никола. Стареца Ното Дашков не помня, но синовете му помня, те са първи братовчеди на майка ми. Иван и Никола имат дъщери; на Иван - Тана, съпруга на Георги Павлов; Вата, съпруга на Канчо Косто; Пенка, съпруга на Димитър Тасков, на Никола - Йорданка /омъжена извън селото/ и Николайка, омъжена за Ицо Дръндара, който сега живее в ремонтираната и подобрена къща на бай Никола и е мой добър комшия.
Герго имаше син Цеко и /струва ми се, две дъщери/, а Йоло - двама сина, Сандо /Александър/ и Мито /Димитър/ и две дъщери, омъжени за бай Христо Камилата и за Цено Христов Синявицата. Сега живи са и живеят в отделни къщи Мито Йолов и жената на Сандо Гена Каменова.
Дядо ми Иван Дашков, баща на майка ми...Дядо Иван съм запомнил с най-добри чувства и най-добри мисли за него. Кротък, достолепен, скромен и възпитан от живота старец, който вече на солидна възраст си счупи крака при падане от стълбата на сламника му на кошарата на Камика, та после постоянно ходеше с патерица.
Баба ми Вуна, неговата съпруга, беше по-серт жена от стареца, пиеше ракия и пушеше с лула като него, но не съм запомнил да се е карала и да е създавала страх и ядове.
Дядо Иван и баба Вуна са имали четири оживели и отраснали деца - двама сина и две дъщери. Майка ми Дана е била последното, най-малкото им дете и възрастовата разлика между нея и нейния най-голям брат - укьо Дашко, беше цели 16 години.
Укьо /вуйчо/ ми Дашко Иванов /роден в 1904 г./ е най-старият син и най-голямото от всички деца на баба и дядо. Той беше веселяк и добър човек, но все още на сравнително млади години беше получил тежка травма в гръбначния стълб и затова постепенно тялото му се навеждаше напред и се изкривяваше, като в края на живота си така и ходеше – гърбав, с патерица, негоден за никаква сериозна работа. Беше се пропил, но скандали не правеше, пееше или плачеше, като се напие... Съпругата му беше починала рано, аз нямам спомен за нея и укьо Дашко живееше в къщата на дядо Иван заедно с тримата си синове, докато те не напуснаха селото и не хванаха по градовете. Сега къщата на дядо Иван и на укьо Дашко е полуразрушена, направо е паднала половината, парцелата е буренясала, няма и помен от живот и даже за спомен от живи хора...
Укьо Дашковите синове...
Синовете на укьо Дашко и мои първи братовчеди са баце Цено /1925/, баце Иван /1928/ и баце Дило /1933/.
Първият - Цено, беше станал офицер след казармата, но някъде около 1956 година го съкратиха поради липса на образование, той се установи на работа в град Враца и там живя до края на дните си. Оженил се беше за Неца Каменова, имат две деца – Дашко и Павлина, Дашко е във Враца, Павлина май е в Монтана...
Вторият син на укьо Дашко е баце Иван Дашков. Хубавец, веселяк и ненадминат певец на младини, той отишъл на някаква младежка бригада май на строежа Перник - Волуяк, после намерил работа в Драгоман като багерист по мините, оженил се за кака Вангелия от Драгоман, работили заедно, направиха си къща в град Сливница и се засели там завинаги, жив е още, мисля, че живее на улица „Освобождение” № 3. Имаше две момичета, какво е станало с тях не зная, рядко се виждахме и чувахме, а през последните десетина година - само два три пъти по телефона при смърт...
Третият син на укьо Дашко е Дило Дашков. Ожени се млад за Мара чучуригата от нашето си село, а после заминаха за Бобов дол и цял живот работиха в каменовъглените мини, където кака Мара и загина при катастрофа с вагонетки. Баце Дило е още жив и си живее в Бобов дол. Имаха с кака Мара три деца – Иван, Маргарита и Данчо. Иван беше станал малко нещо особняк, скиташе из България, давах му квартира за известно време и аз в София, срещнахме се случайно в Града на истината през 1991 година, после му загубих дирите и се чу, че е умрял...къде и как не знам...
Укьо Ватко и синовете му...
Вторият син на дядо Иван е укьо ми Ватко /вуйчо ми Иван/, роден през 1906 г. Неговата първа жена също е починала като жената на укьо Дашко, но укьо Ватко се е оженил втори път за вуйна Мария от Липница. Укьо Ватко има двама сина по един от двете си жени, баце Нецо е от първата, а братовчед ми Йоло е от втората му жена.
Всичко ще се оправи, като стигнем дъното на лошотията
В гена на българинът е да се сърди, да оставя близките си, да отива на друго място и така сме населили земята....
