Постинг
31.10.2007 07:14 -
СТИЛЪТ НА ЖИВОТ - КАКВО БЕШЕ ТОВА?
31.10.2007 г., сряда
Думата "СТИЛ" се използва както писмено, така и устно в контекста на разнообразна семан-
тика. Приема се, че има стил на говорене, стил на писане, стил на обличане, стил на обзавеждане,
стил на междуличностно общуване, та... до стил на живеене изобщо. Давани са разни дефиниции на
стила, можем да ги срещнем в енциклопедични речници, в изкуствоведчески анализи, в бихевиористки
тълкувания на връзката "съзнание - поведение", в дизайнерски наръчници, в съвременни трактати по
приложна логика.
За един французин "стилът на живот ... това е всичко"; за германеца стилът е главно стил на
мислене и технология, за руснакът стилът е досада, която се премахва с няколко чаши шампанско, тога-
ва разхлабваш вратовръзката и си припомняш "паручик Галицин", за англичанина стилът е просто жи-
вот, сравним с английска ливада и джентълменското поведение, за италианеца.... но хайде да не се ув-
личам, защото и казаното дотук е достатъчно едностранчиво....
Има стил на робовладелецът, но не и стил на робът; има стил на аристократът, но не и стил
на селянинът, има стил на буржоата, но не и стил на пролетарият; има стил на хетерата и куртизанката,
но не и стил на проститутката....
ИЗОБЩО МОЖЕ ЛИ РАЗБРАНО И В НЯКАКВА СТЕПЕН ОБЩОПРИЕМЛИВО ДА СЕ КАЖЕ КАТО
КАКВО Е ТОВА "СТИЛ"?
МОЖЕ, РАЗБИРА СЕ, НО НАЛИ ВСЕКИ, ЗАНИМАВАЛ СЕ С ЕСТЕТИКА, ЗНАЕ КОЛКО МНОГО
СА ДЕФИНИЦИИТЕ ЗА КРАСОТАТА; ЕТИЦИТЕ НИКОГА НЕ СТИГАТ ДО СЪГЛАСИЕ ЩО Е ДОБРО И ЩО Е ЗЛО, А ПРАГМАТИЦИТЕ СПОРЯТ ДАЖЕ КАКВО Е ПОЛЕЗНО И КАКВО - ВРЕДНО.... ТАКА ЧЕ В ПОСЛЕДНА
СМЕТКА НЕ ДЕФИНИЦИЯТА Е ТАЗИ, КОЯТО РЕШАВА ВЪПРОСЪТ, А КУЛТИВИРАНИЯТ УСЕТ НА ЛИЧ-
НОСТТА И СОЦИУМЪТ.
ВМЕСТО ДА ПРИВЕЖДАМ ТУК ДЕФИНИЦИИ, ЩЕ РАЗКАЖА В ОБОБЩЕНА ФОРМА ЗА НЯКОЛ-
КО ТИПОВЕ НА ПОВЕДЕНИЕ, ОТ КОИТО БИ СЛЕДВАЛО ДА СТАНЕ ГОРЕ-ДОЛУ ЯСНО КАТО КАКВО Е
ТОВА СТИЛ... И ЗАПОЧВАМ С .... БЕЗСТИЛИЕТО КАТО СТИЛ.
Българинът е индивид от нация, при която поговорките и пословиците, изобщо там разните
мъдрости, все още се цитират с надеждата, че ще изразим с тях това, което всъщност искаме да кажем.
Вземам поговорката "ДУМА ДУПКА НЕ ПРАВИ". Това е характерна и по смисъл много съвременно зву-
чаща поговорка. С нея българинът иска да каже, че думите всъщност нямат значение, можеш да гово-
риш каквото ти хрумне, можеш да обещаеш и да не изпълниш, можеш да напсуваш и да ти се размине,
можеш всяка глупост да я представиш като право на лично мнение, можеш да ласкаеш и да се подиграваш на този, когото ласкаеш, зад гърба му, можеш да лицемериш колкото щеш... нали това са
САМО ДУМИ!
САМО ДУМИ Е ОГРОМНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПРЕСА ДНЕС, САМО ДУМИ БИЛО ДА
КЛЕВЕТИШ, САМО ДУМИ БИЛО ДА НАРИЧАШ НЯКОГО КАКТО СИ ЩЕШ, САМО ДУМИ БИЛО ДА ТИ-
РАЖИРАШ СЛУХОВЕ....
/Следва/
Думата "СТИЛ" се използва както писмено, така и устно в контекста на разнообразна семан-
тика. Приема се, че има стил на говорене, стил на писане, стил на обличане, стил на обзавеждане,
стил на междуличностно общуване, та... до стил на живеене изобщо. Давани са разни дефиниции на
стила, можем да ги срещнем в енциклопедични речници, в изкуствоведчески анализи, в бихевиористки
тълкувания на връзката "съзнание - поведение", в дизайнерски наръчници, в съвременни трактати по
приложна логика.
За един французин "стилът на живот ... това е всичко"; за германеца стилът е главно стил на
мислене и технология, за руснакът стилът е досада, която се премахва с няколко чаши шампанско, тога-
ва разхлабваш вратовръзката и си припомняш "паручик Галицин", за англичанина стилът е просто жи-
вот, сравним с английска ливада и джентълменското поведение, за италианеца.... но хайде да не се ув-
личам, защото и казаното дотук е достатъчно едностранчиво....
Има стил на робовладелецът, но не и стил на робът; има стил на аристократът, но не и стил
на селянинът, има стил на буржоата, но не и стил на пролетарият; има стил на хетерата и куртизанката,
но не и стил на проститутката....
ИЗОБЩО МОЖЕ ЛИ РАЗБРАНО И В НЯКАКВА СТЕПЕН ОБЩОПРИЕМЛИВО ДА СЕ КАЖЕ КАТО
КАКВО Е ТОВА "СТИЛ"?
МОЖЕ, РАЗБИРА СЕ, НО НАЛИ ВСЕКИ, ЗАНИМАВАЛ СЕ С ЕСТЕТИКА, ЗНАЕ КОЛКО МНОГО
СА ДЕФИНИЦИИТЕ ЗА КРАСОТАТА; ЕТИЦИТЕ НИКОГА НЕ СТИГАТ ДО СЪГЛАСИЕ ЩО Е ДОБРО И ЩО Е ЗЛО, А ПРАГМАТИЦИТЕ СПОРЯТ ДАЖЕ КАКВО Е ПОЛЕЗНО И КАКВО - ВРЕДНО.... ТАКА ЧЕ В ПОСЛЕДНА
СМЕТКА НЕ ДЕФИНИЦИЯТА Е ТАЗИ, КОЯТО РЕШАВА ВЪПРОСЪТ, А КУЛТИВИРАНИЯТ УСЕТ НА ЛИЧ-
НОСТТА И СОЦИУМЪТ.
ВМЕСТО ДА ПРИВЕЖДАМ ТУК ДЕФИНИЦИИ, ЩЕ РАЗКАЖА В ОБОБЩЕНА ФОРМА ЗА НЯКОЛ-
КО ТИПОВЕ НА ПОВЕДЕНИЕ, ОТ КОИТО БИ СЛЕДВАЛО ДА СТАНЕ ГОРЕ-ДОЛУ ЯСНО КАТО КАКВО Е
ТОВА СТИЛ... И ЗАПОЧВАМ С .... БЕЗСТИЛИЕТО КАТО СТИЛ.
Българинът е индивид от нация, при която поговорките и пословиците, изобщо там разните
мъдрости, все още се цитират с надеждата, че ще изразим с тях това, което всъщност искаме да кажем.
Вземам поговорката "ДУМА ДУПКА НЕ ПРАВИ". Това е характерна и по смисъл много съвременно зву-
чаща поговорка. С нея българинът иска да каже, че думите всъщност нямат значение, можеш да гово-
риш каквото ти хрумне, можеш да обещаеш и да не изпълниш, можеш да напсуваш и да ти се размине,
можеш всяка глупост да я представиш като право на лично мнение, можеш да ласкаеш и да се подиграваш на този, когото ласкаеш, зад гърба му, можеш да лицемериш колкото щеш... нали това са
САМО ДУМИ!
САМО ДУМИ Е ОГРОМНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПРЕСА ДНЕС, САМО ДУМИ БИЛО ДА
КЛЕВЕТИШ, САМО ДУМИ БИЛО ДА НАРИЧАШ НЯКОГО КАКТО СИ ЩЕШ, САМО ДУМИ БИЛО ДА ТИ-
РАЖИРАШ СЛУХОВЕ....
/Следва/
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
