Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2009 15:13 - ВНИМАНИЕ! МИНИСТЪР ИГНАТОВ РИТА, НО КАМЪНИТЕ ЩЕ ПАДНАТ ВЪРХУ ГЪРБА на БОЙКО...
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1307 Коментари: 1 Гласове:
0



20.11.2009 г.
 петък

             ВНИМАНИЕ, БОЙКО!!!
Неотложните задачи в образованието, феодалните старци от БАН и насилието в училищата
image
20 ноември 2009 | 08:27 | Нова телевизия, „Здравей, България”
image
Доц. д-р Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката

Водеща: За неотложните задачи в образованието, за феодалните старци от БАН и за насилието в училище. Вчера Сергей Игнатов беше избран от депутатите за министър на образованието, младежта и науката на мястото на Йорданка Фандъкова. Веднага започваме отзад напред. Последното, което се развихри като, да кажем, скандал, съвпадна с избирането ви, беше едно изказване на финансовия министър Симеон Дянков за БАН и феодалните старци, ще ви го припомня и тогава започваме разговора.
Симеон Дянков: Истинският повод е, че аз току-що успях най-сетне да намеря време да си отрежа косата, така че исках всички да я видите. Но все пак трябваше и формален повод. Президентът, като говори за наука, той разбира неговите приятели в БАН. БАН не прави наука. БАН са феодални такива старци, които стоят там, събират някакви заплати, но това не е наука.
Водеща: Как ви се стори?
Сергей Игнатов: Какво очаквате от мен?
Водещ: Вашия коментар, разбира се.
Сергей Игнатов: Моят коментар ще се сведе до следното: аз не съм адвокат на министър Дянков. Но първото, което трябва да кажа, че това е, той води задочен политически спор с президента и използва един, за нас, българите, по-остър език. Започвам от това, че той около 20 години е живял в Съединените щати и там хората говорят директно това, което мислят, докато ние в България сме наследници на една византийска среда, която днес наричаме ориенталско-балканска, и обикновено се усмихваме, и казваме едни приятни неща, а забиваме ножа в гърба. Мисля, че по-добре е да каже това, което мисли.
Водеща: Вие смятате ли, че там е пълно с феодални старци?
Сергей Игнатов: Не. Но...
Водеща: Византийски ли ще подходите, или по американски?
Сергей Игнатов: Няма да подхода византийски, защото аз от края на 90-те години открито говоря какво мисля за състоянието на българската наука и висшето образование. Българската наука и висшето образование се намират в една застинала среда, една твърда, неподвижна среда, която се характеризира с патриархална зависимост на по-младите от по-възрастните, на по-възрастните от най-възрастните и така нататък. Тази патриархална зависимост всъщност се оказа голямата пречка през тези изминали 20 години от прехода българската наука и висшето образование да станат поне малко конкурентоспособни, което се случва в ЕС. Не е тайна, обявили сме го вече, на последно място по конкурентоспособност. Представете си, оттук виждам сградата на академията, имаме много тежка академия, с много институти, с една много сложна йерархия вътре в нея. Това нещо се отразява и на университетското пространство.
Водеща: И смятате ли да съкратите тази йерархия, да я смалите, да я...
Сергей Игнатов: Сега ще ви кажа. Благодарение на което всъщност в България вече 20 години се поддържа една изкуствена номенклатура. Преходът 1989 година започна, 1990 година падна Член 1 на Конституцията, ако помните, така беше, 1990 година, но 20 години управляващите от различни цветове поради един атавистичен страх и едновременно с това преклонение пред хората на науката не посмяха да я реформират и не посмяха да променят тази неподвижност, в резултат на което днес се изливат публични средства и в замяна какво получаваме всъщност?
Водеща: Какво?
Сергей Игнатов: Какво? Нека се огледаме. Има ли нещо произведено от български учени? Няма. Проблемът специално с академията е, първо, там има много големи учени. Имаме световни учени в България. Има добри институти. За голямо съжаление обаче, така е структурирана системата, че ние не получаваме резултати от техния труд. Това, което получаваме ежедневно, и не бива да го отричаме, са съобщенията, когато земята се клати, какво е земетресението, имаме метеорологични прогнози. Академик Саботинов обича да разказва за кораба, който плава по Черно море и там се правят наистина изследвания, които ние сме задължени да ги правим. Обаче проблемът е, че академията е структурирана така, че да обслужва една икономика, която вече не съществува. СИВ не съществува, няма я икономиката от времето на социализма.
Водеща: И какво следва от това?
Сергей Игнатов: От това следва... Ние няма да правим нищо в момента. На 30 ноември нашата академия трябва да получи резултатите от европейския одит, след което ръководството на БАН само изразява желание да се заеме с реформи. Това, което ръководството на академията оповести, ще бъдат пенсионирани около 500 човека, и се говори за сливане на институти и някакво преструктуриране. Проблемът обаче е, че това, което мен ме притеснява, е идеологическото говорене, тоест непрагматичното. Говори се, че имало първи етап на реформи през 1990 година, сега ще е втори етап. И аз оня ден на срещата при премиера казах, че ако така идеологически си говорим, след седем – осем години пак ще има подобна среща с други играчи, които ще говорят за трети етап и така нататък. В България трябва да се извърши една необходима реформа, академичната власт от финансовата и стопанската трябва да бъдат разделени. Това трябва да стане на ниво академия, това трябва да стане на ниво университети. Това е добрата практика на ЕС, на Северноамериканските научни структури, университети или някакви институти. Напълно естествено е, че не можеш да бъдеш пенкелер, не може да си ректор на университет, хабилитирано лице, което двадесетина години повече е учило и натрупало някакви знания, и да се занимаваш с неща... Аз, като ходя на съвети на ректорите, понеже бях ректор дълги години, човек има усещането, че това е сборище от инкасатори, защото постоянно се говори за някакви цени, парно, ток и така нататък. Много по-малко се говори за необходимостта от науката, от подобряване на качеството на учебния процес. Така че ние като министерство първо очакваме конкретния план за действие, какво ще предприеме академията. Очакваме го. Това е една автономна институция, казвам, всяка институция, колкото и да е автономна, когато ползва публични средства, тоест от нашите данъци, от средствата на нашите родители, тя трябва да има и по-добър диалог с обществото. Ние искаме няколко неща. Академията наистина е национална ценност не просто защото тя е възникнала малко преди последната българска държава. Въпросът е, че тази национална ценност, аз го казах оня ден, не бива да става музеен експонат. Тя трябва да се превърне в един активен генератор на идеи, на иновации, така че след 10 - 15 години, благодарение на тази реформа, ние наистина да живеем по-добре, благодарение на труда на наистина по-концентрирания в нея научен потенциал.
Водещ: Питам се дали някога ще спрете да повтаряте моите мисли. И аз да се намеся по някакъв начин в разговора.
Сергей Игнатов: Да, питайте.
Водещ: Защото през цялото време говорите това, което аз си мисля за академията.
Водеща: Няма за какво да се хванеш.
Водещ: Първото, което е, дайте да обясним на хората, че става дума за 85 подразделения на академията, 85. Имам списък тука, само звена. Не ми трябват звена. Трябват ми 85 института, лаборатории. Самият председател на академията казва така: в по-развитите държави 1/3 от научната дейност е в университетите, 1/3 от научната дейност се спонсорира от частни пари и 1/3 - от държавата. Значи 2/3 би трябвало веднага да ги отрежем, така ли излиза?
Сергей Игнатов: Това с тези 1/3, 2/3, всеки може да каже различни неща. Това, което Световната банка го дава в своя доклад като препоръки, отговаря на днешното състояние на света. Науката в света преобладаващо се прави в университетите. Това е положението.
Водещ: Тогава за какво ще /.../ БАН?
Сергей Игнатов: Съществуват институти, разбира се, в света вече около университетите възникват едни такива динамични центрове и инкубатори, където се прави и наука, и бизнес, и всичко. Слушах или гледах оня ден едни коментари на този въпрос. Да, наистина, първо науката възниква в университетското пространство, по-късно възникват академиите поради една проста причина – поради схоластиката в Средновековието, напълно естествено е, че една част от тези, да ги наречем дисиденти, се отделят от университетите и създават тези академии, работят в институти, нещата се преливат, после отново се връщат към университетите. И едното, и другото имат право на съществуване. Въпросът обаче е, че в момента, в днешния динамичен свят, имаме нужда да възстановим нещата така, както са били преди 9 септември. След 9 септември, със събитизацията на цялото пространство, 1947 – 1949 година, по изкуствен начин науката е изведена от университетската среда. Университетите, да не ми се сърдят колегите, се превръщат бавно в едни гимназии от по-висш ранг, които произвеждат чиновници, послушковци, хора, които трябва да обслужват системата. Науката се отделя, създават се тези комплекси по съветски модел, които трябва да обслужват плановата икономика. Поради това сега в структурата на академията, мисля, че има 8 химически института. Представете си, в България има един активен университет, това е предметната му област, химия. Тези 8 института каква химическа промишленост обслужват днес?
Водеща: Тоест вие сте не склонен, а решен може би от началото на следващата година, след като мине на 20 ноември тази среща, нали казахте...
Сергей Игнатов: 30 ноември.
Водеща:30 ноември. След като мине тази среща, да върнете или какво да направите, да закриете БАН?
Сергей Игнатов: Не, никой няма да закрива БАН. Но БАН трябва да се преструктурира.
Водеща: Да върнете към университетите тези институти? Какво ще направите, с няколко думи?
Сергей Игнатов: С няколко думи, какво е модерното, което би трябвало да се направи. Зная, че ще се вдигне голяма гюрултия от това. Първото нещо, което всъщност самите работещи в академията го искат, това трябва да го кажа, аз не съм го измислил, аз съм университетски човек. Обаче, комуникирайки с хората, първото, което трябва да се направи, е, както сега цялата академия е второстепенен разпоредител на бюджета, да стане едно разделение, централно управление да бъде второстепенен разпоредител на бюджета, институтите да се отделят и те да бъдат второстепенни разпоредители на бюджета. Така че академиците, член-кореспондентите, цялата тази академична общност да продължи да оказва академично ръководство върху това, което се случва в институтите, да се произнася по научни проблеми и така нататък. Но институтите да бъдат самостоятелни разпоредители така, както са университетите, което дава възможност за една по-директна намеса върху тяхната ефективност. Доколкото зная, примерно след 6 – 7 месеца, когато се актуализира бюджетът, може да се направи един бърз одит с международно участие. Това ще засегне и университетската система, не само БАН. Естествено, че тези, които се развиват добре, те ще бъдат подкрепени. Както го е казал Исус, който го има, ще му се даде, но който няма, ще му се отнеме и това малко, което има. Това трябва да стане. Тези, които не са активни и нищо не правят, няма нужда да ги закриваме, но може да им се намалят средствата и могат да бъдат принудени вече да се раздвижат и на проектен принцип да докажат правото на своето съществуване.
Водещ: Тоест пак да продължим да наливаме пари там.
Сергей Игнатов: Не. Парите вече са налети. Те са разпределени в бюджета. Те получават за 2010 година 84 милиона и нещо, колкото е и бюджетът за 2009 година. Тоест няма намаление на средствата. Но първата стъпка е разделението на академичното от финансовото ръководство на академията. Ние не можем като слон в стъкларски магазин да нахлуем и всичко да разрушим. Не бива. Разрушението вече го преживяхме. Видяхме, че не винаги е хубаво. Но трябва да подходим конкретно във всеки един от тези случаи.
Водещ: Веднага мога да ви оспоря, че никакво разрушение не сме видели, а театър. Но това е друг въпрос.
Сергей Игнатов: Добре, това е театър.
Водещ: Да.
Сергей Игнатов: Това трябва да се случи и в университетите. Ректорската и академичната власт трябва да се отдели от финансовата.
Водеща: Кога тези институти ще бъдат вкарани в университетите?
Сергей Игнатов: Като се направи тази стъпка, те сами ще поискат да се свържат с университетите. И университетите работят много активно с някои институти. Включително и моят университет, ние работим активно и с Археологическия университет, тракологията, с космическите изследвания. Така че...
Водещ: А това всъщност е много хубаво. Имаме Институт за космически изследвания.
Сергей Игнатов: Да. Но има още един, който се занимава с астро... там, не знам какво си. Имаме такъв институт.
Водещ: Защо да ги чакаме тези институти, какво да ги изчакаме, да видим какви проекти ще дадат и как да дадем пари.
Сергей Игнатов: Няма да дадем. Пари са дадени вече.
Водещ: Много просто се прави. Правят се критерии за това, дали работи един институт, или не работи, оценяваме по тези критерии институти и казваме, тези 10 или тези 20...
Сергей Игнатов: Това, което казвате, е абсолютно правилно. Но аз не мога да го направя за една седмица всичко това.
Водещ: Никой не иска за една седмица. Аз казах и вчера, нека някой да се появи, достатъчно твърд в намеренията си, да каже, до края на 2010 година ще изчистя институтите, които нямат място в БАН, които не работят, които не допринасят по никакъв начин каквото и да било.
Сергей Игнатов: Е аз какво казвам? Казвам, че...
Водещ: Не го чувам. Искам да чуя...
Сергей Игнатов: Като разделим първо това финансово управление, ние след 6 месеца ще направим една проверка, да видим кой какво е направил. Тези, които работят, ще бъдат подкрепени. А към другите ще има санкции. Това мога да кажа в момента, защото нека да видим на 30-ти какво ще чуем от европейския одит. Аз мисля, че няма да е толкова разтърсващо по много причини. Тъй като те, анализирайки състоянието на академията, едва ли знаят тя как е структурирана. Просто така, да минем с танковете и дайте да...
Водещ: Не с танковете. Човек си взима, примерно фирма, частник. Веднага се оглежда да види какво може да се оправи, какво може да се нареди, какво може да се отреже, да се спести, за да може фирмата да върви напред. Няма нужда да чакам някой да дойде, да ми направи одит. Аз имам програма. Казвам си, моята фирма в рамките на 6 месеца трябва да се случи еди-какво си с нея.
Сергей Игнатов: Проблемът в науката е, че някой път, докато ние си мислим, че нищо не става, то вече се е случило. Ако така оценявахме Айнщайн, всъщност никога нямаше да се случи нищо, тъй като това, което той направи, светът го усети след около 30 – 40 – 50 години. Когато става дума за наука и за научен потенциал, трябва да бъдем по-внимателни. Ние трябва да оценим не просто сегашната дейност на института. Там има един кадрови потенциал, някои от които са ценни. Те са ценни хора и то не само за България. Някои имаме и то доста така в европейски и световен мащаб ценни. Това, което казвам аз, че 2010 година ще бъде направена първата решителна крачка към реформиране на тази система. Защото, освен това, сигурно знаете, има и два фонда, единият – за научни изследвания, другият, който се занимава с иновациите, и те финансират различни проекти. Има проекти, които днес го финансираме и той утре е на пазара. Но има проекти, които са насочени далеч в бъдещето. Именно Фондът за научни изследвания се занимава с това.
Водещ: Със сигурност примерно проектите по космическите технологии сигурно са насочени много далеч в бъдещето.
Сергей Игнатов: Сега ще ви кажа. Ние много се смеем за космическите технологии. Ако държава, която не развива космически изследвания, прилича на държава, която няма море в миналото, и ако ние драстично нанесем удар в тези години, когато държавата има пари, има някакъв друг кадрови потенциал, ние ще загубим жаргона в тази наука.
Водещ: Господин Игнатов, на малката, 8-милионна България, даже тя не е 8 милиона, седем и нещо, 85 научни института са прекалено много.
Сергей Игнатов: Аз не казвам, че те ще останат толкова. Аз ви казвам, че ще има преструктуриране, сливане, намаляване на техния брой, но след внимателен анализ.
Водещ: Добре. Какво ще правите с другата част от вашето министерство, което е образованието?
Водеща: Тука въздъхнахте тежко.
Сергей Игнатов: И с другата част е горе-долу същото. В понеделник ще се чуе и ще настане голяма гюрултия, тъй като проблемът с академията, която, аз казах, че има една по изкуствен начин поддържана номенклатура... В България поддържаме в науката едно съсловие, които са вери импортънт пърсънс, обаче има едни, които са куайт импортънт пърсънс. И това нещо се осъществява чрез институцията ВАК, Висша атестационна комисия. Тази институция е възникнала през 30-те години, в България се появява, мисля, че 49-та година и всъщност благодарение на тази ВАК всички присъщи на университетите и на академията дейности като защити на дисертации, назначаване на доценти и професори, е изведено от средата и се прави в една такава комисия, която е към МС. И всъщност искам да ви кажа, че поради тази причина МС е най-силната научна организация в България, защото той раздава всички български...
Водещ:О Той прави професори...
Сергей Игнатов: Така. Това, което ние ще направим, е много решително и е свързано и със състоянието на академията, тъй като те са скачени съдове. Първо, ще въведем една децентрализация на системата. Искаме да преминем в управление чрез конкурентоспособност, а не чрез бюрократично централизирано управление.
Водеща: Тоест в понеделник какво правите?
Сергей Игнатов: Тоест в понеделник го вкарваме в съгласувателна процедура съвършено нов закон за развитие на академичния състав, който отменя действието на стария за степените и званията. Няма да говорим вече за звания. При положение, че полицията се девоенизира, ние имаме още звания в науката. Тя е една пагонна система. Второто, което ще се случи, всички защити на дисертации ще бъдат в университетите, пред журита в зависимост от темата, като по-голямата част от журито трябва да е външно за институцията. Да няма шуренайки, баджанаци, такива не бива да има вътре. Всички тези процедури ще бъдат прозрачни, тъй като е измислена една система за буквално предварително оповестяване на резултатите от дисертацията и петте, ако са пет в журито, рецензии на български и на английски език. Така че не може един рецензент оттук нататък с една рецензия десет години да си взима някакви хонорари. Другото, което ще стане, назначаването на доцентите и на професорите ще си става вътре в университетите. Сега всички ще кажат, да, ама така ще падне качеството. Но имам достатъчно факти, които доказват, че днешната система не поддържа качеството. Тъкмо обратното, тя дори не знае, че не се спазва законът.
Водещ: С две думи, вие ще премахнете ВАК, така ли?
Сергей Игнатов: Да. Хайде да го кажем така, за да прозвучи добре в ушите на някои, ще го трансформираме, ще има една малка атестационна комисия, но тя няма да е ВАК, тя няма да провежда никакви процедури. Трябва да има къде да се оплачеш...
Водещ: Тоест, ако ти не си доволен от това, което комисията при защитата на твоята работа е оценила, поднасяш го към тази комисия.
Сергей Игнатов: Да, но ако не си доволен, не от гледна точка на научната оценка, а някакви процедурни нарушения. И освен това те ще следят за законността на процедурите. В какъв смисъл? Ако видя, че в някой университет за една седмица се натрупат 10, 15, 20 професури, значи там нещо става, има някакво уреждане на близки хора. Те трябва да се намесят.
Водеща: Нещо ми хрумва да ви попитам сега. Как един професор е професор във всички такива университети?
Сергей Игнатов: Сега примерно аз като доцент съм от национално значение, аз съм по цялата страна доцент, имам звание доцент.
Водеща: Сега как ще бъде, един професор или доцент си е професор и доцент в определено...
Сергей Игнатов: Всеки си е само в своя университет.
Водещ: В неговото село.
Сергей Игнатов: Вие къде сте, да не би да сте в още три телевизии? Вие сте си тук. Може да ви поканят някъде, ето така както сега си говорим, но нали не е възможно да бъдете в три-четири телевизии?
Водещ: Титуляри не можем да бъдем, не, не можем.
Сергей Игнатов: Не може да бъдете. И мисля, че това е нормално.
Водещ: Може примерно да отидем в някоя друга телевизия и да кажат, тук вие за чистачи може, не ставате за водещи.
Сергей Игнатов: Аз не мога да си представя примерно...
Водещ: Защото само Нова телевизия е преценила, че сме за водещи.
Сергей Игнатов: Примерът е с един мой приятел и колега, професора Джон Бейнс от Оксфордския университет, египтологът, той е само там. Той не пътува из страната и да бъде на втори договор в Кеймбридж, на трети договор в Ливърпул и така нататък. Той е само там. те могат да го поканят за академична лекция, но той е там.
Водещ: Преподава само на едно място.
Сергей Игнатов: И всъщност това ще реши и въпроса с масовото откриване на университети и колежи. Защото той, за да отиде там...
Водещ: Но вие ще им спрете кранчето финансово, защото тези професори и доценти печелят от различни места.
Сергей Игнатов: Абсолютно на пръв поглед е така. Но когато вкараш хората в реални пазарни отношения тогава и съответният университет, за да задържи ценния преподавател ще му плаща повече. И това нещо ще бъде съпътствано с нов Закон за висшето образование, тъй като в момента системата задължава университетите да назначават кадри, защото не можеш да получиш акредитация, ако нямаш еди колко си брой, проценти там хабилитирани. И представете си ние в НБУ сме го обсъждали, университетът стартира наистина с една група много енергична, реформаторска и за да изпълним изискванията на агенцията, бяхме принудени да назначим и други, които всъщност се борим с тях сега и им обясняваме каква трябва да бъде реформата. Така че, тук това са скачени съдове. Академията...
Водещ: Добре, училищата, училищата.
Сергей Игнатов: Училищата също е много тежка тема. Ето вие говорихте за агресията. Първо, този въпрос в България знаете ли кога е изследван за пръв път? През 2001 година. Имало е 17% по тогавашните резултати, 2007 година вече са около 23% подложени на агресия.
Водеща: А сега?
Сергей Игнатов: Сега са вероятно повече. Сега новото правителство откакто е на власт стартира един проект в четири области, където се изследват с психолози мерки за намаляване на насилието. И изводът е такъв, училището дава, ние дори в училището да го ограничим, тези деца са подложени и на вербално, и на всякакво друго насилие на улицата, вкъщи.
Водеща: И училищата са инкубатори общо взето на тази агресия.
Сергей Игнатов: И всъщност тук става дума за това да се възстанови общностната идея в българския живот. Големият проблем на България и това е, аз съм слушал и съм абсолютно съгласен, ние нямаме нито обществен живот, защото нямаме малки общности, които да съществуват. И това трябва да се възстанови, училището, семейството, дори квартала, там където е. Досега се работи с психолози и какво да ви кажа, агресията е плод на това, което се случи, особено през тези двайсет години. Защото, не мога да правя такъв извод, че има целенасочен разпад на ценностите, но това е крайният резултат. Хората не вярват в нищо, нито в институции, нито в църквата. Все още има някаква малка вяра в това, че нашето образование е добро, тя се крепи и от постижения, но има и много лоши неща, които се случват.
Водещ: Да не ви отварям телефона да чуете зрителите какво мислят за това дали образованието е добро или не е.
Сергей Игнатов: Имаме добри постижения индивидуални, но системата се нуждае от реформиране, средното образование. В момента се подготвя...
Водещ: Точно това ви питам, ще я реформирате ли, ще затваряте ли училища? Ще оптимизирате ли системата така, че наистина даваме парите си за нещо, което си струва?
Сергей Игнатов: Системата ще бъде оптимизирана естествено. Сега в момента до края на ноември ще бъде готова рамката на нов Закон за училищното образование, средното образование. До края на януари ще бъдат преразгледани всичките учебни програми. Имаме, знаете, тежък проблем и с учебниците. Мисля, че ние, ако седнем да ги четем, няма да разберем какво пише, макар че мои колеги са ги писали.
Водеща: Там също е много голяма...
Сергей Игнатов: Ами голяма мъка е.
Водещ: И мафия.
Водеща: Мафия е думата.
Сергей Игнатов: Добре и двете с „м”.
Водещ: Навсякъде е мъка и мафия.
Сергей Игнатов: Мъка и мафия. Така че стъпка по стъпка, стъпка по стъпка тези неща...
Водещ: А вие идвате от тези среди. Как ще се преборите с мафията? Те ще ви катурнат, ще излязат утре учителите ще кажат, как така, как не ги е срам. Ето какво правят, затварят училища.
Сергей Игнатов: Е не, аз мисля, че с учителите съм в добър диалог. Не се страхувам и от гюрултията, която ще се вдигне около тези реформи във висшето образование и науката, защото съм свикнал десетина години да ме сочат с пръст и да ме обвиняват.
Водеща: От кой ви е страх тогава?
Сергей Игнатов: От какво ме е страх ли?
Водеща: Да, защото казвате, от това не се страхувам, от това не се страхувам. От кое ви е страх?
Сергей Игнатов: Ами в момента дори не се страхувам от това, че проектозаконите, които ще вкарам и ще излязат в съвършено друг вид от парламента, в това не се страхувам. Но винаги човек има притеснения, защото човек си прави плановете, а някой път се случва съвършено друго. Това, което е опасно в нашето общество, е нежеланието на обществото да се размърда и да поиска да бъде свободно. Примерно, преди две години обсъждахме пак някаква такава тема и там бяха млади учени и аз им разказвам, всъщност това, което аз говоря, не съм го измислил аз. Това е плод на анализ на това как отвъд Калотина съществува системата, отвъд Океана тази система как съществува. Дори в бившия Съветски съюз съществува и тя е по-демократична от тук. Дори там. аз бях студент там и ние имахме абсолютна свобода на избор. Аз си промених цялата програма, аз учех по индивидуална програма, защото казах, не го искам това, искам това. Те звънят по телефони, може ли, виж, пиши молба, може. Всичките ми колеги излязоха с втори арабски, аз излязох с асиро-вавилонски, примерно. Докато тук до такава степен е втвърдена системата и това ние го дължим между другото на времето преди 1989 година, което в известна степен разврати българския народ. До такава степен той е развратен и объркан, че днес си мечтае за бунгалата там в Мичурин, се казваше тогава. Има някаква носталгия както виждате. Това, което виждам като вътрешно притеснение е нежеланието за промяна и ви разказвах за тази среща с младите. И аз им казвам тези неща и те, като скочиха, ама как. И аз тогава осъзнах, че те вече са планирали своя живот по същия начин, своята кариера. Ще защитят едното...
Водеща: Закостенели са преди да са станали възрастни.
Сергей Игнатов: ... пък после другото. После казва, аз ще стана член, примерно на специализиран научен съвет, ще им покажа на тези какво ще се случи, пък после на комисия накрая в президиума ще стана академик. Ето от това ме е страх, липсата на вътрешно желание за свобода. Това е много разтърсващо, но то е така.
Водещ: Понеже ние си водим много старателни записки тук, като ни гостува някой, да обобщим. До края на 2010 година ще реформирате БАН? Което...
Сергей Игнатов: Да и тази реформа ще стартира още сега, от декември месец.
Водещ: ...което означава, че ще бъдат уволнени 500 човека. Между другото на тях ще трябва да им се платят някакви компенсации доколкото знам. На каква стойност, имате ли представа?
Сергей Игнатов: Ами академик Съботинов поиска над 3 милиона, 3 милиона и нещо, за да се платят тези компенсации.
Водещ: 3 милиона ще дадем да компенсираме синодалните старци?
Сергей Игнатов: И ще видим. Това вече, там финансовият министър ще се произнесе.
Водещ: Феодалните, синодалните, вече не знам как да ги наричам.
Сергей Игнатов: Ами не, да не ги наричаме така. Сега ще ви кажа защо. Защото...
Водещ: Не, това е в рамките на шегата. Аз се надявам...
Сергей Игнатов: Абе шега, аз имам чувство за хумор, да се шегуваме с мен.
Водещ: Аз не мога да разбера, да, не мога да разбера и реакцията на президента, трябва малко по-спокойно да се приемат нещата в политическия живот в България. Това, че е излязъл министърът на финансите и ги е видял тези хора като феодални, а един друг анализатор ги написа, че по-добре да са синодални старци, какво толкова се е казало. Чак пък агресия.
Сергей Игнатов: Вижте, той дори да е мислел за синодални, всъщност той правилно, понеже той между другото е много голям учен, той е сканирал системата правилно, ние наистина сме феодално закрепостени във факултетите и студентите ни също. Когато ти си в един факултет много трудно можеш да запишеш курсове от друг, поради което няма мобилност. В нашата наука има нещо, което народът не знае, има едни шифри. Моят шифър сега е 050301, стара история. А се оказа, че аз имам три шифъра, които аз не ги зная другите.
Водещ: За какво служат тези шифри?
Сергей Игнатов: Тези шифри служат при защита на дисертации и професура, и при хабилитация, ти в този шифър защитаваш. Благодарение, на което се плащат едни добри пари. Защото представете си, че един университет сега, за да си получи право да обучава докторанти, той трябва да мине през акредитация през националната агенция, ама тя акредитира по шифри. Ами знаете ли, че във „Вътрешни болести” са 50 шифъра. Няма да платиш един път, ще платиш 50 пъти. Ами цялата медицинска наука, представена в един университет, то отива към милион. Те са четиристотин и колко шифрите в България. Всъщност и това ще бъде премахнато с този закон.
Водеща: Само преди да обобщим накрая, защото казахте няколко неща, които смятате да направите до края на годината и началото на следващата, но...
Сергей Игнатов: Ами да обобщим. Започваме реформа в Академията.
Водеща: ... само да ви попитам преди това. Смятате ли да промените и начина на преподаване в училищата, защото той е сливане на информация?
Сергей Игнатов: Начинът на преподаване, за да го променим...
Водеща: Трябва да е дискусионен предполагам.
Сергей Игнатов: Да, това е един много дълъг процес и всъщност...
Водещ: А дали (...) философията на образованието просто...
Сергей Игнатов: Философията е...
Водещ: ... пирамидата, която е в момента, на върха, на която стои учителят и всички ученици са отдолу под него и трябва да слушат, общо взето това е макаренковска работа.
Сергей Игнатов: Сега ще ви кажа. Да, това е макаренковска система, но това...
Водещ: Трябва да я обърнете.
Сергей Игнатов: Ами аз какво правя от няколко месеца. Казвам, че лекция, там волното слово, е архаична система. Ние имаме нужда от интерактивно преподаване, от диалогична форма. Имаме нужда от преподаване, което е с презумцията, че всъщност знанието дреме вътре в нас и учителят, или преподавателят трябва да го събуди това знание. Но това е, това е най-трудното, което ще се случи, тъй като тук става дума, това изисква време.
Водещ: За него докога да ви чакаме?
Водеща: Те в момента тичат по страниците.
Водещ: Докога да ви чакаме за това?
Сергей Игнатов: Това не мен ще чакате, а следващият министър.
Водещ: До 2010-та ще чакаме, хайде пак да повторим, ще чакаме реформа в БАН.
Сергей Игнатов: Реформа в БАН.
Водещ: Освобождаване на 500 човека, закриване и сливане на наличните институти.
Сергей Игнатов: Свиване, намаляване броя на институтите, на ненужните звена. Това ще се случи.
Водеща: Децентрализацията?
Сергей Игнатов: Децентрализация на цялата система. Обаче това означава и повишаване на отговорността, няма какво да си говорим. Където се харчат публични средства отговорността трябва да е изключително висока.
Водещ: Премахване на ВАК?
Сергей Игнатов: Да го наречем така, създаване на нова прозрачна система за житейския път на учените. Естествено, че ВАК е до такава степен архаична система, че, няма я никъде в света. Тоест има я, има я в бившето съветско пространство и в Северна Корея. И в България. България всъщност е единствената страна в Евросъюза с такава много, много ценна, защото аз помня имаше един Съвет на ректорите и там бившият премиер Станишев много упорито защитаваше тази система. И аз тогава казах, че трябва да предоставим на Божидар Димитров, той беше шеф на Националния музей, да я сложи в музея и да я пазим всички там в един шкаф. Този нов закон трябва да реши тези проблеми. Най-важното в този закон не е толкова ВАК, а прозрачната, олекотена от бюрократични спънки пътека в развитието на, особено младият човек, той сега като се огледа и ще каже, аз да не съм луд и ще отиде, ще изтърпи една-две години във Франция или в Германия да се адаптира и само след десет години той ще е направил това, което сега българските учени на 65 постигат, става дума като кариерно събитие.
Водещ: Добре.
Водеща: Благодарим.
Сергей Игнатов: И аз благодаря.


Тагове:   внимание,   министър,


Гласувай:
0



1. evrazol - Това ли е автентичния език на министъра?
20.11.2009 21:07
Ако се яви с него на матура по български език в гимназията, трябва за получи 2.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258390
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол