Постинг
21.06.2009 18:44 -
ЮЖНИЯТ ПАРК
21.06.2009 г.
неделя
ЮЖНИЯТ ПАРК в СОФИЯ
Д-р Петър Янков: Южният парк е изключително ценен елемент от ландшафта на София
Какви видове птици се срещат в Южния парк, какви са техните особености, през кои сезони какви птици има в парка, има ли случаи на посегателства. На тези и други въпроси Агенция “Фокус” разговаря с д-р Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците.
Фокус: Господин Янков, какво е характерно за видовете птици, които се срещат в столичния Южен парк?
Петър Янков: Изследваме Южния парк още от 1979-1980 година, 10 години преди да е създадено Българското дружество за защита на птиците. Особено активно някои от членовете на нашето дружество проявяват специален интерес към Южния парк. Южният парк е един изключително ценен елемент от картата, от ландшафта на София. Бих казал една от най-ценните части, от които зависи отдихът на хората, но и микроклиматът. Сам по себе си паркът е хубав и може да даде добри условия с разнообразните си водоеми, с части подобни на горички, със зелените площи и т.н. Той е изключително ценен и с това, че представлява нещо като коридор за проникване на диви животни от подножието на Витоша, доколкото това през последните години все още е възможно, към центъра на София.
Водоемите, които първоначално са планирани там, впоследствие създадоха условия за размножаване на птици, които не са характерни за селището. Такива са зеленоглавата патица – дивата патица, зеленоногата водна кокошка, някои видове дърдавкови птици, като водният дардавец или крещалецът. Тоест това са птици, които по никакъв начин не биха могли да се свържат със селищата, но благодарение на тези условия те могат да се видят и на много хора им прави впечатление, разхождайки децата си. Може да се види пред тях на алеята как майката патица превежда малките си от едното блато в другото. Интересен вид, който може да се види, е земеродното рибарче. През първите години, когато водоемите не бяха обраснали в периода 1982-1985 година, благодарение на това, че там имаше чакъл, чакълени дъна на някои от басейните, се срещаше и речният дъждосвирец. Изключително интересни птици, които могат да се видят в Южния парк, и това е едно от редките места, където могат да се видят, са совите и по-специално ушатата или горската ушата сова, която гнезди там.
Фокус: Какво е характерно за този вид птица?
Петър Янков: Много е важно да се подчертае, че совите са едни от малкото опасни за човека птици. Тяхната биология е такава, че малките совички напускат гнездата си преди да могат да летят, те още не са с напълно израснали пера, подскачат, подхвърчат, движат се по клоните и много често падат на земята. Точно тогава и то на места, като Южния парк те биват намирани от хората, които не знаейки тези биологични особености ги вземат, мислейки, че птиченцата са изоставени от родителите си или бедстват. Този момент е изключително опасен, защото възрастните сови, родителите имат поведението да нападат човека в тези случаи, защото те защитават малките си. При това нападението се извършва върху очите с нокти, совите атакуват очите на човек. Това е много важно да се знае и хората, когато видят такава птица – совичка или дори друг вид птица по-добре да не я пипат. Не само защото това е забранено по закон, но и за да не рискуват зрението си. Има хора ослепени от сови, защитавайки малките си по този начин.
Фокус: А през последните години имало ли е и колко такива случаи на ослепяване?
Петър Янков: Не. За щастие не е имало случаи на осакатяване на човек. Но имаше много случаи почти всяка година, дори и тази година, през периода на излитане на малките, на напускане на малките на гнездата буквално ни се загряват телефоните в Българското дружество за защита на птиците от хора, които са намерили такива бедстващи птиченца, както те смятат. Хората не бива да рискуват и да пипат такива птици.
Фокус: През лятото какви видове остават и кои мигрират, как се променя фауната?
Петър Янков: Оставят някъде 40 – 45 вида, гнездят в Южния парк. Освен за зеленоглавата патица, която споменах, горската ушата сова там гнездят и редица пойни птици и включително славеят. Много хора не са го виждали, но са чували за него. Така, че славеят е една от птиците, които може да бъде видяна там. Гнездят и няколко вида кълвачи, включително зеленият кълвач и сирийският кълвач. Това са сравнително редки птици по-присъщи за гората отколкото за паркове. Сирийският кълвач е в списъка на Директивата за птиците на Европейския съюз и е един от видовете, за които се обявяват зони “Натура 2000”, тъй като в Европа се среща главно на Балканите и на север до Унгария. По-интересните са славеят, чинката, синигери гнездят там. Дори кукувицата минава и се опитва да намери гостоприемници, в чиито гнездо да си остави яйцата в Южния парк. Една интересна птица, която е индикатор за чисти води това е земеродното рибарче, което също е виждано в Южния парк. Една много красива птица от рода на тропическите птици, те са четири вида много пъстри, земеродното рибарче е такъв вид. Разбира се гугутката някои видове от пойните, разбира се около парка, гнездят лястовици – градската лястовица и селската лястовица, които ловуват в парка. През размножителния сезон - не знаем със сигурност дали се размножава на територията на парка, но сме го наблюдавали да ловува малкият ястреб. Това е дневна хищна птица. Това са по интересните птици. През периода на миграцията Южния парк е още по-важен, защото се оказва една междинна станция за птиците, които прелитат на юг, особено за пойните птици. Вероятно хиляди мигранти преминават и се хранят в парка, като по този начин унищожават някои вредители по дърветата, по тревите, т.е. те си изпълняват своята екологична роля. Сред тях са мухоловките през пролетната миграция, началото на април минават и четирите вида мухоловки. Минават коприварчета. Сред гнездящите птици се срещат и едни от най-пъстрите птици в България – щиглеца или кадъната и зелениката, това съм към гнездящите, но те минават и по време на миграция. Разбира се и лястовиците са едни от най-честите и многобройни мигранти, които преминават през парка и се хранят с летящите насекоми. Сред по-екзотичните мигранти са голямата белочела гъска дори ята от този вид са виждани да минават над Южния парк.
Фокус: Кои са видовете птици, които не мигрират, остават целогодишно в парка?
Петър Янков: Целогодишно остават патиците – зеленоглавата патица. В парка гнездят и врабчета – полското врабче, той е и вид, който остава целогодишно. Гугутката остава целогодишно в парка. Зеленият кълвач е целогодишно там, сирийският кълвач – те са си през цялата година. Докато лястовиците през пролетта се връщат, гнездят и през есента отново отлитат на юг. Мухоловките пък само преминават те не гнездят.
Фокус: От всички тези видове, които сте наблюдавали и споменахте, кои са включени в Червената книга, като застрашени видове?
Петър Янков: Един от видовите включен в Червената книга е големият ястреб. Това е вид, който сравнително рядко преминава там. Това става най-често по време на миграция. По принцип тези по-редките видове странят от човека и не оставят в близост до него. Тук по време на миграция преминава и сокола орбу, който също е в Червената книга.
Фокус: Г-н Янков, има ли случаи на посегателство върху птици и на бракониерство на територията на Южния парк?
Петър Янков: През последните години наблюденията на Българското дружество за защита на птиците показват, че започват да се появяват посегателства. За щастие все още те не са обезпокоителни, това са по-скоро случайни, инцидентни случаи. Най-често това засяга патиците – дивата патица, зеленоглавата патица, която гнезди там. Подчертавам, че това са случайни явления, а не нещо закономерно или нещо по-мащабно. Нашите анализи показват, че причината за това е постоянното присъствие на хора, със сигурност, ако там нямаше постоянно хора посегателствата щяха да са повече. Подобни наблюдения ни карат да въведем някои корекции в нашите природозащитни стратегии. Най-общо казано разбираме, че най-добрата защита е честото присъствие, разбира се регулирано, на хората в ценните природни места отколкото тяхното физическо ограждане, образно казано ограждането им с бодлива тел. По-добре е да има регулирано посещение на хора, тогава посегателствата са по-малко отколкото хората да не се допускат. Това съвпада и с едно от модерните схващания за ролята на ценните природни места. Те трябва да бъдат и от максимална степен полезни за хората, за реакрияция, за наблюдаване на биологичното разнообразие било то птици, пеперуди и т.н. Напоследък излязоха данни, че наблюдаването на птиците или на други животни особено на детайли на тяхното поведение, например хранене или отглеждане на малките си, оказва оздравяващо въздействие. В болниците във Великобритания напоследък поставят къщички и хранилки за птиците пред прозорците на болните и е доказано вече, че хората, където имат такива хора, които наблюдават птиците оздравяват по-бързо и по-успешно.
Александър ШАБОВ
неделя
ЮЖНИЯТ ПАРК в СОФИЯ
Д-р Петър Янков: Южният парк е изключително ценен елемент от ландшафта на София
 |
| 21 юни 2009 | 17:27 | Агенция "Фокус" |
|
Фокус: Господин Янков, какво е характерно за видовете птици, които се срещат в столичния Южен парк?
Петър Янков: Изследваме Южния парк още от 1979-1980 година, 10 години преди да е създадено Българското дружество за защита на птиците. Особено активно някои от членовете на нашето дружество проявяват специален интерес към Южния парк. Южният парк е един изключително ценен елемент от картата, от ландшафта на София. Бих казал една от най-ценните части, от които зависи отдихът на хората, но и микроклиматът. Сам по себе си паркът е хубав и може да даде добри условия с разнообразните си водоеми, с части подобни на горички, със зелените площи и т.н. Той е изключително ценен и с това, че представлява нещо като коридор за проникване на диви животни от подножието на Витоша, доколкото това през последните години все още е възможно, към центъра на София.
Водоемите, които първоначално са планирани там, впоследствие създадоха условия за размножаване на птици, които не са характерни за селището. Такива са зеленоглавата патица – дивата патица, зеленоногата водна кокошка, някои видове дърдавкови птици, като водният дардавец или крещалецът. Тоест това са птици, които по никакъв начин не биха могли да се свържат със селищата, но благодарение на тези условия те могат да се видят и на много хора им прави впечатление, разхождайки децата си. Може да се види пред тях на алеята как майката патица превежда малките си от едното блато в другото. Интересен вид, който може да се види, е земеродното рибарче. През първите години, когато водоемите не бяха обраснали в периода 1982-1985 година, благодарение на това, че там имаше чакъл, чакълени дъна на някои от басейните, се срещаше и речният дъждосвирец. Изключително интересни птици, които могат да се видят в Южния парк, и това е едно от редките места, където могат да се видят, са совите и по-специално ушатата или горската ушата сова, която гнезди там.
Фокус: Какво е характерно за този вид птица?
Петър Янков: Много е важно да се подчертае, че совите са едни от малкото опасни за човека птици. Тяхната биология е такава, че малките совички напускат гнездата си преди да могат да летят, те още не са с напълно израснали пера, подскачат, подхвърчат, движат се по клоните и много често падат на земята. Точно тогава и то на места, като Южния парк те биват намирани от хората, които не знаейки тези биологични особености ги вземат, мислейки, че птиченцата са изоставени от родителите си или бедстват. Този момент е изключително опасен, защото възрастните сови, родителите имат поведението да нападат човека в тези случаи, защото те защитават малките си. При това нападението се извършва върху очите с нокти, совите атакуват очите на човек. Това е много важно да се знае и хората, когато видят такава птица – совичка или дори друг вид птица по-добре да не я пипат. Не само защото това е забранено по закон, но и за да не рискуват зрението си. Има хора ослепени от сови, защитавайки малките си по този начин.
Фокус: А през последните години имало ли е и колко такива случаи на ослепяване?
Петър Янков: Не. За щастие не е имало случаи на осакатяване на човек. Но имаше много случаи почти всяка година, дори и тази година, през периода на излитане на малките, на напускане на малките на гнездата буквално ни се загряват телефоните в Българското дружество за защита на птиците от хора, които са намерили такива бедстващи птиченца, както те смятат. Хората не бива да рискуват и да пипат такива птици.
Фокус: През лятото какви видове остават и кои мигрират, как се променя фауната?
Петър Янков: Оставят някъде 40 – 45 вида, гнездят в Южния парк. Освен за зеленоглавата патица, която споменах, горската ушата сова там гнездят и редица пойни птици и включително славеят. Много хора не са го виждали, но са чували за него. Така, че славеят е една от птиците, които може да бъде видяна там. Гнездят и няколко вида кълвачи, включително зеленият кълвач и сирийският кълвач. Това са сравнително редки птици по-присъщи за гората отколкото за паркове. Сирийският кълвач е в списъка на Директивата за птиците на Европейския съюз и е един от видовете, за които се обявяват зони “Натура 2000”, тъй като в Европа се среща главно на Балканите и на север до Унгария. По-интересните са славеят, чинката, синигери гнездят там. Дори кукувицата минава и се опитва да намери гостоприемници, в чиито гнездо да си остави яйцата в Южния парк. Една интересна птица, която е индикатор за чисти води това е земеродното рибарче, което също е виждано в Южния парк. Една много красива птица от рода на тропическите птици, те са четири вида много пъстри, земеродното рибарче е такъв вид. Разбира се гугутката някои видове от пойните, разбира се около парка, гнездят лястовици – градската лястовица и селската лястовица, които ловуват в парка. През размножителния сезон - не знаем със сигурност дали се размножава на територията на парка, но сме го наблюдавали да ловува малкият ястреб. Това е дневна хищна птица. Това са по интересните птици. През периода на миграцията Южния парк е още по-важен, защото се оказва една междинна станция за птиците, които прелитат на юг, особено за пойните птици. Вероятно хиляди мигранти преминават и се хранят в парка, като по този начин унищожават някои вредители по дърветата, по тревите, т.е. те си изпълняват своята екологична роля. Сред тях са мухоловките през пролетната миграция, началото на април минават и четирите вида мухоловки. Минават коприварчета. Сред гнездящите птици се срещат и едни от най-пъстрите птици в България – щиглеца или кадъната и зелениката, това съм към гнездящите, но те минават и по време на миграция. Разбира се и лястовиците са едни от най-честите и многобройни мигранти, които преминават през парка и се хранят с летящите насекоми. Сред по-екзотичните мигранти са голямата белочела гъска дори ята от този вид са виждани да минават над Южния парк.
Фокус: Кои са видовете птици, които не мигрират, остават целогодишно в парка?
Петър Янков: Целогодишно остават патиците – зеленоглавата патица. В парка гнездят и врабчета – полското врабче, той е и вид, който остава целогодишно. Гугутката остава целогодишно в парка. Зеленият кълвач е целогодишно там, сирийският кълвач – те са си през цялата година. Докато лястовиците през пролетта се връщат, гнездят и през есента отново отлитат на юг. Мухоловките пък само преминават те не гнездят.
Фокус: От всички тези видове, които сте наблюдавали и споменахте, кои са включени в Червената книга, като застрашени видове?
Петър Янков: Един от видовите включен в Червената книга е големият ястреб. Това е вид, който сравнително рядко преминава там. Това става най-често по време на миграция. По принцип тези по-редките видове странят от човека и не оставят в близост до него. Тук по време на миграция преминава и сокола орбу, който също е в Червената книга.
Фокус: Г-н Янков, има ли случаи на посегателство върху птици и на бракониерство на територията на Южния парк?
Петър Янков: През последните години наблюденията на Българското дружество за защита на птиците показват, че започват да се появяват посегателства. За щастие все още те не са обезпокоителни, това са по-скоро случайни, инцидентни случаи. Най-често това засяга патиците – дивата патица, зеленоглавата патица, която гнезди там. Подчертавам, че това са случайни явления, а не нещо закономерно или нещо по-мащабно. Нашите анализи показват, че причината за това е постоянното присъствие на хора, със сигурност, ако там нямаше постоянно хора посегателствата щяха да са повече. Подобни наблюдения ни карат да въведем някои корекции в нашите природозащитни стратегии. Най-общо казано разбираме, че най-добрата защита е честото присъствие, разбира се регулирано, на хората в ценните природни места отколкото тяхното физическо ограждане, образно казано ограждането им с бодлива тел. По-добре е да има регулирано посещение на хора, тогава посегателствата са по-малко отколкото хората да не се допускат. Това съвпада и с едно от модерните схващания за ролята на ценните природни места. Те трябва да бъдат и от максимална степен полезни за хората, за реакрияция, за наблюдаване на биологичното разнообразие било то птици, пеперуди и т.н. Напоследък излязоха данни, че наблюдаването на птиците или на други животни особено на детайли на тяхното поведение, например хранене или отглеждане на малките си, оказва оздравяващо въздействие. В болниците във Великобритания напоследък поставят къщички и хранилки за птиците пред прозорците на болните и е доказано вече, че хората, където имат такива хора, които наблюдават птиците оздравяват по-бързо и по-успешно.
Александър ШАБОВ
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
