21.12.2008 г.
          неделя

СМЪРТТА на ДВАМА ВЕЛИКИ ХРИСТИЯНИ:
ТОМАС МОР - ЕКЗЕКУТИРАН  КАТОЛИК;
ТОМАС КРАНМЕР - ПРОТЕСТАНТ
       
        Искам да напрявя кратко описание на смъртта на някои велики жени и мъже, но това ще става последователно и с течение на времето. 
        Ще започна с двама англичани, глави на църквата, чиято гибел е настъпила поради противоположни религиозни убеждения. 
        Първият от двамата мъже бил осъден и екзекутиран, защото е католик. Вторият пък бил осъден и екзекутиран, защото е създал и утвърдил англиканската протестантска църква.
        Добре, че православието няма създадена църква на Запад през това историческо време...

                                     ТОМАС  МОР
                                      /1478 - 1535/
          Томас Мор бил канцлер на Англия от 1529 до 1532 г.  Но  когато крал Хенри осми поискал от него да му  се зъкълне като глава на англиканската църква, Мор   отказал  да направи това, защото е католик и признава само властта на папата в църквата.
          Кралят го обвинил в държавна измяна, затворил го в Тауър и  го осъдил на смърт. А  какво  демонстрационно  изпълнение на присъдата му само се е предвиждало ... записано при това в самата присъда:
           "Да  се върне с помощта на констейбъла Уилям Кингстън в Тауър,  оттам да се влачи по земята през цялото лондонско  Сити до Тайбърн, там  да бъде обесен до полузадушаване, да се свали от въжето, докато още не е умрял, да му се отрежат половите органи, да му се разпори коремът и вътрешностите да се изтръгнат и изгорят.
              След това да бъде разкъсан от четири коня, четирите парчета от тялото му да се заковат на четирите врати на Лондонското сити, а главата му да се постави на Лондонския мост."
               В  гръцките  и  в нашите учебници по история  се дава като безпрецедентен и ужасен пример случаят,  когато Цариградският патриарх  бил обесен от султана заради участие в гръцката завера и влачен по цариградската чаршия... Но  виждаме, че султанът по всяка вероятност  просто  е  възпроизвел събитията, заповядани да  се случат   три века по-рано в Англия...
               Впрочем, присъдата не била изпълнена по начина, по който е записана в документа; кралят проявил милост, но милостта  му съществува за реалната, а не за юридическата история...
                Рано  сутринта на 6 юли 1535 г. в затвора Тауър пристигнал приятелят на Мор Томас  Пип - служител в канцеларският съд. Той  му съобщил, че присъдата ще бъде изпълнена и екзекуцията му ще се състои в 9 часа сутринта, но че кралят същевременно заменя мъченическата процедура по екзекуцията  в Тайбърн с просто отсичане на главата.
               Съвременници на Томас Мор са оставили за историята доказателства, че  главата на католическата църква в Англия запазил своя дух висок и дори  типично по английски се шегувал. Ето две от неговите находчиви предсмъртни шеги:
                "След като пристигнахме в Тауър за престъпника - докладва помощник шерифът на Сити  Едуард Хол -, един от служителите поиска много скъпата връхна дреха на Мор като възнаграждение за себе си. Мор му отговори, че ще я получи и веднага си свали шапката. "Това е моята най-връхна дреха - изрече Мор, а служителят го гледаше слисано и разярено."       
                 Когато пък се изкачвал към издигнатото място, на което се правело отсичането на главата, Томас Мор вежливо се обърнал към един от своите пазачи с думите:
                "Моля те, помогни ми да се изкача догоре, а  за слизането аз сам ще се постарая да сляза някакси."
               Последните му думи към палача били:
               "Шията ми е къса; цели се внимателно със  секирата, за да не се посрамиш  като палач."
               Миг след това главата на Томас Мор се търкулнала на подиума...

                                         ТОМАС  КРАНМЕР
                                              /1489 - 1556/
               Томас Кранмер е Кентърберийски епископ, виден деятел на английската Реформация.  Той посвещава целият свой живот на каузата за утвърждаването на англиканската ПРОТЕСТАНТСКА църква в страната.
              След смъртта на кралете-протестанти Хенри осми и Едуард четвърти  обаче на трона се възкачва "Кървавата" Мария Тюдор,  която възстановява  католицизма в Англия.
              Пътят  към ешафода сега се отворил  пък за протестанта  Томас Кранмер.  Обвиняват го, то си е известно как,  в държавна измяна.  Затварят го.
              Но  Мария Тюдор действува по женски перфидно. Тя  иска "еретикът"  първо  да бъде отлъчен от църквата, а след това осъден  и  екзекутиран.  
              С  нейната благословия в Оксфорд  е организиран диспут между Кранмер и католически богослови,  чиито  изход е, разбира  се,  предрешен.  
            Университетските теолози обявяват  Томас Кранмер за победен в диспута.  Горе  долу по фундаменталият принципен  начин, по който четиристотин  години по-късно  Сталиновите мичуринци и лисенковци победиха генетиците в биологическата съветска дискусия,  а  тук, в България,  Тодор Павлов пък победи в БАН Димитър Михалчев.
             След като обявили  протестантът Томас Кранмер за победен в такъв официозен диспут,  кралицата и католиците му дали 80 дена на разположение, за да напише апелация до папата в Рим. 
             Защото това е период на формиране и утвърждаване на англиканската протестантска църква,  която  тъкмо се отделя от католическата.  Папата, който преди години бил утвърдил архиепископския сан на Кранмер, сега  вече го лишил от него.
               Какво направил Томас Кранмер след  това?
               За  неприятна изненада на  протестантите, той сякаш капитулирал пред папата. Но капитулирал  не  поради страх от смъртното наказание, а  в  търсене на спасение за душата си.
             Писал,  поправял  и преписвал няколко варианта на своята  предсмъртна  реч.  Последната нощ преди екзекуцията той  съставил два окончателни варианта на текста - католически и протестантски.  
              А  вече пред самият запален дръвник Томас Кранмер предпочел да  произнесе текста на  протестантският вариант.  И  сам  сложил ръката си в огъня, преди той  да е достигнал до нея.
              Неговите колебания са колебания на вярата,  ходене по духовния ръб на все още ясно неочертаната граница между католицизма и протестантството в Англия.
              Но  ако  религиозно-духовната граница все още не била релефно очертана, то границата между двете църкви била  толкова ясна, колкото бил ярък огънят на  кладата, в който изгоряло тялото    на  християнина Томас Кранмер.