С министъра на образованието, младежта и науката СЕРГЕЙ ИГНАТОВ разговаря Анета Петкова

- Г-н Игнатов, или вече към вас трябва да се обръщаме с Аве Цезар? От БСП казаха, че ще станете император с готвените от вас промени в закона за академичната общност?

- Това си е за сметка на БСП, които явно по време на обсъжданията в комисията по образование в парламента на законопроекта са установили, че са незнаещи и неможещи. Заявявам го отговорно, като човек, който не просто знае за какво става дума, а като човек, на който тези проблеми са му минали буквално през утробата през последните години.

- И какво ще се “роди”? Обвиняват ви, че ще спрете развитието на младите хора и не давате нужните защитни механизми срещу масовото производство на научни титли.

- Има два варианта за отговор - или да се изсмея, или да замълча. Но! Първо твърдя, че този закон е насочен към младите, защото философията му е, че професор не е краят, а началото на академичната кариера. Направихме отстъпление за асистентите и отпадна изискването да не можеш да заемеш такава длъжност, ако не си доктор. Държа да отбележа, че на запад от Калотина това е недопустимо. У нас обаче условията са по-различни. Нашето желание за докторската степен е да се даде начален старт, който ще доведе до бързо развитие. Сега асистентът без такава степен ще бъде затрупан с преподавателски часовеи няма да има достатъчно мотивация да продължава нагоре. Синдикатите също са съгласни да се въведе докторската степен като старт, но искат гратисен период, за да могат хората в заварено положение да имат време да изпълнят новите изисквания. Ще прецизираме текста така, че да няма хора с нарушени права

- Ще има ли девалвация на титлите?

- Девалвация има от края на Втората световна война. Първо се срина статутът и авторитетът на учителя, и у нас, и по света. Същото става и с академичните звания. Динамиката на живота така преобърна нещата, че хората с докторска степен по света вече не са в университета, а във висшия мениджмънт на фирмите. Академичните среди са отвъд оградата на университета, защото светът вече не се състои от малка група знаещи и голяма група незнаещи. Отминало е и времето, в което докторската титла е замествала аристократичната в бедните държави като нашата (между впрочем и във Франция е било така). За съжаление в България през последните години не наблюдаваме голям интерес към докторските дисертации - те са около 250 на година. Това е сигнал за голяма криза в системата. Така че в този смисъл не се очаква девалвация.

Пак казвам, че това е световен проблем, а не нашенски. Много е трудно да получиш диплома от Харвард, но в същото време някакъв университет в Ню Йорк дава документ срещу 100 долара. Редом със силните академични организации ще има такива, които са превърнали дипломите в бизнес. Какво се случи например с дадени на прокурор от предишния кабинет нелегитимни вузове? Нищо. Дори да ги закрият, те се пререгистрират и почват наново. И в Лондон е така - всяка втора врата се нарича университет. Хората обаче знаят кой е истинският.

- Университетът в Перник, който отидохте с премиера Бойко Борисов да проверите, истински ли ще бъде?

- Не мога да ви кажа. Имат положителна оценка на проекта си. Зная нещо, което обаче не ми е ясно как ще се случи на практика. Университетът има 200 нотариално заверени декларации на преподаватели. Но с промяната в закона не знам как тези преподаватели ще отидат в Перник. Защото това, което ние предвиждаме, е професорът да работи на основен трудов договор на едно място. Хипотезата “пернишки университет” означава преподаватели, които работят само там, напуснали са другите си места и са до пенсионна възраст. Ще видим.

- Г-н министър, какво точно искате от БАН? Веднъж им казахте да си намалят институти, после да ги запазят.

- Първо, винаги съм казвал, че БАН трябва да съществува. Второ, не искам академията да се превърне от национална ценност в музеен експонат. Преди 2-3 месеца при обсъждането на реформата бях на позицията, че трябва да се намалят институти. Но видях какво се получава сега. Виждам механично сливане на институти, които не са “цъфтящи”. Дори най-добрите от тях са далеч под световните стандарти. Институти, които имат много пари по проекти, се сливат с такива, които не работят. Пак казвам, ако живеехме малко по на запад от Калотина, голяма част от хуманитарните институти ще отидат към университетите.

Какво предлагам? Реформата - като пенсиониране на навършилите възраст учени, да продължи. Подкрепям идеята тези от тях, които са незаменими и водят важни проекти, да продължат да работят по граждански договори. Не съм съгласен обаче, като се пенсионира администрацията, тя да се връща на другия ден с нов договор. Такива случаи вече има.

Смятам да се приложи следният механизъм - да дадем право на институтите да сключат истински рамкови договори с избрани от тях университети. Те да формират общ научен съвет, да координират изследователската и учебната си дейност, променя се щатното разписание и накрая финансирането. Не приемам, че държавата трябва да “захранва два казана”. Университетите и институтите, които работят на този принцип, ще получат повече средства (финансовият министър Симеон Дянков гарантира това) и те пак ще бъдат по-малко за държавата, от колкото сегашното финансиране. Институтите трябва да станат част от университетското пространство! Това е пътят и той бе очертан на срещата в Цюрих, където се обсъдиха плановете за наука и образование в ЕС. Всъщност там промених позицията си. Казано бе в прав текст, че академии в този вид няма да има в Централна и Източна Европа. Защото изследователските звена ще са част от вузове. Това е европейската политика.

- Защо уволнихте заместничката си Светлана Ломева?

- По една много проста причина. Премиерът Бойко Борисов каза, че взима работата с европейските фондове на ръчно управление. И от сряда той иска от нас, министрите, да му докладваме движението на всеки цент през седмицата. Ето защо сменихме г-жа Ломева със специалист по тази тема. Няма друга причина, всичко останало са спекулации. Към България независимо от повишеното доверие се гледа като на страна, която не е много способна да работи с европари.

Има много средства за образование и наука, които поради незнание не са били усвоявани.

- Като че ли не се интересувате много от средното образование?

- Напротив. Сега няколко работни групи правят новия закон за училищата. Сега ще ги “заключа” в нашата база в Банкя да обменят позициите си и да предложат законопроекта. Признавам, че взех този подход от ректора на УНСС проф. Борисов Борисов, който така работи с експерти и колеги Закона за висшето образование. В законопроекта за средното образование трябва да се обединят доста нормативни актове, сложно е.

Започнахме преглед и на учебните планове и държавните образователни изисквания. Искаме да “разтоварим” учениците от претоварените им програма. Другата цел е да направим обучението европо-центрично, да е ориентирано към европейските ценности. Това да се усвоява не само чрез текстовете на чуждите автори, а и на българските. Дори, давам груб пример, като учат за Андрешко, това да звучи по европейски, Андрешко да се превърне в европеец.

- В смисъл?

- Ще питаме специалистите как да стане. Ще направим и преглед на изучаваното по история от ХХ век. От април започваме широки дискусии по темата какво и как се изучава. Това, което искам да променя, е да се престане със зубренето. В днешно време не е важно да се наизустяват формули и постулати, а учениците да се научат да използват информацията. В този смисъл ще се промени и ролята на учителите. Те не трябва да “изливат” знания, а по-скоро да са нещо като медиатори, които да направляват информацията, да помагат, да я отсяват.