13.11.2008 г.
    четвъртък


            ПРЕДСТАВАТА - ГЕНЕТИЧНОТО НАЧАЛО
                                     на
                     ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ
                                        
             Усещания и възприятия притежава не само човекът; притежават ги - било  и двете, било само усещания - всички живи същества.
                 Психическият процес, който е атрибутивно присъщ единствено на човека и неговото човешко съзнание, това е способността за представяне  /за  въобразяване, за фантазиране/, за творческо формиране на оригинални психически образи  от сетивния материал на усещанията и възприятията.  
                         
                    Представата е нещо много по-фундаментално, по-важно и  по-сложно,  отколкото  са свикнали да  я разбират философите и психолозите.
                     Защото по своята психическа форма представата принадлежи  към сферата на сетивното познание, родее се с усещането и възприятието,  но по своето познавателно съдържание представата  е мисъл,  мисловно, а не сетивно знание.  
                                     Съдържанието на усещанията и възприятията се определя от  нещата, които човекът усеща и възприема. Затова практически всички нормални хора притежават еднакви усещания и възприятия, когато  усещат и възприемат едни и същи предмети, явления, процеси, събития.
                     Един милион човешки индивиди  да минат  на едно и също място  през една река, всички те ще имат еднакви по съдържанието си възприятия от реката.  Само че...
                      Само че представите, които дори  двама човека са в състояние  да си изградят за тяхното преминаване през реката, биха могли да се окажат  съвършено различни.
                      ЗАЩО?
                      Защото единият от тях, да кажем, е преминал на това място през реката в момент, в който е бягал от преследващи го врагове и с това преминаване си е спасил живота, понеже враговете му не са посмяли да влязат в реката.  
                    Другият пък е бил принуден да  пресече дълбоката вода на реката   по наказание, защото е войник, заспал на поста си, примерно.
                      Представянето е психически процес, в който съзнанието работи със  сетивни  данни,  получени от усещанията и възприятията.  Но  в процеса на представянето съзнанието  разлага тези сетивни данни на техните елементи, а после от получените елементи може да синтезира образи, които никога не са се появявали  като такива в усещанията и възприятията.
                        Психическият процес на изграждане на представи е творчески процес.  При този творчески процес човешкото съзнание създава нов свят на нещата, който няма битие извън съзнанието.
                          Представата би могла основателно да се нарече мисловна сетивност или, което е почти същото - сетивна мисъл. Никой не би могъл да твърди със сигурност, че разбира семантиката на едно понятие дотогава, докато не може по някакъв начин да си представи неговото съдържание.
                     В индивидуалното човешко съзнание представите съществуват като психически образи, но се изразяват с думи. Нещо повече - езикът възниква, за да изрази представите, а не усещанията и възприятията на човека.
                           Аз мога реално да усещам и да възприемам само една конкретна, уникална, жива жена. Същевременно  съм в състояние  да си изградя понятие  за жената изобщо.   Но за да има някакъв   разбираем и за другите смисъл, моето понятие за жена изобщо   трябва  да бъде конкретизирано   в  представа,  да  бъде   изпълнено със сетивност.
                            Идеален е, то се разбира  се, вариантът, в който понятието за жена изобщо бива конкретизирано в представа, която съвпада  с  едно непосредствено възприятие от  /за/  една конкретна,   жива  жена.
                           Никога обаче няма директна, непосредствена   връзка,  нито директен път между  усещанията и възприятията, от  една  страна,  и  рационалните  мисловни  понятия,  от  друга  страна.
                Синтезът  на мисловно  и  сетивно  се  осъществява  единствено под формата на представа,  която  е тъждество  на сетивност и мисловност, но  е  тъждество,   което  трябва  да  се постигне  в и от човешкото  съзнание,  защото  никога  не  ни  е  дадено  наготово. /продължава.../