08.12.2008 г.
понеделник
ЧОВЕКЪТ между СВОБОДАТА и ЦЕЛТА
Когато човекът е концентрирал собствената си воля за извършване на система от субординирани действия, преследващи като резултат осъществяването на предварително и твърдо формулирана цел, той не може да бъде свободен в тези свои действия.
Свободата на човека се проявява в процеса на избора на целта, но не и в процеса на нейната реализация. Аз мога, примерно, съвършено свободно да избера като своя цел изкачването на Черни връх на планината Витоша, но искам ли да постигна тази своя цел, не съм свободен да отпраша в северна посока през Искърското дефиле.
Признавам, че нарочно започвам с такава елементарна постановка на един безусловно фундаментален проблем. Защото хората обикновено мислят, че стремежът към свободата е някакъв безграничен стремеж; че те могат и дори е добре да бъдат свободни винаги, когато пожелаят и намерят сили в себе си за това.
Истински свободно е само спонтанното, рационално-целево немотивираното действие. Това е действие, намерило словесен израз в прочутата максима:
"ТАКА ИСКАМ - ТАКА ПРАВЯ!"
Същевременно това е действие, като по правило характерно за ранното детско поведение. Ако се запази със същата сила в зрелия период на човека, то може да има прекалено рискови последици за конкретният индивид като негов субект.
Но ако в зрялата възраст на човека съдържанието на максимата "ТАКА ИСКАМ - ТАКА ПРАВЯ!" се преобразува като съдържание на максимата "ТАКА ИСКАМ - ТАКА МИСЛЯ!", ние вече имаме работа с творческа натура от най-висш порядък.
Защото СВОБОДНО е както единствено СПОНТАННОТО действие, така и единствено СПОНТАННОТО мислене. Казано с други думи - свободни са онези наши мисли, онези наши идеи, които НЕ СА логически ИЗВЕДЕНИ нито от други мисли, нито от други идеи. /следва.../