24.11.2007 г., събота
                                        АРИСТОТЕЛ и ИЙСУС ХРИСТОС или за КУЛТУРАЛНАТА ГРАНИЦА
                                                  МЕЖДУ АНТИЧНА ГЪРЦИЯ и ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА
                         ВИНАГИ Е СЪЩЕСТВУВАЛ ВЪПРОСЪТ: КАК СЕ СЛУЧИ ТОВА, ЧЕ ВЕЛИКАТА АНТИЧНА ФИЛОСОФИЯ, ИЗКУСТВО И ВЪОБЩЕ ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ДРЕВНА ГЪРЦИЯ БЕШЕ ЗАМЕНЕНА И ДОМИНИРАНА ОТ ЕДНА НАПЪЛНО НЕВЕЖЕСТВЕНА В НАЧАЛОТО ХРИСТИЯНСКА ПРОПАГАНДА НА
ИДЕИ, НЕСРАВНИМИ С ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ. ДАВАНИ СА, РАЗБИРА СЕ, ВСЯКАКВИ ОТГОВОРИ НА ТОЗИ ФУНДАМЕНТАЛЕН ВЪПРОС, ПОНЕЖЕ ТОЙ КАСАЕ ИЗТОЧНИКЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ. МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ ПОПУЛЯРНО, ЧЕ ДРЕВНА ГЪРЦИЯ Е ЛЮЛКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, НО ТОВА, ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЗЛО, ИЗОБЩО НЕ Е ВЯРНО. ИЗТОЧНИК НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ В КУЛТУРАЛЕН, А НЕ В ГЕОГРАФСКИ СМИСЪЛ, Е ХРИСТИЯНСТВОТО.
                         МИСЛЯ, ЧЕ НЯМА ПО-УБЕДИТЕЛЕН ДОКАЗАТЕЛСТВЕН ПРИМЕР ЗА  ЦИВИЛИЗАЦИОННАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ АНТИЧНОСТТА И ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА ОТ РАЗЛИКАТА, КОЯТО СЪЩЕСТВУВА МЕЖДУ АРИСТОТЕЛ И ИЙСУС ХРИСТОС ПО ЕДИН ВЕЧЕН ЧОВЕШКИ ВЪПРОС:
ВЪПРОСЪТ - ЩО Е ИСТИНА? И КОЕТО Е ВЪВ ВИСША СТЕПЕН УДИВИТЕЛНО, ТАЗИ РАЗЛИКА ИЗОБЩО НЕ Е БИЛА ЗАБЕЛЯЗВАНА В ПРОДЪЛЖЕНИЯ НА БЛИЗО 17 СТОЛЕТИЯ,  Т.Е. ДО КЪМ КРАЯ НА 17 ВЕК.                        НИТО АРИСТОТЕЛ, НИТО ПЪК ХРИСТОС, РАЗБИРА СЕ, ДАВАТ ЛОГИКО-ФИЛОСОФСКИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ИСТИНАТА В КОНЦЕПТУАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ТЕРМИНА. ТАКИВА ОПРЕДЕЛЕНИЯ
СЕ ПОЯВЯВАТ ЕДВА ПРИ АВГУСТИН БЛАЖЕНИ.
                      ПРИНЦИПИАЛНО ЯСНО РАЗБИРАНЕ ЗА ИСТИНАТА ОБАЧЕ ИМА КАКТО ПРИ АРИСТОТЕЛ, ТАКА И ПРИ ХРИСТОС.
                      ЗА ДА ИЗЯСНИ ТОВА СВОЕ РАЗБИРАНЕ, АРИСТОТЕЛ КАЗВА ТАКА:
                      СНЕГЪТ Е БЯЛ НЕ ЗАЩОТО НИЕ ГО НАРИЧАМЕ БЯЛ, А НАПРОТИВ - НИЕ ГО НАРИЧАМЕ БЯЛ, ЗАЩОТО СИ Е БЯЛ И БЕЗ НАШЕТО НАРИЧАНЕ. ФОРМУЛИРАНО НА ПОПУЛЯРЕН, НО СЪВРЕМЕНЕН ФИЛОСОФСКИ ЕЗИК, ТОВА ОЗНАЧАВА СЛЕДНОТО. ИМА ЧОВЕШКИ МИСЛИ, КОИТО СЕ ИЗРАЗЯВАТ С ДУМИ, ИМА И ВЪНШЕН СВЯТ, СНЕГЪТ Е ЧАСТ ОТ НЕГО, ДА РЕЧЕМ.  НАШИТЕ  МИСЛИ, ИЗРАЗЕНИ С ДУМИ, ТРЯБВА ДА СЪОТВЕТСТВУВАТ НА ВЪНШНИЯ СВЯТ. САМО ПРИ НАЛИЧИЕТО НА  СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ВЪНШНИЯ СВЯТ И НАШИТЕ МИСЛИ ЗА НЕГО МОЖЕ ДА СЕ ТВЪРДИ,  ЧЕ НАШИТЕ ЗНАНИЯ СА ИСТИННИ.
                       ЗВУЧИ ПРОСТО, ЯСНО И НЕОСПОРИМО. НО ЦЯЛАТА ИРОНИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА Е В ТОВА, ЧЕ СЪВРЕМЕННАТА  ЕВРО-АМЕРИКАНСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ИЗОБЩО НЕ СЕ  ДОМИНИРА ИНТЕЛЕКТУАЛНО ОТ ТАКОВА РАЗБИРАНЕ ЗА ИСТИНАТА. ТОВА Е АНТИЧНОТО, ДРЕВНО-ГРЪЦКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ИСТИНАТА, КОЕТО ЗВУЧИ ПРИЕМЛИВО САМО НА РАВНИЩЕТО НА ВСЕКИДНЕВНОТО СЪЗНАНИЕ И МИСЛЕНЕ. НО ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА И САЩ ИМПЛИЦИРАТ СЪВЪРШЕНО ДРУГ ПОДХОД КЪМ ПРОБЛЕМА. А ДАЛИ ТОВА Е ВАЖНО, НАДАЛИ ИМА СМИСЪЛ ДОРИ САМО ДА ГО КАЗВАМ. В НАЧАЛОТО Е, РАЗБИРА СЕ, ИЙСУС ХРИСТОС.
                       КАКВО БИ КАЗАЛ ХРИСТОС, АКО НЯКОЙ НЕГОВ УЧЕНИК, ДА РЕЧЕМ,  МУ ЗАДАДЕШЕ ВЪПРОСЪТ:   ПРАВ ЛИ Е АРИСТОТЕЛ В ДУМИТЕ СИ ЗА СНЕГА И НАШЕТО НАРИЧАНЕ ЗА НЕГО?
КАКВО НАИСТИНА БИ КАЗАЛ? ТОЙ ВСЪЩНОСТ НИ Е ОТГОВОРИЛ КАКВО БИ КАЗАЛ, САМО ЧЕ НЕ ИЗПОЛЗВА ЗА ПРИМЕР СНЕГА, А СЪВЪРШЕНО ДРУГА МАТЕРИЯ.
                       ПРЕЦИЗНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ ЕКСПЛИЦИРА СЛЕДНАТА ЛОГИЧЕСКА СХЕМА  НА ХРИСТИЯНСКОТО МИСЛЕНЕ. МОЙ ОТЕЦ Е БОГ, КАЗВА ИЙСУС. НИЕ С ОТЦА СМЕ ЕДНО,
КАКВОТО КАЖА АЗ, КАЗВА ГО ТОЙ. В НАЧАЛОТО, РАЗБИРА СЕ, ТОВА ЗВУЧИ КАТО ПОДИГРАВКА С ПРЕДСТАВАТА НА ТОГАВАШНИТЕ ХОРА ЗА БОГА. ТУК СЕ КОРЕНИ  ИЗТОЧНИКЪТ И НА ПРЕСЛЕДВАНЕТО СРЕЩУ ХРИСТОС, ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ МОЖЕЛ ДОРИ ДА СИ ПОМИСЛИ, ЧЕ ТОЗИ  ЖИВ ЧОВЕЧЕЦ, ДЕТО ХОДИ  КАТО НЕСРЕТНИК ОТ ГРАД НА ГРАД, МОЖЕ ДА БЪДЕ НЯКАКЪВ СИН НА БОГА.  
                      И КАК ИЙСУС ХРИСТОС ДОКАЗВА, ЧЕ Е БОЖИ СИН? ДВЕ СА ПОПУЛЯРНИТЕ ФОРМИ НА НЕГОВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - ДУМИТЕ НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ И ЧУДЕСАТА, КОЙТО ВЪРШИ, СЪЖИ-
ВЯВАЙКИ ЛАЗАР ИЛИ НАХРАНВАЙКИ  МНОЖЕСТВОТО СЪС СЕДЕМ РИБИ. НО АКО ХРИСТИЯНСТВОТО БЕШЕ ПРОБВАЛО ДА СЕ УКРЕПИ ВЪРХУ ТЕЗИ ДВЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА  - СВИДЕ-
ТЕЛСТВОТО НА КРЪСТИТЕЛЯ И СПОМЕНЪТ ЗА ЧУДЕСАТА, ТО НИКОГА, АМА СЪВСЕМ НИКОГА НЯМАШЕ ДА СТАНЕ СВЕТОВНА РЕЛИГИЯ.
                      ПРОБЛЕМЪТ Е СЪВЪРШЕНО ДРУГ И ПРИТЕЖАВА ФУНДАМЕНТАЛЕН ЦИВИЛИЗАЦИО-
НЕН ХАРАКТЕР. ПРОБЛЕМЪТ Е В ТОВА, ЧЕ ИСТИНСКОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО НА ХРИСТОС Е НОВИЯТ НАЧИН НА НЕГОВОТО МИСЛЕНЕ. ТОЙ ГОВОРИ ТАКА:   АЗ СЪМ СИН НА БОГА ЗАТОВА, ЗАЩОТО ВИ КАЗВАМ, ЧЕ СЪМ СИН НА БОГА.
                     НЕ ЗНАМ ДАЛИ ПРОЛИЧАВА ВЕДНАГА, НО ТЪКМО В ТАЗИ НОВА ЛОГИКА СЕ КРИЕ  ЦЯЛАТА МУ КОРЕННА РАЗЛИКА С АРИСТОТЕЛ. АРИСТОТЕЛ БИ СЕ ИЗРАЗИЛ ТАКА: АЗ СЪМ СИН НА БОГА И ЗАТОВА ТВЪРДЯ, ЧЕ СЪМ СИН НА БОГА. ПРИ ХРИСТОС Е ТЪКМО ПРОТИВОПОЛОЖНОТО -
АЗ ТВЪРДЯ, ЧЕ СЪМ СИН НА БОГА И ЗАТОВА СЪМ СИН НА БОГА. ТОВА Е РАДИКАЛНО ПРЕОБРЪЩАНЕ НА  ЦЯЛОТО СВЕТОВНО МИСЛЕНЕ ДО ТОГАВАШНИЯТ ЕТАП - ПРИ ХРИСТОС ВЕЧЕ ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА, ТВЪРДЕНИЯТА СА ПО-ВАЖНИ ОТ ВЪНШНИЯ СВЯТ. И ТЪКМО ПО ТАЗИ ПРИЧИНА  НЕПРЕКЪСНАТО ПОВТАРЯ И ПОТРЕТВА , А СЛЕД НЕГО И НАШИЯТ КОБУРГ:
                 ВЯРВАЙТЕ МИ, ВЯРВАЙТЕ МИ, ВЯРВАЙТЕ МИ!
                   КЪМ ВЯРАТА И ВЯРВАНЕТО ПРИЗОВАВА ХРИСТОС, А НЕ КЪМ АРГУМЕНТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА. АКО МИ ПОВЯРВАТЕ, ЧЕ АЗ СЪМ СИН НА БОГА, ТО ТОГАВА И ВИЕ КАТО МЕН ЩЕ СТАНЕТЕ БОЖИ ЧЕДА.
                   НО ЗАД ИЗРЕЧЕНИЯТА И ДУМИТЕ, РАЗБИРА СЕ, СТОЯТ ЧОВЕШКИТЕ МИСЛИ. ТАКА ЧЕ
В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ХРИСТИЯНСТВОТО УТВЪРЖДАВА  ПРИОРИТЕТЪТ НА МИСЛЕНЕТО ПРЕД ПРЕДМЕТИТЕ, КОИТО СА ОБЕКТ НА ТОВА МИСЛЕНЕ, Т.Е. УТВЪРЖДАВА ПРИОРИТЕТЪТ НА ДУХА НАД ВЪНШНИЯ СВЯТ, НА ЧОВЕКА НАД ПРИРОДАТА.  АКО НЕ БЕШЕ ТОВА УТВЪРЖДАВАНЕ, ХОРАТА
НА ЕВРОПА  НИКОГА НЯМАШЕ ДА ДРЪПНАТ ТАКА РЯЗКО В СВОЕТО ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ДА ИЗПРЕВАРЯТ ЦЕЛИЯ СВЯТ НАУЧНО И ТЕХНИЧЕСКИ. ТАЗИ ЦИВИЛИЗАЦИОННА РОЛЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ЦЯЛО РЯДКО СЕ РАЗБИРА, А ОЩЕ ПО-РЯДКО СЕ ПРИЗНАВА. И ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПОЯВИ МАКС ВЕБЕР, ЗА ДА ОБЯСНИ КАКВА ОГРОМНА РОЛЯ Е ИЗИГРАЛО ПРОТЕСТАНТСТВОТО ЗА ИКОНОМИЧЕСКИЯ НАПРЕДЪК, НО ТОВА - ДОБАВЯМ АЗ - СЕ ОТНАСЯ ЗА ЦЯЛОТО ХРИСТИЯНСТВО, ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ТАКОВА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ИЗТОЧНАТА И ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА, ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПРАВОСЛАВНИТЕ ОТ КАТОЛИЦИТЕ.
                  ЕДИНСТВЕНО ПРАВОСЛАВИЕТО НЕ РЕШАВА ИСТОРИЧЕСКАТА ХРИСТИЯНСКА ЗАДАЧА
ДА СЕ УТВЪРДИ АКТИВНОСТТА НА ЧОВЕКА В ИКОНОМИЧЕСКИ ПЛАН, А ПОВЕЧЕ ТОЛЕРИРА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ, ОСТАВАЙКИ ЗАВИНАГИ ЦЕЗАРО-ПАПИСТКА ДОКТРИНА.   

сте путин:)

Остава неясно само едно....защо Бог ни е дал тела. Нима делата не са основното, което се иска от нас? Та нали целта на нашето съществуване е да променим точно този свят в който ни е изпратил Бог? Трябва да умеем да четем Светото писание и да правим правилни изводи. Да мислиите са важно нещо, те пораждат намерението, но действието е това, което се иска от нас. Без действията на хилядите поколения нашият сегашен свят нямаше да е това, което е.