Постинг
07.02.2010 15:06 -
ЗАЩО БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ НЕ ОСЪЖДА ОБВИНЯЕМИТЕ?
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1241 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2010 16:12
Прочетен: 1241 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 07.02.2010 16:12
07.02.2010 г.
неделя
ЗАЩО БЪЛГАРСКИЯ СЪДИЯ
НЕ
ОСЪЖДА ОБВИНЯЕМИТЕ?
Това, че СЪДЕБНАТА ВЛАСТ в България НЕ функционира ефективно, НЕ подлежи на никакво съмнение както за Европа, така и за националното обществено мнение.
ЗАЩО обаче съществува това положение?
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ легитимира бавното, неадекваттно и в крайна сметка НЕСПРАВЕДЛИВО ПРАВОРАЗДАВАНЕ у нас главно с АРГУМЕНТА, че дознателите като служители на МВР, следователите и прокурорите /вече като собствени елементи на съдебната власт/, почти НИКОГА не успяват да ДОКАЖАТ пред съдиите вината на ОБВИНЯЕМИТЕ.
Наистина ли в българските съдилища почти никога не достигат доказателствата?
СЪДИЯТА издава своята присъда като резултат на два основни фактора:
1./ СТЕПЕН на ФАКТИЧЕСКА ДОКАЗАНОСТ на вината на обвиняемият за престъплението, в извършването на което той е обвинен;
2./ ЛИЧНОТО УБЕЖДЕНИЕ на СЪДИЯТА в ДОСТАТЪЧНОСТТА на ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
В България личното убеждение на съдията почти винаги се свежда до неговото съмнение в доказаността на обвинението, предявено от прокурорът.
Преди десетина и повече години у нас имаше един председател на Върховния касационен съд, който се казваше ИВАН ГРИГОРОВ. Та този стопроцентов АДВОКАТ по мислене, манталитет и поведение формулира - според мен целенасочено и преднамерено - една ТОТАЛНО СБЪРКАНА ТЕЗА относно фундаменталната позиция на българския съдия в съдебния процес.
Иван Григоров не само пропагандираше посредством медиите, но и нормативно, практически-административно като председател на Върховния съд налагаше постулата, че СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС представлява нещо като изначално РАВНОПОСТАВЕНО СЪСТЕЗАНИЕ между ОБВИНИТЕЛЯТ-ПРОКУРОР и ЗАЩИТНИКЪТ-АДВОКАТ, в което състезание СЪДИЯТА БИЛ ПРОСТО ЕДИН НАПЪЛНО БЕЗПРИСТРАСТЕН АРБИТЪР, който следи единствено за правилното броене на точките, които сътезателите прокурор и защитник трупат в хода на съдебния процес.
Но понеже ПРОКУРОЪТ винаги, във всеки отделен "мач", играе само за ПОБЕДА, а на АДВОКАТА му е повече от достатъчен и РАВЕН резултат, то ясно е, че по същество на теория поне две трети от "мачовете" би трябвало да завършват в полза на АДВОКАТА-ЗАЩИТНИК.
В американския съдебен процес НЕ СЪДИЯТА е ТОЗИ, който ВЗЕМА РЕШЕНИЕТО дали обвиняемият е ВИНОВЕН или пък е НЕВИНЕН - това РЕШЕНИЕ вземат ЕДИНСТВЕНО СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ.
СЛЕДОВАТЕЛНО, в реално протичащият съдебен процес както ОБВИНИТЕЛЯТ, така и ЗАЩИТНИКЪТ имат за задача да УБЕДЯТ в своята правота НЕ СЪДИЯТА, а единствено СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ; съдебните заседатели са хората, които решават "ВИНОВЕН" или "НЕВИНЕН".
По силата на това обстоятелство съдебните процеси в САЩ са реални процеси на търсене на истината в хода на самият съдебен процес, защото именно в този ход се формира убеждението и позицията на съдебните заседатели. Това пък налага СЪДИЯТА да прави ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО за установяване и доказване на истината относно винвността или невинността на обвиняемият.
В България съдебните заседатели изпълняват съвършено различна функция - формално те са равноправни със съдията като членове на съдебния състав, но реално са изцяло придатъци към съдията, защото трябва да гласуват за решения и за присъди, без да притежават компетентност за оценка на правилността на решенията.
В България СЪДИЯТА е този, който дава ОТГОВОР на въпроса "ВИНОВЕН" или "НЕВИНЕН" е ОБВИНЯЕМИЯТ. В САЩ този отговор се дава единствено само от съдебните заседатели.
Практически обаче не съществуват /или са крайна рядкост/ съдебни процеси, в които ВИНАТА на ОБВИНЯЕМИЯТ може да бъде СТОПРОЦЕНТОВО ДОКАЗАНА, доказана едва ли не със сигурността на геометрическа теорема. Ето защо е също така практически невъзможно да се мине без участието на ЛИЧНОТО УБЕЖДЕНИЕ на юридическия субект /съдебните заседатели в САЩ, съдията у нас/,който дава отговора на въпроса "ВИНОВЕН" или "НЕВИНЕН" е обвиняемият.
За да се презастрахова, българският съдия се държи као АБСОЛЮТЕН МАКСИМАЛИСТ В ПРЕЦЕНКАТА на ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
И ПОНЕЖЕ ОЩЕ ПО ДЕФИНИЦИЯ Е ЯСНО, ЧЕ В ОГРОМНОТО ЧИСЛО СЛУЧАЙ ВИНАТА НА ОБВИНЯЕМИЯ НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СТОПРОЦЕНТОВО ДОКАЗАНА, ТО НА БЛГАРСКИЯ СЪДИЯ НИКОГА НЕ МУ СТИГАТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВА ПРИСЪДА. /следва.../
неделя
ЗАЩО БЪЛГАРСКИЯ СЪДИЯ
НЕ
ОСЪЖДА ОБВИНЯЕМИТЕ?
Това, че СЪДЕБНАТА ВЛАСТ в България НЕ функционира ефективно, НЕ подлежи на никакво съмнение както за Европа, така и за националното обществено мнение.
ЗАЩО обаче съществува това положение?
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ легитимира бавното, неадекваттно и в крайна сметка НЕСПРАВЕДЛИВО ПРАВОРАЗДАВАНЕ у нас главно с АРГУМЕНТА, че дознателите като служители на МВР, следователите и прокурорите /вече като собствени елементи на съдебната власт/, почти НИКОГА не успяват да ДОКАЖАТ пред съдиите вината на ОБВИНЯЕМИТЕ.
Наистина ли в българските съдилища почти никога не достигат доказателствата?
СЪДИЯТА издава своята присъда като резултат на два основни фактора:
1./ СТЕПЕН на ФАКТИЧЕСКА ДОКАЗАНОСТ на вината на обвиняемият за престъплението, в извършването на което той е обвинен;
2./ ЛИЧНОТО УБЕЖДЕНИЕ на СЪДИЯТА в ДОСТАТЪЧНОСТТА на ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
В България личното убеждение на съдията почти винаги се свежда до неговото съмнение в доказаността на обвинението, предявено от прокурорът.
Преди десетина и повече години у нас имаше един председател на Върховния касационен съд, който се казваше ИВАН ГРИГОРОВ. Та този стопроцентов АДВОКАТ по мислене, манталитет и поведение формулира - според мен целенасочено и преднамерено - една ТОТАЛНО СБЪРКАНА ТЕЗА относно фундаменталната позиция на българския съдия в съдебния процес.
Иван Григоров не само пропагандираше посредством медиите, но и нормативно, практически-административно като председател на Върховния съд налагаше постулата, че СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС представлява нещо като изначално РАВНОПОСТАВЕНО СЪСТЕЗАНИЕ между ОБВИНИТЕЛЯТ-ПРОКУРОР и ЗАЩИТНИКЪТ-АДВОКАТ, в което състезание СЪДИЯТА БИЛ ПРОСТО ЕДИН НАПЪЛНО БЕЗПРИСТРАСТЕН АРБИТЪР, който следи единствено за правилното броене на точките, които сътезателите прокурор и защитник трупат в хода на съдебния процес.
Но понеже ПРОКУРОЪТ винаги, във всеки отделен "мач", играе само за ПОБЕДА, а на АДВОКАТА му е повече от достатъчен и РАВЕН резултат, то ясно е, че по същество на теория поне две трети от "мачовете" би трябвало да завършват в полза на АДВОКАТА-ЗАЩИТНИК.
В американския съдебен процес НЕ СЪДИЯТА е ТОЗИ, който ВЗЕМА РЕШЕНИЕТО дали обвиняемият е ВИНОВЕН или пък е НЕВИНЕН - това РЕШЕНИЕ вземат ЕДИНСТВЕНО СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ.
СЛЕДОВАТЕЛНО, в реално протичащият съдебен процес както ОБВИНИТЕЛЯТ, така и ЗАЩИТНИКЪТ имат за задача да УБЕДЯТ в своята правота НЕ СЪДИЯТА, а единствено СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ; съдебните заседатели са хората, които решават "ВИНОВЕН" или "НЕВИНЕН".
По силата на това обстоятелство съдебните процеси в САЩ са реални процеси на търсене на истината в хода на самият съдебен процес, защото именно в този ход се формира убеждението и позицията на съдебните заседатели. Това пък налага СЪДИЯТА да прави ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО за установяване и доказване на истината относно винвността или невинността на обвиняемият.
В България съдебните заседатели изпълняват съвършено различна функция - формално те са равноправни със съдията като членове на съдебния състав, но реално са изцяло придатъци към съдията, защото трябва да гласуват за решения и за присъди, без да притежават компетентност за оценка на правилността на решенията.
В България СЪДИЯТА е този, който дава ОТГОВОР на въпроса "ВИНОВЕН" или "НЕВИНЕН" е ОБВИНЯЕМИЯТ. В САЩ този отговор се дава единствено само от съдебните заседатели.
Практически обаче не съществуват /или са крайна рядкост/ съдебни процеси, в които ВИНАТА на ОБВИНЯЕМИЯТ може да бъде СТОПРОЦЕНТОВО ДОКАЗАНА, доказана едва ли не със сигурността на геометрическа теорема. Ето защо е също така практически невъзможно да се мине без участието на ЛИЧНОТО УБЕЖДЕНИЕ на юридическия субект /съдебните заседатели в САЩ, съдията у нас/,който дава отговора на въпроса "ВИНОВЕН" или "НЕВИНЕН" е обвиняемият.
За да се презастрахова, българският съдия се държи као АБСОЛЮТЕН МАКСИМАЛИСТ В ПРЕЦЕНКАТА на ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
И ПОНЕЖЕ ОЩЕ ПО ДЕФИНИЦИЯ Е ЯСНО, ЧЕ В ОГРОМНОТО ЧИСЛО СЛУЧАЙ ВИНАТА НА ОБВИНЯЕМИЯ НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СТОПРОЦЕНТОВО ДОКАЗАНА, ТО НА БЛГАРСКИЯ СЪДИЯ НИКОГА НЕ МУ СТИГАТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВА ПРИСЪДА. /следва.../
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
