10.08.2010 година

  Вторник

             КАКВО  е БИЛО  и КАК  се  ЖИВЕЕ СЕГА

                                              В

             СТАРОПЛАНИНСКОТО СЕЛО  ЛИК

            Роден съм и до 14-годишната си възраст съм израстнал, живял и учил в село Лик, община Мездра, област Враца.

           Десетилетия наред тук идвах само като на гости за по няколко дена, но през пролетта и лятото на 2007 година, след като аз се пенсионирах като академичен учен в БАН, а синът ми Здравко се завърна от непродължителна работа във Вашингтон,  САЩ,  двамата с него дойдохме да огледаме наследствената ми къща и да предприемем някои ремонти за нейното използване.

         А от миналата есен и тази пролет вече успях да пригодя втория етаж на хубавата, здрава селска къща дори за постоянно живеене в нея. Карам тук по седмица-две, връщам се в София за няколко дни, после пак обратно и така...

        В годините на ранната ми младост селото имаше около 350 къщи, които през 50-те и 60-те години на миналия век бяха изцяло заменени с наново застроени двуетажни селски домове, изградени от камък и тухли.

        Имаше и жители на селото повече от хиляда човека, имаше училище до 7-ми и 8-ми клас, в коете учехме  20-30 момичета и момчета в клас.

        Моите родители прекараха целия си живот тук, на село, като майка ми Данка Иванова Дашкова /родена 1920 г./ почина през 1991 година, а баща ми Тошо Дунов Тошев /роден 1922 г./ почина през 2006 година.

        Ние сме трима братя – аз, Здравко /роден 1941 г./, Никола /роден 1946 г./ и Иван /роден 1951 г./ Най-младият брат – Иван Тошов Дунов, доцент по международни отношения и икономика на туризма в ЮЗУ „Неофит Рилски”, почина през 2007 година. Брат ми Никола е инженер и икономист, построи си къща и семейството му живее във Враца, но лично той повечето време също продължава да живее на село, като се занимава и със земеделска и животновъдна дейност.

           Майка ми Данка беше учила до 7-клас, но беше много умна, добра жена със силен характер, образец на трудолюбие, нравственост и подреденост на къщата за жените в селото, помнена и споменавана до днес само с почит и добри думи.

        Баща ми Тошо завърши задочно средно образование по времето, когато учехме и ние,  синовете му, беше бригадир, кмет на няколко села, земеделски производител и търговец, един предприемчив и успешен селски човек с чепат характер и непреклонна воля, стигаща до инат.

         Викат ми тук съученици, съселяни, приятели, да понапиша нещо просто, обикновено за нашия живот и нашите хора от село Лик, да оставя някакъв спомен и документи, което и мисля лека – полека да направя...

                                           +

23 август 2010 г. 

Понеделник

               ФАМИЛНАТА ми НАСЛЕДСТВЕНА КЪЩА

            Къщата ни, разположена върху голям парцел непосредствено покрай реката, строихме през 50-те години на миналия век.  Като изключим циглите на покрива   и железата, всички останали материали са добити със собствен труд.

           Дядо ми Дуно извади камъните от местността „Камика” за основите и първия етаж на къщата, баща ми, майка ми и аз копахме земята за тухлите и направихме собственоръчно самите тухли включително до тяхното изпичане, дърветата сякохме и обработвахме от своята гора, помагахме на строителите като общи работници.

        Къщата е двуетажна с размери 100 квадратни метра на етаж. Състои се, така да се каже, от две различни части – северна и южна. Северната част е правоъгълна с по две стаи на етаж,  южната е квадратна – по една стая на етаж в средата на къщата и две тераси от изток и запад. Източната част на парцела опира в брега на реката, а на запад къщата излиза непосредствено на улицата,  точно на мястото, където е разположен кръстопът.

          Като седна на западната  тераса, мога да си провеся краката над улицата. Когато има слънце, то през целия ден огрява ту източната, ту западната тераса. На източната тераса, където при хубаво време закусвам и обядвам,  е пропълзяла голяма асма с грозде, на западната е масата за вечеря и няколко стола за общуване с комшиите, когато решат да се отбият и да се поразприказваме.

        През нощта селото тъне в космически мрак и плътна тишина, разкъсвана само от кучешко пролайване.

       Сутрин се събуждам и ставам много рано, между 4 и 5 часа. Приготвям си кафе, включвам компютъра и работя до разсъмване, когато излизам на западната тераса, пия ново кафе и разговарям с нарядко минаващите съседи. После отивам до магазина-барче да си купя хляб и нещо друго, пия кафе и разговарям с хората от селото.

       Къщата е здрава за векове,  удобна и  уютна. Климатът е отличен,  реката е под носа ми, на края на парцела над реката има каптиран извор. 

          

                СПОМЕНИ, НАБЛЮДЕНИЯ и   РАЗМИСЛИ

                      за  село  ЛИК  и  НЕГОВИТЕ  ХОРА

От  живите  към  мъртвите  и  от  мъртвите към живите

       Когато  съм  се  родил  на  1  юни  1941 г.,  кръстил  ме  е  свещеник  Николай   Генов,    кръстник  ми  е  станал  Здравко  Георгиев  Пеловски,  който  е  кръстник  и  на  сватбата на  баща  ми  и  майка  ми.

      Когато  тръгнах  на  училище на  15  септември 1948г.,  учителка  ми  стана  Донка  Борисова,  а  директор  на  селското  ни  училище  беше  Димитър  Даскала,  едноок  като  Гео  Милев, удряше  понякога  и  здрави шамари, но  като  учител  способностите  му  не  познавам  и  не  помня.

       Ако  и до  днес  пиша  съвършено  разбираемо и  донякъде  красиво, дори  когато сменям  почерка  си,  това  се  дължи  на  селската  ми  учителка  Донка  Борисова.  Тя  беше  учителка и  по  математика,  по  рисуване  и  по  пеене,  ръководеше и  дирижираше   училищния хор.  И  правеше всичко  това  успешно,  беше  строга,  но  много  разбрана  и  убедителна,  авторитетна  учителка.

          Изключително  красиво,  направо  калиграфски, е написано  и  моето  кръщелно  свидетелство  от  ръката  на  свещеник  Николай  Генов.  Тези мъже  и  жени, попове  и учители,  не  бяха  получили на  своето  време  високо  образование,  но  което   бяха  учили, го  бяха научили  точно  както  трябва.

                  Свещеник Николай  имаше  трима синове – Гено,  Иван  и  Димитър. Не  помня  кой  от  тях, но десетина  години  след 9  септември  1944 г. един  от  синовете му здраво  беше  притиснал стария  селски  поп да  се  разпопва. И дори в  селото едва ли не  под клетва  се  приказваше, че вързал  попа и ха, ха,  да  го  обръсне насила...        

09.07.2011 г.

селоЛик

          През днешния  ден  навън   действително  е юлска  жега. Навън, под  слънцето, е  жега, но вътре  в стаите  на здравата каменно-тухлена  къща се  живее,  работи  и почива  нормално.

         Макар  че  на  западната  тераса  съм  сложил  да  се  грее вода  за  къпане  и  нес  кафе, станала  си  е  направо  гореща, на  източната  тераса цари  прохлада  и отличен  поглед  към  връх  Ветрен и склона Ветрен  под  върха,  който  склон  стига  чак  до  края  на  селото и до  шосето  за  село  Ослен  Криводол.

         Връх  Ветрен  с  телевизионната  кула  на  него...

        Някога,  в  годините  на  моето  детство  телевизионна  кула  нямаше, Ветрен  винаги  си  е  бил  гора,  но почти  стръмния  склон  под  него  към  селото  и  шосето беше обработваема  земя, ниви,  лозя...

        Сега  целият  склон  е заприличал  по  растителност  на  върха,  изоставена  и  запустяла  земя, позеленяла  от  треви, храсти,  дървета...

        Работната  земя  на  моето  родно  село...

       Тази  работна  земя нашите  деди  и прадеди са отвоювали  от  природата  метър  по  метър, обработвали  са  всичко  с  двете  си ръце, секирата,  мотиката, кирката, сърпа, говедата  с  ралото  и  трупицата...,  селянинът отзад  с  дългия и  здрав  прът,  жената  или  децата отпред  да  водят  добичетата...

       От  резултатите,  постигнати  някога  от  нашите  деди  и  прадеди в  създаването   на  работна  земя  от орници  и  гори, днес  няма  и  помен...

        Ами  на  Камика?

       Там  най-добрата  част  от земята  се  е  държала  от  моя  майчин  Дашковски  род, там  са осем  кошари на  Иван  Дашков,  Ното  Дашков  и синовете  им, там  са  големите  Дашковски  ливади...

        Но  бащиния  ми  Катовски  род е  имал  някакви  кошари  на  Чечера,  едва  прадядо  ми  Тошо решил  да си  направи  кошара  и  той  на  Камика.

       На  Камика,  но  къде?

      Местността  не  случайно  се  нарича  Камика,  там почвата  е малко  и плитка,  останалото  е камъняк,  камик  до  камик  и  камък  върху  камък... Всякакво  що  годе  добро  мядто  за  кошара  било  заето  и  прадядо ми  Тошо  Диков си  построил  кошарата за  овцете  и  козите  направо в  крещта, каменна  кошара  върху  камъни...

      А  после  десетилетия  наред три  поколения чистеха  камъните  около  кошарата, градиха  нещо  като  зид,  та  да  се  покаже малко  камениста  почва,  да  почне  да  расте  нещо  като ливада, трева  да  има  за  овцете...

     Сега  и  Камика  е изоставен   и  запустял, даже  ливадите  почти  не  се  косят, пътят  е  обрасъл и  трудно  се  минава  по   него  пеша  и със  стадото  овце,  а  някога по  този  път ежедневно скрибуцаха  десетки  волски  коли, хора мъже,  жени  и  деца,  магарета,  кози и говеда...

09.07.2011 г.

Село Лик

                Когато  бях  десетинагодишен, привечер  по  моята  улица  настъпваше голямо оживление. Бащите и  майките  ни  се  прибираха  от работа по  нивите, а  момчетата  и  момичетата потегляха  на  разходка към  центъра на  селото /отиваха  насред  село/.

             Най-отдолу,  откъм  края  на  селото  се  задаваха Дано Велин, Йошко  Тагара,  Вела  Тагарска,  после  и Даковата  Дафина  Тагарска, Николайка Никола  Нотова, Пенка Иван  Нотова, братовчедите  ми Иван  Дашков,  Дило  Дашков и  Нецо  Дашков, после  Мито  Тасков,  Георги  Найдин /Върбановия/, Гошо  Кюпа, Ицо  Дръндара...

              По-отгоре тръгваха Тодор Главчовски, брат  му  Петко Главчовски,  сестра  им  Пенка  Главчовска, братовчед  ми  Кръстьо Главчовски, Христо  Пенин,  Иван  Киров /Вачо розата/, Иван  Йоловски /Вачо  Канин/...,  двайсетина  момчета  и  момичета  само  от  нашия долен  край от  едната  страна  на  реката...

              Сега  тази  същата  моя  улица  е празна  и  самотна,  на  час  по  човек  се  мярва  по  нея,  останали  са Тана  Тагарска,  Василка на Ицо  Гумения,  Мито  Йолов, Пена  Дишина,  дъщеря  и  Дина  се  върти  около  нея, добре,  че  е  Ицо  Дръндара с неговите  синове  и снахи,  та  създава  оживеност  и  чувство  за  ритъм  на  живота,  братовчед  ми  Йоло  Дашковски, брат  ми  Никола,  аз  през  лятото,  Пенка Цоцина  и  тя  през  лятото...

              Сутрин  като  стана  рано и тръгна в  6.30  часа към  магазина  за  хляб, може  до  самия  магазин  да  не  срещна  и  да  не  видя  жив  човек,  празни,  безлюдни  улици...

09.07.2011 г.

Село Лик

                Когато  бях  десетинагодишен, привечер  по  моята  улица  настъпваше голямо оживление. Бащите и  майките  ни  се  прибираха  от работа по  нивите, а  момчетата  и  момичетата потегляха  на  разходка към  центъра на  селото /отиваха  насред  село/.

             Най-отдолу,  откъм  края  на  селото  се  задаваха Дано Велин, Йошко  Тагара,  Вела  Тагарска,  после  и Даковата  Дафина  Тагарска, Николайка Никола  Нотова, Пенка Иван  Нотова, братовчедите  ми Иван  Дашков,  Дило  Дашков и  Нецо  Дашков, после  Мито  Тасков,  Георги  Найдин /Върбановия/, Гошо  Кюпа, Ицо  Дръндара...

              По-отгоре тръгваха Тодор Главчовски, брат  му  Петко Главчовски,  сестра  им  Пенка  Главчовска, братовчед  ми  Кръстьо Главчовски, Христо  Пенин,  Иван  Киров /Вачо розата/, Иван  Йоловски /Вачо  Канин/...,  двайсетина  момчета  и  момичета  само  от  нашия долен  край от  едната  страна  на  реката...

              Сега  тази  същата  моя  улица  е празна  и  самотна,  на  час  по  човек  се  мярва  по  нея,  останали  са Тана  Тагарска,  Василка на Ицо  Гумения,  Мито  Йолов, Пена  Дишина,  дъщеря  и  Дина  се  върти  около  нея, добре,  че  е  Ицо  Дръндара с неговите  синове  и снахи,  та  създава  оживеност  и  чувство  за  ритъм  на  живота,  братовчед  ми  Йоло  Дашковски, брат  ми  Никола,  аз  през  лятото,  Пенка Цоцина  и  тя  през  лятото...

              Сутрин  като  стана  рано и тръгна в  6.30  часа към  магазина  за  хляб, може  до  самия  магазин  да  не  срещна  и  да  не  видя  жив  човек,  празни,  безлюдни  улици...

10.07.2011 г.

Село Лик

   Кого помня от старите