Учени от Институтът по социология разкритикуваха реформите в БАН

01 февруари 2010 | 19:41 | Агенция "Фокус"

Институтът по социология изпрати до Агенция “Фокус” становището си за реформите в БАН. Пълният текст на становището гласи:


„Ако проектът за реформа на БАН бъде осъществен в сегашния си вид, Институтът по социология ще престане фактически да съществува, оказвайки се претопен и разтворен в три нови института – Институт по икономически и социални изследвания, Институт за изследване на населението и човека и Институт за изследвания на обществата, ценностите и знанието.
Вече почти два месеца ни убеждават и искат да повярваме, че в тежките условия на политически и икономически натиск “малката марка” няма значение, важно е да запазим “голямата марка”. Но какво значи “голямата марка” без “малките марки”, без онези работещи институти, които развиват и утвърждават авторитета и значението на академичната наука, продължавайки историческото дело на първооснователите на Българското книжовно дружество.
Много са въпросите, които може да си постави всеки, който знае какво значи една научна традиция и в какво се изразява приносът на нейните представители за развитието на българското общество. Ето по-важните от тях:

Първо, защо Институтът по социология трябва да “съществува” под друго име и в друга институционална структура, след като един от принципите на реформата е развитието на утвърдени научни традиции. Създаден през 1968 г., Институтът е първата форма на легитимация на науката социология в страната след основаването на Българската социологическа асоциация през 1959 г. България изпреварва по научна прозорливост в областта на социалните науки тогавашните СССР и ГДР, създавайки институционална среда за развитие на науката, която по своя предмет и метод единствена дава интегрално, а не фрагментирано знание за обществото, помагайки му да се самопознава. Оттогава досега Институтът е важен център за разработване на теоретични и методологични проблеми на социологическата наука, основен източник на научно-обосновано знание за българското общество, което служи за ориентация на всички социални субекти, национален център за научна подготовка на поколения социолози, работещи днес като преподаватели и изследователи в катедрите по социология, в социологическите агенции, в образователни и изследователски институции в други области на социалните науки, в публичната администрация на различни равнища.

Второ, след като философията на реформата издига още един изключително важен принцип, а именно съхраняването на всяка научно-изследователска област, какво оправдава ‘стопяването’ на социологическата проблематика в рамките на БАН. Още повече, че в областта на социалните науки няма друг академичен институт по социология или структура, дублираща социологическата проблематика, а социологията е наука с над 50 международно признати социологически поддисциплини. Как и къде ще се развива многообразието на социологията в строгия смисъл на научно познание, ако бъде унищожена институционалната среда на нейното развитие?

Трето, съхраняването и развитието на научния потенциал на Академията като друг важен принцип на реформата би имал смисъл само ако запазва научните общности като такива, т.е. като общности със строги вътрешно-научни критерии за оценка и санкциониране на научните резултати. При предложените изследователски приоритети на трите нови института, в които присъстват части от изследователската програма на сегашния Институт по социология, неговите научни сътрудници и научно-технически персонал неизбежно ще се разпръснат и претопят в колективите на другите институти и работата им ще бъде оценявана от други професионалисти, което противоречи на фундаменталните принципи и високите критерии на голямата, на качествената наука. Впрочем такава ще бъде и съдбата на всички обединени институти, в които специалисти от една област на научното познание ще трябва да оценяват работата на друга специализирана област. Все едно в медицината да поискаме кардиолог да извърша операция в областта на неврохирургията. Именно от гледна точка на изискването за наличие на научен капацитет, позволяващ на институтите да функционират като самостоятелни изследователски звена, в Института по социология работят 49 учени, от които половината са хабилитирани научни сътрудници. Това позволява на Научния съвет на Института да работи така, че да гарантира качественото кариерно развитие на изследователите и успешната подготовка на докторантите от страната и чужбина.

Четвърто, как Институтът по социология ще продължи да изпълнява “поети ангажименти по проекти и договори” (това е друг важен принцип на реформата), след като няма да съществува като самостоятелно изследователско звено, именно с което националните и международните партньори са сключили договори. А те са на стойност повече от 1,5 млн. лева. Освен това става въпрос за най-много договори сред институтите от обществените науки, които Институтът по социология има по Шеста (8) и Седма (5) рамкова програма на ЕС за научни изследвания. Като прибавим и другите проекти по оперативни програми и с други международни институции, излишно е да казваме, че това е и най-силното доказателство за “жизнеспособността и перспективите за развитие на научното звено”, принцип, афиширан във философията на реформата.

Пето, защо упорито на Института по социология се отрежда такова незавидно място в новата институционална структура, след като учените от Института неколкократно са предлагали становища за усъвършенстване на функционирането му при запазване на научната му автономия и институционален интегритет в съответствие с целите на реформата. Защо остават неразчетени тревогите и опасенията на професионалната и гражданскатата общност в страната и чужбина, на ключови институционални партньори на Института също от страната и чужбина. На Обръщението на Управителния съвет на Българската социологическа асоциация за “защита на мястото и значението на Института по социология при БАН като академичен център за стратегически изследвания на българското общество и за разработване на фундаментални социологически проблеми” откликнаха повече от тридесетина департаменти по социология, изследователски звена, професионални обединения от страната и чужбина. Институтът по социология получи пждкрепа лично от председателя на Международната социологическа асоциация, от Международната асоциация на френскиговорещите социолози, от Европейската социологическа асоциация. Петицията в защита на социологията и нейния академичен институт, разпостранявана в Интернет от 18.01.2010 г., е подписана вече от над 550 души от страната и чужбина.

Шесто, ако БАН прояви интелектуална смелост и гражданска отговорност, ставайки инициатор на международната оценка на работата на всички изследователски звена, защо препоръките на Европейската научна фондация не се отчитат при вземането на решения при преструктуриране на институтите на БАН? Именно международният одит поставя акцент върху мисията и призванието на Института по социология да провежда фундаментални изследвания на обществото и да изгражда самостоятелна изследователска програма в съответствие с международните стандарти за научно-изследователска дейност.

Както виждате дотук научни съображения за това „преобразуване” на Института по социология трудно могат да бъдат намерени. Тогава остават политическите и икономическите съображения, които независимо от силата и „основателността” им тук и сега, в дългосрочен план могат да бъдат само разрушителни."