19.10.2007 г., петък
                   Дисидентите навсякъде и винаги, щом говорим за дисиденти, а не
за някаква друга категория несъгласни с даден режим, са хора на словото,
а не на революционното - или просто практическо - действие. Именно по
тази своя изначална същност дисидентите се борят за свобода на словото,
за да могат ДА ИЗРИЧАТ ИСТИНИТЕ, до които са стигнали.
                   Разбира се, има различни трибуни, от които може да се изрече
истината. Част от тези трибуни през 1988-1989 г. бяха западните радиа.
Но това, повтарям, се отнасяше само за 1988-1989 г. Моят сблъсък с политическата репресия на ЦК на БКП и на Главното политическо управ-
ление на армията обаче стана в началото на 80-те години. При това аз преподавах във Военната академия, а не в Софийският университет и затова всеки мой опит за по-широка публичност неизбежно би ме поставил под ударите на военните закони.
 Разделената на две групи комисия, както вече отбелязах по-рано,
вършеше една формална и една фактическа дейност. Формална беше проверката на текстовете на писмено разработените лекции, както и
прослушването на изнасяните в момента  лекции, защото всички проверявани само четяха това, което беше писмено написано и проверено.
А истинската, фактическата работа на комисията се състоеше в индивидуалните разговори, които се провеждаха поотделно с всеки
преподавател от катедрата. Тези разговори си бяха разпити, траещи по-
някога часове. Но понеже мнозинството преподаватели първоначално
категорично ме подкрепяха, ние бързо разбрахме какво е разпитван всеки от тях поотделно. И стана пределно ясно каква е точната цел на комисия-
та. Тази цел се изразяваше в непреклонният стремеж на комисията да
стигне до следното заключение.
КАТО ЦЯЛО КАТЕДРАТА СИ РАБОТИ НОРМАЛНО. ДО ИДВАНЕТО НА  Д-Р
ЗДРАВКО ДУНОВ НА ПРЕПОДАВАТЕЛСКА РАБОТА НИКОЙ ПРЕПОДАВА-
ТЕЛ НИКОГА НЕ Е ИЗРАЗЯВАЛ НИ НАЙ-МАЛКО СЪМНЕНИЕ В ПРАВИЛ-
НОСТТА НА ТЕЗАТА, ЧЕ ВСЯКА ВОЙНА ВИНАГИ Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА
ПОЛИТИКАТА И ЧЕ ВСЯКА ВОЙНА ЗАВЪРШВА С ПОБЕДА НА ЕДНА ОТ ВОЮВАЩИТЕ СТРАНИ. РАКЕТНО-ЯДРЕНАТА ВОЙНА  -ако избухне - ЩЕ
БЪДЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА НА АМЕРИКАНСКИЯТ ИМПЕ-
РИАЛИЗЪМ И НАТО, ЗАТОВА С ПОБЕДАТА СИ В ТАЗИ ВОЙНА СОЦИАЛИЗ-
МЪТ ОКОНЧАТЕЛНО  ЩЕ ЛИКВИДИРА КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯТ ЕКСПЛОА-
ТАТОРСКИ ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ.
                    СЛЕДОВАТЕЛНО, ЦЯЛАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА  СКАНДАЛНАТА
ДИСКУСИЯ, ИЗБУХНАЛА ВЪВ ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ,  ТРЯБВА ДА БЪДЕ
СТОВАРЕНА ВЪРХУ Д-Р ЗДРАВКО ДУНОВ. НЯКОИ ДРУГИ ПРЕПОДАВА-
ТЕЛИ МОЖЕ ВРЕМЕННО ДА СА СЕ ПОДВЕЛИ  ОТ  АРГУМЕНТИТЕ НА  Д-Р
ЗДРАВКО ДУНОВ, НО ТЕ ЛЕСНО СА РАЗБРАЛИ СВОЕТО ЗАБЛУЖДЕНИЕ
ПРИ РАЗГОВОРА С КОМИСИЯТА И ОТТЕГЛЯТ  СВОЯТА ПОДКРЕПА ЗА
НЕГО. ТАКА ЧЕ С ОТСТРАНЯВАНЕТО НА Д-Р ДУНОВ ОТ КАТЕДРАТА И ОТ АКАДЕМИЯТА ВЪПРОСЪТ МОЖЕ ДА СЕ СМЯТА ЗА ПРИКЛЮЧЕН.
                      Това беше проектът на заключителният протокол, с който Ко-
мисията предварително бе решила да завърши проверката. За този
проект аз разбрах както от разпитваните подкрепящи ме в началото ко-
леги, така и лично от Началника на Военната академия генерал-лейтенант Никола Недялков.
                      С МЕН КОМИСИЯТА ПРОВЕДЕ ЕДИН ЕДИНСТВЕН  РАЗГОВОР. БЕШЕ МИ ЗАЯВЕНО СЛЕДНОТО  ОТ ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК МИТКО МИТКОВ,  НАЧАЛНИК НА ГЛАВНОТО ПОЛИТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ НА БНА:
                       "Д-Р ДУНОВ, С ВАШИТЕ ВЪЗГЛЕДИ ВИЕ СТЕ АБСОЛЮТНО
ПРОТИВОПОКАЗЕН ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ОФИЦЕРИТЕ ВЪВ ВОЕННА АКА-
ДЕМИЯ "Г.С. РАКОВСКИ". НИЕ ЗНАЕМ И СЕ УБЕДИХМЕ НА МЯСТО, ЧЕ СТЕ УМЕН И ПОЧТЕН ЧОВЕК. НЯМА НИКАКВИ ДАННИ ВИЕ ДА СТЕ КОМЕНТИ-
РАЛИ НАШИЯТ ВЪТРЕШНОАКАДЕМИЧЕН СКАНДАЛ ИЗВЪН СТЕНИТЕ НА
АКАДЕМИЯТА. ЗАТОВА, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ ПРЕСЛЕДВАН  ПО ЗАКОН ЗАРА-
ДИ ОБЕКТИВНО РАЗЛОЖИТЕЛНАТА ВИ ДЕЙНОСТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ
ОФИЦЕРИ, ВИЕ ТРЯБВА НЕЗАБАВНО ДА ПОДАДЕТЕ РАПОРТ ЗА НАПУС-
КАНЕ НА РАБОТА В АКАДЕМИЯТА. В ТОЗИ ВАШ РАПОРТ СТЕ ДЛЪЖЕН ДА
ПОДЧЕРТАЕТЕ, ЧЕ НАПУСКАТЕ АКАДЕМИЯТА ЗАРАДИ НЕСЪВМЕСТИ-
МОСТ НА ВАШИТЕ ВЪЗГЛЕДИ С ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ОБУЧЕНИЕТО НА
БЪЛГАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ."
                        Това беше категорично формулираното условие на Военно-
административният отдел на ЦК на БКП и на ГПУ на БНА, при спазването на което аз можех да напусна Академията, без да бъда подвеждан под
съдебна отговорност съгласно военните закони.
                         Трябва да призная тук, че тогава аз не вярвах в сериозността
на заплахата от военен съд.  Все пак ставаше дума за начин на мислене,
а не за действуване.   В настоящият момент не зная как точно бих постъ-
пил тогава, ако бях сигурен, че наистина ще ме изправят пред военен съд.
Но реално постъпих така:
                         "- ДРУГАРЮ ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК МИТКОВ, АЗ СЪМ ЩАТЕН,
ЗАКОННО НАЗНАЧЕН СЛЕД КОНКУРС ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ.  НЯМА НИКАКВИ ВЪЗРАЖЕНИЯ СРЕЩУ КАЧЕСТВОТО НА МОЯТА  ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ. НАПРОТИВ - НАГРАЖДАВАН
СЪМ И ПОРТРЕТЪТ МИ ДОСКОРО ВИСЕШЕ В ПАРАДНАТА АЛЕЯ НА
АКАДЕМИЯТА. ПРЕЦЕНЯВАМ, ЧЕ МОИТЕ ВЪЗГЛЕДИ ЗА  ВРЪЗКАТА  МЕЖ-
ДУ ВОЙНАТА И ПОЛИТИКАТА В СЪВРЕМЕННИТЕ УСЛОВИЯ СА  НЕ САМО
ИСТИННИ ТЕОРЕТИЧЕСКИ, НО И ПРАВИЛНИ ОТ ПРАКТИЧЕСКА ГЛЕДНА
ТОЧКА. ТЕЗИ МОИ ВЪЗГЛЕДИ СЪВПАДАТ С ВЪЗГЛЕДИТЕ НА  ВСИЧКИ
ГОЛЕМИ ДНЕШНИ АНАЛИТИЦИ. МНОЗИНСТВОТО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТ КАТЕДРАТА ТУК И ОТ ВОЕННИТЕ УЧИЛИЩА СЪЩО ГИ ВЪЗПРИЕХА.
НИТО ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА СЕ ОТКАЗВАМ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ РАЗБИ-
РАНИЯ  ПОД НАТИСК, НИТО ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА ПОДАМ РАПОРТ ЗА НА-
ПУСКАНЕ НА РАБОТА. ПОВЕЧЕ АЗНЯМАМ КАКВО ДА ВИ КАЖА."
                            Това беше всичко от моят разговор с комисията. Не са ме заплашвали  по друг начин, освен с военен съд, нито са ме нагрубявали.
Спокойно поисках разрешение за напускане и си излязох.
                            Едва след разговора с мен пред комисията бяха извикани
полковник-професор Димитър Бантутов и полковник- професор Стоян
Недин. Разбрали от мен какво ми е предложено и какво съм  отговорил,
двамата също отказаха да се причислят към подведените от мен препода-
ватели, като  заявиха,  че те споделят изцяло моят възглед и го  споделят
по собствени убеждения, а не защото са го чули от мен. Така в катедрата
се очерта ново съотношение. Трима преподаватели - полковник-професор Ганчо Бонин,  майор-доцент  Иван Арнаудов  и майор-доцент Димитър Йончев категорично осъждаха моето  становище  като погрешно и вредно;
аз  и полковниците-професори Бантутов и Недин също така категорично отстоявахме това становище, а останалите цивилни асистенти бяха прину-
дени с груб натиск да заемат поне неутрална позиция, което те и направиха.  КАТЕДРАТА ОСТАНА РАЗДЕЛЕНА.
                             Комисията приключи своята работа и си замина. Веднага
след нейното заминаване бях извикан при Началника на Военната акаде-
мия генерал-лейтенант Никола Недялков. Началникът ми подаде един
стандартен образец на рапорта за напускане, който беше не само изцяло
попълнен с моите служебни и лични данни, но беше дори подписан вече
от Началникът.  И ми каза следното:
                             "- ДУНОВ, ТИ НЯМАШ ПРЕДСТАВА КАКВО МОЖЕШ ДА ОЧАК-
ВАШ. ТОВА ТУК Е ТВОЯТ ПОПЪЛНЕН РАПОРТ ЗА НАПУСКАНЕ ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ БЕЗ НИКАКВИ УСЛОВИЯ. РАПОРТЪТ СИ ГО ПОДАЛ ДНЕС И АЗ ДНЕС СЪМ ГО РАЗПИСАЛ. НЯМА САМО ДАТА ЗА НА-
ПУСКАНЕТО. ЩЕ ОТИДЕШ ПРИ ПОЛКОВНИК ДРАГОМИРОВ, НАЧАЛНИКА
НА ОТДЕЛ КАДРИ, И ЩЕ МУ ОСТАВИШ ПЪРВИЯТ ЕКЗЕМПЛЯР, А ВТОРИ-
ЯТ СИ НОСИШ У ДОМА. ЩОМ НАРЕДЯТ ДА ПРЕДПРИЕМЕМ МЕРКИ СРЕЩУ ТЕБ, НА РАПОРТА ЗА НАПУСКАНЕ ЩЕ БЪДЕ СЛОЖЕНА ДАТА ОТ ДЕН-ДВА ПРЕДИ НАРЕЖДАНЕТО. ТИ НАПУСКАШ АКАДЕМИЯТА ПО НАЙ-
БЪРЗИЯТ НАЧИН, А ВТОРИЯТ ЕКЗЕМПЛЯР СИ Е У ТЕБ, ЗА ДА Е ВСИЧКО
ЗАКОННО И ДА СИ НАМЕРИШ РАБОТА. ТОВА Е, ДУНОВ, СВОБОДЕН СИ!"
                             Този странен генерал-лейтенант не позвали дори да му
благодаря като хората. Отнесох рапорта на полковник Драгомиров, казах
му да се обади на Началника на Академията и си влязох на лекции, все
едно нищо не е станало.......