Постинг
11.10.2009 16:26 -
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ за БАН
Доц. Сергей Игнатов: Структурата на БАН е по-сложна от тази при египетските фараони
Според вас трябва ли Българската академия на науките да продължи да съществува?
- Никой не казва, че БАН трябва да бъде закрита. Дори и според социолозите, които участваха в дискусията, академията просто не може да съществува в сегашния си вид, а да се реформира. В нея никога не е съществувала такава сложна титулатура и йерархия, както сега. Тя е по-сложна от тази на египетските фараони. БАН трябва да се реформира и това е свързано с отпускания от държавата бюджет. Академията трябва да се превърне в динамично променяща се структура - броят на институтите да се променя в зависимост от проектите, с които се занимават. Част от хората трябва да са на постоянен договор, другата част да работят само за времето на проектите, в които участват. Парите, които се отпускат от правителството, да се дават само на проектен принцип, както и на университетите. Финансирането на науката в БАН трябва да следва самите изследвания, а не да е на калпак. След като сега БАН произвежда 60% от научния продукт на страната, значи и в бъдеще може да печели проекти.
Трябва ли договорите на учените да са срочни, както предлага и министърът на образованието?
- Пожизнените договорни отношения, които съществуват и в университетите, не са добро решение. Живеем в динамично променяща се среда и когато човек има сигурност на работното място, тя го прави ленив.
Мислите ли, че гарантираната заплата на учените в БАН е основната движеща сила на отпора им срещу стратегията?
- Да. Заплатата е малка и всички се оплакват от нея. В БАН има институти, в които се работи дори денонощно и те печелят много пари по международни проекти, но има и такива, където се ходи само един ден в седмицата, когато има приемно време. През останалото време там са само библиотекарят, секретарят и портиерът. Академията не може да остане затворена структура.
В стратегията, изготвена от министерството на образованието, се говори за оптимизиране на научните организации и на структурата на БАН. Как трябва да стане това - след външна оценка на звената и закриване на неработещите или чрез отпускането на държавни средства за наука само на проектен принцип?
- Вторият вариант е достатъчен за оптимизиране на мрежата. И по-ленивите учени също ще продължат да печелят проекти, защото всички се познаваме, но когато се намеси икономическият фактор, това ще се промени. Хубаво е и да има външна оценка, която трябва да се прави на основата на публикуваните материали в международните специализирани списания, а не в тези, които се издават от институтите или университетите. Това е най-добрата оценка за изследователя. Иначе всички можем да си пишем подлистници или годишници.
Има ли стратегията за научните изследвания потенциала да предизвика реформа в БАН, защото явно академията трудно ще се промени сама?
- Стратегията е рамка, която показва накъде ще върви страната в следващите години и къде ще се излеят средствата. Този документ може да е подтик към реформирането на БАН, но за да стане то, трябват стъпки на законодателя.
Стратегията все пак ще е акт и на законодателя и залегналите в нея акценти трябва да се имат предвид при създаването и на други закони като този за държавния бюджет.
- Дано да стане така. До реформа може да се стигне, ако стратегията се взима предвид при определянето на бюджета година за година. При нас обаче най-трудно се реформират образованието и науката, защото са консервативни области, а и учените имат проблем със самите себе си - мислят си, че са много велики и не слушат никого. Има отпор, защото се пази статуквото. Къде по света дават доживотни заплати на академиците? Не смятам, че уважението към учените е свързано със званието им. Срещал съм световни учени, които имат само един доктор пред името си и към тях се обръщат на малко име.
Правителството не дава ли разнопосочни послания на академичната общност, като веднъж дава доживотни пенсии на академиците, а след това прави заявки за реформи?
- Не, защото академиците ще получават пенсия, равна на депутатска заплата, ако напуснат работното си място. Така ги стимулират да се откажат от трудовия договор. Никой не им пречи да правят изследвания и след като се пенсионират, но без да заемат щатни ръководни места. От друга страна, за БАН ще бъде по-добре да се реформира, защото колективите ще печелят повече пари по проекти и няма да взимат тези унизителни заплати, които сега се раздават на калпак.
Добра ли е стратегията за научните изследвания?
- Дори и в този все още работен вариант е добра, защото са взети мненията на много страни. Отчетено е какво се произвежда в България и къде трябва да се насочат усилията, отчетени са традициите. Отпаднали са много грандомански идеи като космическите изследвания. Важното е, че стратегията иска да вкара научните изследвания в коловоз, синхронен със случващото се по света. Правилно е решението в около 3 - 4 университетски центъра да се разгърнат иновационни паркове. Науката в целия свят се прави предимно в университетите. Някои сега ще започнат да ревнуват защо научните центрове ще бъдат направени около точно определени висши училища като Софийския университет и Техническия университет. Хубаво е обаче да има такива центрове, които да превърнат тези университети в елитни международни центрове. Останалите ще могат да работят в мрежа с тях. По света има и центрове, подобни на академията, но за разлика от нашата са динамични. Финансирането е на проектен принцип и не се поддържа структура само заради щатното разписание.
В стратегията има глава, отделена на науката, правена от бизнеса. Този документ може ли да помогне за създаването на благоприятна среда за развитието на корпоративните изследвания?
- Скептичен съм. Стратегията е още проект, а всеки започна да дърпа към себе си. Трябва поне да дадем заявка, че вървим нанякъде, че има приоритети и парите са насочени към тях. Ако парцелираме нещата от гледна точка на отделните университети или БАН, винаги ще има недоволни. По-добре е да постигнем общо разбирателство и тя все пак да стане факт. В стратегията обаче не е заложено да се обновява на определен период , а това трябва да се прави.
Според вас трябва ли Българската академия на науките да продължи да съществува?
- Никой не казва, че БАН трябва да бъде закрита. Дори и според социолозите, които участваха в дискусията, академията просто не може да съществува в сегашния си вид, а да се реформира. В нея никога не е съществувала такава сложна титулатура и йерархия, както сега. Тя е по-сложна от тази на египетските фараони. БАН трябва да се реформира и това е свързано с отпускания от държавата бюджет. Академията трябва да се превърне в динамично променяща се структура - броят на институтите да се променя в зависимост от проектите, с които се занимават. Част от хората трябва да са на постоянен договор, другата част да работят само за времето на проектите, в които участват. Парите, които се отпускат от правителството, да се дават само на проектен принцип, както и на университетите. Финансирането на науката в БАН трябва да следва самите изследвания, а не да е на калпак. След като сега БАН произвежда 60% от научния продукт на страната, значи и в бъдеще може да печели проекти.
Трябва ли договорите на учените да са срочни, както предлага и министърът на образованието?
- Пожизнените договорни отношения, които съществуват и в университетите, не са добро решение. Живеем в динамично променяща се среда и когато човек има сигурност на работното място, тя го прави ленив.
Мислите ли, че гарантираната заплата на учените в БАН е основната движеща сила на отпора им срещу стратегията?
- Да. Заплатата е малка и всички се оплакват от нея. В БАН има институти, в които се работи дори денонощно и те печелят много пари по международни проекти, но има и такива, където се ходи само един ден в седмицата, когато има приемно време. През останалото време там са само библиотекарят, секретарят и портиерът. Академията не може да остане затворена структура.
В стратегията, изготвена от министерството на образованието, се говори за оптимизиране на научните организации и на структурата на БАН. Как трябва да стане това - след външна оценка на звената и закриване на неработещите или чрез отпускането на държавни средства за наука само на проектен принцип?
- Вторият вариант е достатъчен за оптимизиране на мрежата. И по-ленивите учени също ще продължат да печелят проекти, защото всички се познаваме, но когато се намеси икономическият фактор, това ще се промени. Хубаво е и да има външна оценка, която трябва да се прави на основата на публикуваните материали в международните специализирани списания, а не в тези, които се издават от институтите или университетите. Това е най-добрата оценка за изследователя. Иначе всички можем да си пишем подлистници или годишници.
Има ли стратегията за научните изследвания потенциала да предизвика реформа в БАН, защото явно академията трудно ще се промени сама?
- Стратегията е рамка, която показва накъде ще върви страната в следващите години и къде ще се излеят средствата. Този документ може да е подтик към реформирането на БАН, но за да стане то, трябват стъпки на законодателя.
Стратегията все пак ще е акт и на законодателя и залегналите в нея акценти трябва да се имат предвид при създаването и на други закони като този за държавния бюджет.
- Дано да стане така. До реформа може да се стигне, ако стратегията се взима предвид при определянето на бюджета година за година. При нас обаче най-трудно се реформират образованието и науката, защото са консервативни области, а и учените имат проблем със самите себе си - мислят си, че са много велики и не слушат никого. Има отпор, защото се пази статуквото. Къде по света дават доживотни заплати на академиците? Не смятам, че уважението към учените е свързано със званието им. Срещал съм световни учени, които имат само един доктор пред името си и към тях се обръщат на малко име.
Правителството не дава ли разнопосочни послания на академичната общност, като веднъж дава доживотни пенсии на академиците, а след това прави заявки за реформи?
- Не, защото академиците ще получават пенсия, равна на депутатска заплата, ако напуснат работното си място. Така ги стимулират да се откажат от трудовия договор. Никой не им пречи да правят изследвания и след като се пенсионират, но без да заемат щатни ръководни места. От друга страна, за БАН ще бъде по-добре да се реформира, защото колективите ще печелят повече пари по проекти и няма да взимат тези унизителни заплати, които сега се раздават на калпак.
Добра ли е стратегията за научните изследвания?
- Дори и в този все още работен вариант е добра, защото са взети мненията на много страни. Отчетено е какво се произвежда в България и къде трябва да се насочат усилията, отчетени са традициите. Отпаднали са много грандомански идеи като космическите изследвания. Важното е, че стратегията иска да вкара научните изследвания в коловоз, синхронен със случващото се по света. Правилно е решението в около 3 - 4 университетски центъра да се разгърнат иновационни паркове. Науката в целия свят се прави предимно в университетите. Някои сега ще започнат да ревнуват защо научните центрове ще бъдат направени около точно определени висши училища като Софийския университет и Техническия университет. Хубаво е обаче да има такива центрове, които да превърнат тези университети в елитни международни центрове. Останалите ще могат да работят в мрежа с тях. По света има и центрове, подобни на академията, но за разлика от нашата са динамични. Финансирането е на проектен принцип и не се поддържа структура само заради щатното разписание.
В стратегията има глава, отделена на науката, правена от бизнеса. Този документ може ли да помогне за създаването на благоприятна среда за развитието на корпоративните изследвания?
- Скептичен съм. Стратегията е още проект, а всеки започна да дърпа към себе си. Трябва поне да дадем заявка, че вървим нанякъде, че има приоритети и парите са насочени към тях. Ако парцелираме нещата от гледна точка на отделните университети или БАН, винаги ще има недоволни. По-добре е да постигнем общо разбирателство и тя все пак да стане факт. В стратегията обаче не е заложено да се обновява на определен период , а това трябва да се прави.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
