А ТАЗИ СУТРИН БЯХ СТАНАЛ В 4 ЧАСА, КАКТО ОБИКНОВЕНО, ЩОМ НЕ СЪМ ЗАМРЪКНАЛ В ПРИЯТЕЛСКАТА КОМПАНИЯ. ИМАХМЕ ДВУДНЕВЕН ФИЛОСОФСКИ КОНГРЕС, А СЛЕД ОБЯД НА ПРЕДНИЯ ДЕН УСЕТИХ НЯКАКВО НАПРЕЖЕНИЕ. НЕЩО СТАВАШЕ. НЕЩО ЧАКАНО И НЕОЧАКВАНО. СНОЩИ В ЮЖНИЯ ПАРК ЧУХ ДВЕ-ТРИ РЕПЛИКИ, НО САМО КОЛКОТО ДА СЕ ДОСЕТЯ.

                          В  5 часа и 12 минути ТЕЛЕФОНЪТ ИЗЗВЪНЯ. БЕШЕ 10 НОЕМВРИ 1989 година.                                             

                         “ – ЧАКАМ ТЕ ДОЛУ ПРЕД КИНО “ ПЕТЪР БЕРОН”, В КОЛАТА СЪМ – дрезгаво изрече генералът.                                        

-             СЛЕД ПЕТ МИНУТИ СЪМ ПРИ ТЕБЕ” – отговорих и положих слушалката.                        

                       НАПИСАХ ЧЕТИРИ ИЗРЕЧЕНИЯ В ДНЕВНИКА И ТРЪГНАХ. СЛЕД ОЩЕ ПЕТ МИНУТИ ДВАМАТА С ГЕНЕРАЛА ХЛЪТНАХМЕ В ГОРАТА НА ЮЖНИЯ ПАРК. СЕДНАХМЕ НА ПЕЙКАТА, ЗАПУШИХМЕ, ТОЙ ИЗВАДИ ОТ ЧАНТАТА СИ МАЛЪК ТЕРМОС С КАФЕ, ПЛОСКО ШИШЕ УИСКИ, ЧАШИ, ПАКЕТ ЯДКИ. ПРАВЕШЕ ВСИЧКО ТОВА МЪЛЧАЛИВО И СЪСРЕДОТОЧЕНО, КАТО МЕ ГЛЕДАШЕ В ОЧИТЕ НА БЛЕДАТА СВЕТЛИНА. БЕШЕ МИ СТАНАЛО ЯСНО, НО ЧАКАХ ВСИЧКО ДА СИ МИНЕ ПО РЕДА. ИЗПИХМЕ НА ЕКС ПО ЧАША УИСКИ.

                         “ – ТАКА! – започна той. – ОТ СНОЩИ ИМАМЕ НОВ ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР. ЦЯЛА НОЩ УРЕЖДАХМЕ РАБОТИТЕ. ДНЕСКА ВСИЧКО ЩЕ МИНЕ КРОТКО И СПОКОЙНО. АЗ ПИЯ ЗА ЖИВОТА СИ, ТИ ЩЕ МИ КАЖЕШ СЛЕД МАЛКО ЗА КОГО ПИЕШ...                                 

-             ГЕОРГИ АТАНАСОВ? – ЛОШО... понечих да продължа.           

-             ПО-ЛОШО, ЗАЩОТО Е ПЕТЪР МЛАДЕНОВ. СЛАБО МОМЧЕ, ПИЯНИЦА. КАТО МИНИСТЪР ПИЕ В 9 ЧАСА СУТРИНТА. И ВИЕ С ДОНЧО ЦОНЧЕВ ПИЕТЕ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ, НО ВИЕ ДВАМАТА СПОРЕД МЕНЕ ИМАТЕ ПРАВО ДАЖЕ И НА БРАДИ. И ЗАЩОТО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НОВИЯТ ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР СЕ КАЗВА  АНДРЕЙ ЛУКАНОВ. ТОЯ НЕ ОБИЧА НИКОГО, НИТО НАС, ХОРАТА ОТ СЛУЖБИТЕ, НИТО ХОРАТА НА НАУКАТА, НИТО ПИСАТЕЛИТЕ И ХУДОЖНИЦИТЕ. ТАЗИ ЛИЧНОСТ Е АБСОЛЮТНО ПРЕСМЕТЛИВА. СМЯТА ВСИЧКИ НИ В БЪЛГАРИЯ ЗА НИЩО, ЗА НУЛИ. ТИ СИ ФИЛОСОФ И АНТРОПОЛОГ, ИЗСЛЕДВАЙ НЕГОВИЯ РОД, ПРИЯТЕЛ СИ СЪС ЗЕТ МУ ПРОФЕСОР ГИРГИНОВ.      

-             СИГУРЕН ЛИ СИ В ДУМИТЕ СИ ЗА АНДРЕЙ ЛУКАНОВ?

-             АБСОЛЮТНО СЪМ СИГУРЕН. НА ВАС, КОИТО НЕ ГО ПОЗНАВАТЕ, ВИ ТРЯБВА ДОСТА ВРЕМЕ. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВИ ТРЯБВА ДОСТА ВРЕМЕ, ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ С КОГО ЩЕ ИМАТЕ РАБОТА. ОТ УТРЕ АЗ НАПУСКАМ, ОТИВАМ В ПЕНСИЯ, ТЕЗИ ХОРА НЕ МОГАТ ДА МЕ КОМАНДВАТ. НИТО АЗ ИМ ВЯРВАМ И ГИ СМЯТАМ ЗА ГОДНИ, НИТО ТЕ МИ ИМАТ ДОВЕРИЕ. С МЕНЕ КРАЙ, ОФИЦИАЛНИЯТ МИ ЖИВОТ ПРИКЛЮЧВА. ВСИЧКИ НИ ЧАКА ХАОС, ЗДРАВКО. ОТ ТЕБЕ СЪМ НАУЧИЛ И ЗАПОМНИЛ, ЧЕ РЕВОЛЮЦИОННИТЕ СИТУАЦИИ НЕ МОГАТ ДА СЕ КОНТРОЛИРАТ. ДО ВЧЕРА НЕ БЯХ СЪГЛАСЕН С ТЕБ, СНОЩИ ГО РАЗБРАХ. ГОЛЯМА РАБОТА СТЕ ВИЕ, ФИЛОСОФИТЕ, В ГЛАВИТЕ ВИ Е СВЕТОВНАТА МЪДРОСТ. ОБАДИ СЕ СЕГА НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ОТ КЛУБА, НА Д-Р ЖЕЛЕВ, НА НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ. ИМАТЕ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ЦЯЛ ДЕН. ТОВА Е МНОГО ВРЕМЕ. ВИЕ СТЕ УМНИ ХОРА, СТРУКТУРИРАЙТЕ СЕ БЪРЗО, ЗАЩОТО ИЗОБЩО НЕ ПОДОЗИРАТЕ КАКВА ПАПЛАЧ ЩЕ ИЗПЪЛЗИ ОТДОЛУ И ЩЕ ИЗПЛУВА ОТГОРЕ”

                          В 6 часа и 20 минути СИ БЯХ ОБРАТНО В КЪЩИ. КАКВИТО И ДА БЯХА СТРАХОВЕТЕ НА СТАРИЯ МИ ЛИЧЕН ПРИЯТЕЛ, ГЕНЕРАЛА, ЗА МЕН КОМУНИЗМЪТ БЕШЕ СВЪРШИЛ ТАЗИ СУТРИН. МОЖЕШЕ ДА СЕ ДИША. НО НЕ НАПРАВИХ НИЩО ОТ ТОВА, КОЕТО ТОЙ МИ ПРЕДЛОЖИ. НИКОМУ НЕ ПОЗВЪНЯХ, ДАЖЕ НА НИКОЛАЙ. РАДВАХ СЕ ОТВЪТРЕ, БАВНО. ЗАПИСВАХ В ДНЕВНИКА СИ. ВЛАСТ НЕ МИ ТРЯБВАШЕ, АЗ НЕ СЪМ ЧОВЕК НА ВЛАСТОВИТЕ ИНСТИНКТИ. БЯХ МЛАД, ЕНЕРГИЧЕН, УМЕН, СИНЪТ МИ ЗДРАВКО БЕШЕ САМО НА СЕДЕМ ГОДИНИ. ВРЕМЕ ЗА ГЛЕДАНЕ И ЗА МИСЛЕНЕ. ВРЕМЕ ЗА ФИЛОСОФИ!

                         В ТАКИВА МОМЕНТИ НИЩО НЕ СТАВА ТАКА, КАКТО Е ПЛАНИРАНО, АКО ИЗОБЩО Е ПЛАНИРАНО. ГЛОГИНКИ И ТРЪНКИ ДА ЯДАТ КЛИНОВЕДИТЕ, САМ ЩЕ ИМ ГИ НАБЕРА ОТ ЮЖНИЯ ПАРК. НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ КОНТРОЛИРАТ СЪБИТИЯТА И ПРОЦЕСИТЕ. ВМЪКНЕ ЛИ СЕ ЧОВЕК В ТЯХ, ВЪЛНАТА МОЖЕ ДА ГО ИЗХВЪРЛИ МНОГО НАВИСОКО. НО МОЖЕ ДА ГО ЗАПРАТИ И В ТИНЯТА. ОТ ВСИЧКИ НОВИ ЛИДЕРИ В БЪЛГАРИЯ НАЙ-УМНО СЕ ДЪРЖА ДОКТОР КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ. ЕДИНСТВЕН ТОЙ НИКОГА НЕ ЗАГУБИ КОНТРОЛ НИТО НАД СИТУАЦИЯТА, ДОКОЛКОТО ТЯ ЗАВИСЕШЕ ОТ НЕГО, НИТО НАД СОБСТВЕНОТО СИ ПОВЕДЕНИЕ. СЕГА ЗАЛЯЗВА БАВНО КАТО ПОПУЛЯРНОСТ, НО ЗАЛЯЗВА ИЗЦЯЛО ПО СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ. МЪДЪР ЧОВЕК Е ДОКТОР КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ, МАКАР ДА СТРЕЛЯШЕ НАПОСОКИ МНОГО  КЬОРФИШЕЦИ, ЗНАЕШЕ ЗАЩО ГО ПРАВИ. НО АЗ СЕ УВЛЯКОХ...

                          А В РАННАТА СУТРИН НА 10 НОЕМВРИ АЗ ИНТУИТИВНО РЕШИХ, БЕЗ ДОРИ ДА СЕ ТЕРЗАЯ МНОГО С МИСЛЕНЕ – ОТСТРАНИ НА СЪБИТИЯТА, ДУНОВ, ОТСТРАНИ! НАБЛЮДАВАЙ, ГЛЕДАЙ, ВИЖДАЙ, СЛУШАЙ, ЧУВАЙ, МИСЛИ. НО... ОТСТРАНИ!

                        ДЪРЖАВНИЯТ КОМУНИЗЪМ РУХНА ЗА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ. А ТОВА, ЧЕ НЕ УСПЯХМЕ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗУВАМЕ ОТ ТОЗИ ФАКТ, ТОВА Е ДРУГ ВЪПРОС, ТОЙ ЗАСЛУЖАВА ПО-СПЕЦИАЛНО ОБСЪЖДАНЕ, МОЖЕ БИ НАКРАЯ ЩЕ КАЖА НЕЩО В ПОВЕЧЕ. ПО МИТИНГИТЕ И В ЮЖНИЯ ПАРК ЗАПОЧНАХА ДА СЕ ПОЯВЯВАТ ЛИЦА, ЗА КОИТО НЕ ЗНАЕХ НИЩО. ЛЕСНО РАЗБРАХ, ЧЕ АЗ, УЧЕНИЯТ, ВСЪЩНОСТ НЕ ПОЗНАВАМ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ СЛЕД 9 септември 1944 г. ЗАПОЗНАВАХ СЕ С МНОГО ОТ ТЕЗИ ЛИЦА. ПО СТРАННО СЪВПАДЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА СЪЩАТА ПЕЙКА, НА КОЯТО СЕДЯХМЕ В РАННАТА НОЕМВРИЙСКА СУТРИН С ГЕНЕРАЛА, СЕ ЗАПОЗНАХ И С ДОКТОР ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ. ВЪРВЯХ С ХОРАТА, КОИТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ИЗДИГНАХА ЛОЗУНГА “ Д-Р ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ – ПРЕЗИДЕНТ!” ЮЖНИЯТ ПАРК БЕШЕ МОЯТ НОВ УНИВЕРСИТЕТ. ПРЕЗ ДЕНЯ. А ВЕЧЕР И НОЩЕМ – В КЛУБА, НА ПЛОЩАДА, В ГРАДА НА ИСТИНАТА.

                          ПРИЯТЕЛИТЕ ПОЧНАХА ДА СЕ ДЕЛЯТ, ПОЛИТИКАТА НАВЛЕЗЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО. НО НЕ СЕ ИЗПОКАРАХА ПОМЕЖДУ СИ, БЯХА МЪЖЕ И ЖЕНИ ОТ ВИСОКО КАЧЕСТВО, СУПЕР-ЧОВЕШКА МАТЕРИЯ. ПРОДЪЛЖИХ ДА СЕ ЗАНИМАВАМ ГЛАВНО  С НАУКА; ТОВА БЕШЕ МОЯТА СТРАСТ. ОПОЗНАВАХ ЕДИН НОВ СВЯТ, В КОЙТО УЖ БЯХ ЖИВЯЛ, НО ТОЙ НЕ БЕШЕ СЪЩИЯТ. И ПИШЕХ КНИГИ. ЕДНА ОТ ТЯХ Е В РЪЦЕТЕ ТИ, УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛЮ!  ЩЕ Я ПРОЧЕТЕ И ГЕНЕРАЛЪТ! КАЗВАМ ТИ ГО В ПРАВ, А НЕ В КОДИРАН ИЛИ ШИФРОВАН ТЕКСТ, ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ. ТИ ДАДЕ ЦЯЛАТА СИ ЧЕСТНА ДУША, ЗА ДА ЗАЩИТАВАШ  ТОДОР ЖИВКОВ И ДЪРЖАВНИЯТ КОМУНИЗЪМ. НО ТИ МЕ ПОМОЛИ, АКО СЪМ ИСТИНСКИ ЧОВЕК И ТВОЙ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ, ДА РОВЯ ДЪЛБОКО В ТОВА, КОЕТО СА ПРАВИЛИ КОМУНИСТИТЕ.  ЕТО ТИ ИСТИНАТА, ГЕНЕРАЛЕ, СТАРИ ЧЕСТНИ ПРИЯТЕЛЮ. А КОГАТО РЕШИШ, ПОЗВЪНИ ОТНОВО В  5 ЧАСА И 12 МИНУТИ.

 ИНАЧЕ, АКО СЕ ОГЛЕДАМЕ СПОКОЙНО, ОСВЕН ЧЕ ИЗМИРАМЕ, МАЙ НИЩО ДРУГО ЛОШО НЯМА...