Постинг
13.11.2008 21:50 -
ПРЕДСТАВАТА - ГЕНЕТИЧНОТО НАЧАЛО на ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1136 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2008 06:13
Прочетен: 1136 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 14.11.2008 06:13
13.11.2008 г.
четвъртък
ПРЕДСТАВАТА - ГЕНЕТИЧНОТО НАЧАЛО
на
ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ
Усещания и възприятия притежава не само човекът; притежават ги - било и двете, било само усещания - всички живи същества.
Психическият процес, който е атрибутивно присъщ единствено на човека и неговото човешко съзнание, това е способността за представяне /за въобразяване, за фантазиране/, за творческо формиране на оригинални психически образи от сетивния материал на усещанията и възприятията.
Представата е нещо много по-фундаментално, по-важно и по-сложно, отколкото са свикнали да я разбират философите и психолозите.
Защото по своята психическа форма представата принадлежи към сферата на сетивното познание, родее се с усещането и възприятието, но по своето познавателно съдържание представата е мисъл, мисловно, а не сетивно знание.
Съдържанието на усещанията и възприятията се определя от нещата, които човекът усеща и възприема. Затова практически всички нормални хора притежават еднакви усещания и възприятия, когато усещат и възприемат едни и същи предмети, явления, процеси, събития.
Един милион човешки индивиди да минат на едно и също място през една река, всички те ще имат еднакви по съдържанието си възприятия от реката. Само че...
Само че представите, които дори двама човека са в състояние да си изградят за тяхното преминаване през реката, биха могли да се окажат съвършено различни.
ЗАЩО?
Защото единият от тях, да кажем, е преминал на това място през реката в момент, в който е бягал от преследващи го врагове и с това преминаване си е спасил живота, понеже враговете му не са посмяли да влязат в реката.
Другият пък е бил принуден да пресече дълбоката вода на реката по наказание, защото е войник, заспал на поста си, примерно.
Представянето е психически процес, в който съзнанието работи със сетивни данни, получени от усещанията и възприятията. Но в процеса на представянето съзнанието разлага тези сетивни данни на техните елементи, а после от получените елементи може да синтезира образи, които никога не са се появявали като такива в усещанията и възприятията.
Психическият процес на изграждане на представи е творчески процес. При този творчески процес човешкото съзнание създава нов свят на нещата, който няма битие извън съзнанието.
Представата би могла основателно да се нарече мисловна сетивност или, което е почти същото - сетивна мисъл. Никой не би могъл да твърди със сигурност, че разбира семантиката на едно понятие дотогава, докато не може по някакъв начин да си представи неговото съдържание.
В индивидуалното човешко съзнание представите съществуват като психически образи, но се изразяват с думи. Нещо повече - езикът възниква, за да изрази представите, а не усещанията и възприятията на човека.
Аз мога реално да усещам и да възприемам само една конкретна, уникална, жива жена. Същевременно съм в състояние да си изградя понятие за жената изобщо. Но за да има някакъв разбираем и за другите смисъл, моето понятие за жена изобщо трябва да бъде конкретизирано в представа, да бъде изпълнено със сетивност.
Идеален е, то се разбира се, вариантът, в който понятието за жена изобщо бива конкретизирано в представа, която съвпада с едно непосредствено възприятие от /за/ една конкретна, жива жена.
Никога обаче няма директна, непосредствена връзка, нито директен път между усещанията и възприятията, от една страна, и рационалните мисловни понятия, от друга страна.
Синтезът на мисловно и сетивно се осъществява единствено под формата на представа, която е тъждество на сетивност и мисловност, но е тъждество, което трябва да се постигне в и от човешкото съзнание, защото никога не ни е дадено наготово. /продължава.../
четвъртък
ПРЕДСТАВАТА - ГЕНЕТИЧНОТО НАЧАЛО
на
ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ
Усещания и възприятия притежава не само човекът; притежават ги - било и двете, било само усещания - всички живи същества.
Психическият процес, който е атрибутивно присъщ единствено на човека и неговото човешко съзнание, това е способността за представяне /за въобразяване, за фантазиране/, за творческо формиране на оригинални психически образи от сетивния материал на усещанията и възприятията.
Представата е нещо много по-фундаментално, по-важно и по-сложно, отколкото са свикнали да я разбират философите и психолозите.
Защото по своята психическа форма представата принадлежи към сферата на сетивното познание, родее се с усещането и възприятието, но по своето познавателно съдържание представата е мисъл, мисловно, а не сетивно знание.
Съдържанието на усещанията и възприятията се определя от нещата, които човекът усеща и възприема. Затова практически всички нормални хора притежават еднакви усещания и възприятия, когато усещат и възприемат едни и същи предмети, явления, процеси, събития.
Един милион човешки индивиди да минат на едно и също място през една река, всички те ще имат еднакви по съдържанието си възприятия от реката. Само че...
Само че представите, които дори двама човека са в състояние да си изградят за тяхното преминаване през реката, биха могли да се окажат съвършено различни.
ЗАЩО?
Защото единият от тях, да кажем, е преминал на това място през реката в момент, в който е бягал от преследващи го врагове и с това преминаване си е спасил живота, понеже враговете му не са посмяли да влязат в реката.
Другият пък е бил принуден да пресече дълбоката вода на реката по наказание, защото е войник, заспал на поста си, примерно.
Представянето е психически процес, в който съзнанието работи със сетивни данни, получени от усещанията и възприятията. Но в процеса на представянето съзнанието разлага тези сетивни данни на техните елементи, а после от получените елементи може да синтезира образи, които никога не са се появявали като такива в усещанията и възприятията.
Психическият процес на изграждане на представи е творчески процес. При този творчески процес човешкото съзнание създава нов свят на нещата, който няма битие извън съзнанието.
Представата би могла основателно да се нарече мисловна сетивност или, което е почти същото - сетивна мисъл. Никой не би могъл да твърди със сигурност, че разбира семантиката на едно понятие дотогава, докато не може по някакъв начин да си представи неговото съдържание.
В индивидуалното човешко съзнание представите съществуват като психически образи, но се изразяват с думи. Нещо повече - езикът възниква, за да изрази представите, а не усещанията и възприятията на човека.
Аз мога реално да усещам и да възприемам само една конкретна, уникална, жива жена. Същевременно съм в състояние да си изградя понятие за жената изобщо. Но за да има някакъв разбираем и за другите смисъл, моето понятие за жена изобщо трябва да бъде конкретизирано в представа, да бъде изпълнено със сетивност.
Идеален е, то се разбира се, вариантът, в който понятието за жена изобщо бива конкретизирано в представа, която съвпада с едно непосредствено възприятие от /за/ една конкретна, жива жена.
Никога обаче няма директна, непосредствена връзка, нито директен път между усещанията и възприятията, от една страна, и рационалните мисловни понятия, от друга страна.
Синтезът на мисловно и сетивно се осъществява единствено под формата на представа, която е тъждество на сетивност и мисловност, но е тъждество, което трябва да се постигне в и от човешкото съзнание, защото никога не ни е дадено наготово. /продължава.../
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.