19.10.2007 г., петък
                       Когато на 20 декември 1984 г. започна тоталната проверка-обс-
ледване на Катедрата по философия от 12-членна комисия на Военно-адми-
нистративният отдел на ЦК на БКП и на Главното политическо управление на армията и почти веднага се разбра каква е нейната основна цел, за мен за-
почнаха онези трудни в живота ми два месеца, който завършиха с физи-
ческото ми бягство от Академията за спасяване от военен арест и от военен съд.. В името на тези два месеца, на жестока-
та неравна битка, която водихме аз, полковник-професор СТОЯН СТОЕВ
НЕДИН И ПОЛКОВНИК-ПРОФЕСОР ДИМИТЪР БАНТУТОВ,  тук ще продъл-
жа най-напред с разсъжденията и оценката си за дисидентството и трагедията на "прехода". Макар че след приключване на този цикъл ще направя самостоятелна група текстове за събитията след 1989 г.
                       Всеки божи ден минавам по няколко пъти край бар "НЕРО", собственост на Николай Методиев - Пилето. Сградата, в която е разположен този знаменит софийски бар, се намира само на 5 /пет/ метра от жилищния блок, в който живея повече от 30 години. Понякога  Николай кани "уважаемият професор" на чашка добро кафе и някакъв сок, пък и малко на престижна приказка пред милионерите на България и главно на София.
                       Пред бар "НЕРО" на булевард  "ВИТОША" и неговата пресечка
улица "Янко Забунов" неизменно са паркирани и постоянно  тръгват или
пристигат най-луксозните автомобили в България, някоя вечер сме ги
пресмятали на стойност 50 милиона евро. В този бар не идват баш-мутри-
те, той е място за хората с изпрани милиони, за децата им, за протежетата
им от шоубизнеса и медиите. Та бар "НЕРО" може преспокойно да мине
за символ на завършилия кошмарен период, наричан идиотски преход от тоталитаризъм към демокрация. Най-много затова, защото сградата на пъпа на квартал "Иван ВАЗОВ" и самият бар са построени с ОТЛИЧНО
ИЗПРАНИ ПАРИ - СВЕТЯТ ОТ ЧИСТОТА.
                       Кой разпиля и разграби националното богатство на България
след 1989 година? Ще кажа много неща по тази тема, но не тук и не сега.
Тук и сега се връщам към дисидентите, имаше ли ги у нас и какво стана с
тях след 10 ноември 1989 г. ИМАШЕ ГИ, РАЗБИРА СЕ, АЗ ЛИЧНО БЛИЗО
13 ГОДИНИ БЯХ ЕДИН ОТ ТЯХ, НЕ НАЙ-ПУБЛИЧНИЯТ, НО МОЖЕ БИ
НАЙ-НЕПРЕКЛОННИЯТ И НАЙ-ЕФЕКТИВНИЯТ КАТО ПРЕДИЗВИКАЛ
ТЕЖКИ СКАНДАЛИ И БИТКИ ВЪТРЕ В БАСТИОНА НА ТОТАЛИТАРНИТЕ
ИНСТИТУЦИИ. Какви бяха дисидентите? Да, бяха главно членове на БКП
или изключени от БКП. Сред тях имаше и хора, свързани със специалните
служби. Някои за да следят какво става и да докладват, други просто да
бъдат политически дисиденти.
                         Дисидентът е понятие за ИНАКОМИСЛЕЩ, ДРУГОЯЧЕМИСЛЕЩ човек спрямо господствуващата официална идеоло-
гия. Дисидентът е човек, който се бори в рамките, в границите на ЗАКОНА.
Главното оръжие на дисидента е неговото собствено СВОБОДНО МИСЛЕ-
НЕ  И ЗАТОВА ТОЙ СЕ НУЖДАЕ КАТО ОТ ВЪЗДУХ И ВОДА ОТ СВОБОДА
НА СЛОВОТО. ТОТАЛИТАРНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ СЕ САМОРАЗРУШИ, ТОЙ
НЕ БЕШЕ, ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ БЕШЕ РАЗРУШЕН ОТВЪН. САМОРАЗ-
РУШИ ГО ПОЗВОЛЕНАТА ВЪТРЕ В НЕГО СВОБОДА НА СЛОВОТО И ПЕЧА-
ТА В СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ ОТ МИХАИЛ ГОРБАЧОВ.
                         ГОРБАЧОВ ЗАВИНАГИ ЩЕ ОСТАНЕ УВАЖАВАНА ЛИЧНОСТ
В САЩ И ЗАПАДНА ЕВРОПА. ТОЙ СВЪРШИ ТОВА, КОЕТО ЗАПАДЪТ БЕШЕ
ПРЕСТАНАЛ ДОРИ ДА МЕЧТАЕ - ТОЙ СРУТИ СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ. СРУТИ
ГО, КАТО ОТ ПЪЛНА, ТОТАЛНА КОМУНИСТИЧЕСКА ГЛУПОСТ СИ ВЪОБ-
РАЗИ, ЧЕ ТОТАЛИТАРНАТА ОБЩЕСТВЕНА СИСТЕМА Е ТОЛКОВА НЕПОК-
ЛАТИМА, ЧЕ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ  ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ И  НА  ПЪРВО
МЯСТО СВОБОДА НА МИСЛЕНЕТО, СЛОВОТО И ПЕЧАТА. ГОРБАЧОВ НИ-
КОГА И ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е ВЪЗНАМЕРЯВАЛ ДА  СТАНЕ ТОВА,
КОЕТО СТАНА - ТОЙ БЕШЕ ПРОСТО НЕПРОХОДИМО ГЛУПАВ ДЪРЖАВ-
НИК ОТ КАТЕГОРИЯТА НА НАШИЯТ СУБЕКТИВНО ЧЕСТЕН ИНТЕЛЕКТУА-
ЛЕН ГЛУПАК ЖАН ВИДЕНОВ.
                         Дисидент не се ставаше по желание, по желание можеше само да се запишеш в дисидентска организация. А иначе обективно диси-
дент ставаше този, който можеше да мисли самастоятелно и да стигне
по дълбоко вътрешно убеждение до идеята за необходимост от СВОБОДА НА СЛОВОТО. СВОБОДАТА НА СЛОВОТО Е НАЙ-ВАЖНАТА, НАЙ-МОЩНАТА
СВОБОДА, ЗАТОВА ТЯ ПЪРВА СТАВА ЖЕРТВА НА ВСЕКИ ПОБЕДИЛ РЕ-
ЖИМ. НУЖНА Е ДО ПОБЕДАТА, А ПОСЛЕ СТАВА ОПАСНА И ВРЕДНА, КАК-
ВАТО Е И ДНЕС У НАС. НЯМА ПО-ГОЛЯМ ВЪТРЕШЕН  ВРАГ НА СВОБОДА-
ТА НА СЛОВОТО ОТ НЕГОВОТО ОБЕЗСМИСЛЯНЕ ЧРЕЗ НЕПРЕКЪСНАТО
ГОВОРЕНЕ И ПИСАНЕ НА ВСИЧКО ЗА ВСИЧКИ. В ТАКАВА СИТУАЦИЯ КАТО ВАМПИРИ СЕ ЗАВРЪЩАТ  ТОТАЛИТАРНИТЕ ПРИВИЧКИ ДА ЗНАЕШ
И ДА ГОВОРИШ ЗА ВСИЧКО /тогава тихичко и на ухо, днес шарено и крес-
ливо/, НО ДА НЕ ЗНАЕШ ВЕЧЕ КАКВО Е ИСТИНА И КАКВО Е НЕИСТИНА,
ЛЪЖА, СПЕКУЛАЦИЯ, МАНИПУЛАЦИЯ. СВОБОДАТА НА ДИСИДЕНТСКО-
ТО СЛОВО РАЗРУШИ ТОТАЛИТАРИЗМА ОТВЪТРЕ, А ДНЕС ПЪЛНАТА
ДЕВАЛВАЦИЯ НА ДУМИТЕ РАЗРУШАВА ЕЖЕДНЕВНО СМИСЪЛА НА ВЕЛИ-
КАТА СВОБОДА НА СЛОВОТО, ПРАВИ ГО БРЪЩОЛЕВЕНЕ, НА КОЕТО
НИКОЙ НЕ ВЯРВА, АМИ СИ ВИКА -  АБЕ КАЗАХА ТАМ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА, ПИСАХА ТАМ ВЪВ ВЕСТНИКА, АМА НАЛИ ГИ ЗНАЕШ ТЕЛЕВИЗИИТЕ И ВЕСТНИЦИТЕ...
                        ПОГУБВАНЕТО НА ВЯРАТА, НА ДОВЕРИЕТО В ИСТИННОСТ-
ТА НА ПУБЛИЧНОТО СЛОВО Е НАЙ-ОТВРАТИТЕЛНИЯТ РЕЗУЛТАТ НА
КОШМАРЪТ, НАРИЧАН ПРЕХОД.... ДНЕС НИКОЙ НА НИКОГА НЕ ВЯРВА,
ХРИСТОС ДА СЛЕЗЕ, И ТОЙ ЩЕ СЕ РАЗМИНЕ С ХОРАТА НЕРАЗПОЗНАТ
ТАКА, КАКТО Е ВЪВ ВЕЛИКАТА КАРИКАТУРА НА ИЛИЯ БЕШКОВ ДУНОВ
- СРЕЩНАХА СЕ... НО НЕ СЕ ПОЗНАХА!

напълно съм съгласен тука с тебе, порфесоре за девалвацията на словото и похабяването на думите. Четем статия от ниекакъв вестник "Ей, хора" ...призив за сформиране на ТКЗС и за дивното възгордяване от дяловото участие на кооператорите, хи-хи

Аз също съм от този квартал и често минавам покрай въпросния бар. Не съм съгасна, че там няма баш мутри, напротив - такива просташки и отвратителни физиономии има, че моментално ти се ще да се изпариш, за да не ги гледаш. Отвращението е пълно. 2-3 пъти видях откъм "Лучано"посред бял ден да пристигат таксита с проститутки. Между другото виждам там да се навърта и един от кандидатите за кмет на София. Познайте кой? Ще ви помогна, като ви дам инициалите - Б.А. Та такива ни стъпиха на врата.