неделя



                       


                                  АХМЕД   ДОГАН:
                                   12 юни 1990 г.

                     "За  своето съществуване, за своята сила и за своите успехи,  ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата  на Турция  българите  не посмяха  да ни попречат  да участвуваме в изборите.  Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция".

                     
                      "Аз съм български гражданин от турски произход. Това означава, че по националност съм турчин".
                                                           +
                         Защо Ахмед Доган си позволява след изборите за Велико народно събрание да говори тези думи? 
                          Защото преди изборите е станало следното: 

                         Движението за права и свободи  /ДПС/  е регистрирано в Софийския градски съд на 26 април 1990 година по Закона за лицата и семействата.
                         Въпреки този юридически характер на неговата съдебна регистрация,  с ходатайството на Петър Младенов, Александър Лилов и Андрей Луканов  Централната избирателна комисия разрешава на ДПС да участвува в изборите за Велико народно събрание като самостоятелна политическа организация, която печели 23 /двадесет и три/ депутатски места. 
                           За  изборите, състояли се през месец октомври 1991 г., Софийският градски съд обаче отказва право на участие  на ДПС, защото движението, както посочих по-горе,  има съдебна регистрация само по Закона за лицата и семействата.
                              Отказът на СГС  е потвърден и от Върховния съд.
                              След този двоен отказ последвала една безпрецедентна намеса от страна на  тогавашния турски премиер г-н Месут Йълмаз,  който изпраща писмо до българския министър-председател Димитър Попов с искане ДПС да бъде допуснато за участие в изборите за Обикновено народно събрание.
                              Димитър Попов отхвърля чуждата намеса в българския държавно-политически живот, като игнорира писмото на турския премиер.
                            Въпреки всичко това Централната избирателна комисия взема решение да допусне ДПС за участие в изборите, а Върховният съд този път приема и утвърждава решението на ЦИК.
                          ДПС участвува в изборите и печели 24  /двадесет и четири/   депутатски мандата. 
                           Сезиран бил Конституционният съд. Съставът на Конституционния съд е от 12 /дванадесет/  членове. За да бъде признато участието на ДПС  в изборите и  получаването на депутатски места от  него   за противоконституционно,  искането за неговата противоконституционност трябвало да получи гласовете на 7 /седем/  членове на съда.
                            "ЗА"  искането обаче гласували само 6 /шест/ от присъствувалите 11 /единадесет/ съдии,  а  5 /пет/  били "ПРОТИВ". И  възникнала  фактически любопитна, но юридически коректна ситуация.  Макар че  "ЗА"  конституционния характер  на ДПС като партия гласували само 5 /пет/ съдии,  т.е. по-малко на брой от поддръжниците на противоположното становище, то ДПС  юридически спечелило, защото  участието му в изборите не било обявено за противоконституционно.
                            От 1991 г. досега  ДПС  безпроблемно си участвува във всички видове избори,  макар  че  никой не е виждал съдебно решение  за неговата пререгистрация като политическа партия.
                            Ахмед Доган пък отдавна не споменава нито за това, че зад гърба му стои Турция, нито че е български гражданин,   но турчин по националност.    

                                     ВЕЖДИ  РАШИДОВ:
                                         22.10.2008 г.

                        "Етническият модел в България? - няма такъв етнически модел, защото сме  ХХI  век... Аз съм помагал на ДПС като приятел, аз съм от този етнос и нямам никакъв повод да се срамувам от етноса си... ДПС трябваше да ги изведе тези хора, които да преглътнат една обида от социализма - възродителния процес, и да ги въведе в едно гражданско общество.
                         Според мене българските партии абдикираха от ... българските граждани с небългарски имена, абдикираха и ги предоставиха като стока на определен кръг от хора. И днес не могат да се оправят и все повече няма да могат да се оправят и това ще бъде един тумор в българската държава... И  няма кой да го кастрира, защото ние всички сме български граждани,  равни пред закона, с равен старт,  и който има талант и възможност - да се изяви.
                         Някои  искат да развият тезата за вечния лидер, това е то тоталитарното мислене."