26.10.2007 г., петък
                                     ФЕРДИНАНД  Е  БИСЕКСУАЛЕН
                                                  /продължение/
                        Когато се появили автомобилите, професията на  русите, неиз-
менно руси момчета-любовници на Фердинанд, също се разнообразила -
част от тях били негови лични шофьори. Генерал Сава Савов, флигел-адю-
тант на цар Фердинанд и маршал на двореца, а при Александър Малинов и министър на войната, разказва за един шофьор МИНЧУ от Орханийските села. русокос и със сини очи, а , да, и синеоки освен русокоси били царски-
те любовници-мъже, та разказва генералът Савов така:
                        "ЗА ЕДНА МНОГО ВАЖНА И БЪРЗА РАБОТА ТРЯБВАШЕ ДА ОТИДА В ДВОРЕЦА  ДА ДОКЛАДВАМ  НА ЦАРЯ И ДА  ВЗЕМА СЪГЛАСИЕТО МУ.
ПИТАМ ПО ТЕЛЕФОНА, ТАМ ЛИ Е. ОТГОВАРЯТ МИ, ЧЕ ЗАМИНАЛ ЗА ВРАНЯ.
ВЗЕМАМ АВТОМОБИЛ И БЪРЗАМ ДА ГО НАМЕРЯ, НО И ВЪВ ВРАНЯ МИ ОБАЖДАТ, ЧЕ ПАК БИЛ ЗАМИНАЛ. Заявявам, че работата ми с царя е много важна и не търпи никакво отлагане, трябва ми царят и толкоз. Тогава един от стражарите във Враня се престраши да ми обади,  че  Фердинанд отишъл
бил ДА ЗАВЕДЕ МИНЧУ В СЕЛОТО МУ. И под секрет ми съобщи подробности."
                          ЗАПОВЯДАЛ БИЛ ДОБРИЯТ ЦАР ДА ПРИГОТВЯТ ПРОВИЗИИ
ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО ПЪТУВАНЕ ДО МИНЧУВОТО СЕЛО:    ПЕЧЕНО   ПРАСЕ,  НЯКОЛКО ПИЛЕТА,  ДВА  ФАЗАНА,  ПАСТИ,  СЛАДКИШИ  РАЗНИ,
ВИНА,  ЛИКЬОРИ -- ВСИЧКО СПОРЕД  ВКУСА  И НАВИЦИТЕ  НА ГОСПОДАРЯ.  НАТРУПВАТ  ТЕЗ  ЛАКОМСТВА  В  АВТОМОБИЛА,  СЯДА  В
НЕГО  ЦАРЯТ  НА  ШОФЬОРСКОТО  МЯСТО,  ДО НЕГО  ШОФЬОРЪТ  МИН-
ЧУ,  А  ОТЗАД  ДРУГ,  ЗАПАСЕН  ШОФЬОР  И  ВЗЕМАТ  ПЪТЯ ЗА  ОРХАНИЕ.
                          За  няколко часа те стигат в Минчувото село,  в бащината   му
къща. Добрият  цар  предава  на родителите му  достойният им син,  който
се  уволнил  от казармата  и от Фердинандов  любовник, нагостява ги с пе-
чено прасе и фазани, почерпва ги вино  и ликьор,  дава им пара  за хар-
члък. Така се отблагодарил  за нешофьорските ласки  на Минчу.
                        Но  и младите  ОФИЦЕРИ-ОРДИНАРЦИ  не загубили престижа
си окончателно пред шофьорите.  На гарата  в  Пирот,  при гостуване  в  новозавладените  земи през Първата  световна  война,  Фердинанд  съгледал   един  портупейюнкер  с руса коса и, то се знае вече,  със  сини
очи.
                       "- Кой е този юнкер? - попитал царяг генерал Сава Савов, то-
гава  негов маршал на двореца.
                        - Не го познавам - отвърнал генералът.
                        - Как така не го познавате? Длъжни сте да го познавате."
                       И като му вменили такова височайше задължение, генералът разпитал юнкерът кой е, откъде е. Оказал  се  някой  си  ЙОНЧЕВ от Лом. Да се назначи немедленно за мой личен ординарец, разпоредило величеството. Назначили  го, ама отново проблем - ВОЕННИЯТ ЧИН МУ Е
НИСЪК, ЗА ДА БЪДЕ ОРДИНАРЕЦ НА ЦАРЯ.
                       Дайте на юнкера офицерски чин, продължил издигането му
Фердинанд. Генерал Савов му обяснява, че това е невъзможно, Царят
държи на своето. И праща дворцовият си маршал при ГЛАВНОКОМАНД-
ВАЩИЯТ НА АРМИЯТА  ГЕНЕРАЛ ЖЕКОВ, за да произведат ординареца
му синеок и русоляв в чин офицер. ПРОИЗВЕЛИ ГО.
                       Не намалявала и любовта му към личните му шофьори, с които редовно си пирувал  даже шампанско, изстудявано  сред  снежните  прес-
пи на връх  Мусала. Мине не мине някой ден,  той запраши към Рила с колите и шофьорите. Направил  това  и при гостуването в двореца през пролетта на 1918 г.  на принц АВГУСТ, син на германския император, зарязвайки своя гост  в Софийския дворец без подходящо за ранга му домакинство.  И принц Алберт попитал генерал Савов С КОЙ ОТ ЛЮБИМЦИТЕ СИ ФЕРДИНАНД ИЗБЯГАЛ ОТ СОФИЯ. Когато генералът му казал имената на ДВАМАТА ШОФЬОРИ,  ПРИНЦЪТ се засмял и му подшушнал на ухо:
                       "ЯВНО Е, ЧЕ ВАШИЯТ ЦАР ФЕРДИНАНД Е ПЕДЕРАСТ! НЕ ЗНАЯ САМО ДАЛИ Е АКТИВЕН ИЛИ  ПАСИВЕН."
                      Ако се съди по вида на яките напети българчета и особено на
македончето поручик М., както и по думите на това македонче,  то цар
ФЕРДИНАНД ИГРАЕЛ ЖЕНСКА РОЛЯ В ЛЮБОВТА СИ КЪМ МЪЖЕТЕ. ЗА ТОВА  НАМЕКВАЛА ОЩЕ БРИТАНСКАТА КРАЛИЦА ВИКТОРИЯ...
                      Особено драстича е връзката му с германецът ВАЙХ,  с разка-
за относно която завършвам примерите. ФЕРДИНАНД довел ВАЙХ  в  Бъл-
гария като шофьор, но по-късно се оказал толкова задоволен от него, че
го издигнал в длъжността ХАУСМАРШАЛ. ЦАРЯТ ГО ЗАЧИСЛИЛ ОФИЦИАЛНО КЪМ СВИТАТА СИ, НАСТОЯВАЛ ТЕЗИ МУ ПРАВА ДА БЪДАТ
ЗАЧИТАНИ КАКТО В БЪЛГАРИЯ, ТАКА И ПРИ ПЪТУВАНИЯТА МУ В ЧУЖБИНА.   Стигнало се даже до голям скандал.
                      В ГЕРМАНИЯ маршалът на германският император ЗАЧЕРК-
НАЛ ИМЕТО на ВАЙХ измежду лицата, придружаващи Фердинанд.   КАК
МОЖЕ ЕДИН ПРОСТ НЕМЕЦ,  ЕДИН ШОФЬОР,  ДА  СЕДНЕ НА ИМПЕРА-
ТОРСКАТА  ТРАПЕЗА?  НА  СВОЙ  РЕД  ВЛЮБЕНИЯТ  В ШОФЬОРА, 
ПРОИЗВЕДЕН  ЛИЧНО  ОТ  НЕГО  ЗА  ХАУСМАРШАЛ,  ФЕРДИНАНД,  ПОВ-
ДИГНАЛ  ЕДВА  ЛИ  НЕ  ВЪПРОС  ЗА  НАРУШЕНИЕ  НА  ПРОТОКОЛА...
                      Вайх  напуснал  България заедно  с Фердинанд  при неговата
абдикация....             

ЧОВЕКЪТ като БЪЛГАРИН и БЪЛГАРИНЪТ като ЧОВЕК
не можем да го разберем това заглавие и защо го свързваш с личността на Фердо :-)

къде ми изчезна коментара...защо ми го погълна без да се публикува !?
Лик от тебе не съм очаквал такива старомомински постъпки , хи-хи

Хайде де, приятелю Норман, аз ще изтрия баш твой
коментар! Просто съм минал на режим регистрирани и одобрение на коментарите. Като ме няма, твоят
коментар си чака одобрението, а не го поглъщам.
Приятел, не всички човеци са българи, нито всеки българин включва в своята духовна структура общо-
човешкото. И за китайците може да се каже същото... А в България най-голямата дискусия меж-
ду Вазов и Пенчо Славейков е водена тъкмо на те-
мата, формулирана от мен. Ще поясня по-нататък.
Ами Фердо...е българин, Нормане, българин №1,
това е по националност българин, а не по етнос.
Маса негри са холандци, та даже и шведи.
За бисексуалността на Фердинанд се е намеквало,
но аз съм първият, който го казва така ясно и опре-
делено... Същото е и с причината за убийството на
Стамболов. В най-обикновеничка форма, любима
за мен като непретенциозност, аз пиша неща с
историческо значение, защото знам много и прите-
жавам способност и смелост да правя ясни заключения. Ще има още такива...

аз като четох спомени на Султана Рачо Петрова, тя пък го описваше като несравним разбивач на женски сърца и даже май е имал роман с нея и покрай нея Рачо Петров си е вихрел безпроблемно коня на корупцията и обогатяването чрез спекулации с държавни поръчки.