вторник
Кольо Парамов не става за легитимен щатен съветник на министър-председателя Бойко Борисов; ако не беше се оттеглил светкавично и по собствена воля сега, най-много след три месеца щеше да бъде отстранен против неговата воля.
Цялото развитие на Кольо Парамов след 1991 г., когато се премества от Златоград в София, представлява едно закъсняло във времето развитие на самочувствен и самонадеян провинциалист, който няма утвърдено собствено място по върховете на политиката и държавата.
Такъв тип личност проявява своята естествено притежавана енергия и сила тогава, когато е съмишленик, практически сътрудник и доверено лице на накой от истински големите.
Най-напред Кольо Парамов се адаптира към орбитата на Андрей Луканов. Но колко "отдолу-нагоре" гледа той даже през 1994 година, когато е 40-годишен, проличава от следния му личен текст.
"А. Томов изнесе голяма, пламенна реч, в която много място отдели „на големите личности от културата, които трябваше да го последват“. Усетих как Въло Радев и Генчо Стоев го наблюдаваха остро и като че ли му мереха шапката.
Огнян Минчев се разфилософства, правейки сравнение между миналата БКП, настоящата БСП и евентуалната ГОР, но не пропусна да отбележи, че това става с „много осигурени пари“. Проф. Карасимеонов го подкрепи, но интелигентно го оспори за старта на ГОР. Петя Шопова ни наблюдаваше, а моя милост, Васил Дончев и Илиян Илиев бяхме като във фризера, заради тежкото професорско тяло и толкова умните хора край нас.
На нас, по-младите, ни казваха „шерпите”. А и ние се определяхме като такива. Е, и като такива работехме сериозно по идеите на старите. Носехме, с каквото ни натоварят. Но винаги успявахме да докажем, че сме мислещи хора.
В края на заседанието на висшето ръководство на ГОР се престраших и поисках да попитам нещо Огнян Минчев."
По-късно Парамов е нещо като таран на Александър Томов, а след неговото политическо дискредитиране дълго време беше говорител в България на професор Димитър Иванов от Лондон.
Назначаването му за щатен съветник на министър-председателя Бойко Борисов стана в особено неподходящ момент. Защото това назначаване съвпадна с "оттеглянето" на професор Илиян Михов като непосредствен кандидат за вицепремиер, което "оттегляне" няма как да не бъде свързвано с коварната политическа роля, която изигра Иван Костов и воденият от него антураж.
С назначаването на Кольо Парамов за свой щатен съветник Бойко Борисов категорично каза на Костов, че злонамерените му критики по адрес на професор Илиян Михов не са изиграли никаква роля; просто Бойко си е играещ треньор и капитан на отбора, който единствено по собствена воля решава как да подрежда този отбор.
Костов се самопреживя като провокиран от министър-председателя и отново задкулисно - при това далеч по-тежко - нападна новия съветник.
Кольо Парамов напусна съветническия пост мигновено, но вече извън официалната опасност неговите думи да се приемат като израз на мислите на Бойко Борисов, тресна Иван Костов сякаш с чук по главата.
От днешния ден нататък Иван Костов никога повече няма да бъде този, който и какъвто беше до днес. Менторската роля на Командира приключи. Той дълго време ще ходи като замаян от удара със словесния Парамов чук по главата и никой няма да го мисли за наставник на Бойко Борисов.
Така е в живота, Костов, който крие в пазвата си кама, може да получи превантивен чук по главата!
