16.10.2007 г., вторник
                  Седнах на мястото си в залата, което беше на задните редове, в пълна тишина. Купчината книги, които носех в ръцете си, ми пречеха да се
вглеждам в лицата на присъствуващите. Враждебност обаче не усещах около себе си, по-скоро май полъхът на някакво облекчениие витаеше във въздуха.
                   Тъкмо седнах и Началникът на Военната академия генерал-лейт
нант Никола Недялков обяви 15-минутна почивка. Чу се командата "ДРУГАРИ ГЕНЕРАЛИ И ОФИЦЕРИ", всички първо станахме прави, а след това изгледахме гърбовете на завеждащият отдел Военно-административен на ЦК на БКП генерал-полковник Велко Палин и на Началника на ГПУ на БНА  генерал-полковник Митко Митков, които, придружавани от Началника на Политотдела на Академията генерал-майор Найденов, бързо напуснаха залата.
                    Полковник-професор Стоян Стоев Недин почти изтича по междинната пътека на залата назад, където бях аз, стигна до мен, усмихна се широко и на всоуслушание обяви:
                    "ЗДРАВКО, ИЗКАЗВАНЕТО ТИ БЕШЕ ВЕЛИКОЛЕПНО.  ТОВА Е
 РАЗГОВОР  МЕЖДУ  БЪЛГАРСКИ  ГЕНЕРАЛИ И ОФИЦЕРИ, А
НЕ ДА СЕ ПРАВИМ, ЧЕ НЯКОЙ НЯКОГО МОЖЕ ДА ИЗМАМИ.  НА НИКАКВА ПОЛИТИКА  НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ  РАКЕТНО-ЯДРЕНАТА ВОЙНА,  ЗАЩОТО АКО ЩЕ ИМА НЯКАКВА ПОЛИТИКА СЛЕД НЕЯ, ТЯ ЩЕ
БЪДЕ ПЪРВОБИТНО-ОБЩИННА, ПЕЩЕРНА ПОЛИТИКА.
                     ПРИБЛИЖИ СЕ И ПОЛКОВНИК-ПРОФЕСОР ДИМИТЪР БАНТУ-
ТОВ, КОЙТО ВИНАГИ ХОДЕШЕ БАВНО, МАКАР НА ТЕНИС-КОРТА  ДА БЕШЕ
ПО-ПЪРГАВ ОТ МЛАДИТЕ ОФИЦЕРИ. ТРИМАТА  СЕ НАСОЧИХМЕ КЪМ ИЗХОДА НА ЗАЛАТА,  СТИГНАХМЕ ДО ВРАТАТА ЗАД ТРИБУНАТА И ТАМ МИ
ДАДОХА ЗНАК ДА ОТИДА В КАБИНЕТА НА НАЧАЛНИКА НА АКАДЕМИЯТА.
ВЛЯЗОХ ПРИ СТАРШИНА-МАЙОР ГЕОРГИЕВ И ТОЙ, БЕЗ ДУМА ДА ПРОДУМА, МЕ ПОДАДЕ ЕДИН ЛИСТ, НА КОЙТО БЕШЕ НАПИСАНО СЛЕДНОТО:
                      "ДУНОВ, ТИ ПРЕОБЪРНА ЦЯЛАТА КОНФЕРЕНЦИЯ. ПОВЕЧЕ
РАЗИСКВАНИЯ ПО ТОЗИ ВЪПРОС ДНЕС НЯМА ДА ИМА. СВОБОДЕН СИ,
ВЪРВИ В БИБЛИОТЕКАТА И НЕ КОМЕНТИРАЙ  СТАНАЛОТО.
Генерал-лейтенант Н. Недялков."
                      Съобщих заповедта на моите приятели -полковници-професо-
ри, към нас се присъединиха още полковник-професор Георги Йолов и
полковник-професор Радослав Янчев от Катедрата по военна педагогика и
психология, след което петимата напуснахме Военната академия и отидох-
ме в механата на комплекс "КРИСТАЛ"  да хапнем, пийнем и поразговаря-
ме допълнително.
                      След несъстоялото се мое осъждане и заклеймяване на  пре-
къснатата конференция, атмосферата във Военната академия стана съв-
сем друга. Никой вече не се притесняваше да ме поздравява отдалеч, да се спира на разговор с мен, да ми демонстрира своето човешко благораз-
положение. Същевременно на официално равнище течеше един направо
абсурден процес. Надали сега много хора ще повярват на написаното от
мен, защото ние обръгнахме да четем лъжливи, празни думи, за които ни-
кой не е сигурен каква истина се съдържа в тях. Но дори тогава не всички
можеха да повярват, че става това, което става. А ставаше следното:
                       МАКАР НИКОЙ ПО НИКАКЪВ НАЧИН ДА НЕ СИ ПОЗВОЛЯВА-
ШЕ  НА МЕН ЛИЧНО ДА МИ ЗАБРАНЯВА ДА ГОВОРЯ КАКВОТО НАМЕРЯ ЗА
ПРАВИЛНО ПРЕД ОФИЦЕРИТЕ-СЛУШАТЕЛИ, СЛЕД ВСЯКА МОЯ ЛЕКЦИЯ
ИЛИ СЕМИНАРНО ЗАНЯТИЕ СЪС СЪЩИТЕ ОФИЦЕРИ СЕ ПРОВЕЖДАШЕ ВТОРА ЛЕКЦИЯ И ВТОРО СЕМИНАРНО ЗАНЯТИЕ НА СЪЩАТА ТЕМА. ТЕЗИ
ПОВТОРНИ, "ПОПРАВИТЕЛНИ" ЗАНЯТИЯ СЕ ПРОВЕЖДАХА ЛИЧНО ОТ
НАЧАЛНИКА НА КАТЕДРАТА ПОЛКОВНИК-ПРОФЕСОР ГАНЧО БОНИН ПО
НАРЕЖДАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК МИТКО МИТКОВ, НАЧАЛНИК НА
ГПУ на БНА.
                       Аз изнасям лекция, в която казвам, че в ракетно-ядрената вой-
на не може да има победители, затова такава война не трябва повече да се смята за продължение на политиката, защото би била гибелна за чове-
чеството. След мен пак за два часа лекция пред същите офицери влиза
полковник-професор Ганчо Бонин, който ги убеждава в противното и въз-
становява "правилната линия". И така нататък до края на учебната година.
Цялата учебна 1983-1984 година в Академията се водеха два курса със
слушателите, на които аз преподавах.
                       ТУК ТРЯБВА ДА УТОЧНЯ И НЕЩО ДРУГО, КОЕТО НЕ Е ХАРАКТЕРНО ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ, ЗА ДА БЪДА  РАЗБРАН
ТОЧНО. ВЪВ ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ ПОНЕ ПО МОЕ ВРЕМЕ НЯМАШЕ ПРАКТИКА ЕДИН И СЪЩИ ПРЕПОДАВАТЕЛ ДА ЧЕТЕ ЦЕЛИЯТ КУРС ОТ ЛЕКЦИИ ПО ДАДЕНА УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА.   ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ  СЕ
БЯХА СПЕЦИАЛИЗИРАЛИ ПО  ОПРЕДЕЛЕНИ  ПРОБЛЕМИ  И ТЕМИ, ЗАТО-
ЧЕТЯХА ЛЕКЦИИ ПО ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ  И ТЕМИ ПРЕД ВСИЧКИ СЛУША-
ТЕЛИ. ЕТО ЗАЩО ВСИЧКИ ТЕМИ ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПОЛИТИКАТА И ВОЙНАТА СЕ ЧЕТЯХА  САМО ОТ МЕН И ПОЛКОВНИК-ПРОФЕСОР ГАНЧО БОНИН, ПОРАДИ КОЕТО НЕ БЕШЕ ПРАКТИЧЕСКИ ТРУДНО ТОЙ ДА ПОВ-
ТАРЯ ЛЕКЦИИТЕ СЛЕД МЕН, ЗАЩОТО НЕ БЯХА МНОГО НА БРОЙ.
                        Тази история ме изкушава да припомня какво е ставало няко-
га в Берлин в началото на ХІХ-я век. Георг Фридрих Вилхелм Хегел бил из-
бран и после назначен за титулярен ръководител на Катедрата по филосо-
фия в Берлинския университет. И четел пред студентите няколко собствени курса от лекции.  Тогава в Берлинския университет като приват-доцент зая-
вил желание да изнесе курс лекции по ФИЛОСОФИЯ НА ИСТОРИЯТА не
друг, а самият АРТУР ШОПЕНХАУЕР. Дали му курса, естествено, защото
така било прието. ШОПЕНХАУР знаел, че лекционен курс по ФИЛОСОФИЯ
НА ИСТОРИЯТА чете и Хегел. Тъкмо затова се и кандидатирал - да се кон-
курира с Хегел, понеже Хегел минавал за "държавен" пруски философ.
                         И НАЗНАЧИЛ АРТУР ШОПЕНХАУЕР СВОИТЕ ЛЕКЦИИ В СЪ-
ЩИЯ ДЕН И ЧАС, КОГАТО ПО ПРОГРАМА СА ЛЕКЦИИТЕ НА ХЕГЕЛ. НЕЩО
МНОГО ПОВЕЧЕ - НАЗНАЧИЛ ГИ В АУДИТОРИЯ, ВРАТАТА НА КОЯТО БИЛА
ТОЧНО СРЕЩУ ВРАТАТА НА АУДИТОРИЯТА, В КОЯТО ВЛИЗАЛ ХЕГЕЛ. ТО
СЕ ПОДРАЗБИРА - НАПРАВИЛ ТОВА С НАДЕЖДАТА, ЧЕ ВСИЧКИ СТУДЕН-
ТИ ЩЕ СЕ ВТУРНАТ ПРИ НЕГО, А ЗАЛАТА НА ХЕГЕЛ ЩЕ ОСТАНЕ ПРАЗНА.
НО ПОНЕЖЕ СЕ СЛУЧИЛО ТЪКМО ОБРАТНОТО, АРТУР ШОПЕНХАУЕР ЗА-
ВИНАГИ НАМРАЗИЛ ХЕГЕЛ И ГО НАРИЧАЛ В СВОИТЕ КНИГИ И СТАТИИ
С НЕВЕРОЯТНО ОСКЪРБИТЕЛНИ ДУМИ.
                          Мисля си, че ако във Военната академия полковник-профе-
сор Ганчо Бонин можеше да постъпи като Шопенхауер, а не да ходи след
мене във времето, той щеше да има неговата съдба на професор пред
абсолютно празна аудитория....
                          ВАЖНОТО БЕШЕ, ЧЕ НА ТОЗИ ЕТАП МЕН НИКОЙ ЗА НИЩО
НЕ МЕ ЗАКАЧАШЕ ОФИЦИАЛНО, АЗ СПОКОЙНО СИ ПРЕПОДАВАХ ТОВА,
КОЕТО СМЯТАХ ЗА ИСТИННО.
                          ЗАЩО ЛИ БЕШЕ ТАКА?