22.11.2008 г.

      СИСТЕМА, ЕЛЕМЕНТИ и СТРУКТУРА

                                    на

                     ЧОВЕШКИЯ ДУХ

           ЗНАНИЕ,   СЪ – ЗНАНИЕ, 
               САМО – СЪ – ЗНАНИЕ

                 /предварителни  тезиси/

                      В  системата на човешкия дух изначални елементи са усещането и емоцията.  Усещането е познавателен, а емоцията – оценъчен, ценностен елемент.

                      Първични усещания са ПРИВЛИЧАНЕТО и ОТБЛЪСКВАНЕТО на организма от средата и нещата в нея, с които организмът влиза във взаимодействие.

                      Първични емоции  са УДОВОЛСТВИЕТО и НЕУДОВОЛСТВИЕТО, които възникват в процесите на привличане и отблъскване.

                      Дали човекът на ниво усещане ще бъде привличан или отблъскван от средата,  от нещата  в  нея  или  от друг  човек, това не зависи от него, а от средата и  от  другият  човек.  В привличането и отблъскването човекът бива ВЪВЛИЧАН спонтанно  и независимо от това, дали го е искал или не.

                      Емоциите УДОВОЛСТВИЕ и НЕУДОВОЛСТВИЕ обаче са субективни  психически  преживявания, които  се  надстройват,  така  да се каже,   като  оценъчна  скала върху  усещанията. Човекът е система. Всякакви въздействия върху системата оказват влияние в посока на оптималното функциониране или нарушаване на оптималното функциониране на системата.

                      Всяка система /включително човешкият индивид/ притежава фиксирани  вътрешни показатели за нейното оптимално функциониране – примерно температура, кръвно налягане, честота на сърдечния пулс и други.

                     Усещанията и емоциите са непосредствени, спонтанни. Те  изразяват реални преживявания на човека при взаимодействие с реални обекти. Съдържанието на усещанията и емоциите се определя от качествата и състоянията на реалните външни системи, с които човекът  спонтанно влиза във взаимодействия.

                    Човекът е мярка както за своите усещания, така и за своите емоции. Ако усещам някакъв външен предмет като голям, твърд или остър,  то го усещам такъв, защото е голям, твърд и остър спрямо мен, а не изобщо. Средата предизвиква у мен удоволствие или неудоволствие затова, защото аз съм мярката за удоволствието или неудоволствието.

                     ВЪЗПРИЯТИЕТО вече има за свое непосредствено съдържание ОБРАЗИ,  т.е.  запаметени усещания, а  не предмети от средата. Възприятието е станало възможно затова, защото в съдържанието му са обобщени резултатите от цялата филогенетическа еволюция на усещанията.

                    ВЪЗПРИЯТИТЯТА са, така да се каже, ОПОСРЕДОВАНИ  усещания.  Опосредоването се извършва посредством образите на предметите и техните качества. На  ниво усещане ОКОТО различава само тъмнината от светлината; на ниво възприятие то различава реалните  предмети един от друг. На ниво усещане УХОТО различава само шума от тишината; на ниво възриятие то различава звуковете по съдържание един от друг. Те  са знаци, следователно обозначават образи, а не предмети.

                    Усещанията и възприятията дават на човека онова, което се нарича ЗНАНИЕ, непосредствено  и  опосредовано знание за  средата.

                        Както на усещанията съответствуват емоциите, така на възприятията съответствуват чувствата. Чувствата вече не изразяват непосредствено удоволствие или неудоволствие; те изразяват отношение към образите на нещата, а не към самите неща.

                          Болката е усещане за самоотблъскване,  което поражда емоция  на силно неудоволствие, но страданието е вече чувство;  чувството страдание даден индивид може да преживява и заради това, че друг индивид изпитва емоцията удоволствие. Мъжът страда, ако наблюдава как жена му изпитва удоволствие от общуването си с друг мъж.

                           ЛЮБОВТА  е  ИНТЕНЗИВНО   УСЕЩАНЕ  за  ПРИВЛИЧАНЕ до  СТЕПЕН  на  СЛИВАНЕ,  което  УСЕЩАНЕ  поражда също  така  ИНТЕНЗИВНО  ЕМОЦИОНАЛНО  УДОВОЛСТВИЕ.  ПОРАДИ  ТАЗИ  СВОЯ  ПРИРОДА ЛЮБОВТА  е   СПОНТАННА, ЕСТЕСТВЕНА   ЕМОЦИЯ,  КОЯТО не ПОДЛЕЖИ НИТО на РАЦИОНАЛЕН,  НИТО  на  ВОЛЕВИ КОНТРОЛ.

                           СЪ – ЗНАНИЕТО  на  ЧОВЕКА започва с ПРЕДСТАВАТА,  с ФАНТАЗИЯТА, с ВЪОБРАЖЕНИЕТО.  Докато в усещанията и възприятията си човешкият индивид е зависим от средата, понеже  усеща и възприема това,  с което влиза в непосредствено или опосредовано взаимодействие,  то в ПРЕДСТАВИТЕ си човешкият индивид е господар на сетивния материал на усещанията и възприятията.

                            ПРЕДСТАВЯНЕТО, ВЪОБРАЗЯВАНЕТО, ФАНТАЗИРАНЕТО  са  психически процеси, които са присъщи  ЕДИНСТВЕНО на ЧОВЕКА.

                             С представите и представянето /въобразяването,  фантазирането/ се слага началото на човешкото СЪ – ЗНАНИЕ,  което СЪ - ЗНАНИЕ  вече изобщо не борави с непосредствените обекти от външния свят, а единствено с вече формираните ЗНАНИЯ за тези обекти под формата на усещания и възприятия. 

                             Животинското равнище се простира до усещанията и възприятията, които  са наистина ЗНАНИЕ,  но  НЕ  и  СЪ – ЗНАНИЕ.

                         Първоначално представите са обобщени субективни  образи,  запаметени усещания  и възприятия.  Но  за да им придаде устойчиво битие,  да  ги направи поставени от самия себе  си  по думите на Хегел, човекът трябва да НАЗОВЕ, да ДАДЕ  ИМЕ на представите, да ги обозначи с  ДУМИ.

                       Генезисът на човешкия език започва с думите, а  думите  са  необходими за наименоване, назоваване, обозначаване на ПРЕДСТАВИТЕ.  Без  думи  е невъзможно трайното съществуване на човешки представи; човешкото СЪ – ЗНАНИЕ си  самопоставя  битие в  и  чрез  думите;  човекът е космически факт тогава, когато са факт думите като  изначална форма на битието на езика. 

                                                                 /следва.../