ВЕЖДИ  РАШИДОВ,  АХМЕД  ДОГАН,
                                                ДПС, 
         ЕТНИЧЕСКИТЕ  ТУРЦИ  и  "ЕТНИЧЕСКИЯТ  МИР" 
                                           в  БЪЛГАРИЯ       
                                                        1.
                    Един човек, с неизвестното  име Ахмед  Емин,  е мъртав.  Човекът с известното име Ахмед Доган е жив. А българската държавност е полумъртва;  тя е жив труп.
                    Веждията Рашидов, този нявгашен мой приятел, е стопроцентов етнически турчин.
                    Ахмед Доган, този някогашен мой начинаещ колега, така и неосъществил се като научен работник, Аллах го знае точно какъв е по етнос. Говорят за него като за турчин, говорят като за турско-циганска кръв, а покойният Георги Джагаров публично си го наричаше татаро-циганин.
                    Заговори се днес и за възможен етнически конфликт в България. Започна да се припява припева  на фалшивата песен, че уж България през 90-те години на миналия век била ужасно застрашена от кървав етнически конфликт, едва ли не като в Босна и Косово.
                      Но нали сме си имали Ахмед Доган и партията ДПС, та в България бил създаден "етнически модел" от  европейски тип и даже от европейско значение.  По този начин  раните на българските турци от "възродителния процес"  не били превърнати в източник  на междуетническа гражданска война.
                        ИСКАМ ТУК ДА КАЖА НЯКОЛКО ПРОСТИ И НЕОПРОВЕРЖИМИ ИСТИНИ, които са отлично известни на един много тясно ограничен  кръг  от  общественици и професионални  учени.
                        Мой съсед по  местоживеене, земляк по месторождение и донякъде личен приятел е Е. С.,  бивш главен прокурор на Народна Република България  от 14.12.1989 г. до края на месец юли 1990 г. 
                        Именно Е. С., в качеството си на главен прокурор,  издаде заповед за арестуването на Тодор Живков и беше задължен от Народното събрание да организира съдебен процес срещу виновниците за преименуването на българските турци,  осъществено под името "възродителен процес".
                        Ето какво свидетелствува той в част от  писмените си спомени, която част ми е предоставил лично за четене, съхраняване и евентуално публикуване.
                         "ПОНЕ ЗА МЕН БЕШЕ НАПЪЛНО ЯСНО, ЧЕ ОБВИНЕНИЕТО СРЕЩУ ТОДОР ЖИВКОВ ЗА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС  НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБОСНОВАНО И В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ  НЕ МОЖЕ ДА ИЗДЪРЖИ ПРЕД СЪДА.  ФАКТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС, БЯХА НАПЪЛНО ИЗЯСНЕНИ.
                           РАЗПИТАНИ БЯХА ВСИЧКИ СВИДЕТЕЛИ.. ИЗУЧЕНИ И АНАЛИЗИРАНИ БЯХА ВСИЧКИ ПАРТИЙНИ И ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ДОКУМЕНТИ, СВЪРЗАНИ С ТОЗИ ВЪПРОС. 
                          ТРЯБВА  ДА ОТБЕЛЕЖА ОБАЧЕ, ЧЕ ТЕ БЯХА ТВЪРДЕ ОСКЪДНИ. ОТ ТЯХ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДОБИЕ ПРЕДСТАВА НИТО КАК СЕ Е ЗАРОДИЛА ИДЕЯТА ЗА СМЯНАТА НА ИМЕНАТА НА ТУРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ У НАС, НИТО КОГА И КОЙ ТОЧНО Е ВЗЕЛ РЕШЕНИЕ ЗА ТОВА И Е ДАЛ НАРЕЖДАНЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ."
                         Когато бившият главен прокурор ми предостави тези негови писмени спомени, АЗ МУ ОБЯСНИХ ЗАЩО  НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕ ЯСНО КАК ТОЧНО СЕ ЗАРОДИ ИДЕЯТА И КАК СЕ ПОДГОТВИ ПРЕИМЕНУВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ.
                             По житейско, професионално и съдбовно стечение на обстоятелстата аз принадлежа към малката група от високо квалифицирани учени, която знае и помни всичко по въпроса за преименуването на българските турци.
                            Затова тук накратко ще разкажа същината на работата както за тези, които ТРЯБВА да ме прочетат и ОЧАКВАТ тази публикация, така и за всеки, търсещ историческата истина за възродителния процес.  /продължава.../