Заради напъните на управляващите да забъркат пореден скандал за импийчмънт на президента Първанов, червеният депутат Петър Корумбашев обяви, че Иван Костов и Волен Сидеров се състезават за титлата “Петър Танчев на годината”.

За тези, които са забравили или изобщо не знаят кой бе Петър Танчев, ще припомня: това бе водачът на БЗНС в годините на тоталитаризма. Неговата партия бе превърната в сателит на управляващата БКП и дори бе приела нейната програма. Самият Танчев, макар и едър като физика, бе свит и страхлив човек, който в безгръбначието си бе станал васал на Тодор Живков. И ако в днешния Волен Сидеров съзираме елементи на подобно поведение спрямо силния Борисов, то определението “Петър Танчев” изобщо не може да бъде отнесено към Костов.

Защото днешният Костов нито е безгръбначен, нито е страхлив, нито е подвластен на Борисов.Днешният Костов е в удивителна кондиция, с ярко политическо присъствие, в душевно и духовно равновесие, със себеусещането за личната си “смелост”.

Днешният Костов излъчва вдъхновение, самочувствие на знаещ, можещ и успял. Няма нищо общо с онзи навъсен Костов от 2001-ва, сърдит на народа си, че го свали от власт. Днешният Костов обича народа си, загрижен е за изпитанията, които му предстоят. Днешният Костов е добър, усмихнат, благ, хрисим и състрадателен. Научил урока, че “човек може да издържи всичко със смирение”. Платил сметките си. Със съпартийците си. “Големият ми провал е създаването на СДС като партия”. И с враговете си. “Нося зад гърба си цели обози от изпочупени оръжия, щитове, лекарства за рани и от политически битки”. Отърсил от себе си обвиненията за корупция по време на неговото управление. “Жалко, че вестниците тиражират без доказателства подобни неща”. Надживял издевателствата. Над него и семейството му. Обръгнал на удари: “Мен не може да ме обиди всеки, та дори и премиерът. По моя гръб има толкова рани, че това не може да ме докосне.”

Енергично отхвърлящ шлейфа от митове, които се родиха, докато бе премиер. “Отдавна съм се изправил срещу синята олигархия. Нито съм участвал в нейното създаване, нито съм част от нея. Това е една от причините да стана обект на толкова митове и да понеса толкова удари.” Изпил до дъно чашата на разочарованието.

И я захвърлил. Сега е начисто.

Вече не гори мостове, а създава приятели. Даже в интернет. И то много. Отворен към медиите. Дори и към жълтите. Изглежда искрен. До степен, че да вади на показ личния си живот, емоциите, болките, горчивините, страданията. За да демонстрира пред всички, че е надживял всичко. Че е преосмислил грешките и заблудите си. Че е помъдрял и го вълнуват само и единствено проблемите на хората, на обществото, на държавата. И че никой вече не може да го извади от тези релси.

Това е новият Костов.

Нищо че пак е обсебен от мисълта, че има мисия в живота. “Голямата ми сила е способността да очертавам ключови цели. Да ги хвърлям в решаването на проблемите. И то в огромни мащаби.” Това го прави уверен в силата си, владеещ себе си и положението около себе си. Присвоил си правото да раздава присъди: “БСП и ДПС не трябва да са във властта”. Да направлява процеси: “Бойко трябва да покаже, че вече не е оня човек” . Да демонстрира, че е единствен по компетентност и опит и че е най-подготвеният ни държавник в условия на криза: “За мен антикризисното управление е познато предизвикателство. В такъв момент влиза в действие всичко, което съм научил в живота си, цялата ми компетентност, докторатът ми по икономически растеж, математическият ми начин на мислене. Аз съм като онези хора, които, вместо да бягат, се чувстват привлечени от торнадото. Не ме е страх от бурята. Това мога повече от другите политици”.

Днешният Костов отново е в собствения си план. А който го познава, знае, че когато играе своята игра, Костов е силен. И опасен. Защото вкарва и другите в своя сценарий. И усмихнат. За да не се усетят. Посинява, усмивката му изчезва от лицето, торбичките под очите му се появяват, когато е в чужд сценарий. Такъв бе преди изборите т.г., когато заплахата за 8% бариера вгорчи дните му. Но за кратко. Измисли си схемата “Синята коалиция”, избра си послушника, който да я реализира, после му взе електората, партията и парите дори. И възкръсна.

Не без помощта и на БСП.

Днес новият Костов не се притеснява, че води само петима депутати. Той вече е като Доган - балансьор, партньор, без когото в държавата не може. И който поставя държавните дела над партията и себе си дори. Той е във вихъра в парламента. Постоянно е на трибуната. Съветва, кори, критикува, атакува, вразумява. Говори за кризата експертно. Загрижено. С познаване на процесите и последиците от тях.

Съдбата му поднесе добра позиция.

Да е във властта, но да не носи отговорности за управлението. Да подкрепя Борисов и непрекъснато да му диша във врата. Да е уж с ГЕРБ, но да показва на депутатите му колко са зелени. Да гледа с презрение как те правят неговите грешки, да ги предупреждава бащински, а те да не слушат. Да ги тика към реформи, а те да произвеждат скандали. И да обърне всичко това утре в своя полза.

С петима депутати Костов може да дърпа конците в държавата. Извъртя нещата така, че не той, а силният Борисов да зависи от него. Най-рейтинговият политик да не може без може би най-мразения политик. Дълбоко в себе си презира Борисов, но се съобразява с обстоятелствата. Убеден е, че и Бойко не питае към него искрени чувства. Но е наясно, че няма да му посегне. Засега е така.

С уменията на играч от класа знае как да използва емоциите и слабостите на другите. И да ги впрегне в своя полза. Защото е разбрал, че в политиката с емоции далеч не се стига. Със скандала за импийчмънта на президента Костов постави капан на Борисов. И той влезе. Измисли несъстоятелни поводи за отстраняване на държавния глава. И Борисов се хвана. После Костов се ската. И остави Борисов да се гърчи като риба на сухо. И при всеки подобен случай ще му поставя капани. Ще му играе на емоциите. За 100-те дни даде висока оценка на кабинета - с изключение на борбата с организираната престъпност. Удар по Бойко. Директен! Ще му извива ръцете. Ще го притиска. С единствената цел - да ерозира влиянието му и доверието в него като разумен и подготвен държавник. За да влезе в освободеното от Борисов пространство. Не сега. След година- две. Костов се е научил да чака. “Жестоко може да ме обиди само много близък човек. Борисов не ме е уязвил. Дистанцията помежду ни е много голяма, защото зависи от мен самия. Отдавал съм заблудите му на неразбиране.” До президентските избори времето все е негово. Това е личният му проект в политиката. Не партиен. Не коалиционен. Персонален. И ще търси реализация на този проект с цената на всичко. Капани. Компромиси. Договорки. Дори с тези, които презира. Ще приласкава. И ще отблъсква. За това му трябват тайните служби. И за това се погрижи. Оглави комисията за ДАНС. Сега знае всичко за всички.

И го играе държавнически.

Не можа да прости на Първанов, че го нарече Кръстника на мафията и днес му отмъщава, като след името му винаги добавя “Гоце, доносника на ДС”. “Който се е хванал за политиката, трябва да е способен да защити сам себе си.”Ще се състезава с Бойко в преследването на Първанов. Защото и на двамата им трябва враг, за да дишат, а Станишев вече е бито куче. Възкръсналият Костов има план. И Борисов тепърва ще разбира какво се крие зад усмивката му.