03.01.2009 г.
  неделя

       БОЙКО БОРИСОВ - ОБИЧАН и МРАЗЕН,
      ХВАЛЕН и РУГАН, ЦЕНЕН и ПОДЦЕНЯВАН...
      Днес Бойко Борисов е съвършено безпорният и безусловен лидер на българската нация. На българската НАЦИЯ, казвам, а не на всеки и за всеки български гражданин поотделно. 
        Всеки политик е политик затова и дотолкова, защото и доколкото се стреми към властта. Към властта във всичките нейни институционални форми - президент, парламент, правителство, съдебна система.
       Пътят на един политик към властта минава през влиянието му върху националното обществено мнение, което влияние официално се доказва и легитимира посредством резултатие от изборите.
        Веднъж получил управляваща властова позиция, истинският политик трябва да се превърне в държавник. Защото властовата релация има две страни - управляващи и управлявани. Щом всички граждани са управлявани от държавните институции, то тези институции трябва да имат еднакво държавническо отношение към всички управлявани граждани.
          Може аргументирано и спокойно да се твърди, че Бойко Борисов е именно държавнически мислещ и действуващ политик. В държавници обикновено никога не се превръщат онези политици, които са или партийно-идеологически обременени до такава степен,   че на всяка цена искат да наложат върху цялата нация  интересите  на собствената си партия, или пък са дефинитивен изразител на  тясно-корпоративни интереси.
           Политическият генезис и политическото съзряване на Бойко Борисов се извърши на иманентно държавническото поприще - като главен секретар на МВР и като кмет на столицата София. Той не мечтаеше и не мечтае да бъде уставен лидер на ГЕРБ, в какъвто съвсем наскоро ще се превърне, но той мечтаеше да бъде истински главен секретар или министър на вътрешните работи... И чистосърдечно завижда ли, завижда на Цецо Цветанов...
           В държавническите стремления на Бойко Борисов се крие тайната на неговото огромно влияние и престиж в съзнанието на българската нация. Именно нацията в своята органична цялостност разпозна в неговата личност държавникът, а не поредният популярен политик.
           Езикът на Бойко Борисов никога не е бил език на човек, минаващ за български политик. Той мисли и говори на езика на държавника и нацията  безпогрешно  разпозна в него именно държавникът, а не политикът,  защото идентификацията на българските политици в масовото съзнание никак не носи позитивна семантика. 
            Тук е коренът и на подценяването, на отричането, на омразата към Бойко Борисов. Него най-напред го подцениха спекулативно-фразьорствуващите  и демагогствуващите български партийци-политикани, минаващи едва ли не за "професионални политици"  в тягостно проточилите се години на "прехода".
             Спомнете си неговата първа кметска предизборна кампания в София през 2005 година. Както уж отляво, така и уж отдясно върху Бойко Борисов се  сипеха  високомерни политикански и политологически  подмятания, от които вече и авторите им се срамуват или поне не желаят да им бъдат припомняни.
              Всички влиятелни тогава политици сякаш с кожата, а не с ума си усетиха, че под краката им избирателният корпус започва да се раздвижва и да ги влачи надолу към политическата пропаст като лавина. Те изобщо не бяха в състояние рационално да разберат какво се случва, но инстинктивно  подушиха каква опасност е Бойко Борисов за всички тях. 
                  Опасността ражда страх,  омраза и злоба. Какво ли не направиха Станишев и Доган преди тазгодишните парламентарни избори, за да спрат победата на Бойко Борисов и ГЕРБ!  И дори до ден днешен помежду си тайно споделят,  че  е трябвало да отидат докрай, ама абсолютно докрай, за да предотвратят идването на Бойко Борисов на власт!!!   А тайните  злостно-заговорнически споделяния на Станишев и Доган намират даже и публични  пробиви в социо-патологичните словоизлияния на техните слуги-"политолози" от рода на
професора-мафиот Людмил Георгиев и сие...
                  Днес никой вече не може да си позволи  да подценява Бойко Борисов. Но страхът и омразата на застрашените от закона при неговото управление расте и става все по-концентрирана, придобива рационализирани форми, които не трябва да се подценяват.
                  Бойко Борисов е генератор на национална воля за държавност и законност в една европейска правова държава. Зад Бойко стои читавата, т.е. огромната част на българската нация. И ще стои дотогава, докогато има за лидер ДЪРЖАВНИКЪТ, а не политикът Бойко Борисов...   

Разсъждаваш като вдовичка фен на Б-то. Като недорасъл интелигент, прекланящ се не на ума, а на физ. сила и бомбастичната и куха фразеология на супермошеника Б.Б.
Биографията му знаеш. Да навява размисли. Парт. секретар на пож.ф-т, и д-р напожар.науки в школата на МВР; след 89 охранител, собственик на охр. фирма, охранявала босовете на бълг.мафия, охрана на Т. Живко, после на С. Кобурга, който за благодарност,го назначи за гл. секретар на МВР и за три год. от майор- пожарникар направи ген. л-т от полицията. Бяха показно убити по негово време над 120човека и нито едно не бе разкрито. Некадърен кмет на София, понастоящем мафиот-милионер, със замък в Банкя, и жена(приятелка)банкерка и милионерка и тн.
ЗА ЗНАЕЩИТЕ БЪЛГАРИ МАФИОТ-МИЛИОНЕР И ЧОВЕК С ТЪМНО МИНАЛО И ОЩЕ ПО-ТЪМНО НАСТОЯЩЕ.
Човек недообразован и невъзпитан, хамелеон, сменящ боите, но не културата и нрава.
На такъв да е възхищаваш е учудващо.
Да ти се чуди човек на акъла.
ок