03.01.2009 г.
        събота

 НАСТЪПИЛА е, КАЗВАТ, пак... НОВА ГОДИНА...

             Малко са ярките, семантично  безпогрешни  спомени от моето  детство.
             Но  един  от тях, който завинаги ще остане в паметта  ми, е следният.
             Бях в първо отделение на моето селско училище. Учихме каквото учихме, пуснаха ни ваканция. Ваканцията се наричаше Коледна и тогава, но празникът Коледа си беше далече - чак  на  6 януари.
               Свърши ваканцията и тръгнахме отново на училище. В първия учебен час учителката написа на черната дъска датата, месеца и годината.
               Аз още тогава си бях любознателно момче и веднага забелязах, че учителката ни е допуснала грешка. 
            Датата  и месецът януари си бяха точни, разбира се, но годината, годината... годината беше различна от тази, която изписвахме преди да ни пуснат във ваканция.
              А  всеки ученик, даже селският като мен, знае, че на училище в едно отделение се учи по една цяла година. Как така аз още съм в първо отделение, а вече да ходя на училище втора година?
               Вдигнах смело ръката си и разясних на учителката ми Борисова, че е допуснала грешка при изписването на годината - сега сме 19...8 г., а не 19...9 година, както тя беше написала на дъската...
               Моите съученици ме подкрепиха с убедителни викове, разбира се, та нали бях най-добрият ученик сред тях, отличникът на класа от първия учебен ден...            
                 Учителката Борисова ме загледа учудено, усмихна се и  благонравно разясни на мен и на всички ученици, че тя наистина е допуснала грешка, но не точно сега, в този момент, а доста по-рано...
                Допуснала е грешката да не ни каже, че  освен Коледа  има и Нова година, която започва винаги на 1 януари, затова вече годината се е сменила, станала е 19..9  по ред година...
                Преди да тръгна на училище, в моето ранно детство, броят на годината нямаше никакво значение, нито пък някой се интересуваше коя година сме... Виж, датата и месецът ги знаехме, особено месецът...
                 Аз обаче пак не бях удовлетворен и не се чувствувах спокоен след разясненията на учителката. А  защо пък точно 19...9 година, продължих да питам аз, да не би тогава да са произлезли човеците?
                  Така е по календара, вече малко рязко ми отвърна учителката и не пожела да спомене нито за Исус Христос, нито за неговото рождение...
                   И  ето,  вече трети ден пак изписваме ново число за годината, този път числото 2009...  С какво ли ще запомня пък тази смяна на числото, обозначаващо годините?
                   Общо взето самата вечер за мен си беше съвсем тривиална. Легнах си рано и се събудих 5 минути преди 24 часа, колкото да пратя поздравително телефонно съобщение ...
                     Изпратих поздравителното съобщение.
                    Само дето още си чакам обратния поздрав, та мога спокойно да кажа, че макар вече трети ден да изписвам числото 2009, аз всъщност продължавам да си живея в 2008 година...
                    Съществува  вероятност така да изкарам цялата година, обозначена с новото число, а нищо чудно да си поръчам  и  скромен  паметник  отсега, на който да са изписани три числа на три години - годината на раждането ми,  годината  с числото  2008  и годината, в която ще си проговорим  с Бога  отблизо  и  на "ТИ"...