Постинг
21.11.2008 23:29 -
АХМЕД ИСМАИЛОВ АХМЕДОВ: АВТОБИОГРАФИЯ в СЪКРАТЕН ВАРИАНТ
21.11.2008 г.
петък
АХМЕД ИСМАИЛОВ АХМЕДОВ
АВТОБИОГРАФИЯ
в
СЪКРАТЕН ВАРИАНТ
"Роден съм на 29.03.1954 г. в село Пчеларово, Толбухинско. Когато съм бил на 6 месеца, родителите ми се развеждат. Една година по-късно майка ми се омъжва за втори път. От втория си баща имам три сестри...
До 8-годишна възраст израстнах под грижите на баба и дядо - по майчина линия. През целия си живот дядо ми е бил овчар, член е на Партията от 1944 г., почина на 80-годишна възраст - 1971 г.
Почти цялото си време прекарах с дядо на полето - като често се случваше да го замествам...
През 1962 г. цялото ни десетчленно семейство се премести в село Дръндар /Варненски окръг/...
До четвърто отделение учих в местното училище - вече изцяло под грижите на майка ми и втория си баща... прогимназиалния курс на обучението изкарах в съседното с. Николаевка. В учението бях винаги един от първите - исках всичко да знам, мой кумир беше Ломоносов.
Но поради буйния си темперамент и недоброто възпитание имах лошо поведение... Всичките ми приятели бяха от две до седем години по-голями от мен, които в много отношения имаха по-лошо възпитание - бяха склонни към кражби, побоища и изнудване.
След завършване на основното си образование /1969 г./ постъпих в Техникума по индустриална химия - град Варна, но преди да завърша първата учебна година, бях принуден да напусна училището, защото родителите ми - уж под форма на недоволствуване от мен, често ме оставяха без средства.
От този момент реших сам да се справям с живота си. Записах се в СПТУ по стъкло в с. Белослав, Варненско, защото храната и спането се осигуряваха безвъзмездно. В края на 1970 г. ми попаднаха няколко книги за живота и дейността на Маркс и Енгелс, особено на Ленин. Само след 6-7 месеца самостоятелно занимание с литература относно събитията от страна на техния живот, ми послужи като достатъчно емоционално основание да започна систематично и последователно изучаване на марксизма-ленинизма и най-вече на философията...
За две години самостоятелни занимания бях убеден, че по-нататъшният ми живот органически ще се свърже с теорията и практиката на марксизма.
За комсомолец съм приет през 1968 г. Същата година бях избран за секретар на ДБ на ДКМС. В СПТУ бях заместник-секретар на УК на училищната комсомолска организация, отговарях за идейно-възпитателната работа...
След завършване на средното си образование 5-6 месеца работих като арматурист и бетонджия в КЗ "Г. Димитров" - град Варна. Месец октомври 1973 г. влязох в казармата - Строителни войски, град Шумен. До третия месец бях комсомолски секретар на взвод, рота, после и на батальон.
В казармата се специализирах като електротехник на строителни машини, особено на новите автоматични бетонови възли, за които изкарах специален курс в гр. Плевен...
Уволних се месец октомври 1975 г. Около 5 месеца работих като корабен бетонджия в КЗ "Г. Димитров", а останалото време /до септември 1976 г./ като дефектоскопист към отдела за технически и качествен контрол на заварките /в същото предприятие/.
През 1976 г. кандидатствувах във ВУЗ. Две учебни години изкарах във ВПИ - гр. Шумен, специалност "Българска филология". През 1978 г. се прехвърлих в СУ "Климент Охридски" - специалност "Философия". Понастоящем съм втори курс.
16.04.1979 г.
"Сергей"
Трудно детство и младини е имал този умен студент по философия Ахмед Исмаилов Ахмедов. То е твърде сходно с детството на големият социолог професор Георги Фотев, макар че бащите им ги оставят по различни причини.
И ако цитираната тук автобиография беше подписана с гражданското име на нейният автор, тя, струва ми се, би му правила несъмнена чест и днес. Но автобиографията е подписана с псевдонима "Сергей", намира се не в архивите на СУ "Климент Охридски", а в досието на агента в архивите на Държавна сигурност.
петък
АХМЕД ИСМАИЛОВ АХМЕДОВ
АВТОБИОГРАФИЯ
в
СЪКРАТЕН ВАРИАНТ
"Роден съм на 29.03.1954 г. в село Пчеларово, Толбухинско. Когато съм бил на 6 месеца, родителите ми се развеждат. Една година по-късно майка ми се омъжва за втори път. От втория си баща имам три сестри...
До 8-годишна възраст израстнах под грижите на баба и дядо - по майчина линия. През целия си живот дядо ми е бил овчар, член е на Партията от 1944 г., почина на 80-годишна възраст - 1971 г.
Почти цялото си време прекарах с дядо на полето - като често се случваше да го замествам...
През 1962 г. цялото ни десетчленно семейство се премести в село Дръндар /Варненски окръг/...
До четвърто отделение учих в местното училище - вече изцяло под грижите на майка ми и втория си баща... прогимназиалния курс на обучението изкарах в съседното с. Николаевка. В учението бях винаги един от първите - исках всичко да знам, мой кумир беше Ломоносов.
Но поради буйния си темперамент и недоброто възпитание имах лошо поведение... Всичките ми приятели бяха от две до седем години по-голями от мен, които в много отношения имаха по-лошо възпитание - бяха склонни към кражби, побоища и изнудване.
След завършване на основното си образование /1969 г./ постъпих в Техникума по индустриална химия - град Варна, но преди да завърша първата учебна година, бях принуден да напусна училището, защото родителите ми - уж под форма на недоволствуване от мен, често ме оставяха без средства.
От този момент реших сам да се справям с живота си. Записах се в СПТУ по стъкло в с. Белослав, Варненско, защото храната и спането се осигуряваха безвъзмездно. В края на 1970 г. ми попаднаха няколко книги за живота и дейността на Маркс и Енгелс, особено на Ленин. Само след 6-7 месеца самостоятелно занимание с литература относно събитията от страна на техния живот, ми послужи като достатъчно емоционално основание да започна систематично и последователно изучаване на марксизма-ленинизма и най-вече на философията...
За две години самостоятелни занимания бях убеден, че по-нататъшният ми живот органически ще се свърже с теорията и практиката на марксизма.
За комсомолец съм приет през 1968 г. Същата година бях избран за секретар на ДБ на ДКМС. В СПТУ бях заместник-секретар на УК на училищната комсомолска организация, отговарях за идейно-възпитателната работа...
След завършване на средното си образование 5-6 месеца работих като арматурист и бетонджия в КЗ "Г. Димитров" - град Варна. Месец октомври 1973 г. влязох в казармата - Строителни войски, град Шумен. До третия месец бях комсомолски секретар на взвод, рота, после и на батальон.
В казармата се специализирах като електротехник на строителни машини, особено на новите автоматични бетонови възли, за които изкарах специален курс в гр. Плевен...
Уволних се месец октомври 1975 г. Около 5 месеца работих като корабен бетонджия в КЗ "Г. Димитров", а останалото време /до септември 1976 г./ като дефектоскопист към отдела за технически и качествен контрол на заварките /в същото предприятие/.
През 1976 г. кандидатствувах във ВУЗ. Две учебни години изкарах във ВПИ - гр. Шумен, специалност "Българска филология". През 1978 г. се прехвърлих в СУ "Климент Охридски" - специалност "Философия". Понастоящем съм втори курс.
16.04.1979 г.
"Сергей"
Трудно детство и младини е имал този умен студент по философия Ахмед Исмаилов Ахмедов. То е твърде сходно с детството на големият социолог професор Георги Фотев, макар че бащите им ги оставят по различни причини.
И ако цитираната тук автобиография беше подписана с гражданското име на нейният автор, тя, струва ми се, би му правила несъмнена чест и днес. Но автобиографията е подписана с псевдонима "Сергей", намира се не в архивите на СУ "Климент Охридски", а в досието на агента в архивите на Държавна сигурност.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.