11.01.2009 г.
      неделя

              Из  ДНЕВНИЦИТЕ на  ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ
                                         и
                  съпругата му  С. А. Т.

           Лев  Николаевич Толстой:
           "Да  обичаш,  значи  да  се пренесеш  в  душата  на другиго, да живееш  с неговите желания. 
            Аз  не  мога  да го правя."
                                               +
             "Фарисей  съм, но не в това, в което ме упрекват. В това съм чист...
              Но  съм фарисей, защото  мисля  и твърдя, че живея богоугодно, за доброто, защото доброто е  единственото добро,  а  живея  с мисълта  за славата;  до такава степен  душата  ми е замърсена  от тази  мисъл, че  тя ми прегражда пътя към Бога.
               Чета  вестници,  списания,  търся  името  си,  чуя  ли  разговор,  чакам  кога ще заговорят за мен..."
                                                 +
               "Живей,  както  ако ще живееш  до вечерта  или вечно. Живей така, сякаш  изживяваш  последния си час и можеш  да  успееш  да  извършиш  само  най-важното.
                 И  същевременно  така, сякаш  ще  вършиш  безкрайно  онова,  което  вършиш."
                                                  +
                 "Винаги  ни  се струва,  че  ни обичат,  защото сме добри. А не се сещаме, че са добри онези, които  ни обичат."
                                                   +
                  "Хората  живеят  със  своите  мисли ,   с чуждите  мисли, със  своите  чувства,  с   чуждите  чувства  /в   смисъл  на  разбиране  на  чуждите  чувства, на влиянието  им  върху  действията  им./
                   Най-добър   е  онзи човек, който  живее главно  със своите мисли и с чувствата  на другите,  най-лошият тип  човек  е онзи, който  живее с  чужди  мисли и  със  своите чувства."
                                                    +
                       За основанията на собствеността
                   "Най-напред има дърво в гората и после парче дърво, а не лъжица -  аз  помислям, поработвам  и  изрязвам  от него  лъжица. Може  ли  да   има съмнение,  че лъжицата е моя?"
                                                     +
                    "Историята  на музиката,  както  и  всички  истории,  е  написана с цел  да докаже как музиката  постепенно  е  достигнала  положението,  в което  се  намира  сега онова,  което  е предмет  на  историята...
                      А  сегашното  състояние  на музиката или  на  онова,  което  историята  описва, се  смята  за  по-висше.
                        Ами  ако  то  не  само е по-нисше,  а  съвсем  уродливо, случайно  отклонение  към  уродливост?"

                                  СОФИЯ  ТОЛСТАЯ
                       "В  теб  няма  добро. Ти  си  зъл,  ти  си  звяр.  И  аз  ще  обичам добри и благородни  хора, а не теб.  Ти  си  звяр!" /Тези думи са за Лев  Николаевич, ако някой не се досеща.../
                                                      +
                        "Красотата,  чувствеността, бързата променливост, религиозността,  вечното търсене на религиозността и  истината - това  е характеристиката на моя мъж.
                         Той  ми  внушава,  че неговото  охладняване  към  мен се дължало на  това,  че  АЗ НЕ  СЪМ  ГО  РАЗБИРАЛА. А  знам,  че  най  му  е  неприятно  това,  че  аз  изведнъж толкова  всецяло  го разбрах,  твърде  много  разбрах  онова, което по-рано  не  съм виждала...
                        Колко  му  е  омръзнала  неговата  РОЛЯ  на  релииозен  мислител и учител, колко  се е  изморил  от   това!...  Той  не  е  искал  да  видя  това, тоес  желанието  му  да  си  почине  от ролята на религиозен  учител,  и  старателно  е  отклонявал  пристигането  ми в Кочети...
                        Живее ли  се  с  такъв  човек?!  Страх  ме  е,  че  той  с  ПРИСЪЩОТО  МУ  КОВАРСТВО, след  като  знае, че на мен ми е необходимо да се  върна  обратно,  ще  живее тук  месеци  наред.
                       Но  щом е тъй, и  аз  за нищо на света  няма  да  си замина, ще зарежа  всичко, нека  всичко  да  пропадне!
                       КОЙ  ЛИ  ОТ  ДВАМА  НИ  ЩЕ  НАДВИЕ?...
                       Понякога  го  гледам и ми  се струва,  че  той  е мъртъв, че всичко  живо,  добро,  проницателно, съ-чу-ствуващо,  правдиво  и  любовно е умряло  и убито от  ръката на сухия сектант без сърце - Чертков."
                                                +
                       "Исках  да  обясня  на  Лев  Николаевич  извора  на  моята  ревност към  Чертков и  му  занесох  една  страничка от  неговите  младежки  дневници,  от  1851 година, където  той  пише,  че  НИКОГА  НЕ  СЕ  Е ВЛЮБВАЛ  В  ЖЕНИ, НО  МНОГО  ПЪТИ  СЕ Е  ВЛЮБВАЛ  В  МЪЖЕ.
                        Мислех  си,  че той,  както  П. И. Бирюков, както  доктор  Маковицки /как само е разнасяла дневника му!/,  ще  разбере ревността  ми и ще ме успокои,  а  той,  наопаки,  целият  пребледня  и  изпадна  в  такава  ярост,  такъв  отдавна,  много  отдавна не съм  го  виждала.
                        "Излез,  махай  се! - развика  се  той. - Казвал  съм  ти,  че  ще  те напусна,  и ще го сторя..."
                        Започна да търчи  из стаите,  аз  вървях  подир  него  в  ужас и недоумение. После  се  заключи в стаята  си  и не ме пусна  да  вляза при него.
                       Аз  направо  се  вцепених.  Къде  е любовта?  Къде  е  непротивлението  на  злото? Къде  е християнството?  И  къде  са,  най-сетне,  справедливостта  и разбирането?
                         Нима  старостта  дотам  ожесточава човешкото  сърце?  Заради  какво ме  наказва? Щом  се  сетя  за  злобното му лице,  за  този  крясък -  направо  изстивам."
                                                +
                        "Измъчва  ме любопитството  какво  ли пише в дневника си моят мъж. Сегашните му дневници са съчинения, писани с оглед на това, че от тях ще се извличат мисли и ще се правят заключения.
                         А  моите  дневници  са  искрен  вик  на сърцето и правдиви  описания на всичко, което става  у нас...
                         Въпреки  че  ревнувам  моя мъж  от Чертков, аз  го  обкръжавам  с такава  любов,  грижи  и  нежност, че  друг  би  ценил  това.
                         А  НЕГО  ГО  Е  РАЗГЛЕЗИЛО  ЦЯЛОТО  ЧОВЕЧЕСТВО,  КОЕТО  ГО  ПРЕЦЕНЯВА  СПОРЕД  КНИГИТЕ  МУ   /СПОРЕД  ДУМИТЕ  МУ/,  А  НЕ  СПОРЕД  ЖИВОТА  И  ПОСТЪПКИТЕ  МУ.
                            ТОЛКОВА  ПО-ДОБРЕ,  СЕГА  ЩЕ НАУЧИ  ТОВА  ЧОВЕЧЕСТВО  ОТ  МЕН  КАКЪВ Е НЕГОВИЯТ  РАЗГЛЕЗЕН  ИДОЛ  ЛЕВ  НИКОЛАЕВИЧ  ТОЛСТОЙ"!