Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2009 12:17 - БОЙКО БОРИСОВ - ЕДИНАДЕСЕТИЯТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ГОДИНИТЕ на ПРЕХОДА - 3.
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1695 Коментари: 0 Гласове:
2



28.08.2009 г.
  петък

       Преди да продължа с публикации от днешния ден, препечатвам този мой стар доклад, който беше първият академичен и публичен анализ на личността на Бойко Борисов...

                                               +

 

           Професор  д.ф.н. ЗДРАВКО  ДУНОВ




             БОЙКО БОРИСОВ: ГЕНЕРАТОР 

                                    на

     НАЦИОНАЛНА  ВОЛЯ ЗА ДЪРЖАВНОСТ

               / Доклад, изнесен на теоретичен семинар по политическа антропология пред  учени от обществените и хуманитарните науки в БАН на 4.04.2006 г./

                                                   

               Българската нация генетично роди, възпита, образова и социално култивира един човек, белязан от съдбата да стане изразител на нейната разтерзана държавническа воля. Името на този човек е Бойко Методиев Борисов, о.р. генерал-лейтенант и сегашен кмет на столицата София. Със своя дълбинен инстинкт нацията разпозна в неговата личност един естествено издигнал се водач, който генерира позитивна и обединителна държавническа енергия.  Разпозна го отдолу-нагоре и суверенно му предостави най-ценният ресурс, с който разполага  – предостави му своето доверие.

               Защо и как се случи този факт? Има два основни начина да отговорим на така поставения въпрос. Един от тези два начина беше избран и предпочетен на практика от мнозинството популярни български анализатори. Те тръгнаха по лесния път, като скрито или явно, имплицитно или експлицитно намериха обяснението в някаква мазохистична склонност на българския народ да се чувствува нещастен и да вярва в спасители, в бели и черни магии, в тридневни чудеса, последвани от жестоки три-четири годишни разочарования. И се аргументираха с люшкането му на изборите ту към БСП и Жан Виденов, ту към СДС и Костов, ту към Симеон и НДСВ. А сега идвало времето на поредното люшкане – вече към Бойко Борисов. Само че и генералът го чакала същата неспасяема участ, т.е. трънливият път от “Осанна!” към “Разпни го!”.

               Бих искал обаче с познаване и убеждение ясно да кажа, че този начин на обяснение не върши никаква работа , когато пред нас е личността на Бойко Борисов. С това обяснение, както цветисто се изразяваше великият художник и мислител Илия БешковДунов, ще “опрегнем коня гъзнем”. Защото Бойко Борисов е действително уникална личност. Той нито е образ, нито си създава образ, нито се преживява като образ. В него няма нищо, ама съвсем нищо измислено от хитроумни сценаристи-клиноведи. Защо се чувствувам така спокоен и сигурен пред Вас, изказвайки това твърдение?

               Вече близо двадесет години се занимавам в БАН със систематични изследвания по българска философска, политическа и културна антропология. Тръгнах от Паисий, взирах се напрегнато и възхитено в титаните Левски и Ботев, изучавах документално ден по ден живота и съдбата на Петко Рачов Славейков и Тодор Икономов, на Стефан Стамболов и Петко Каравелов, на Драган Цанков и Константин Стоилов, на Димитър Петков и Григор Начович, на Александър Стамболийски, Никола Петков и Димитър  Гичев, на Кръстьо Пастухов и Коста Лулчев. Написах и отпечатах няколко книги с общо заглавие “Философия на властта”, сега работя върху цялостен проект на тема “Кобургският род и българската национална съдба”. Така че познавам професионално и разработвам систематично проблемите на българската история от антропологическа гледна точка, затова имам здрава основа за съпоставителен анализ и преценка на личностните качества на днешните български политици и конкретно на Бойко Борисов.

               На 18 септември 2005 г. в Банкя участвувах в създаването на Инициативния комитет, а после работих като аналитик в неговата кметска кампания. И мога със знание и непоколебима вътрешна увереност да кажа – Генералът е белязан от съдбата и ще стане изразител на българската национална държавническа воля. Той е човек, за когото някога ще се напише роман. Но аз не съм писател, пък и в настоящия доклад мога да кажа твърде малко неща. И все пак – кой е Бойко Борисов през призмата на един философско-антропологичен и политическо-антропологичен анализ?

               Като социално битие отделният човек е преди всичко тяло, дух и език. Ще започна от езика на Генерала. Непреходният гений Освалд Шпенглер писа така: “Който лъже в словесния език, се издава с езика на мимиката, за който мимичен език не внимава. Който лицемери с жестовете си, се издава с тона си. Тъкмо защото разделя средства и намерение, застиналият език никога не постига целта си пред погледа на познавача”.

              Бойко Борисов мисли в момента на говоренето и казва това, което мисли тъкмо в този момент. Прави го по един и същи начин на чаша кафе или бира, забързан със стремителна крачка или бавно дърпащ от пурата си, в служебните си контакти, пред камерите на телевизията. У него няма самостоятелен, експлицитно диференциран “втори етаж” на рационална саморефлексия. Този факт хвърля в пълна заблуда многоучените индивиди, които знаят наизуст чуждите мисли, повтарят ги, понякога дори с разкошна фразеология, но не раждат собствени. А ги хвърля в пълна заблуда затова, защото те не разбират нещо много дълбинно. Не разбират, че мисленето е точно такъв атрибутивен личностен талант, какъвто е талантът на художника, на писателя, на музиканта, на твореца изобщо; или го имаш, или го нямаш.

              Всички се раждаме способни да мислим креативно точно толкова, колкото се раждаме способни да станем, например, оперни певци на това основание, че  всички генетично притежаваме глас. Казано по друг начин – автентичната способност за мислене е дарба и като всяка дарба е, първо, рядкост и, второ – не се пада на всекиго поравно. Да се образоваш, да научиш и да знаеш много постигнати от други истини е едно, а да мислиш със собствената си глава е съвсем друго нещо. Високо образованият, но без дарба в сферата на мисленето е в най-добрия случай това, което е изкуствоведът спрямо художника, музиканта, писателя или артиста. Единият го знае, другият го може. И толкова!

               Бойко Борисов притежава рядката дарба на автентичен мислител, зад и в думите на когото неизменно присъствува личностно имплицирана семантика. Затова е усещан, разбиран и харесван от смазващо преобладаващата част на нацията, но с поведението и личността си дефинитивно дразни желаещата да мине за интелигентна политическа и въобще публична върхушка, която с езика си не произвежда нищо друго, освен  демагогическа, безсемантична фразеология.

               Има удивителни примери както за преднамерено отхвърляне, така и за предразсъдъчно неразбиране на истинските качества на Бойко Борисов. По време на кметската предизборна кампания един много известен и много релефен български политик  втренчено и по жречески заклинателно повтаряше: “Борисов не става за кмет. Борисов не може да бъде кмет. Борисов е пожарникар”. А един добър, опитен и влиятелен журналист в още по-влиятелен вестник, който ми е квартален съсед по местоживеене, самонадеяно ми подхвърля отвреме навреме: “Какъв ти Бойко Борисов, Дунов? Та ти си интелигентен човек, професор...” Само че на релефния политик му се наложи да си прехапва езика и след кметските избори в София тъй, както го прехапа след парламентарните през 2001 г., а моят съсед пък е така добре заплатен в капиталистическия вестникарски бизнес, както не би могъл дори да мечтае през любимият му комунистически режим. Та сега се прави на суверенен интелетуалец...

               Автентичният, някак по англосаксонски емпирично фундиран мислител, какъвто тип е Бойко Борисов, разпознава проблема веднага, по интуиция. И почва да му търси решението пак веднага, в движение. Затова той естествено се самоналага за водач на големи групи от хора, понеже винаги възникват ситуации на “задънената улица”, от които някой трябва да тръгне пръв и спонтанно да поведе останалите. Мога уверено и спокойно да добавя, че Генералът е също така по английски лоялен и почтен. Толкова впечатляващо почтен, та отвън изглежда, сякаш е по детски наивен. Спомнете си как понякога говори за отношенията си с г-н  Президента Георги Първанов или с Царя, как съчетава в едно държавническа лоялност и личностно достойнство, институционален респект и ненакърнимо чувство за  гражданска равнопоставеност.

               А какво ни показва един внимателен антропологичен поглед върху лицето на Генерала? Бойко Борисов се усмихва така естествено и човешки, даже свенливо, та моментално вдъхва, сугестира нагласа за доверие към себе си. Нека ми бъде позволено да припомня с какво неподправено интелектуално и емоционално любопитство го слушаше и наблюдаваше изключителната журналистка Цветанка Ризова в чудесния разговор на четири очи по Нова телевизия! И след всички такива факти нечисто- пенливата политическа и политологическа върхушка продължава да се чуди на какво се дължи неговата популярност, обявява го за медиен герой, приписва му целенасочено използване на пиар техники, прави аналогии с античния държавен тиранин на Платон! А усмивката експлицира по неподражаем спонтанен начин духът на човека, неговата отвореност и епистемологично-емоционална пълнота в отношението към хората и света. Дори гневът на Бойко е човешки, облагороден; не ражда нито страх, нито омраза у хората, върху които се е стоварил в даден момент.

               А за тялото му професор Димитър Шойлев мъдро и проникновено, с възхищение се изказа на 18 септември 2005 г. в Банкя, че той притежава изключително здрава и конструктивно целесъобразна опорно-двигателна система. Тогава някои журналисти симпатично пробваха чувството си за хумор  върху мъдростта на тоя многозаслужил професор, но все пак се довериха на безпрекословния му авторитет в медицината и живота. Тялото на Генерала е натренирано, закалено. Този факт, съчетан с душевното му излъчване, вдъхва сигурност и увереност у хората, които му се доверяват. Каквото и да се говори, Тодор Живков и Симеон Сакскобурггоски не са от личностите, които не знаят и не разбират на кого могат да поверят собствената си сигурност. И ако тези двама български мъже са му повярвали, защо да не му повярват и нормалните български граждани? Вярват му, естествено...

               И накрая – как се очертава държавническото бъдеще на Бойко Борисов? Генералът може да спечели, при това съвсем убедително на втория тур, президентските избори още през есента. Но България не е политическа театрална сцена с главен герой Бойко Борисов. България има трудни реални проблеми, които следва да бъдат решавани. Нивата трябва да се разоре отдолу, издълбоко. Необходима е партия, способна радикално и трайно да отстрани от властта самовъзпроизвеждащите се, омръзнали на гражданите партийни върхушки. Гражданските предпоставки за партията са вече факт. Но единствената напълно ясна нейна политическа цел засега са следващите местни избори. Що се отнася до националните задачи, всичко ще започне да се изяснява стъпка по стъпка след 16 май 2006 г. Възможни са всякакви конкретни варианти във времето, освен един – освен вариантът Бойко Борисов да бъде спрян, защото той е просто изразител на стремежа на нацията.

            4.04.2006 г.

               София 




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1256743
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол