13.02.2009 г.
петък
Вървя преди обяд из Южния парк. Студът пощипва лицето ми от дългата разходка, но е почти съвсем слънчево.
Спирам и се заглеждам в планината Витоша. Снегът е покрил северния склон и блести ли, блести на слънчевата светлина.
Тогава изведнъж се сещам...
Пейо Крачолов Яворов, ослепял почти напълно, излиза с брат си Атанас на разходка от къщата на булевард "Витоша", където живеел след житейската си трагедия. На разходка, пък белким стигне и до Народната библиотека, че отдавна не е ходил там...
Било е по сегашно време, месец февруари.
Като излезли на булеварда "Витоша", близо до "Солунска", изведнъж усетили яркото и силно слънце. Усетили го Атанас с очите си, а Пейо, с кожата си.
Тогава поетът се загледал на юг, към планината Витоша, пък току изрекъл:
"Братко Атанасе, белее ми се леко снегът на планината Витоша, само това беличко едвам-едвам виждам, друго всичко ми е черно..."
Ех, Яворов, Яворов, къде е българският Шекспир да разкаже трагедията на твоя живот...