Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2009 14:39 - ФРАГМЕНТИ от СТРАННИ РАЗМИСЛИ върху СИСТЕМИТЕ...
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2187 Коментари: 0 Гласове:
0



          29.01.2009 г.

         четвъртък

                                                         ФРАГМЕНТИ...

Така-а-а-а...

               Аз  имам  тяло, това тяло е мое...

               Аз  имам душа,  тази душа е моята душа...

               А  кой  съм аз?

               Някаква  единство,  някакъв  синтез  на тялото и душата?

               Или  пък  нещо  трето?

               Защо се отнасям към моята душа и към моето тяло като към техен собственик?

               Коя  е  всъщност  първата  ми мисъл  за самия мен?

               От  гледна точка на позицията, че представлявам система,  двата  главни елемента на която са тялото и душата ми,  то главният проблем е  проблемът  за моята структура като човек  и  за  начина, по който  функционирам.

                Моята  структура,  това  е  всъщност  връзката, която съществува между моето тяло и моята душа. Моето  тяло  е протяжно, то е в пространството,  има  своите  измерения  като всяко друго  тяло. Родил  съм се /възникнал съм/  тогава и тогава,  живял съм там и там, а другата част, да  речем, ще я допише  каменоделецът  на един камък.  

                  А  душата  ми?

                  Тя  в  пространството  ли  съществува, или само  във времето?

                  Ами  ако  нещата  стоят  обратно...

              Ако  моето  тяло  с  моите  сетива създават  пространството,  ако  пространството  съм аз,  а  светът е в мен, тоест в пространството?

                  Ако  моята  душа  създава  времето,  а  светът,  битувайки в моята душа, битува  във времето?

                   Ако  аз  съм времето и пространството,  в  които  съществува целият свят?

                   Какво,  самонадеяно ли звучи?

                   Има  ли  пространство и време извън човека,  има  ли  метри  и  километри,  има ли часове, дни и години  извън  представата и понятието на човека за тях?

                   Има  ли  въобще  ПРЕДИ и  СЛЕД,  БЛИЗО  и  ДАЛЕЧ, ТУК и  ТАМ  безотносително към човешката представа за последователност,   подреждане   и ред?

                    Не  съм  първият,  разбира  се,  който е  склонен  да  изтълкува пространството  и  времето като  понятия, произтичащи от собствената  същност  и природа  на човека.

                    Но  може  пък  да  се  опитам  да  отида малко  по-напред...

                   На  нас,  хората, сякаш  ни  е  лесно  да  си представим съществуването  на света  без   нас;  той  щял  да  си  остане  същият, дори нас  да  ни  няма,  дори  да  не сме  се  появявали, дори да изчезнем...

                     Изглежда  ни  невъзможно  обаче  да  си представим, че съществуваме  само ние, а около нас -  пустота...

                      А  защо  първото  ни  е лесно,  а  второто  ни  се  струва  абсурдно?

                      Не  се  ли  досещаме,  че  тая  работа не  ще  да  е съвсем  случайна,  не  ще  да  е просто познавателен навик?     





Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258102
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол